Решение № 39 от 22.1.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 600/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение рег. № 653/12.05.2025 г., постановено по т.д. № 856/2023 г., СГС, ТО, VІ- 6 състав е осъдил на основание чл.266 ЗЗД вр. с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД, „СОЛ ИНВЕСТМЪНТС“, ЕИК: 204822881, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Красно село, бул.“Ген. И.В. Тотлебен“ № 30-32, ет.2, със съдебен адрес: гр.София, район „Средец“, бул.“Цар Освободител “ № 33, вх. А, ет.2, ап.6- адв. Х. Н. , да заплати на „БИМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: 205029513, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Слатина, ул.“Камчия“ № 4, ет.2, ап.5, със съдебен адрес: гр.София, район Оборище, бул. „Дондуков“ № 67- адв. В. П., сумата от 726 142,90 лв. /седемстотин двадесет и шест хиляди сто четиридесет и два лева и деветдесет стотинки/, представляваща остатък от вземане на „БИМ ГРУП“ ЕООД, представляващо възнаграждение по договор за довършителни СМР на обект, представляващ многофамилна жилищна сграда с гаражи, находяща се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 68134,610,2107, с административен адрес гр.София, район „Подуяне“, ул. “Митрополит Панарет“ № 19-21, за които довършителни СМР ищецът е съставил следните актове, образец 19, в които са описани изпълнените от него по силата на неформалния договор с ответника за строителство СМР, а именно: 1.По протокол за установяване на извършени СМР от 16.12.2022 г. на обща стойност от 27 677,67лв. без ДДС, с остатък за плащане в размер на 25 452,20 лв. 2.По протокол за установяване на извършени СМР от 14.12.2022г. в размер на 294 699,11лв. без ДДС. 3.По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. в размер на 38 865,09 лв. без ДДС. 4.По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. в размер на 86 583,26 лв. без ДДС 5.По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. в размер на 17 566,16 лв. без ДДС. 6.По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. в размер на 25 769,27лв. без ДДС. 7.По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. в размер на 39 293,80лв. без ДДС. 8. По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. в размер на 6 661,83лв. без ДДС. 9. По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. в размер на 17 327,58лв. без ДДС. 10.По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 го. в размер на 1 487,20 лв. без ДДС. 11.По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. в размер на 3 796,77 лв. без ДДС. 12. По протокол за установяване на извършени СМР/15.02.2023 г., представляващи порта проход, в размер на 5 211,83лв. без ДДС. 13. По протокол за установяване на извършени СМР представляващи изработване на ауспух от неръждаема тръба от 15.02.2023 г., в размер на 1 664лв. без ДДС. 14. По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. в размер на 14 284,39лв.без ДДС. 15. По протокол за установяване на извършени СМР, представляващи извършена услуга с механизация от 15.02.2023 г. в размер на 416лв. 16. По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. в размер на 26 040,59лв.без ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от 726 142,90 лв., считано от 02.05.2023 г. до окончателното заплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 64 025 лв.- разноски по делото. В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Сол Инвестмънтс“ ООД, с която се обжалва първонистанционното решение като неправилно. Твърди, че при постановяването на решението съдът е допуснал процесуални нарушения- не е обсъдил доводите за плащане в повече от дължимото; че цената на извършените СМР е била предварително определена; не е анализирал представеният календарен график за изпълнение, наличието на който не може да доведе до увеличаване цената на довършителните работи. Не е взел предвид становището му за постигната между страните уговорка относно цената на довършителните работи, както и изложеното от вещото лице, че между страните е налице уговорка относно цените, което е довело до неправилно приложение на разпоредбата на чл. 326, ал.2 ТЗ. Неправилно съдът бил отказал и допускането на свидетел за установяване съдържанието на конкретната уговорка за формиране на възнаграждението. Съдът е обсъждал документи, които не са приложени като доказателство по делото, а имено актове обр.12, които не били обсъждани и от СТЕ, както и сключените договори с трети лица. Неправилно не било допуснато доп. заключение на съдебно- техническата експертиза, като неправилно било отказано и прилагането по делото на заповедната книга. Неправилно съдът е приел че е работата е приета, като не е взел предвид, че с доп. споразумение е установено, че работата тепърва ще бъде проверявана, както и че ответникът не е направил възражение за липсата на уговорка относно размера на това възнаграждение. Иска се съдът да отмени обжалваното решение, с присъждане на