Решение № 789 от 21.12.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 504/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 260694 от 04.05.2023 г., постановено по търг. дело № 2905/2021 г., Софийски градски съд, Гражданско отделение, 29 състав е отхвърлил предявените от С. Г. Б. срещу „Скейл Фокус“АД иск по чл. 79 във вр. с чл. 280 от ЗЗД и чл. 244, ал. 7 от ТЗ за заплащане на сумата 22 500 лева, представляваща допълнително възнаграждение по чл. 5, ал. 3, б. (iii) от договор за възлагане на управление от 23.06.2012 г. в размер на три месечни възнаграждения по чл. 4, ал. 1 от договора; иск по 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 6 856.25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 22 500 лева за периода от 04.03.2018 г. до 04.03.2021 г.; иск по чл. 79 във вр. с чл. 280 от ЗЗД и чл. 244, ал. 7 от ТЗ за заплащане на сумата 91 695.22 лева, представляваща допълнително възнаграждение по чл. 5, ал. 3, б. (iv) във вр. с чл. 4, ал. 4, б. „а“ от договор за възлагане на управление от 23.06.2012 г. в размер на 1 % от оборота на дружеството, реализиран от дружеството за финансовата 2016 година, и иск по 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 27941.57 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 91695.22 лева за периода от 04.03.2018 г. до 04.03.2021 г. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от С. Г. Б., с която се обжалва решението като неправилно, с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени както са предявени. Твърди се във въззивната жалба, че решението съдържа погрешни фактически констатации, които са се отразили на правилността на направените от съда правни изводи. Не било вярно и напълно погрешно съдът бил приел, че са налице „данни за възникнали проблеми при неговото управление по протокола от ОС и събраните свидетелски показания“, напротив от тях ставало ясно по-скоро, че са налице личностни проблеми между ищеца и изпълнителния директор на ответното дружеството, което е станало повод да му се откаже изплащане на претендираното възнаграждение. Сочи се във въззивната жалба, че първоинстанцинният съд неправилно разбирал същността на правния институт „освобождаване от отговорност“, както и че не е съобразена от него преобладаващата съдебна практика по приложението на този правен институт, съгласно която дори и при наличието на решение на общото събрание на акционерите за освобождаване от отговорност на член на СД е възможно да му търсена отговорност, стига да му бъде доказана неговата вина за настъпване на вредата. По аргумент от същото основание следва извод, че „неосвободеният“ от отговорност член на СД да носи отговорност единствено при доказана вина за причиняването на вината. В настоящия случай само декларативно е отказано освобождаване от отговорност на ищеца като това е било сторено единствено като повод и цел да не му се изплати дължимото съгласно договора за управление допълнително възнаграждение. И тъй като ответникът, чиято е доказателствена тежест относно наличието на обстоятелства обуславящи неосвобождаването от отговорност то и неоснователно и необосновано ответникът е отказал изплащането на дължимото възнаграждение. Сочи се и че не бил верен изводът на съда, че протоколът от общото събрание на акционерите съдържал данни за възникнали проблеми при управлението на С. Б. по отношение на неговата дейност. Напротив, самата формулировка в протокола от ОСА, проведено на 20.05.2016г. от 10.00 часа, за „бъдещи и/или потенциални вреди причинени на дружеството/ недвусмислено показвал, че такива към момента на вземането на решението е нямало. Следователно липсвало и основание да се вземе решение за неосвобождаване от отговорност на ищеца за действията му като член на управителния орган на дружеството, като това решение имало чисто декларативен и формален характер и е обусловено единствено от това да се намери повод да не му се плати допълнителното възнаграждението на ищеца по договора за управление. На следващо място твърди, че плащането на това възнаграждение е уговорено да е дължимо при постигнати добри стопански и финансови резултати и поради това няма никаква връзка с обстоятелството дали може да бъде ангажирана отговорността на ищеца за вредите причинени на дружеството. Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „Скейл Фокус“АД е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се заявява от нея становище за неоснователността на въззивната жалба по съображения изложени в отговора. Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С. Г. Б., в която са изложени твърдения, че е бил избран за член на съвета на директорите на ответното дружество „Скейл Фокус“АД. По силата на сключен на 26.03.2012 г. договор за възлагане на управлението с дружеството е предвидено съгласно чл. 5, ал. 3, б. (iii) и чл. 5, ал. 3, б. (iv) от ДВУ, при прекратяването на договора за управление заплащане на допълнителни възнаграждения за постигнати добри стопански резултати при изпълнение на възложената работа, плащането на които съгласно чл.5, ал.3 от договора било обусловено от освобождаването на ищеца от отговорност за дейността му в дружеството. Твърди че с решение от 09.03.2016г. е освободен като член на СД, но с последващо решение от същата дата било отказано освобождаването му от отговорност за дейността му като член на СД на дружеството с оглед наличието на „бъдещи и/или потенциални вреди причинени на дружеството“. Твърди че такива вреди няма и до този момент никой не му е предявявал, като това решение на ОСА било само декларативно и формално, плод на лични отношения на изпълнителния директор спрямо ищеца и било взето единствено с цел да послужи като основание повод да не му се изплатят дължимите при прекратяване на правоотношението допълнителни възнаграждения. Искането към съда е било да се постанови решение, с което ответникът „Скейл Фокус“АД да бъде осъден да заплати сумата 22 500 лева, представляваща три допълнителни възнаграждения за 2016 г. по чл. 5, ал. 3, б. (iii) от ДВУ, и сумата 91 695.22 лева – допълнително възнаграждение в размер на 1 процент от реализирания от дружеството за финансовата 2016 година оборот по чл. 5, ал. 3, б. (iv) от ДВУ; сумата 6 856.25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 22 500 лева за периода от 04.03.2018 г. до 04.03.2021 г., и сумата 27 941.57 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 91 695.22 лева за периода 04.03.2018 г. – 04.03.2021 г. Претендира тези суми, ведно със законната лихва върху сумите за допълнителни възнаграждения от завеждане на делото и разноските по производството. Ответникът „Скейл Фокус“АД в законоустановения срок е оспорил исковете, възразявайки че за ищеца не са възникнали тези вземания поради нищожност на клаузата по чл. 4, ал. 4, б. „а“ от ДВУ, към която препраща чл. 5, ал. 3, т. (iv) от договора за възлагане на управление, като уговорена при липса на решение на ОСА, който е компетентен орган по чл. 221, т. 5 от ТЗ за неговото изплащане – противоречие с императивна разпоредба на закона, и поради неосвобождаването му от отговорност, препятстващо съгласно клаузите на договора възникването на право за претендираните допълнителни възнаграждения; възнагражденията на членовете на СД са определени от учредителното събрание на дружеството и лицето, на което е възложено сключването на ДВУ не е имало компетентността съгласно императивната разпоредба на чл. 221, т. 5 от ТЗ да определя допълнителното възнаграждение в размер на 1 % от оборота на съответната финансова година, което по правната си същност представлява тантиеми и се изплаща след решение на ОСА, каквото в случая също липсва; прекратяване на процесния ДВУ с изтичане на мандата на ищеца – 26.03.2015 г., и погасяване по давност на вземането за допълнително тримесечно възнаграждение. При евентуалност навежда възражения и за неправилно претендиране на допълнителното възнаграждение от 1 % въз основа на КФО и за цялата финансова година, и за погасяване на вземанията за обезщетения в размер на законната лихва. Претендирал е и разноски. От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено следното: Между страните не се спори, а и се установява, че на 26.03.2012г. ищецът е бил избран за член на СД на ответника „Скейл Фокус“АД и в това си качество на същата дата е сключил с дружеството договор за възлагане на управление/ДВУ/. Съгласно чл. 5, ал. 3, б. (iii) от ДВУ при прекратяване на договора за управление ищецът имал правото да получи три допълнителни възнаграждения по чл.4, ал.1 от договора, както и по чл. 5, ал. 3, б. (iv) допълнително възнаграждение по чл.4, ал.4, б.“а“ от същия договор в размер на 1 процент от оборота реализиран от дружеството за съответната финансова година за периодите от приключване на предходната финансова година до датата на прекратяване на ДВУ и след прекратяването на договора до вписване на освобождаването на ищеца от длъжност в ТР, но при всички положения за не по-малко от прекратяването на договора. Съгласно условията на договора дължимите суми по чл.5 ще бъдат изплатени от дружеството на С. Б. в срок от 10 дни, считано от датата на прекратяването на договора. Конкретно дължимите суми по чл. 5, ал. 3, б. (iv) е уговорено да бъдат платени на С. Б. след годишно счетоводно приключване на дейността на дружеството за съответната финансова година, но при всички положения не по-късно от 15 април на съответната година, следваща годината за която тези възнаграждения са дължими. Между страните не е спорно, а и се установява, че на 09.03.2016г. с решение на общото събрание на акционерите/ОСА/ на „Скейл Фокус“АД, вписано в ТР на 23.03.2016г., ищецът е бил освободен като член съвета на директорите на дружеството. Не е спорно, а и се установява, че с решение на ОСА от 20.05.2016г. ищецът не е бил освободен от отговорност за дейността му през 2015г. и 2016г.