Решение № 314 от 20.8.2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 444/2021 г.

производство на стоки с цел продажба, търговско посредничество и представителство, лизингова дейност, комисионни, спедиционни и превозни сделки, покупка, строеж или обзавеждане на недвижим имоти с цел продажба, сделки с интелектуална соблственост, издателска и печатарска дейност, хотелиерска, туристическа, рекламна, информационна, програмна, импресарска дейност, търговия с петрол и петролин продукти в страната и чужбина, търговия с метан и пропан – бутан.Купувачът С. К. П. е изразил съгласие за покупка на 25 дружествени дяла, по 100.00 лв, на обща стойност 2500.00 лв от капитала на посоченото еднолично дружество с ограничена отговорност.Договорът е с нотариална заверка на посписите на страните, с рег€№431 /20.11.2009г. по описа на Нотариус А. Р., с рег.№431 на НК.

С оглед искането за прогласяване нищожността на този договор, поради нееквивалентност на престациите с исковата молба са представени: счетоводен баланс на „Жори Консулт“ ООД към 31.12.2009г. подписан от ръководител, в част Активи - посочени нетекущи дълготрайни активи 1116 000.00 лв, земи 198 000.00 лв, ДМА в процес на изграждане 918 000.00 лв, . вземания 50 000.00 лв, парични средства 29 000.00 лв, В раздел Пасив са отразени резерви 999 000.00 лв, натрупана печалба - минус 121 000.00 лв, текуща печалба - минус 32 000.00 лв, задължения 344 000.00 лв, до 1 година.В справка за нетекущи дълготрайни активи сума 918 000.00 лв е посочена, като ДМА в процес на шзгоаждане..

На л.12- л.18 от делото са приложени счетоводен баланс“Жори Консулт“ 31.12.2008г., подписан от ръководител, в който наличносттите са определени като сбор от материални запаси, вземания и парични средства разпределени, както следва 424 000.00, 4 000.00, 59 000.00 лв, Пасив - записан капитал 5 000.00 лв, натрупана печалба 3 000.00 лв, текуща печалба минус 124 000.00 лв, задължения 603 000.00 лЕ., от които до 1 година - 312 000.00 лв, над 1 година - 291 000.00 лв.В отчет за приходи - разходи 2008г. определени на по 179 000.00 лв, отчет за собствен капитал 2008 г. – непокрита загуба 124 000.00 лв и собствен капитал 116 000.00 лв.в отчет за парични потоци – от основна дейност 42 000.00 лв, заеми 294 000.00 лв, допълнителни вноски и връщането им на собствениците 291 000.00 лв.

На л.18 от делото е приложен оспорвания междинен счетоводен баланс, с дата на съставяне 20.11.2009г., подписан от ръководител, в който са отразени дълготрайни активи 982 000.00 лв, резерви 880 000.00 лв, задължения 328 000.00 лв до 1 година 35 000.00 лв, над 1 година - 293 000.00 лв..

На л.66 от делото се намира споразумение с посочена дата на изготвянето му датата 23.01.2020г. между О. П. от една страна и „Жори Консулт“ ООД от друга.Според отразеното в споразумението – О. П., като едноличен собственик на капитала, за периода от 22.07.2008г. до 01.12.2009г., респ. за периода 01.12.2009г. до момента е предоставил при условията на чл.134 ТЗ поради временна необходимост на дружеството следните суми: 2008-291 000.00 лв, 2009 – 708 518.00 лв, 2016-90 920.00 лв, 2017- 39 336.00 лв, и са му възстановени суми през 2012- 58 815.00 лв, през 2014- 21 000.00 лв, 2015-16 703.00 блв, 2016-50 570.00 лв, 2017 – 50 286.00 лв, 2018-39 770.00 лв, 2019- 7200.00 лв.В споразумението е обективирано задължение за „Жори Консулт“ ООД да възстанови на О. П. сума 875 430.00 лв, определен е срок за възстаноявване на средствата до 23.02.2020г.

