Решение № 332 от 27.7.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 733/2026 г.

С електронен фиш, серия К № 12563817/2024 г. издаден от ОДМВР ПЕРНИК на И. Б. С., ЕГН ••••••••••, с посочен адрес:•••••••, против ЕФ серия К № 12563817/2024 г., издаден от сектор ЕЦОН- ГДНП за нарушение, извършено на територията на ОДМВР-Перник, по силата на който на основание чл. 189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер 25.56 евро, равностойност, 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП. В жалбата са изложени подробни доводи, с които се поддържа че е изтекъл давностния срок за издаване на фиша и ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Моли атакувания ЕФ да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят е участвал лично, като поддържа жалбата. Сочи, че съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН приложим субсидиарно в производството по атакуване на електронни фишове, съгласно Тълкувателно решение № 11 от 2018 година на ВАС, административно наказателното преследване не се образува, ако е изминала една година от нарушението. В случая той е съставен много по - късно. Съставен е и е изготвен в системата на АИС с дата 02.04.2026г. Това е моето възражение, което е свързано с изтичане на преклузивния срок от ЗАНН, като по същество моля да се отмени атакувания електронен фиш като незаконосъобразен. Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като издаден при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Прави възражение за прекомерност на разноските. Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното: На 04.06.2024 г. в 14:59 часа в град Перник ПП I-6 км.82+100 надлез Клон Мир с посока към град София, било установено нарушение на режима за скорост, като при ограничение на скоростта от 80км/ч въведено с ПЗ В26 за населено място и отчетен толеранс от -3 км.(%)в полза на водача, било установено нарушение, установено със СПУКС ••••••••, с МПС АУДИ А 4 АВАНТ вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер •••••, е извършено нарушение за скорост,установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, като при разрешена скорост от 80 км в час, било установено, че заснетият автомобил се движи с 95 км в час, тоест нарушение от 15 км в час. След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на починалата- С. И., починала на 28.1.2024 г, наследодател на жалбоподателя- неин син, видно от справката БДС, като същият не е попълнил декларация по чл.188 ЗДВП, поради което следва да се приеме, че същият е управлявал автомобилът на процесната дата, като това обстоятелство, не се и оспорва по делото. Видно от справката за връчване е посочено, че същият е бил връчено на лицето на 2.4.2026 г., като жалбата видно от отбелязването на самата жалба, е депозирана директно в Деловодството на администритавнонаказвания орган, на 8.4.2026 г., тоест жалбата е депозирана в законовия срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване.. Същият не упражнил правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП. Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като писмени доказателства в преписката: копие от ЕФ, жалбата, депозирана до АНО, Снимков материал по ЕФ № 12563817, Копие на протокол от 05.06.2024 г. (Приложение към чл.10 ал.1 от Наредба № 8121 з- 532/12.05.2015 г.) и снимка на разположението на АТСС 2 л., Справка собственост на МПС, Справка от АИС БДС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Копие на протокол за метрологична проверка, Копие на заповед УРИ №313з-862/2024 г., както и постъпило по делото и докладвано в сз., прието от съда изискано и постъпило по делото: МОЛБА с рег. №15112/27.04.2026г. от И. Б. С., в която, съгласно дадени указания с Разпореждане на съда от 22.04.2026г., прави уточнение, че за процесния електронен фиш е бил уведомен чрез „Вайбър“ приложение на мобилният му телефон на дата 03.04.2026г. Прави и допълнителни възражения срещу издадения му електронен фиш.; ПИСМО с рег. №15841/04.05.2026г. от ОДМВР ПЕРНИК, в което уведомяват, че ЕФ серия К №12563817 не е връчен на лицето И. С. и поради тази причина няма срок за подаване на жалба.; ПИСМО с рег. №15860/04.05.2026г. от Община Перник, с което препращат по компетентност писмо от ПРС до Областно Пътно управление- Перник, касаещо организацията на движението на път I-6 в района на град Перник, получено в Община Перник на 23.04.2026г.; ПИСМО с рег. №15863/04.05.2026г. от Община Перник, с което препращат по компетентност писмо от ПРС до Областно Пътно управление- Перник, касаещо организацията на движението на път I-6 в района на град Перник, получено в Община Перник на 23.04.2026г., ПИСМО с рег. №22345/22.06.2026г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно пътно управление - Перник. Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и неоснователна. Първо съдът, следва да се произнесе по възражението на жалбоподателя за изтекла давност за административнонаказателно преследване, като същото съдът намира, за неоснователно по следните съображения: Погасителната давност ограничава във времето възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца. Давността за преследване започва от деня, в който е довършено престъплението / нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и тече до реализирането на наказателната / административнонаказтелната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Институтите на преследвателната давност по НК са приложими в административнонаказателното производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване. В процесния казус това безспорно е така, тъй като специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните фишове. Напротив, разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа. Поради това, относно институтът на погасителната давност за административнонаказателно преследване, по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, с а приложими са разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК - а именно 3 години. Процесното административнонаказателното преследване е било възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя. Това процесуално действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има необходимата предметна и персонална насоченост. Доказателствата по делото установяват, че ЕФ срещу жалбоподателя е издаден на ЕФ за нарушение от дата 04.06.2024 г., т.