РЕШЕНИЕ

№ 112

гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Д. Чолаков при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Г. Д. Чолаков Гражданско дело № 20231800100353 по описа за 2023 година "Ю.Б." АД, ЕИК е предявил срещу М. Г. К. с ЕГН, Г. К. К. с ЕГН, С. Р. К. с ЕГН, и тримата от гр. Е.П., ул. „Никола Й. Вапцаров“ 1, вх.А, ет.4, ап.11 и Н. П. К. с ЕГН от гр. Е.П., ул. „Хаджи Димитър“ № 38, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответниците за солидарно заплащане на сумата от 56 984.54 лева – сбор от левовата равностойност на 28 890.31 евро и 480 лева, от които:

• 26 705.59 евро – просрочена главница по сключен между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 56287/08.03.2012 год., дължима за периода от 10.06.2022 год. до 21.08.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2022 год. до окончателното й изплащане, - 1 557.44 евро – дължима на осн. чл.3, ал.1 от договора възнаградителна лихва за периода от 10.06.2022 год. до 24.06.2022 год., - 627.28 евро – дължима на осн. чл.3, ал.1 от договора наказателна лихва за просрочие за периода от 24.06.2022 год. до 21.08.2022 год. и - 480 лева – заплатени от банката на 22.08.2022 год. разходи за уведомяване на длъжниците по договора за предсрочната изискуемост на кредита, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 885/2022 год. на РС – Елин Пелин.

Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и произнасяне с нарочен диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 885/2022 год. на РС – Елин Пелин.

Ищецът /с предходно наименование до 11.01.2013 год. "Ю.и еф Д.Б." АД, ЕИК, ЕИК/ твърди, че между него и кредитополучателите М. Г. К., Г. К. К., С. Р. К. и Н. П. К. бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 56287/08.03.2012 год. с който банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 30 000 евро. Кредитополучателите отговаряли солидарно за всички задължения по договора. Твърди се, че съгласно чл.3 от договора за усвоения кредит кредитополучателите дължали на банката преференциална годишна лихва в размер на БЛП за жилищни кредити в евро, намален с 1.4 пункта. Към момента на сключване на договора посоченият БЛП бил в размер на 8.45%. При просрочие на дължимите погасителни вноски лихвата била в размер на сбора от лихвата за редовната главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта.

Кредитополучателите декларирали, че са запознати с обстоятелството, че ползват преференциални лихвени условия по договора за кредит, при едновременното наличие на посочените условия в чл.3а, ал.1. Кредитополучателите се съгласили, че прилагането на всички преференциални условия ще бъде преустановено при настъпване на обстоятелствата, посочени в чл.3а, ал.2, като в този случай приложимата годишна лихва се увеличава с 0.7 процентни пункта. Съгласно чл.4 от договора за кредит, кредитополучателите се задължавали да заплащат такси, както следва: 1/ такса за управление – в размер на 1.25% еднократно върху размера на разрешения кредит; 2/ комисионна за управление в размер на 0.06% месечно върху размера на непогасената главница; 3/ комисионна за ангажимент в размер на 0.5% годишно върху неусвоената част от кредита, минимум 10 лева; 3/ месечна такса за администриране на просрочен кредит, съгласно Тарифата на банката. Крайният срок за погасяване на кредита, ведно с дължимите лихви, бил 360 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. Кредитът се погасявал на равни (анюитетни) месечни вноски, включващи лихва и главница, в размер на 200.60 евро. Съгласно чл. 18 от договора, при непогасяване на която и да е вноска, както и при неизпълнение на което и да е задължение, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.

Твърди се, че заемната сметка по кредита била открита на 14.03.2012 год.