На л.68 от делото се намира изпълнителен лист, за заплащане от „Жори Консулт“ ООД на О. К. П. суми 255 000.00 лв, заявление за издаване на заповед за изпълнение чл.417 ГПК, уведомление за прехвърляне на вземания, Протокол от Общо събрание „Жори Консулт“ ООД, Протокол за Общо събрание на съдружници „Жори Консулт“ ООД.Изпълнителният лист е издаден по ч.гр.д.№1610/2020г. и е обезсилен с определение №260218/09.04.2021г. издадено по ч.гр.д.№96/2021г., след като на основание чл.423, ал.1 т.1 ГПК е прието възражение на длъжника против заповед №260131/08.10.2020г. за изпълнение на парично задълженвие въз основа на документ по чл.417 ГПК.През 2021г. е образувано и изпълнително производство.

Срещу твърденията на ищеца за нищожност на договора, поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите ответникът е противопоставил следните доводи и възражения – към момента на извършване на атакуваната продажба, дружеството не е разполагало със средства, материални активи и капитал на стойност, обосноваваща извод за някаква нееквивалентност, в договор между свързани лица.

В подкрепа на възраженията си ответникът е представил Договор за продажба на поземлен имот – частна общинска собственост от 16.04.2008г., със страни Община Дупница и „Жори – Консулт“ ЕООД, Булстат •••••••••• с предмет – продажба на следния, находящ се в гр.Дупница недвижим имот – частна общинска собственост ( АОС от 14.11.2007г., имотна партида №4237) представляващ урегулиран поземлен имот УПИ –XL( четиридесети) – за обслужване и офиси, в квартал 62, по регулационния план на гр.Дупница2, с площ 619.30 кв.м, одобрена със Заповед №300-5-56/30.0.2004г., на изп.д-р на Агенция по кадастъра, изменена със Заповед №КД-14-10-05/18.01.2008г., на Началника на СК – Кюстендил, с трайно предназначение „урбанизирана територия“ и начин на трайно ползване“ комплексно застрояване“, находяща се в гр.Дупница, ул.“Иван Вазов“ №3, представляваща част от имот с идентификатор 68789.17.99 КККР, одобрена със Заповед № 300-5- 56/30.07.2004г на ИД на АГКК при посочени съседи срещу цена 237 120.00 лв, която според отбелязването в Договора е платена.

На 06.12.2008г. между „Жори Консулт „ ЕООД и „Стройкомерс „ ЕООД е сключен договор, с предмет, на основание чл.1 – извършване на СМР, на обект „сграда за обществено обслужване и офиси С Н до 13 м“- фаза груб строеж, гр.Дупница, упи ХL- за обслужване и офиси, кв.62а, съгласно предоставена проектна документация – одобрен инвестиционне проект №109/28.08.2008г. и разрешение за строеж №147/28.08.2008г.Срокът за изпълнение на предвидените СМР е определен на 244 дни.Цената е определена на 605 980.00 евро.В списък на фактури за „ДМА в процес на изграждане“ са посочени фактури на стойност 782 684.80 лв.

На л.118 от делото е приложен списък на фактури „ДМА в процес на изграждане“ – списъкът включва фактури на стойност 787 684.80 лв.

Както става ясно от изложеното в подадените въззивна жалба и отговор, спорът се фокусира до установяване пазарната стойност продажна цена на прехвърлените дружествени дялове, свързан с данните за имущественото състояние на дружеството, съобразно изготвените в съответствие с предвиденото в ЗС баланси и отчети.

Във връзка с изложеното следва да се отбележи, че на основание чл.134, ал.1 ТЗ - по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго.Ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) предвижда, че съдружник, който не е гласувал за решението по ал. 1, има право да прекрати участието си в дружеството съгласно чл. 125, ал. 2 и 3. Това право може да бъде упражнено в срок един месец от събранието - за съдружниците, които са присъствали или са били редовно поканени, или от уведомлението - за всички останали съдружници.Според ал.3 (Доп. - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството. За тях може да се уговори дружеството да плаща лихви. За връщането на допълнителни парични вноски чл. 73в не се прилага.

В изпълнение на възложена съдебно –икономическа експертиза в първоинстанционното производство е представено заключение с вх.