е., в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК и връчен на 2.4.2026 г. Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност. От доказателствата по делото се установява, че след издаване на ЕФ структурата на МВР е предприела действия за връчването му на административнонаказателноотговорното лице действително чак на 2.4.2026 г., когато има данни да е връчен. В промеждутъка от време, не се установяват други такива предприети действия, които да могат да прекъснат давността. Следователно, от последното прекъсващо давността действие - 2.04.2026г., връчването на фиша, не е изминал е изминал срок по-дълъг от три години. Доколкото към настоящия момент обаче правораздавателният акт не е влязъл в сила и не е породил своите правни последици, съобразявайки изтеклия от датата на деянието до настоящия момент срок, съдът намира, че не е налице формално основание за прекратяване на производството, обосновано с изтичането на предвидената в закона абсолютна давност за реализиране на отговорността на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН: "По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго". Под "обстоятелствата, изключващи отговорността" законодателят е имал предвид тези релевантни факти или юридически събития, които са пречка не само за възникване, но и за реализиране на административнонаказателна отговорност. Последната е вид юридическа отговорност, която се реализира в рамките на конкретно административно правоотношение, породено от извършването на административно нарушение. В нейното съдържание са включени правомощията на държавата да наложи определено административно наказание на нарушителя, да го изпълни и на последно място - да третира нарушителя като наказван в рамките на определен период от време, най-вече с оглед опасността от извършване на повторни нарушения /т. нар. "специален рецидив"/. В контекста на изложените разсъждения, тъй като правомощията да държавата да ангажира административнонаказателна отговорност се реализират по принудителен ред, то наличието да изтекла давност за осъществяване на първото правомощие - да се наложи определено административно наказание на нарушителя с влязъл в материална законна сила акт, представлява своеобразна пречка за осъществяването и на останалите две правомощия. Това е така, защото давността се определя като продължителен период от време на бездействие на компетентните длъжности лица, с изтичането на който се компрометира идеята за своевременност и неотвратимост на административнонаказателната отговорност и същата следва да се приложи "ex officio", като тези права на държавата не остават да съществуват в някакъв естествен, латентен вид. Съобразно тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция, не съществува пречка давността за наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, респективно наличието на абсолютна такава по чл. 81, ал. 3 НК да се приложи субсидиарно, съгласно чл. 11 ЗАНН, тъй като този материалноправен институт не е уреден изрично в ЗАНН. Солиден аргумент в тази насока е и обстоятелството, че извършителите на престъпни деяния не могат да бъдат поставяни в по-благоприятно правно положение от лица, който нарушават "установения ред на държавно управление" /чл. 6 ЗАНН/. Безспорно установено е, че нарушението е извършено на 4.06.2024 г., а абсолютният давностен срок би изтекъл на 4.12.2028 г., след която дата всички правомощия на държавата, досежно този вид юридическа отговорност, са ограничени "ex lege" /т.е. по силата на самия закон/. В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, във вр. с чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК /ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 09.04.2010 г. /, т.е. законът който е пораждал действие към датата на нарушението, който предвижда 3 години за наличието на относителна, респективно 4 (четири) години и 6 (шест) месеца за настъпването на абсолютна давност за реализацията на административнонаказателната отговорност. Следователно възражението на жалбоподателя е неоснователно. / в този см. Виж. РЕШЕНИЕ по КАНД № 44 по описа за 2019 година на Административен съд – Перник, постановено по сходен казус/. Абсолютната давност за преследване е приложима само, когато не е изтекла обикновената давност, като в случая не са изтекли нито едната, нито другата. Чрез института на абсолютната давност за преследване се създава гаранция за необосновано бездействие на компетентния орган по реализираненаказателната/административнонаказателната отговорност на дееца за извършено от него наказуемо деяние. Именно затова, в нормата на чл.81, ал.3 от НК е предвидено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 НК, какъвто случая не е. Следователно, следва по същество да се разгледа жалбата срещу атакувания ЕФ: Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Действително е, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №120С52С, с каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т.65, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Документът удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейски служител- М.И., в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, посока на движение на контролираните МПС, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения, като възраженията в жалбата съдът намира за неоснователни. Точно посочено и мястото на заснемане, което е съответно на представеното от ОПУ-Перник писмено доказателство, както и от схемата към същото. Възраженията в жалбата в посочения смисъл, съдът намира за неоснователни. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване на техническото средство – времето на работа с него, установеният скоростен режим, посока на движение на контролираните превозни средства и посока на задействане на АТСС дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 80 км/ч. валидна за населено място, съгласно чл.21, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП. Превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява и приложената снимка – стр.8 от делото, където е заснет процесният автомобил, като видно от указанията за употреба на техническото средство, ясно е посочено как се определя автомобилът нарушител, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване. Направеният запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал, който е достатъчно ясен, се наблюдава именно автомобилът, визиран в електронния фиш, заснет при приближаването му към СПУКС, при какъвто режим на задействане е измерена скоростта, съгласно протокола за използване на АТСС и приложената снимка на разположението на уреда, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено. Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 на БИМ / стр.13 от делото/, превозното средство, чиято скорост е измервал лазерният лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в електронния фиш. Поради това, обстоятелството, че на снимковото изображение се наблюдават и други автомобили /и в частност една част от друг автомобил, чийто рег номер също се вижда на и на двете снимки/, не компрометира измерването и не води до твърдяната неопределеност на превозното средство, с което е извършено нарушението. В протокола за използване на АТСС е означено, че посоката на движение на контролираните на територията на гр.Перник, тоест населено място и че същите са заснемани при приближаващ трафик, съответстващо на снимковия материал, както е посочено в издадения електронен фиш. Следователно, посоката на движение на жалбоподателя е установена по несъмнен начин. Действително, техническите характеристики на АТСС, използвано в случая, дават възможност за измерване на скоростта на движещите се МПС в двете посоки - и на приближаващите, и на отдалечаващите се, и за такова задействане е наличен съответен запис в протокола за използване на АТСС /“в посока –приближаващи автомобили, тоест посока на задействане, съответстваща на визуализираната на снимката позиция на автомобила, то съдът отхвърля възражението за внесено непреодолимо противоречие досежно релевантните в казуса факти и обстоятелства. Съдът намира и че в ЕФ правилно е бил отбелязан толеранс от 3 км в час, като законосъобразно е било извършено именно приспадане от толеранс от 3 км в час, като само във вметка би могло да се посочи. Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното административно нарушение и, че същият следва да понесе отговорност за него, като при направена служебно /ex officio/ справка по регистрацията на моторни превозни средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на наследодателя на същия и че последният се явява негов законен наследник, като и не е оспорил пред съда, че именно той е управлявал процесния автомобил на посочената дата и час, поради което и следва да се приеме, че по делото безспорно е доказано и авторството на нарушението, и следователно правилно АНО е ангажирал, чрез издадения ЕФ именно неговата наказателна отговорност. Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец, носи лимитавно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Видно от ПИСМО с рег. №22345/22.06.2026г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно пътно управление – Перник Директор Областно пътно управление-Перник, с което уведомяват съда, че: организацията на движението на път I-6 в района на град Перник, получено в Община Перник, е именно отразената в ЕФ и че към 04.06.2024 г. в 14:59 часа в/на Град Перник ПП1-6 км.82+100 надлез Клон Мир с посока към град София ограничението на скоростта от 80км/ч в участъка е било въведено с ПЗ В26 за населено място. Към писмото е приложена извадка от схема за организация на движението. / стр.51 от делото/. С оглед гореизложените факти и обективната оценка на представените доказателства по делото, настоящият състав на съда счита, че изготвеният ЕФ не е издаден в нарушение на закона, противно на твърденията на жалбоподателя.Относно пълнотата и обосноваността на ЕФ, приложените доказателствени материали, показват, че той е пълен и обоснован, в съответствие с изискванията на закона. По отношение на вида и размера на наложеното наказание, извършеното от И. Б. С., ЕГН ••••••••••, с посочен адрес:•••••••, против ЕФ серия К № 12563817/2024 г . , издаден от сектор ЕЦОН- ГДНП за нарушение, извършено на територията на ОДМВР-Перник, по силата на който на основание чл. 189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер 25.56 евро, равностойност, 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, то видно от ЕФ при разрешена стойност на скоростта 80км/ч, установена стойност на скоростта е била 95 км/ч, превишена стойност на скоростта 15 км/ч, представлява нарушение на член 21, алинея 2, във връзка с член 21, алинея 1 от същия закон.Наложеното наказание глоба в размер 50 лв или равностойност от 25.56 евро, като правилно е определена и санкционната разпоредба на основание член 189, алинея 4, във връзка с член 182, алинея 1, точка 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), съответства по вид и размер на извършеното нарушение. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваният ЕФ, следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен . По разноските: С оглед изхода на спора въззиваемата страна е тази, която има право на разноски, но същата не е направила искане за присъждане на такива, поради което и такива не следва да й бъдат присъждани.С оглед изхода на спора –потвърждаване на издадения електронен фиш. Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.2,т.5, вр.ал.1 и вр чл.58д, т.4 и чл.63,ал.9 от ЗАНН,