разноски. С писмения си отговор „Бим Груп“ ЕООД оспорва въззивната жалби и иска обжалваното решение да бъде потвърдено. САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното: Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт. В исковата молба на „БИМ ГРУП“ ЕООД се излага, че на 05.06.2020г. е сключило с ответника „СОЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД договор № 027, по силата на който ответникът, в качество на възложител, му е възложил изпълнение на строително-монтажни работи /СМР/ по вид, количество и единични цени, описания в приложенията към договора, за изграждане на многофамилна жилищна сграда с гаражи, находяща се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 68134,610,2107, с административен адрес гр.София, район „Подуяне“, ул.Митрополит Панарет“ № 19-21, съгласно одобрен инвестиционен проект. С подписване на този договор страните са придобили качество на участници в строителен процес, съгласно смисълът, вложен в нормата на чл.160, ал.1 ЗУТ, като са приели заплащането да се извършва съобразно завършения етап от строителството. За целта строителят съставя протокол за извършеното, кани възложителя да провери и одобри изпълнената работа, подписва се протокол и въз основа на приетите СМР възложителят следва да извърши плащане. Твърди, че първоначалното съгласие между страните е било за изграждане на сградата до степен на завършеност „груб строеж“. Строителството е започнало не на уговорената дата, а в покъсен момент, по вина на ответника, които не е изпълнил свои задължения, описани в исковата молба. Въпреки постигнатото съгласие относно предаване/приемане на извършената работа, независимо от съставените протоколи, подписани от ищеца и изпратени на възложителя – ответник, възложителят мълчаливо ги приемал и извършвал плащане, без забележки, като тази практика продължила до октомври 2022 г. Твърди, че лично - със собствени сили, средства и материали и чрез наети от него лица /подизпълнители/, е изпълнил строежа до договорения етап, за което на 08.07.2021 г. съставен без забележки протокол, обр. 14 и сградата е снабдена с удостоверение № 53/19.07.2021 г. по чл.181 ЗУТ, който удостоверява, че проектантите и строителния надзор са приели конструкцията, както и че строежът съответства на инвестиционния проект с правилата за изпълнение на вида СМР, и че вложените строителни материали са в съответствие. Въз основа на този документ възложителят се е снабдил с удостоверение по чл.181 ЗУТ. Между страните било постигнато устно съгласие обектът да се довърши „Бим Груп“ ЕООД и до етап на приемане на строителството с акт, обр. 15,като от страна на възложителя е имало поетапно възлагане на изпълнителя на осъществяване на строителни дейности, а изпълнителят е осъществявал възложената работа, като в хода на строителния процес са съставяни всички актове, предвидена в Наредба №3 от 31.07.2003 г., в които актове ищецът е обозначава като строител, а ответникът като възложител. Съставените по Наредбата протоколи се подписвали от ищеца, били изпращане на ответника за преглед и одобрение на извършените СМР, възложителят ги приемал мълчаливо, като след издаване на фактура от страна на ищеца е извършвал плащане. Това нормално развитие на облигационната връзка продължило до октомври 2022 г., когато възложителят преустановил плащанията към изпълнителя, който въпреки това продължил да извършва СМР, изпращал съставените актове по Наредбата на възложителя, който ги подписвал. Между страните възникнал спор във връзка с плащането на извършените СМР преди ищецът да предаде на ответника сградата с акт, обр.15. Във връзка с това между страните били подписани две споразумения, съответно на 23.12.2022 г. и на 11.01.2023 г. Със споразумението от 23.12.2022 г. ищецът демонстрирал желанието си за отстъпки чрез намаляване на претендираното възнаграждение по договора за извършените от него разходи по изпълнение на строителството на сградата, като се съгласили, че възражения по извършения груб строеж на сградата не са налични, като следва да се съставен акт, образец 15 след подписване на това споразумение. Възложителят поел задължение до 31.01.2023 г. да извърши проверка на съставените протоколи, а изпълнителят – да не начислява лихви по издадените фактури. Възложителят се съгласил до 31.01.2023г. да извърши заплащане на сумата от 250 000 лв. с ДДС, с която частично да се извърши плащане на издадени фактури. Постигнато било съгласие на 01.02.2023г. да се проведе среща, на която да се одобрят извършените СМР и се уговори крайна дата за плащането им- 15. число от датата, на която сградата е въведена в експлоатация, като възложителят е поел задължение сам и за своя сметка да извърши някои необходими за въвеждането в експлоатация СМР като финишно боядисване на стълбищни клетки с перлен ефект, монтаж на парапет към рампа за подземен етаж и облицовка на подовете на асансьорите. С това споразумение страните са приели, че прогнозната