№272/12.05.2021г. изготвено от в.л. Н.Ш., която въз основа на записвания в счетоводните книги и намиращите се в делото доказателства, прави извод, че нетната стойност на активите на „Жори Консулт“ ЕООД към датата на сключване на сдЕ.та 20.11.2009г.е в размер на 842 119.00 лв, размера на счетоводната печалба съгласно подадени данъчни декларации на ЗКПО къв 31.12.2008 - 31.12.2009г. е определен на отрицателна величина, за 2008г.- 124 000.00 лв, за 2009г.- 32 000.00 лв.Стойността на дяловете вещото лице е определило, като от сумата на активите ( земя, машини, пари и т.н) е извадена сумата на пасивите ( кредити, задължения към досавчици и т.н) и получаната сума, като разлика между тези две величини е определена, като стойност на бизнеса – активи към 20.11.2009г.- 842 119.00 лв и пасиви към същата дата 328 000.00 лв, Пазарната цена на един дял е определена на 10 282.38 лв, пазарната цена на 25 дружествени дяла на 257 059.50 лв2, при следното отразяване на допълнителните парични вноски – в баланса на дружеството, задължения над 1 година, в размер на 291 хил.лв, в баланса за 2008г. и като резерви в размер на 999 хил. лв, в баланса за 2009г.Вещото лице обяднява, че допълнителните парични вноски, с които са закупени дълготрайни материални активи, през процесния период, участват при определяне на пазарната цена на имуществото на дружеството, както и при определяне на пазарната цена на дружествените дялове, в зависимост от активите и пасивите.Съществуващо противоречие в данните на Баланса за 2008 и 2009г., в счетоводен баланс за 2009г. в статия „резерви“ са включени допълнителни вноски на собственика в размер на 999 518.00 лв или 999 хил. лв, а за предходната година отразени 291 хил.лв, докато в изготвения Баланс за 2008г. в същия раздел са посочени 0.00 лв вещото лице обяснява с рекласифициране на статиите от предходната година за постигане на съпоставяне на данните за предходен и текущ период.

Експертизата е допълнена, повторена във въззивното производство, като след проверка счетоводството на дружеството, първични счетоводни документи 2008 и 2009г, хронологични ведомости, отчет по журнала за операции от счетоводни сметки на „Жори Консулт“ ООД за 2008 и 2009г, Договорът за поръчка от 03.01.2008г., сключен между „Жори Консулт“ ЕООД и К. И. Б. с предмет извършване на финансово – счетоводни услуги е направен извод, че „Жори Консувлт“ ЕООД е огранизирало всеобхватно и достоверно счетоводно отчитане при спазване на приложимите счетоводни принципи, осъществено е счетоводно записване на стопанските операции в хронологичен ред, приложена двустрА. форма на счетоводство с утвръден индивидуален сметкоплан, специализиран счетоводен софтуер, позволяващ генериране на вторични счетоводни документи е регистри.информацията в ГФО за 2008 и 2009г., които не са подписани( но са обявени в ТР) според експерта, съответства на информацията на основните информационни източници за съставяне на Годишен финансов отчет – оборотни ведомости 2008 и 2009г, хронологични счетоводни регистри за 2008 и 2009г., и първични счетоводни документи за 2008 и 2009г.Въз основа на посочените констатации вещото лице посочва че за 2008 и 2009г. счетоводството е водено редовно, оценявайки като погрешно посочването на допълнителни парични вноски по реда на чл.134 от ТЗ в годишния финансов отчет за 2009г., в раздел „Собствен капитал“ в Пасива на счетоводни баланс.Въпреки непоследователно посочване на допълнителни парични вноски в счетоводни баланс за 2008 и 2009г- като задължения, а след това, като резерва, собствен капитал, вещото лице Б. Д. изготвил и представил заключение във въззивното производство, солидаризира с посочените в обсъдена в с.з. на 26.01.2023г. стойности на дружествени дялове, в съответствие със заключение с вх.№246/17.01.2023г., както следва: при приемане, че допълнителните парични вноски по реда на чл.134 ТЗ, могат да бъдат представени единствено в раздел В, от финансовия отчмет, като задължения до 1 или над 1 година.При отчитане на посоченото парично постъпление като пасив, пазарната стойност на 25 броя дружествени дялове от капитала на Жори Консулт ЕООД е определена на 228 000.00 лв., Вещото лице обяснява, че към 31.12.2008г. сметка 4217 – текущи ремонти със собственика има крайно кредитно салдо 291 000.00 лв – оборотна ведомост за периода 01.01.2008- 31.12.2008г., към 20.11.2009г. сметка 4217 – текущи разчети със собственика има крайно кредитно салдо 879 518.00 лв( източник оборотни ведомост за периода 01.01.2009г.- 31.12.2009г).Към 31.12.2009г. сметка 4217 – текущи разчети със собственика има крайно кредитно салдо 999 518.00 лв- оборотна ведомост 01.01.2009- 31.12.2009г. Допълнително е пояснено, че традиционното разбиране за сметките от раздел първи ключващи цифра 1) е че те се използват за отчитане на стопанските операции свързани със собствениците на капитала в дружеството, т.нар „собствен капитал“( основен капитал, допълнителен капитал, резерви – законови, допълнителни, преоценъчни премии и отбиви свързани с дружествен капитал, непокрити загуби от минали години, преразпределени печални от минали години, печалба( загуба) от текущи години.Крайните салда по тези счетоводни сметки участват в счетоводния баланс и се представят в Пасива на счетоводния баланс, раздел А, собствен капитал.