- до датата на освобождаването му като член на СД. Видно от протокола от ОСА основанието за това е „за бъдещи и/или потенциални вреди причинени на дружеството“. По делото е представено и е прието като доказателство извлечение от Консолидирания годишен финансов отчет за 2016г. на „Скейл Фокус“АД, от който е видно, че оборотът реализиран от дружеството през тази финансова година възлиза на 20 845 000 лева. Видно е от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза размерът на допълнителното възнаграждение по чл. 5, ал. 3, б. (iii) от ДВУ е в размер на 22 500 лева, а на допълнителното възнаграждение по чл. 5, ал. 3, б. (iv) от ДВУ за периода от 01 януари 2016 г. до 09.06.2016 г. – 88 778.89 лева, представляващ 1 % по индивидуалния оборот за 2016 г., и 91 695.22 лева – 1 % по консолидирания оборот за 2016 г. Размерът на същото допълнително възнаграждение от ДВУ въз основа на оборота на дружеството за периода от 01 януари 2016 г. до датата на прекратяване на договора за управление - 09.03.2016 г., е 15 819.32 лева, а въз основа на оборота за периода от 01 януари 2016 г. до 09.06.2016 г. – 58 815.61 лева. Вещото лице изяснява, че въз основа на оборота по данни от консолидирания финансов отчет на дружеството, изготвен към 30.06.2016 г., възнаграждението е в размер на 78160 лева – 1 % от оборота за периода от 01 януари 2016 г. до 30.06.2016 г. от 7816000 лева. Законната лихва върху допълнителното възнаграждение от 22 500 лева за периода от 20.03.2016 г. до 04.03.2016 г. е в размер на 11 319.39 лева, а за периода от 04.03.2018 г. до 04.03.2021 г. – 6 856.25 лева. За допълнителното възнаграждение по чл. 5, ал. 3, б. (iv) от ДВУ в размер на 91 695.22 лева законната лихва за периода от 16.04.2017 г. до 04.03.2021 г. е 36 143.20 лева, а за периода от 04.03.2018 г. до 04.03.2021 г. – 27 941.57 лева. Върху същото възнаграждение в размер на 88 778.89 лева по индивидуалния финансов отчет законната лихва за периода от 16.04.2017 г. до 04.03.2021 г. е 34 993.68 лева, а за периода от 04.03.2018 г. до 04.03.2021 г. – 27 052.90 лева. При размер на допълнителното възнаграждение по чл.5, ал. 3, б. (iv) от ДВУ от 15 819.32 лева, определен въз основа оборот на дружеството за периода от 01 януари до 09.03.2016 г., законна лихва върху главницата за периода от 04.03.2018 г. до 04.03.2021 г. възлиза на 4 820.50 лева. За същия период върху размер на допълнително възнаграждение от 58 815.61 лева законна лихва възлиза на 17 922.42 лева, а върху размер на допълнително възнаграждение от 78 160 лева – 23 817.09 лева. Вещото лице изяснява, че сумите по взетите от ОСА решения за разпределяне на тантиеми на членове на СД на дружеството са осчетоводени в намаление на неразпределена печалба за 2015 г., която е натрупана по счетоводна сметка 122 Неразпределена печалба за минали години, и в задължения към персонала, като сумата от 137 770 лева по решението от извънредното ОСА от 07.11.2016 г. за изплащане на В. Б. за дейността му през 2015 г. като член на СД на дружеството съответства на 1 % от оборота (приходите) по данните от консолидирания финансов отчет на дружеството за 2015 г. Според заключението допълнителните възнаграждения по чл. 4, ал. 4, б. „а“ от договорите за възлагане на управление на членовете на СД са осчетоводявани по счетоводна сметка 421/3 като тантиеми (част от печалбата), на основание съответните решения на ОСА, като за 2012 г. на основание решение на ОСА от 10.06.2013 г. и за 2014 г. на основание решение на ОСА от 15.06.2015 г. От показанията на разпитания по делото като свидетел Е. Г., който е бил акционер в ответното дружество и работил около 2 години при него като директор на отдел за IT проекти, се установява, че практиката в дружеството била допълнителните възнаграждения на членовете на съвета на директорите по договорите за възлагане на управление да се определят въз основа на консолидирания отчет. Свидетелят посочва, че при проведеното на 20.05.2016 г. ОСА на дружеството не са били изложени аргументи за гласуваното от мнозинството от акционерите решение единствено ищецът С. Б. като член на СД на дружеството да не бъде освободен от отговорност, за което гласуване същите се били разбрали. Заявява за възникнал в дружеството през 2016 г. проблем и недоволство на изпълнителния директор от изпълнението на поставени от него изисквания към другите двама неизпълнителни членове, сред които и ищецът С. Б., което според него е могло да послужи като основание да не бъде освободен от отговорност за дейността му като член на управителния орган на дружеството. При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: Договорът за възлагане на управление е самостоятелен вид договор, чието предметно съдържание и правни последици се урежда и регламентира от нормите на гражданското, респ. търговското право.