Твърди се, че с допълнително споразумение от 09.02.2015 год. страните по договора за кредит предоговорили съществуващите задължения на кредитополучателите, като се договорили, че последните дължат и редовна лихва, която ще бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение, до датата на падежа, следващ датата на допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното споразумение все още не е изискуема. Страните се съгласили изрично, че всички плащания във връзка с кредита по чл.2 от споразумението се преоформят едностранно от банката чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Страните се съгласили, че кредитополучателите ще ползват облекчен ред за погасяване за период от 12 месеца, а след изтичането му върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода лихва, за което, с подписване на споразумението, кредитополучателите дават своето изрично съгласие. През периода на облекчено погасяване върху дълга се начислявала годишна лихва в размер, равен на сбора от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.644 процентни пункта, като месечните вноски били в размер на 120 евро. За референтен лихвен процент се ползвал 6- месечен EURIBOR, приложим за съответния период на начисляване на лихвата. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата, съгласно чл.4 от споразумението, се начислявала годишна лихва в размер, равен на сбора от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6.854 процентни пункта. За референтен лихвен процент се ползвал 6-месечен EURIBOR, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно ал.2 и следващите на чл.5. В случай, че в периода на облекчено погасяване кредитополучателите не заплатят изцяло или частично две последователни вноски, страните се договорили, че губят преференциалните условия за плащане.

Твърди се, че с допълнително споразумение от 18.12.2017 год. страните констатирали размера на задължението на кредитополучателите към тази дата и се съгласили просрочените суми да бъдат преоформени чрез натрупване на задълженията към редовната главница. Кредитополучателите ползвали 12-месечен период на облекчено погасяване, като вноските били в размер на 150 евро месечно. След изтичане на периода кредитополучателите следвало да погасяват дълга на равни месечни погасителни вноски /главница и лихва/, определени спрямо остатъчния размер на дълга, размера на приложимия лихвен процент и срока на кредита. Срокът на договора се запазил – 21.03.2042 год., като на тази дата кредитополучателите се задължавали да погасят всички суми по кредита /главница, лихви, такси, комисионни, разноски/. За първите 12 месеца от деня на подписване на допълнителното споразумение се начислявала годишна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определял като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6.09%. За периода от 13-ия месец до пълно издължаване на кредита се начислявала годишна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6.64%. За референтен лихвен процент се ползва лихвеният индекс 6-месечен EURIBOR, приложим за съответния период на начисляване на лихвата.

Твърди се, че с допълнително споразумение от 21.08.2019 год. страните констатирали, че към датата на сключването му задълженията на кредитополучателите са в размерите, посочени в чл.1, ал.1 от същото. Страните се съгласили посочените суми да бъдат преоформени чрез натрупването им към редовната главница. Просрочените суми в чл.1, ал.1, т.5 и т.6 следвало да се погасяват на равни месечни погасителни вноски. Кредитополучателите ползвали 27-месечен период на облекчено погасяване на кредита, като заплащали на банката ежемесечно по 155 евро. След изтичане на този период кредитополучателите следвало да погасяват дълга на равни месечни погасителни вноски, определени спрямо остатъчния размер на дълга, размера на приложимия лихвен процент и срока на кредита. Крайният срок за издължаване на кредита – 21.03.2042 год. се запазвал. За първите 27 месеца от подписване на споразумението се начислявала годишна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определял като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 2.12%. За периода от 28-ия месец до пълно издължаване на кредита се начислявала годишна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определял като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3.92%. За референтен лихвен процент се ползвал ПРАЙМ ЖК обезпечение кредити за евро. Към датата на първоначалното опреД.е на годишния лихвен процент по кредита, съгласно условията на споразумението, се ползвала стойността на ПРАЙМ за обезпечение на кредити в евро – в размер на 1.20%, публикувана на интернет-страницата на банката на 05.06.2018 год.

Твърди се, че с покани, връчени на 24.06.2022 год. поотделно на всеки от кредитополучателите чрез ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 на КЧСИ, ищецът ги уведомил, че поради непогасяване на формирани просрочия по договора за кредит обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. С поканите ищецът поканил длъжниците в седемдневен срок от получаването им да погасят изцяло задълженията си към банката.