сума, която възложителят следва да заплати на изпълнителя към този момент, както и която ще е необходима за приемане на сградата ще е в размер на 528 623,65лв. без ДДС или 634 348,38лв. с ДДС. На 30.12.2022г. сградата била фактически извършена и работата била предадена на възложителя, за което е съставен акт образец 15, който удостоверява, че извършеното строителство е прието без забележки. Ответникът му заплатил сумата от 250 000лв. с ДДС, с която покрил свои стари вземания, в резултат на което от това плащане останал остатък от 2 670,56лв. С тази сума частично било погасено вземане, за което е съставен протокол за установяване на извършени СМР от 16.12.2022 г. на обща стойност от 27 677,67лв. без ДДС или 33 213,20лв. с ДДС. След частичното погасяване вземането на ищеца за този протокол е в размер на 0 542,64лв. с ДДС. Поради липса на плащане от страна на възложителя страните се наложило да преговарят отново част от постигнатите условия на споразумението от 23.12.2022г., поради което било сключено и споразумение от 11.01.2023г. С това второ споразумение изпълнителят се е съгласил да бъде удължен срока за проверка на представените актове за СМР до 28.02.2023 г., като изчака до 06.03.2023г. плащане на своите вземания и не начислява лихва за забава до тази дата. Страните са се съгласили да се проведе среща на 02.03.2023 г. за окончателно обсъждане на финансови взаимоотношения, а възложителят поел задължение да извърши плащане на дължимите за строителството суми не по- късно от 15 дни от въвеждане на сградата в експлоатация, с крайна дата 06.03.2023 г. Възложителят отказал да обсъжда предоставените му на срещата на 02.03.2023 г. актове, като не го уведомил дали има забележки към извършените СМР, но въпреки това изпълнителят съставил протоколи и актове за всички останали неактувани до момента СМР, завършени до съставяне на акт, образец15. Предложил на възложителя да бъде подписано ново споразумение, в което договорят срокове за плащане на извършените СМР, което възлиза в общ размер от 726 142,90лв. с ДДС, но поради нежеланието на възложителя ново споразумение не е подписано. Така за ответното дружество останал непогасен дълг за извършени от ищеца СМР на обща стойност 726 142,90 лв. с ДДС., която сума е формирана от следните дължими възнаграждения за изпълнени СМР, както следва: 1.По протокол за установяване на извършени СМР от 16.12.2022 г. на обща стойност от 27 677,67лв. без ДДС е налице остатък за плащане в размер на 25 452,20 лв. 2. По протокол за установяване на извършени СМР от 14.12.2022 г. в размер на 294 699,11лв. без ДДС. 3.По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. в размер на 38 865,09лв. без ДДС. 4. По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. в размер на 86 583,26 лв. без ДДС 5. По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. в размер на 17 566,16лв. без ДДС. 6.По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. в размер на 25 769,27лв. без ДДС. 7.По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. в размер на 39 293,80лв. без ДДС. 8. По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. в размер на 6 661,83лв. без ДДС. 9. По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. в размер на 17 327,58лв. без ДДС. 10. По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. в размер на 1 487,20лв. без ДДС. 11. По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. вземането е в размер на 3 796,77лв. без ДДС. 12. По протокол за установяване на извършени СМР, представляващи порта проход, от 15.02.2023г. в размер на 5 211,83лв. без ДДС. 13. По протокол за установяване на извършени СМР, представляващи изработване на ауспух от неръждаема тръба, от 15.02.2023 г. в размер на 1 664лв. без ДДС. 14. По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023г. в размер на 14 284,39лв.без ДДС. 15. По протокол за установяване на извършени СМР, представляващи извършена услуга с механизация, от 15.02.2023 г. в размер на 416лв. 16. По протокол за установяване на извършени СМР от 15.02.2023 г. в размер на 26 040,59 лв.без ДДС, в всеки от който съставените на 15.02.2023 г. актове се съдържат като описание, количество и единична цена извършените от ищеца работи, при общ размер на вземането 605 119,08лв. без ДДС или 726 142,90лв. с ДДС. Ответникът, като възложител, не е възразил по точността на изпълнението в количествено и качествено отношение, като не е направил възражения и относно издадените фактури, както и при издаване на акт, образец 15. Налице е приемане на изпълнението чрез конклудентни действия, но плащане не е осъществено. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да му заплати сумата от 726 142,90 лв.