Мотиви към Решение № 575 от 11.9.2013 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 2041/2012 г.

Районен съд - ПазарджикНаказателна11.09.2013 г.докладчик СТЕЛА ЙОРДАНОВА МИХАЙЛОВА

Мотиви

Производството пред Пазарджишкия районен съд е по чл.375 и сл. от НК. Подсъдимият се признава за виновен и дава обяснения за фактическата обстановка. Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: През март 2007 г., с решение на Пазарджишкия окръжен по фирмено дело№137/2007 г. било вписано ново търговско дружество «Левтерови» ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ракитово, ул.Липа №12. Всички дружествени дялове били собственост на подсъдимия Т.Л., който бил и управител на фирмата. Фирмата имала за предмет на дейност търговия с дървен материал, който закупувала от различни ДГС и продавала на потребители. През месец ноември 2007 г., подсъдимият Т.Л. сключил сделка по телефона с управителя на фирмата «Марс» ЕООД гр.Бургас – Г. Я. за доставка на дървен материал. Уговорената сума по сделката от 18 002.88 лв. с вкл. ДДС заплатена авансово от възложителя по договора «Марс» ЕООД по банков път. Три дни след издадената фактурата, същата била сторнирана и подсъдимият Т.Л. издал КИ към фактурата, с което я анулирал. Договорът бил прекратен, тъй като подсъдимият Т.Л. не можел да извърши доставката на поръчания материал. Подсъдимият Т.Л. започнал да връщасумата по договора на части към «Марс» ЕООД гр.Бургас, като последното извършено плащане било на 31.07.2008 г. Останал да дължи сумата от 8 802, 40 лв. без лихвите. На 07.07.2008 г. подсъдимят Т.Л. от името на дружеството, сключил Договор за кредит с банка «ЮРО И ЕФ ДЖИ БАНК» АД клон Пазарджик за сумата от 50 000 лева. На 16.07.2008 г. била сключена и договорна ипотека, по силата на която подсъдимият Т.Л. ипотекирал жилището, в което живеело семейството му-етаж от къща в гр.Ракитово, ул.Липа №1. От приложената счетоводна документация по делото е видно, че «Левтереви» ЕООД осъществявало дейност, имало и назначени служители. На същите били изплащани трудови възнаграждения. За удостоверяване на плащанията на възнагражденията били съставяни и Разходни касови ордери. Съгласно Дневниците за извършените покупки и продажби на фирмата е видно, че дружеството осъществявало сделки. През юли 2008 г. били извършвани най-активно покупки и продажби, като същите били изплащани до края на 2008 г. По създадените трудови правоотношения също били извършвани плащания на работни заплати. Последното плащане на работна заплата било извършено за месец ноември и декември 2008 г. От банковите разпечатки за движение по сметките е видно, че подсъдимият Т.Л. направил няколко вноски по обслужване на кредите, след което спрял да внася суми. След 31.12.2008 г., дружеството «Левтерови» ЕООД Ракитово не е осъществявало никаква дейност, нямало назначени служители и не извършвало плащания по сделки. Единствените плащания, които дружеството извършило били към кредитора «ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ» АД ФЦ Пазарджик. На 07.08.2009 г. било извършено последно плащане към кредитора Банка ”ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ България” АД, ФЦ Пазарджик в размер на 6.00 лева, представляваща плащане на комисионна такса по обслужване на сметка. Задълженията на дружеството, представлявано от подсъдимия Л., към този кредитор Дружеството Т.Л. възлизали на стойност 55 058.90 лева, съставляващи главницата и лихвата по сключения договор за кредит. Едновременно със задълженията на дружеството към «Марс» ЕООД Бургас и към «ЮРО И ЕФ ДЖИ БАНК» АД по договора за кредит, били натрупани и задължения към държавата - ТД НАП гр.Пловдив, свързани с неизплатени вноски по ДОО, ЗОВ, УПФ, ФГВРС, както и невнесено ДДС и суми по ГДД по ЗКПО за 2007 г..Общият размер на натрупаните публечне задължения бил 848.56 лева и лихви в размер на 183.13 лева. Във връзка с неизплатените задължения по изтегления кредит и след като били отправени няколко покани до длъжника, банката кредитор предприела действия по принудителното събиране на дълга, като било подедено Заявление до Районен съд Велинград за снабяване със заповед за съдебно изпълнение и издаване на ИЛ. На 09.11.2009 г. в СИС при РС Велинград било образувано изпълнително дело №517/2009 г. Като изпълнителни способи били предложен налагане на възбрана върху ипотекираниия недвижим имот, опис и извършване на публична продан при неиздължаване. Към изпълнително дело №517/2009 г. се присъединили и ТД на НАП Пловдив ИРМ ПАЗАРДЖИК, защитавайки публичните интереси. По изпълнителното дело били изготвени покани за добровлно изпълнение, връчени лично на подсъдимия Т.Л.. Извършена била оценка на ипотекираното недвижимо имущество и била обявена дата за публичан продан на имота. В първият етап от изпълнителното дело до продажба не се достигнало През 2012 г. по сметката на съдебно-изпълнителната служба не са постъпвали средства във връзка с издължаване по изпълнителното дело. Поради същата причина съдебният изпълнител до месец юли 2012 г. обявил няколко пъти нова публична продан, но до продажба не се стигнало. Съобщението и два броя покани за доброволно изпълнение по изпълнителното дело били връчени лично и подписани от подсъдимия Т.Л., видно от заключенията по изготвената почеркова експертиза. Първоначалната съдебно-счетоводна експертиза не е приета по делото, тъй като е непълна и не дава отговор на поставените въпроси от значение за изясняване на фактическата обстановка. Поради това е дусната и приета нова счетоводна експертиза, която съдът цени, като компететно и пълно ицготвена. Според заключението на вещото лице и поправката направена в съдебно заседание, дружеството, управлявано от подсъдмимия е спряло плащанията към кредиторите си на 20.02.2009 г. Към тази дата, дружеството не е разполагало с активи, с които да покрие задълженията си. Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелката А.