Твърди се, че поради просрочието на дължимите суми по кредита и обявяването на предсрочната му изискуемост ищецът подал заявление по чл.417 ГПК до РС – Елин Пелин въз основа на извлечение от счетоводните си книги – за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците М. Г. К., Г. К. К., С. Р. К. и Н. П. К., като било образувано ч.гр.д. № 885/2022 год. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение непогасените вноски били, както следва – две непогасени вноски за главница, считано от 10.06.2022 год. и четири непогасени вноски за лихва, считано от 10.06.2022 год., а общото задължение възлизало на 28 890.31 евро и 480 лева съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 22.08.2022 год. Заповедният съд издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите от 28 890.31 евро и 480 лева, от които:

• 26 705.59 евро – просрочена главница по сключения договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 56287/08.03.2012 год., дължима за периода от 10.06.2022 год. до 21.08.2022 год., - 1 557.44 евро – дължима на осн. чл.3, ал.1 от договора възнаградителна лихва за периода от 10.06.2022 год. до 24.06.2022 год., - 627.28 евро – дължима на осн. чл.3, ал.1 от договора наказателна лихва за просрочие за периода от 24.06.2022 год. до 21.08.2022 год. и - 480 лева – заплатени от банката на 22.08.2022 год. разходи за уведомяване на длъжниците по договора за предсрочната изискуемост на кредита.

В заповедта за изпълнение и изпълнителния лист била допусната ЯФГ, като длъжниците не били осъдени да заплатят сумите солидарно на банката, която грешка била поправена по реда на чл.247 от ГПК с определение № 20/12.01.2023 год. и били издадени нови заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист № 86/21.02.2023 год. Въз основа на последния било образувано изпълнително дело № 2703/2022 год. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 на КЧСИ. Длъжниците по това дело подали възражения по чл.414, ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, за което ищецът бил уведомен на 28.04.2023 год. Настоящият иск е предявен на 23.05.2023 год. – в едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.

Преписи от и.м. и приложенията към същата са връчени редовно на ответниците с указанията по чл.131 от ГПК, както следва:

• на ответника М. Г. К. – на 31.05.2023 год. чрез майка му С. Р. К.;

• на ответника Г. К. К. – на 31.05.2023 год. чрез съпругата му С. Р. К.;

• на ответницата С. Р. К. – лично на 31.05.2023 год.;

• на ответницата Н. П. К. – лично на 31.05.2023 год.

До изтичане на срока по чл.131, ал.1 от ГПК /30.06.2023 год. вкл./ ответниците не са подали отговори на исковата молба с последиците по чл.133 от ГПК. Във връзка с възраженията на пълномощника им, изложени в хода на производството по делото, че лично на същия не бил връчен препис от исковата молба, следва да се посочи, че доколкото към момента на изпращане на преписите на съда не е било известно ответниците да имат пълномощник, то не е съществувало и задължението по чл.39, ал.1 от ГПК да връчва книжата чрез него. Ответниците, на които редовно са били връчени преписи, са могли да уведомят пълномощника си за горното.

Във връзка с доводите на пълномощника, че бил упълномощен в заповедното производство, следва да се отбележи, че за съда в производството по чл.422 от ГПК няма и служебно задължение да изисква и прилага заповедното производство към исковото – включително доколкото производството по заповедното производство не е приключило и не са налице предпоставките на чл.82, ал.1 от ПАС за прилагането му към друго дело на друг съд. Отделно следва да се посочи и че видно от представения по настоящото дело заверен препис от ч.гр.д. № 885/2022 год. на РС – Елин Пелин, в кориците на същото няма пълномощно за адв. С. Н. от АК – Варна за представителство на ответника Г. К. К.. С писмена молба от 09.01.2024 год. пълномощникът на ответниците е взел становище по същество по предявения иск, като сочи, че са налице плащания по кредита, извършени от доверителите му, за които ищецът не представя данни в извлечението от счетоводните му книги, от което е видно, че представените с и.м. документи не удостоверяват валидно и изискуемо вземане по смисъла на чл.418, ал.2 от ГПК. Сочи се, че в договора за банков кредит и допълнителните споразумения към него са налице неравноправни клаузи, които следва служебно да се констатират от съда и които следва да останат неприложени – чл.3.1. и чл.4.2. от допълнителното споразумение от 09.02.2015 год. и чл.1 от допълнителното споразумение от 18.12.2017 год., с които е извършено увеличаване размера на главницата с просрочени лихви и така полученият размер на главницата се олихвява, което съставлява анатоцизъм.