Със заключение с вх.№249/17.01.2023г. изпълнено от вещото лице Д. Г. Д. се установява, че пазарната стойност на сграда с идентификатор 68789.17.487.1, обл.Кюстендил, общ.Дупница, гр.Дупница, ул.“Иван Вазов“№3 в процес на изграждане към 20.11.2009г. възлиза на 1 370 570.00 лв.Също така от заключението е видно, че към 27.11.2009г.- съгласно Протокол образец 19, за изпълнеине и подлежащи на разплащане СМР – строежа е с изпълнена конструкция на етап седма плоча и зидария – фаза груб строеж, но без изпълнени покривни конструкциии водоотвеждане, както и подови изравнявания.

В представена по делото писмена защита, О. П. разглежда представянето на допълнителните вноски в капиталовата секция на баланса, с оглед на следните обстоятелства: дълготраен характер на финансирането, значителен и относително постоянен размер, едноличен собственик – не се очакват принудителни мерки, няма дадени обезпечения, възможно е отлагане или отпадане на падежа, поставено единствено от волята на собственика и се позовава на съществувал сметкоплан – чл.11 т.5 и чл.16.т.1 ( от 2002г. липсващ такъв) според който допълнителни вноски се отчитат в сметка 102 „допълнителен капитал“.При съществуваща неяснота към момента на сключване на процесната сдЕ. относно завършване изграждането на сграда и отчитане на допълнителни парични вноски, в съответствие с принципа за реално, а не формално отразяване на търговските операции с цел обективиране на тяхната икономическа реалност, е категоричен в становището, че сдЕ.та не накърнява добрите нрави.

На основание чл.26, ал.1 ЗЗД -нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.Според ал.2 - нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

Според чл.26, ал.4 ЗЗД - нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сдЕ.та би била сключена и без недействителните части.

Според чл.27 от ЗЗД - договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда са унищожаеми.

Според чл.33 ЗЗД - унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба.

На основание чл.32 ЗЗД - унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора. Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.

В чл.33 от ЗЗД е посочено, че унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.

Със закона за защита на потребителите е въведена защита за определена категория потребители, включваща:

1. право на информация за стоките и услугите;

1. право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им;

1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.)право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и др. В съответствие с практиката на СЕС и на основание чл.143 ЗЗП се признава нищожност на неравноправни клаузи във взаимоотношенията на потребителите с определени доставчици на стоки и услуги, които не отговарят на изискването за добросъвестност което води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Според чл.1 т.1 от ТЗ - търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки. На основание чл.1, ал.3 ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.

На основание чл.113, ал.1 ТЗ -дружество с ограничена отговорност може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството.

Дружественият договор трябва да бъде сключен в писмена форма – чл.114, ал.1 ТЗ. На основание чл.117 ТЗ - капиталът на дружеството с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 2 лв. Той се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по-малки от 1 лев.Според ал.2 - сумата от дяловете трябва да бъде равна на капитала, а стойността на всеки дял трябва да бъде кратна на 1.В ал.3 е предвидено, че дяловете могат да бъдат различни по размер за отделните съдружници, а в ал.4, че един дял може да бъде поет съвместно от няколко лица.

На основание чл.127 ТЗ - всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго.

На основание чл.129 ТЗ (Обн. - ДВ, бр. 48 от 1991 г., в сила от 1.07.1991 г.)дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с нотариално заверени подписи на договора и се вписва в търговския регистър – ал.2.

На основание чл.286 ТЗ търговска е сдЕ.та, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.На основание чл.286, ал.2 търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват, според ал.3 при съмнение се смята, че извършената от търговеца сдЕ. е свързана с неговото занятие.