Р., дадени на съдебното следствие, заключението на икономическа повторната експертиза, показанията на свидетелите Г. К., В. Ц., Г.Я., С. М., Е. С., Н. Т., депозирани на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал. във връзка с ал.1, т.5 от НПК, както и писмените доказателства приложени към делото и прочетени по реда на чл.378, ал.2 във връзка с чл.283 от НПК. Според разпоредбата на чл.227б, ал.2 от НК, деянието е осъществено, когато управляващият и представляващ търговското дружество в 30-дневен срок от спиране на плащанията не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност. Деянието по чл.227б от НК се изразява в бездействие, несвързано с настъпване на конкретни съставомерни общественоопасни последици и същото е довършено в момента, до който представляващият търговското дружество е бил длъжен да предприеме извършване на предписаното му действие. Затова до изтичането на 30-дневния срок бездействието е несъставомерно, а след изтичането му изпълнителното деяние е довършено. Следователно, за да е налице съставомерност на деянието от обективна страна е необходимо търговското дружество да е изпаднало в неплатежоспособност. В доктрината, по специално търговско-правната, е утвърдено разбирането че двете понятия неплатежоспособност и спиране на плащанията не се различават, представляват двете страни на едно и също трайно състояние на длъжниковото имущество, тъй като и при двете длъжникът обективно не е в състояние да изпълни свои задължения и това не е временно или краткотрайно. Неплатежоспособността като понятие на търговското право е дефинирана в чл.608, ал.1 от Търговския закон. По силата на същия закон спирането на плащанията от длъжник презумира неплатежоспособност - чл.608, ал.2 от ТЗ. Длъжникът има задължение по Търговския закон да заяви пред съда състоянието си на неплатежоспособност в срок, указан в чл.626 от ТЗ. Безспорно се установи по делото, че подсъдимият има качеството на управител и представляващ търговско дружество с фирма „Левтерови” ЕООД. На същия е било известно, че има търговски и публични задължения към ТД на НАП Пазарджик, „МАРС” ЕООД Бургас и банка „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ ФЦ Пазарджик в общ размер над 65 000 лв. Безспорен факт е, че плащания по тези задължение от страна на подсъдимия не са правени, като последно е спрял плащанията към банка „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ ФЦ Пазарджик на 20.02.2009 г. След това същият е бил наясно, че не разполага със средства за погасяването на тези задължения, което става ясно от всички събрани по делото доказателства. С оглед на изложеното за подсъдимия е възникнало задължението да уведоми съда с оглед откриване производство по несъстоятелност. В посочения 30-дневен срок, считано от 20.02.2009 г. подсъдимият не е сторил това, поради което това му бездействие осъществява от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл. 227б, ал.2 НК. Състоянието на неплатежоспособност към 20.02.2009 г. и неуведомяването на съда за това състояние в тридесет дневен срок след тази дата са достатъчни за съставомерността на деянието по чл.227б, ал.2 от НК. При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Т.А.Л. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.227б, ал.2 от НК, като в гр.Пазарджик, в качеството си на управител, едноличен собственик и представляващ фирма „Левтерови" ЕООД гр.Ракитово, със седалище и адрес на управление гр.Ракитово, ул."Липа" №12, вписано в търговския регистър на фирмено отделение при ОС гр.Пазарджик по ф.дело №137/2007 г., при изпадането си в неплатежоспособност към трима кредитори - ТД на НАП Пазарджик, фирмата „МАРС" ЕООД Бургас и банка „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ ФЦ” Пазарджик, в 30-дневен срок от спиране на плащанията на 20.02.2009 г. не е поискал от Окръжен съд Пазарджик да открие производство по несъстоятелност в качеството си на търговски субект. Подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е имал представа за всички обективни и субективни признаци на деянието и е искала настъпването на общественоопасните последици. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация. При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни за същия, които са положителни. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени изразеното критично отношение, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни. Разпоредбата на чл.227б, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до до три години или с глоба до пет хиляди лева. От събраните по делото доказателства е видно, че Т.Л. е неосъждан, Подсъдимият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност. Престъплението по чл.227б, ал.2 от НК не е от категорията на резултатните престъпления, същото формално и не включва в състава си настъпването на имуществени вреди. Такива не са посочени и в обвинителния акт, в който е цитиран единствено размера на неизпълненото данъчно задължение. С оглед гореизложеното Пазарджишкият районен съд приема, че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание глоба. В този смисъл съдът на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи Т.А.Л. от наказателна отговорност за престъплението по чл.227б, ал.2 от НК и при спазване на разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лева, платими в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт. При определяне размера на глобата съдът се съобрази със семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия, както и значителната стойност на задълженията към държавата. На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Т.Л. бяха присъдени направените по делото разноски в размер на 470 лева, от които 280 лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик и 190 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик. По изложените съображения съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Цитирани разпоредби

17