Сочи се, че анатоцизъм е допустим само доколкото законът изрично го допуска и по ред и условия, определени в нормативния акт, а уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци /чл.294, ал.2 от ТЗ, чл.143, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД и чл.507 от ТЗ/; в останалите случаи начисляването на лихва върху лихва е недопустимо съгласно действащото законодателство, следователно цитираните договорни клаузи са нищожни поради противоречие със закона.

Излагат се твърдения, че практически не съществува облекчено погасяване на дълга, договорено с допълнителното споразумение от 09.02.2015 год., защото редовният дълг продължава да съществува напред във времето, но за сметка на това към него се прибавя капитализираната лихва, която е била дължима през тези 12 месеца, но е останала непогасена. Сочи се, че допълнително споразумение, което представлява спогодба и има за предмет предоговаряне на кредит, в което задължението на кредитополучателя се определя въз основа на неравноправни клаузи, е нищожно на основание чл.366 от ЗЗД – с позоваване на практиката на ВКС /решение № 144/08.11.2017 год. по т.д. № 2155/2016 год. и решение № 146/01.11.2017 год. по т.д. № 2615/2016 год./.

Излагат се доводи и за неравноправност на клаузи от първоначалния договор за кредит – чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.4 и ал.5, чл.12, чл.14.2, чл.18, ал.1, чл.21.1 и чл.22.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Видно от представения с исковата молба договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 56287/08.03.2012 год., сключен между "Ю.и еф Д.Б." АД, ЕИК, ЕИК /понастоящем „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД/ и кредитополучателите М. Г. К., Г. К. К., С. Р. К. и Н. П. К., банката предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 30 000 евро за покупка на недвижим имот. Крайният срок за погасяване на кредита бил 360 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. Кредитът се погасявал на равни месечни вноски, включващи лихва и главница, в размер на 200.60 евро. Съгласно чл.3 от договора за годишна лихва в размер на БЛП за жилищни кредити в евро, намален с 1.4 пункта. При просрочие на дължимите погасителни вноски лихвата била в размер на сбора от лихвата за редовната главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Страните се договорили, че прилагането на всички преференциални условия ще бъде преустановено при настъпване на обстоятелствата, посочени в чл.3а, ал.2, като в този случай приложимата годишна лихва се увеличава с 0.7 процентни пункта. Съгласно чл.4 от договора за кредит кредитополучателите се задължавали да заплащат такси, както следва: 1/ такса за управление – в размер на 1.25% еднократно върху размера на разрешения кредит; 2/ комисионна за управление в размер на 0.06% месечно върху размера на непогасената главница; 3/ комисионна за ангажимент в размер на 0.5% годишно върху неусвоената част от кредита, минимум 10 лева; 3/ месечна такса за администриране на просрочен кредит, съгласно тарифата на банката.

Съгласно чл.18 от договора при непогасяване на която и да е вноска, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора банката имала право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.

С допълнително споразумение от 09.02.2015 год. страните по договора за кредит предоговорили съществуващите задължения на кредитополучателите по договора, като се договорили, че последните дължат и редовна лихва, която ще бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение, до датата на падежа, следващ датата на допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното споразумение все още не е изискуема. Страните се са договорили /чл.3, ал.1/, че всички плащания във връзка с кредита по чл.2 от споразумението се преоформят едностранно от банката чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит.

С допълнително споразумение от 18.12.2017 год. страните констатирали размера на задължението на кредитополучателите към тази дата и се съгласили просрочените суми да бъдат преоформени чрез натрупване на задълженията към редовната главница /чл.1, ал.2/.

Същата договорка била постигната и с чл.1, ал.2 от допълнително споразумение от 21.08.2019 год.

С покани, връчени на 24.06.2022 год. поотделно на всеки от кредитополучателите чрез ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 на КЧСИ, ищецът ги уведомил, че обявява договора за кредит за изцяло и предсрочно изискуем поради непогасяване на формирани просрочия по същия, възлизащи към 18.04.2022 год. на 390.90 евро и 29 лева.