В чл.288 ТЗ е предвидено, че за неуредените с този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него - търговските обичаи.При различия в търговските обичаи се прилагат обичаите по местоизпълнението.

На основание чл.297 ТЗ -търговска сдЕ., сключена между търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия.

Справка в ТР показва, че „Жори Консулт“ ООД е търговско дружество съществувало до 2009г., като еднолично търговско дружество, след което със съдружници О. К. П. и С. К. П., с дялово участие в капитала от по 2500.00 лв.От 2007г. в ТР са обявени годишни финансови отчети – 2008г: счетоводен баланс, отчети за приходи и разходи, отчет за собствен капитал, отчет за паричните потоци.Обявения в ТР счетоводен баланс е идентичен като съдържание с представения – л.12 от първоинстанционното дело счетоводен баланс, в това число подписан от ръководител с посочена дата на изогтвяне 20.02.2009г. и с абсолютно същите отразени данни за финансовото състояние на дружеството.Обявения счетоводен баланс е в пълно съответствие с намиращиуя се на л.6 от първоинстанционното дело счетоводен баланс 31.12.2009г. в това число с посочване на процесната, предоставени допълнителни парични вноски сума 999 000.00 лЕ., в статия собствен капитал, в това число и относно непосочена дата на съставяне на счетоводен баланс.

Даденото в практиката на ВКС, тълкуване на израза „накърняване на добрите нрави“, като основание за прогласяване нищожност на сдЕ.та, може да бъде обобщено по следния начин: : когато с оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, сдЕ.та или договорът се явяват несъвместими с тях, не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти.Също така акцентът в преценката за допуснато накърняване на дорбите нрави се поставя върху индивидуалността на всеки конкретен случай респ. обстоятелствата с които е свързано осъществяване на конкретна сдЕ..

Примери:

Решение № 417 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 1228/2009 г. на ВКС, г.к.

III г. о.: сСанкционна клауза в трудов договор, която поставя трудово- правната връзка в зависимост, или добавя към нея допълнителни уговорки с гражданско-правен характер, чиито предмет е поведение и действия на работника след евентуалното прекратяване на трудовото правоотношение, подлежи на установяване като недействителна при условията на чл. 74 ал.4 от КТ, макар да не е свързана със съдържанието на самия трудовия договор, неговия предмет или изпълнение за срока на действието му.Прието е, че изтъкването на основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, предл. трето за нищожност поради накърняване на добрите нрави би било от значение, ако конкретният случай не касае клауза в трудов договор, чието съдържание е в пряко противоречие с норми и принципи на трудовото право, т.е. когато е налице нищожност поради противоречие със закона“.

Решение № 288 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 2293/2015 г. на ВКС, г.к.

III г. о.: „Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по последица с нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни – такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване“. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така при преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на договорите да установява действителната обща воля на страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора.

Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 по описа за 2008 г. на ВКС, г.к. І г.о. Според това решение съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска, че цената на недвижимия имот може да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сдЕ.та. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулЕ.. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сдЕ. при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост по чл.33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен.

Решение № 128 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 3170/2017 г. на ВКС, І г. о.- преценката дали една сдЕ. противоречи на добрите нрави не се ограничава само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да се съобрази дали крайният резултат на сдЕ.та е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. За нищожни като противни на морала следва да се приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация. В конкретния случай разликата в пазарната стойност на имотите, предмет на договора за замяна, не налага извод за такава неравностойност, която да съставлява нарушение на "добрите нрави" и да води до нищожност на сдЕ.та в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Неоснователни са доводите на касатора, че придобитото в замяна имущество е с пазарна цена 15-20 пъти по ниска от пазарната цена на недвижимите имоти, с които наследодателят се е разпоредил. Цената, на която същият е продал получените по замяна леки автомобили на трети лица, е неотносима към преценката за еквивалентност на престациите по договора за замяна. Пазарната цена на получените в замяна леки автомобили е по- ниска съответно 5 пъти по единия договор и 2.5 пъти по другия договор от пазарната стойност на прехвърлените от наследодателя недвижими имоти, но сама по себе си тази парична нееквивалентност не е толкова съществена, за да се квалифицира като неморална, обосноваваща нищожност на сдЕ.та, защото съдържанието на договора се определя свободно от страните. Продажбата на вещ на цена, по- ниска от пазарната, не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност, освен ако самите обстоятелства, при която е сключена сдЕ.та, са в противоречие с морала – едната страна се е възползвала от лекомислието, неопитността, икономическата или физическа зависимост на другата страна от нея или от трети лица, каквито твърдения не са наведени с исковата молба и за които по делото няма доказателства. Дори ако поради по някаква причина едната страна по договора е приела обективно неизгодна за нея насрещна престация, това не може да обоснове нищожност на сключения договор поради противоречие с добрите нрави.

Решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., IV г.о: Основният материално правен въпрос по който е допуснато касационно обжалване е по приложението на чл.26, ал.1 ЗЗД- т.е.признаване нищожност на договора за продажба, сключен при неравностойни престации като случай от неспазване на “добрите нрави”. Облигационното правоотношение предпоставя самостоятелност от една страна и от друга се рамкира от “добрите нрави” и от императивните правила, които при продажбата определят, че държавната такса се изплаща въз основа на данъчната оценка, дори ако договорена цена, която е по-ниска от нея. Следователно законодателя допуска, че цената на един недвижим имот по волята на страните може да бъде по- ниска от данъчната оценка. В същото време понятието “добри нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сдЕ.та. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. В конкретния случай отклонението от пазарната стойност и заплащането на цена на имота по данъчната оценка не налага извод за такава неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на “добрите нрави “ и да води до нищожност на сдЕ.та в хипотезата на чл.26, ал.1 ЗЗД. Налице е ответна парична престация, която макар да се отклонява от обичайната не говори за такава недопустимост, която да прави самата сдЕ. нищожна. Именно поради това отрицателният установителен иск е неоснователен и въззивният съд правилно го е отхвърлил.

Определение № 1133 от 17.09.2009 г. по гр.д. № 970/2009 г. на ВКС: „Добрите нрави се накърняват с нарушаване на обичайния обществено утвърден начин на мислене и поведение под психическо въздействие върху страната за сключване на сдЕ.та (убеждаване, склоняване), което не е измама или заплашване по см. на ЗЗД. Може да противоречи на добрите нрави и сдЕ., която нарушава изискванията за еквивалентност на престациите и условията на сключването й сочат на необичайност – лекомислие, неопитност, икономическа и физическа зависимост на едната страна от другата или от трети лица, по чието настояване е сключена. Когато се установява, че продавачът при сключване на разпоредителните за имотите си сделки е бил слаб и болен, социално изолиран, вкл. от кръвните си роднини, с които съпругата му не допускала да контактува, силно внушаем и зависим от нея, както и това, че той се е надявал да обезпечи дъщеря си от предходен брак с парите от продажната цена, която (макар и уговорена в размер на данъчната оценка на имота) не получил – то в такъв случай е налице експлоатация на това му състояние чрез сключване на продажба – тя не е при крайна нужда, нито е безпарична, но при установените обстоятелства по сключването й накърнява добрите нрави в степен на нравствена нетърпимост“. Мисля, че в това решение е възприета тезата на Т., В. Гражданско право…, с. 254: „Може да се разглежда като противоречие с правилата на социалистическото общежитие (т.е. на добрите нрави – Д. Т.) и тази сдЕ., която накърнява изискванията за еквивалентност и от условията за сключването й става ясно, че са били налице някои други субективни предпоставки, които обуславят нейната необичайност, напр. едната страна се възползва от лекомислието и неопитността на другата страна. В тези сделки е налице своеобразна експлоатация на състоянието на другия съдоговорител“.

В Решение № 277 от 26.01.2015 г. по гр. д. № 1962/2014 г. на ВКС е прието следното: „Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извърши именно при съобразяване на преследваната от страните цел, удовлетворяване на значим допустим от закона интерес. В случая въпреки констатацията, че недвижимия имот е 11786.60 лв., а стойността на движимите вещи, предмет на замяната, е 2990 лв., въззивният съд е приел, че не е налице нееквивалентност на престациите, без да изследва налице ли е при преценка действителността на процесната сдЕ. удовлетворяването на значим допустим от закона интерес, обосноваващ размяна на престациите, при която недвижимият имот ще се транслира по данъчна оценка, значително по-ниска от пазарната. При липсата на такава преценка не може да се направи извод, че не е налице нееквивалентност на престациите. Поради това изводите на въззивния съд в тази насока не са обосновани, което обуславя извод за основателност на възражението по чл. 26, ал. 1, трета алтернатива ЗЗД, направено от ответницата по иска“.