Той съчетава правните белези на договор за поръчка, като тази правна сделка представлява двустранен, консенсуален, възмезден и комутативен договор, при който член на съвета на директорите на дружеството, приема да управлява последното в рамките на предоставените му правомощия по чл. 244, ал. 7 ТЗ, а търговецът е длъжен да му заплаща уговореното възнаграждение. Този договор е мандатен и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него. С Решение № 646 от 28.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 431/2009 г., I т. о. е прието, че договорите за управление като такива, съдържащи елементите на договор за поръчка по принцип са възмездни, като органът, който е възложил управлението определя неговото възнаграждение, но няма пречка договорът да бъде и безвъзмезден. Мандатното правоотношение с член на СД, на който е възложено управлението на дружеството възниква от решението на ОСА. Що се отнася до съдържанието на договора, то на страните е предоставена пълната свобода при определянето му, като единственото ограничение е свързано с императивните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл. 233 ТЗ, която регламентира продължителността на мандата на членовете на СД, няма отношение към срока на договора, доколкото действието на същия продължава до момента, в който бъдат избрани нови членове на СД от ОСА на мястото на старите. В този смисъл е решение № 306 от 25.06.2012г., по гр. дело № 1387/2011г. на ВКС. С решение от 12.07.2016г. по гр. дело № 8330/2016г. на СГС, което е потвърдено решение от 21.03.2018г., по търг. дело № 5240/2018г. на САС, е установено, че въззивникът е изправна страна по договора за управление от 23.06.2012г. за предхождащата финансова 2015 година преди прекратяването му, поради постигнат добър стопански резултат от дейността на дружеството, последното му дължи изплащане на допълнителните възнаграждения по чл. 4, ал.4 б „а“ и „б“. Основният спорен въпрос по делото е дали в полза на въззивника е възникнало вземане, представляващо допълнително възнаграждение по чл. 5, ал. 3, б (iii) и по чл.5, ал.3, б. (iv) по договор за възлагане от 26.03.2012г., уговорено като дължимо при прекратяване на договора и в случай, че последният е освободен от отговорност за дейността си в дружеството. Неоснователно се явява наведеното възражение, че е недействителна клаузата на чл. 4, ал. 4, б. „а“ от договора, към която препраща клаузата на чл. 5, ал.3, с която е уговорено, че въззивникът има право да получи допълнително възнаграждение в размер на 1 % от оборота, при реализиране на добри финансови резултати от дейността на дружеството, поради липса на решение на ОСА на дружеството за определяне на допълнително възнаграждение на член на СД, на който не е възложено управлението. Между страните е установено със силата на присъдено нещо, че за възникване на вземане за допълнителни възнаграждения по чл. 4, ал.4 от договора за управление не е необходимо вземане на решение на ОСА, доколкото страните по мандатното правоотношение недвусмислено са определели размера, условията и начина на изчисляване на допълнителните възнаграждения за добър стопански резултат, като не са поставили условие изплащането му да става след решение на ОСА и като част от печалбата. Не е налице противоречие с разпоредбата на чл. 221, т.5 ТЗ, тъй като не се касае за възнаграждение за възложено управление на член на СД, за което действително е необходимо решение на ОСА, а става въпрос за допълнително възнаграждение на член на СД, при постигане на положителни финансови резултати от дейността на дружеството. Несъстоятелно е и оплакването, че договорът за възлагане от 23.06.2012г. е прекратен с изтичане на уговорения 3-годишен срок, доколкото мандатното правоотношение между страните не се прекратява автоматично с изтичане на срока по чл. 233 ТЗ, а продължава до момента, когато бъде освободен този член и на негово място бъде избран нов, както и че мандатното правоотношение с членовете на СД възниква с избора им от ОСА, като действието за решението за определяне на възнаграждението не е обусловено от мандата на СД и изтичането му не преустановява действието на решение на ОСА за определеното възнаграждение на членовете на СД, а същите се прекратяват с вземане на решение от ОСА за освобождаване на съответното лице като член на СД, т.е договорът за възлагане е прекратен от момента на взимане на решение на ОСА за освобождаването на С. Б. като член на СД на „Скейл Фокус“ АД на 09.03.2016г. В тази насока е Решение № 108 от 08.10.2015г. по т.дело № 2263/2014г. на ВКС. Въззивникът претендира вземане за допълнително възнаграждение, уговорено в чл. 5, ал.3, б (iii) и (iv) oт договора за възлагане. Разписано е, че при прекратяването му и в случай, че С. Б. е освободен от отговорност за дейността си в дружеството, последното ще му изплати три допълнителни месечни възнаграждения по чл. 4