Поради непогасяване на кредитните задължения в дадения с горните уведомления 7- дневен срок за плащането им на 24.08.2022 год. ищецът подал заявление по чл.417 ГПК до РС – Елин Пелин въз основа на извлечение от счетоводните си книги към 22.08.2022 год. – за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците М. Г. К., Г. К. К., С. Р. К. и Н. П. К., като било образувано ч.гр.д. № 885/2022 год. Заповедният съд издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите от 28 890.31 евро и 480 лева, от които:

• 26 705.59 евро – просрочена главница по сключения договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 56287/08.03.2012 год., дължима за периода от 10.06.2022 год. до 21.08.2022 год., - 1 557.44 евро – дължима на осн. чл.3, ал.1 от договора възнаградителна лихва за периода от 10.06.2022 год. до 24.06.2022 год., - 627.28 евро – дължима на осн. чл.3, ал.1 от договора наказателна лихва за просрочие за периода от 24.06.2022 год. до 21.08.2022 год. и - 480 лева – заплатени от банката разходи за уведомяване на длъжниците по договора за предсрочната изискуемост на кредита.

В заповедта за изпълнение и изпълнителния лист била допусната ЯФГ, като длъжниците не били осъдени да заплатят сумите солидарно на банката, която грешка била поправена по реда на чл.247 от ГПК с определение № 20/12.01.2023 год. и били издадени нови заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист № 86/21.02.2023 год. Въз основа на последния било образувано изпълнително дело № 20239270400512 год. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 на КЧСИ, като ПДИ до длъжниците, ведно с заповедта за изпълнение, им били връчени на 09.03.2023 год. В месечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжниците подали на 06.04.2023 год. общо възражение по чл.414, ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, за което ищецът бил уведомен на 28.04.2023 год. Настоящият иск е предявен на 23.05.2023 год. – в едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че главницата по кредита в размер на 30 000 евро е била усвоена на 21.03.2012 год. В.л. сочи, че за периода 21.03.2012 год. – 16.08.2022 год. по кредита са били извършвани плащания за главница и възнаградителна лихва – посочени в колона 9 и 13 на приложение 1 към заключението, но през този период се констатират множество периоди на просрочие на задължения за месечни вноски за главница и лихва – посочени в колона 11 и 15 на приложение 1 към заключението. За периода от усвояване на кредита, 21.03.2012 год., до 22.08.2023 год., вноските за погасяване само на главницата са възлизали на 4 309.55 евро – при усвоена главница от 30 000 евро.

Заключението, съобразно определението на съда за назначаване на ССЕ, е изготвено в два варианта – - с изчисляване на общия размер на дълга съобразно разпоредбите на договора и допълнителните споразумения към деня на извлечението от счетоводните книги, приложено към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /22.08.2022 год./ – по формулирана с исковата молба задача и - с изчисляване на общия размер на дълга при съобразяване единствено с разпоредбите на договора за кредит и без приложение на последващите разпоредби на сключените допълнителни споразумения /чл.3, ал.1 от допълнително споразумение от 09.02.2015 год.; чл.1, ал.2 от допълнително споразумение от 18.12.2017 год. и чл.1, ал.2 от допълнително споразумение от 21.08.2019 год./, позволяващи преоформяне на дълга /включително и лихвите/ чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит – служебно формулирана от съда задача.

Видно от втория вариант на заключението, към 22.08.2022 год.:

• общият размер на неплатената главница е възлизал на 25 052.96 евро;

• общият размер на дължимата на осн. чл.3, ал.1 от договора възнаградителна лихва за периода от 10.06.2022 год. до 24.06.2022 год. е възлизал на 2 066.79 евро;

• общият размер на дължимата на осн. чл.3, ал.1 от договора наказателна лихва за просрочие за периода от 24.06.2022 год. до 21.08.2022 год. е възлизал на 588.76 евро;

• заплатените от банката на 22.08.2022 год. разходи за уведомяване на длъжниците по договора за предсрочната изискуемост на кредита са възлизали на 29.94 евро.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК е допустим – същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК пред районния съд срещу длъжниците по договора за заем, възразили в срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.