- възнаграждение по договора за строителство, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда и разноските по делото. В законноустановеният срок по делото не е постъпил писмен отговор от ответното дружество. САС, ТО, 5 състав намира от правна страна следното: При иск за реално изпълнение на договорно задължение с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно сключен между страните договор, който е породил целените с него правни последици, както и качеството си на изправна страна по договора- че е изпълнил съгласно уговореното или е готов да изпълни. Съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД, възложителят трябва да даде на изпълнителя необходимото съдействие за изпълнение на работата, да приеме изработената съобразно договора работа и да изплати възнаграждение за приетата работа. Възнаграждението се дължи за извършена и приета работа, установяването на която работа може да се извърши с различни доказателствени средства. Релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита изработеното за съобразено с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от възложителя за такова одобрение. Съгласно чл. 264, ал. 2 от ЗЗД при приемането поръчващият трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или недостатъци, появили се по-късно. Ако поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета- чл. 264, ал. 3 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД въвежда необорима законова презумпция за приемане на изработеното, поради което след като веднъж работата е била приета изрично или с конклудентни действия, правните последици от приемането са настъпили и не могат вече да бъдат ревизирани от страните. В този смисъл са решение № 123 от 11.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2769/2018 г., III г. о., ГК; решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1056/2009 г., II т. о., ТК; решение № 94 от 2.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 133/2010 г., II т. о., ТК и др. В случая по делото не се спори, че между страните е сключен устен договор за изработка, с предмет: извършване на довършителни СМР по процесната сграда до етап на строителството акт обр.15, която работа е изпълнена от изпълнителя и приета в количествено и качествено отношение. Не се спори по делото и че между, страните е постигнато съгласие за изплащане на възнаграждение за устно възложените довършителни работи, като спорен по делото е размерът на това възнаграждение. Не се спори и че на 23.12.2022 г. между страните е сключено допълнително споразумение, с което са се съгласили, че дейностите по договор № 027/05.06.2020 г., както и допълнително възложени довършителни работи, са изпълнени, за което е издаден акт за приемане на конструкцията- образец 14 от Наредба № 3/31.07.2003г., а акт, обр. 15 ще бъде подписан с подписване на това споразумение. Уговорено е че в срок до 31.01.2023 г. възложителят има право и задължение да извърши проверка на съставените актове по Наредба №3/31.07.2003 г., както и проверка на място със заснемане и констатиране на съответствие на извършените СМР, отразени в предоставените му актове и реално извършените дейности по отношение на качественото, количественото изпълнение, единична цена и др. показатели. Отразено е и че изпълнителят няма претенции за заплащане на претендираните от него суми по издадените фактури в момента до 31.01.2023 г. и не претендира лихва върху тях до 31.01.2023 г., с изключение на сумата по т.4 – 250 000лв. с ДДС, за която е постигнато съгласие в срок до 31.01.2023 г. да бъде платена, която представлява частично плащане на извършени СМР по договор № 027/20 г., които се явяват допълнително възложени и довършителни дейности. Постигнато е съгласие, на 01.02.2023 г. да бъде проведена среща на посоченото място, на която да се обсъдят издадени актове по Наредба №3/31.07.2003 г. по отношение на съдържание, достоверност и реално отразени и извършени СМР и уговаряне на крайна дата за заплащане, но не по- късно от 15 дни след удостоверението за въвеждане в експлоатация на дължимите от възложителя на изпълнителя суми, за реално извършени и установени количества СМР, за което следва да се изготви допълнително споразумение или двустранно приемо- предавателен протокол, който отразява извършените дейности, в срок от 5 работни дни. Удостоверено е, че към датата на това споразумение възложителят е заплатил на изпълнителя сума от 4 037 722,55лв. без ДДС, а претендираният остатък за плащане след приключване на дейностите за приемане на сградата от ДПК е 528 623, 65лв. без ДДС, като се съгласили, че тази стойност не е окончателна и че възложителят ще има право да извърши проверка и оспори същата, а плащане на сумата ще е съобразно приетия график в т.5 от споразумението и след приключване на всички дейности, които са необходими за приемане на сградата от ДПК и с издаване на акт, образец 16, разрешение за ползване/удостоверение за въвеждане в експлоатация съгласно Наредба №3/31.07.2003г. на МРРБ и съобразно графика по т.5 от това споразумение. С чл.8 са се съгласили, че всички останали клаузи от договор № 027/006.2020 г. остават непроменени. Споразумението е с нотариална заверка на подписите на представляващите двете дружества, извършена на 23.12.2022 г. от нотариус рег.