Както става ясно от посочените решения на ВКС и много други и текстовете от закона, свързани с прогласяване нищожност и унищожаемост на правни сделки, в единия случай - поради грубо нарушение на закона, привидност и липса на съгласие, а в останалите - поради грешка, измама или при ямвно неизгодни условия поради крайна нужда, крайна нужда, при разглеждане на въпросите за нищожността на сделките поради противоречие с добрите нрави, с оглед и разпоредбата на чл.20 ЗЗД, съгласно която при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността следва, че произнасянето по валидността през призмата на разбирането за добри нрави е индивидуално във всеки конкретен случай и се свързва задължително с преценка на обстоятелствата при която е сключена сдЕ.та.

Съдът има предвид, че търговските сделки поначало са с по либерален режим на регламентация, което рефлектира в преценката за накърняване на добрите нрави при сделки между търговци, при които позоваването на крайна нужда като основание за нищожност е недопустимо.както опитът на законодателят да обхване случаите в които дееспособно лице би договоряло при грубо засяжане на интереса си и сроковете, които е преценил, като достатъчни с оглед разркриване на последсвията и ангажиране на надлежна защита.

Атакувана е сдЕ., между две лица, които се намират в близка родствена връзка, която само формално не притежава белези на търговска сдЕ., в момент, когато имуществото на дружеството е било значително завишено, в следствие на допълнителна парична вноска от едноличния собственик на капитала, възлизаща на около 990 000.00 лв.Спор между страните относно постъпването на средствата в сметките на дружеството липсва, споровете са свързани с начина на отразяване на средствата в счетоводните книги.( съдът не коментира поради това наличието или не решение на ЕСК за внасяне на сумата, съответно отразяването на взетото решение в протоколната книга, водена на основание чл.143, ал.1 ТЗ, дружеството води книга за дяловете и протоколна книга за решенията на общото събрание) и отражението на това обстоятелство върху стойността на дяловете.След като на основание чл134, ал.3 ТЗ допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството, то прехвърлянето на половината от дяловете от капитала на дружеството за цена 2500.00 лв не може да бъде оценено, като накърняващо добрите нрави в разглеждания случая.По делото липсват каквито и да било данни за настъпили обстоятелства, извън посочените в чл.27-31 от ЗЗД, поради които дееспособния продавач, едноличен собственик на капитал на Търговско дружество, зает с управление, представителство на дружеството, включващо и сключване на търговски сделки, при съществено по – либерални условия и законова забрана за унищожаване на сдЕ. между търговци, поради крайна нужда и явно неизгодни условия, е договорил продажба на половината от дяловете от капитала на дружеството, на цена, не по - висока от номиналната им стойност, и да формират у съда убеждение, че предвид тези обстоятелства е справедливо посочената сдЕ. да бъде обявена за нищожна по иск предявен от същия около 12 години след извършване на сдЕ.та.По делото липсват данни каква дейност е извършвало дружеството, но в Годишния счетоводен отчет за 2007г. – липсва отразяване на капитал и имущество на стойност над 10 000.00 лв, в Годишния счетоводен отчет за 2008г. са отразени материални запаси за 424 000 лЕ. – през 2008г. са внесени от О. П. 59 400.00 лв и 190 700.00 лв, след което в Годишен счетоводен отчет 2009г. са посочени – ДМА в процес на изграждане 918 000.00 лв и земя 198 000.00 лв, както и резерви 999 000.00 лв.Тъй като допълнителните парични вноски подлежат на връщане и размерът на подлежаща на връщане сума то не е необяснимо решението за продажба на дружествени дялове на посочена стойност.Като допълнителен щрих следва да се отбележи, че липсват и доказателства за обстоятелства касаещи други търговски или облигационни връзки между двамата братя, сочещи, че мотивът за разпореждането е друг и той е проитовречащ на добрите нрави.В отсъствие на доказателства за такова поведение, открояващо се ярко и формиращо несъмнително убеждение, за несъвместимост на стореното с установения модел на поведение и разбиранията на мнозинството, обжалваното решение, следва да бъде отменено, а предявения иск отхвърлен.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на въззивника се следват разноски, възлизащи на сума 3998.40 лв- държавна такса -50.00 лв, депозит вещо лице – 150.00 лв, допълнителен депозит вещо лице -1298.40 лв, адвокатско възнаграждение – 2500.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.271 ГПК, съдът