Разгледан по същество, искът е доказан отчасти по основание и размер.

В доказателствена тежест на ищеца в настоящото производство бе установяването на твърдяното с и.м. възникнало между него и ответниците облигационно правоотношение с източник договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 56287/08.03.2012 год., по който кредитът е бил изцяло усвоен от кредитополучателите и по който последните са изпаднали в забава в плащането на която и да е вноска /в размер на 200.60 евро по погасителния план към договора и преди допълнителните споразумения/ – основание за обявяване на предсрочната изискуемост на целия дълг по кредита съгл. чл.18 от договора. Горното бе установено по несъмнен начин както от представените по делото писмени доказателства, така и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Съобразно приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Предмет на спора по установителния иск по чл.422 от ГПК е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание /решение № 420/11.02.2015 год. на ВКС по гр. д. № 3079/2014 год., IV г.о./.

Основанието на иска се обуславя от обстоятелствата, въз основа на които страната твърди защитимо с упражняването му свое субективно право и тези обстоятелства по иска с правно основание чл.422 от ГПК са обстоятелствата по сключен и обявен за предсрочно изискуем договор за кредит, респ. изискуемо вземане на ищеца – кредитодател спрямо солидарно задължените ответници, на основание договора. Нарочното волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока в хипотезата на постигната между страните по договор за банков кредит предварителна уговорка за предсрочна изискуемост на целия кредит при определените в договорените клаузи условия, следва да е достигнало до знанието на длъжниците, за да бъде уважен иск по чл.422 от ГПК при заявена предсрочна изискуемост на кредита като основание за предявяване на иска. Установяването на горния главен за спора факт – уведомяването на ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния кредит преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, бе проведено при условията на пълно доказване от ищеца.

Съдът намира за неоснователни направените от пълномощника на ответниците възражения за нищожност на разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.4 и ал.5, чл.12, чл.14.2, чл.18, ал.1, чл.21.1 и чл.22 от договора за кредит – поради неравноправност на атакуваните клаузи по смисъла чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП.

Съгл. чл.143, т.12 от ЗЗП за да е неравноправна клаузата в договор, сключен с потребител, следва да е налице уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.

Изброените договорни разпоредби не са неравноправни нито по смисъла чл.143, т.12 от ЗЗП, нито на чл.143, т.10 от ЗЗП – не съставляват клаузи, която позволяват на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.

Съгласно разпоредбите на чл.146, ал.1 и 5 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, обективирана включително в решение № 23/07.07.2016 год. по т.д. № 3686/2014 год. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 232/05.01.2017 год. по т.д. № 2416/2015 год. на ВКС, ТК, II т.о., съобразявайки и задължителната практика на СЕС, е прието, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.

Съобразявайки горното, съдът констатира неравноправни клаузи в трите допълнителни споразумения към договора за кредит, които не водят до нищожност на самия договор, доколкото договорът може да се прилага и без тези клаузи – разпоредбите на чл.3, ал.1 от допълнително споразумение от 09.02.2015 год., чл.1, ал.2 от допълнително споразумение от 18.12.2017 год. и чл.1, ал.2 от допълнително споразумение от 21.08.2019 год., позволяващи преоформяне на дълга /включително и лихвите/ чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит.

Съгласно възприетото с решение № 132/13.01.2021 год. на ВКС по т.д. № 2195/2019 год., I т.о. при идентичен с настоящия случай – „Клаузите, предвиждащи включване на просрочените задължения за лихва към главницата, респ. даващи възможност върху тях да бъдат начислявани лихви, са нищожни като противоречащи на закона – чл.26, ал.1 във вр. с чл.10, предл.3-то от ЗЗД. С постановени по чл.290 от ГПК решения на ВКС (решение № 66 от 29.07.2019 год. по т. д. № 1504/2018 г. на II т.о. и решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 год. на I т.о.) е прието, че уговорката в допълнителните споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, предл.3-то от ЗЗД, който е допустим само между търговци съгласно чл.294, ал.1 от ТЗ.