№••• на НК с район на действие- СРС и рег.№••••. Безспорно, на 11.01.2023 г. между страните е сключен анекс към това допълнително споразумение към договор №027/05.06.2020 г., с които са извършени промени в допълнителното споразумение относно посочените в него срокове и конкретно – удължен е срока за проверка на предоставените актове до 28.02.2023 г.; по т.5 от допълнителното споразумение е извършена промяна, като се съгласяват, че в срок до 02.03.2023 г. ще се проведе среща, на която ще обсъдят издадените актове за осъществени СМР, като уговарят, че крайна дата за заплащане на дължими суми остава не по- късно от 15 дни след получаване на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация или не по- късно от 06.03.2023 г. С имейл от 18.02.2023 г., изпълнителят „Бим Груп“ ЕООД е изпратил на възложителя „Сол Инместмънтс“ ООД фактури за извършени СМР на обекта, като е посочил, че действителната стойност на обекта е общо 4 851 174,98 лв. без ДДС, като дължимата сума е в размер на 726 142,90 лв. с ДДС. В отговор на този имейл, с имейл от 20.02.23 г. възложителят изрично е заявил, че не приема посочените суми, както и че издадените от „Бим Груп“ ЕООД фактури няма да бъдат осчетоводени до установяване на наличие на реално дължими суми, което води до извода , че в дадения със сключения на 11.01.2023 г. между страните анекс към допълнително споразумение от 23.12.2020г. срок за проверка на предоставените актове- 28.02.2023 г., възложителят е възразил относно претендираната стойност на извършените доп. СМР. Трайно в практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав изцяло споделя, се приема, че търговското качество на страните по договор за изработка обуславя търговския характер на сделката, относно която по аналогия на закона следва да намерят приложение част от нормите, регулиращи търговската продажба и в частност разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ. Според законовата презумпция, установена в чл.326, ал.2 ТЗ, ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стоки при подобни обстоятелства. Следователно, договорът за изработка е валиден и без страните да са договорили цена, за каквато следва да се приеме цената, която обикновено се плаща по време на сключването на договор за изработка за същия вид СМР при подобни обстоятелства. В случая по делото липсват доказателства за размера на уговореното между страните възнаграждение за извършените допълнителни СМР, каквито данни не се съдържат и в приложените по делото линеен график и имейли, на който се позовава изпълнителя. Видно от приетите по делото основно и допълнително заключения на съдебно- счетоводната експертиза, възложителят е направил плащания към изпълнителя в размер на общо 5 095 267,07 лв. с ДДС, от която сума след приспадане на цената за изпълнение на сградата по етап „груб строеж“- 1 836 709,58 лв. с ДДС /съгл. заключението на съдебно- техническата експертиза- 1 530 591,32 лв. без ДДС8 /, се получава, че общия размер на извършените плащанията към изпълнителя за довършителните СМР възлиза на сумата от 3 258 557,49 лв. с ДДС. Относно стойността на довършителните работи, настоящият съдебен състав приема, че следва да бъде кредитиран вариант 2 на приетото от първоинстанционният съд заключение на съдебно- техническата експертиза, при който стойността на довършителните работи възлиза на общата сума от 2 172 013,05 лв. или 2 690 415,66 лв. с ДДС. Дадените в този вариант изчисления са съпоставими с пазарните цени за съответните видове СМР към момента на тяхното фактуриране, при изключване на конструктивната част и зидарии, които, както е приело и вещото лице, се включват в грубия строеж, а не е довършителна работа. При този вариант на определяне на цената на довършителните работи се установява, че е налице тяхно плащане в повече от дължимото- при общ размер на извършените плащанията към изпълнителя за довършителните работи в размер на 3 258 557,49 лв. с ДДС, стойността на извършените довършителни работи е 2 606 415,66 лв. с ДДС, поради което и предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Следва да се посочи, че дори да се приеме, че цената на довършителните работи е била уговорена между страните, както твърди възложителя, в офертни цени за довършителни работи, показани в табличен вид, приложени в изпратена от изпълнителя на възложителя кореспонденция, то тези цени, както изрично е посочило вещото лице, са съпоставими с пазарните за съответните видове СМР към момента на тяхното офериране, поради което и съпоставянето с тях няма да доведе до различен извод. Ето защо и при несъвпадане изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. По съдебните разноски: С оглед изхода на спора „ Бим Груп“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на „Сол Инвестмънтс“ ООД направените по делото разноски и за двете инстанции в размер на общо 63 622,86 лв. Водим от изложеното, САС, ТО, 5 състав