Нищожността на клаузите на допълнителното споразумение за капитализиране на просрочените лихви, даваща възможност на банката да променя едностранно размера на възнаградителната лихва, като неравноправни имат за последица недействителност и на установителната част от споразумението относно размера на дължимите суми, както и на новия погасителен план в частта на дължимите суми. Задълженията на ответника следва да бъдат изчислени съобразно първоначалния договор за банков кредит и погасителен план, т.е. без да се вземат предвид последващите увеличения от страна на банката на размера на възнаградителната лихва, респ. и размера на договорените наказателни лихви.“.

На следващо място, съдът намира, че след обявяването на предсрочната изискуемост на кредита /24.06.2022 год./ за банката не е имало основание да начислява и наказателна лихва по чл.3.1 от договора. Съгласно т.1 от ТР № 3/27.03.2019 год. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 год., ОСГТК – „Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.“.

На трето и последно място, неоснователна е и претенцията на ищеца, включена в последния пункт от заявлението по чл.417 ГПК – за заплащане от страна на кредитополучателите на заплатени от банката на 22.08.2022 год. разходи за уведомяване на длъжниците по договора за предсрочната изискуемост на кредита, калкулирани в размер на 480 лева. Дали банката ще направи или не правни и други разходи във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост, не може да бъде възложено в тежест на кредитополучателите – достигането на уведомлението до знанието на последните може да стане и без да бъдат извършвани такива разходи, най-малкото не и в такива размери.

В обобщение съдът приема, че дължимите суми от кредитополучателите към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК са част от тези, изчислени във вариант втори от заключението на в.л. по ССЕ, а именно – просрочена главница в размер на 25 052.96 евро и възнаградителна лихва за периода от 10.06.2022 год. до 24.06.2022 год. в размер на 2 066.79 евро. Претенцията по заявлението за издаване на заповед за изпълнение за възнаградителна лихва, съответна на частта от исковата претенция, обаче е за 1 557.44 евро, поради което съдът не може да се произнесе извън заявения петитум. С оглед на горното и и тъй като ответниците не установиха плащане на горните суми, съдът следва да признае за установено по отношение на последните съществуването на вземането на ищеца към ответниците за солидарно заплащане на сумата от 26 610.40 евро с левова равностойност 52 045.42 лева, от които:

• 25 052.96 евро – просрочена главница по сключен между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 56287/08.03.2012 год., дължима за периода от 10.06.2022 год. до 21.08.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2022 год. до окончателното й изплащане и - 1 557.44 евро – дължима на осн. чл.3, ал.1 от договора възнаградителна лихва за периода от 10.06.2022 год. до 24.06.2022 год., за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 885/2022 год. на РС – Елин Пелин.

Предявеният иск следва да се отхвърли за разликата до пълния му предявен размер от 4 939.12 лева, от които:

• 1 652.63 евро – главница по сключения между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 56287/08.03.2012 год., дължима за периода от 10.06.2022 год. до 21.08.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2022 год. до окончателното й изплащане, - 627.28 евро – наказателна лихва чл.3, ал.1 от договора за просрочие за периода от 24.06.2022 год. до 21.08.2022 год. и - 480 лева – заплатени от банката на 22.08.2022 год. разходи за уведомяване на длъжниците по договора за предсрочната изискуемост на кредита.

По отношение на разноските:

В хода на съдебното производство ищецът е удостоверил следните направени разноски: 1 139.69 лева – внесена държавна такса в дължимия й размер /при надвнесена ДТ от 1 171.41 лева/ и 500 лева – заплатен депозит за възнаграждение на в.л. по ССЕ. В заповедното производство направените разноски възлизат на 2 801.41 лева – 1 139.69 лева – внесена държавна такса и 1 661.72 лева – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство с преводно нареждане от 22.08.2022 год. /л.148 от делото/; претенцията на ищеца за заплатена ДТ за подадена частна жалба е могла да се разгледа само в съответното производство по образуваното ч.гр.д. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.1 и 8 от ГПК и т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. ответниците следва да се осъдят да заплатят на ищеца сумата от 4 056.17 лева, съставляваща разноски съразмерно с уважената част от иска.

Ответниците не са направили искане за присъждане на разноски и не са удостоверили направени такива.

Воден от горното, съдът