Мотиви към Решение № 1685 от 10.4.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 14666/2022 г.

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕТО ОТ 10.04.2023 г. ПО АНД № 20221110214666 (14666/2022 г.) ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД Софийският районен съд е сезиран с внесенo от Софийската районна прокуратура (СРП) постановление по чл. 375 от НПК с предложение обв. Л. П. П. (с посочени и други данни за самоличност) да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК предвид извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК. По делото се установява по несъмнен начин следната релевантна фактическа обстановка: На 21.12.2020 г. около 01: 00 часа в гр. София, ж. к. „Красна поляна“, II част, в района на бл...., без да има в тази връзка надлежно разрешително по ЗКНВП, обвиняемата, съзнавайки всичко това, носела в дамската си чанта амфетамин и по-конкретно бяло прахообразно вещество, поставено в парче хартия, с нето тегло 3, 04 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент амфетамин 12%, за което тя признала пред служители на МВР, осъществяващи в този момент полицейска проверка (предавайки по- късно доброволно въпросното вещество на орган на МВР, което пък впоследствие било предадено с приемателно-предавателен протокол с № 81887 от 22.10.2021 г. в ЦМУ). Обвиняемата е родена през... г. Същата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Спрямо нея липсват и нотификации за осъждания в други страни членки на ЕС. Обв. П. е психично здрава, в това число като е могла и към 21.12.2020 г. да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Горната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво и логично (без каквото и да било логически обосновано съмнение досежно автентичност или достоверност касателно съответните материали) от следните доказателствени материали (с уточнението, че съгласно чл. 378, ал. 2 от НПК съдът ползва събраните по реда на НПК в ДП доказателства, без да е необходимо да ги приобщава наново към доказателствената съвкупност с нарочен акт): показанията на разпитаните по ДП свидетели; протокола за доброволно предаване (на лист 5 от материалите по ДП); вещественото доказателство, набавено посредством визираното доброволно предаване; заключенията на нанзачените по ДП експертизи; приложените по ДП справка за съдимост, експертна справка (същата е приобщена към доказателствената съвкупност /въз основа на протоколно определение с правно основание чл. 283 от НПК/ не от гледна точка на даване на отговор на въпроси по чл. 144, ал. 1 от НПК, а с оглед проследяване пътя на съответната субстанция) и приемателно-предавателен протокол за предаване в ЦМУ; приложените в съдебната фаза на процеса справка за съдимост и справка от МП. Относно правото: При така установената фактическа обстановка и предвид несъмнеността на съответните изводи от фактическа страна (съобрази чл. 303 от НПК!), от правна страна се налага изводът, че обвиняемата следва да бъде призната за виновна в това, че (съобрази още чл. 305, ал. 4 вр. чл. 301 от НПК, като за нуждите на отговарянето на съответните въпроси по чл. 301 от НПК не е необходимо в диспозитива на съдебния акт по същество да се излагат подробности от фактическа и правна страна, чието място по силата на чл. 305, ал. 3 от НПК е в мотивите!) на 21.12.2020 г. в гр. София без надлежно разрешително е държала високорисково наркотично вещество – амфетамин, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК (изискванията съгласно НПК за даване на правна квалификация се отнасят до посочване на само тези подразделения на нормативния текст, които са установени от самия законодател); независимо от това дали настоящият съдебен състав споделя или не извода за маловажност на случая, липсва правна възможност за възприемане от страна на съда на по-тежка правна квалификация на деянието спрямо тази по обвинението, включително като разпоредбата на чл. 377, ал. 1 от НПК също не предвижда подобна възможност. Касае се за високорисково наркотично вещество по силата на Приложение № 1 (Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина) към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като разпоредбата на чл. 30 от ЗКНВП не е давала право на П. да държи процесното наркотично вещество. Описаното по-горе от фактическа страна досежно поведението на обвиняемото лице по отношение на съответното вещество означава именно упражняване на фактическа власт, т. е. държане по смисъла на чл. 354а, ал. 3 от НК. Деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл, а именно – деецът (обвиняемата) е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (съзнавайки какво носи в чантата си – съгласно изложеното по-горе в тази връзка), предвиждал е и и е искал настъпването на общественоопасните му последици (изразяващи се в самото упражняване на фактическа власт - без надлежно разрешение - върху наркотичното вещество) – чл. 11, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Само за уточнение е нужно да се посочи, че – доколкото се касае за престъпление, изразяващо се в простото неправомерно държане на наркотично вещество – стойността на наркотика в случая е ирелевантна за търсенето и за индивидуализацията на отговорността (например държането на по-скъпото наркотично вещество кокаин поначало /само по себе си, при равни други условия/ не би било повече общественоопасно от държането на по-евтиното, но ноторно по-вредно за здравето, наркотично вещество хероин), в това число и от гледна точка на въпроса за наличие или липса на хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК; такава хипотеза в случая не е налице (включително и въпреки признанието пред полицейските органи и извършеното доброволно предаване, за което поведение все пак липсва всякаква логика да се счита, че е осъществено по някакви други подбуди освен с цел да не се стигне до по-неблагоприятни за обвиняемата последици), доколкото количеството и вида на наркотичното вещество, както и процентното съдържание на активно действащия наркотичен компонент, не сочат нито на липса на обществена опасност изобщо, нито на явно незначителна обществена опасност (криминализирането на самото държане на наркотични вещества е свързано с опасността от разпространение в даден момент, независимо от намеренията на държащия наркотичното вещество, което може да бъде разпространено сред други лица дори и против волята на държащия веществото). С оглед горното следва да се постанови решение по чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК. Налице са в случая предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК (без да е налице отрицателна предпоставка по ал. 7 на същия член) за прилагане на института на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, за престъплението (което е умишлено) е предвидено наказание глоба до 1000 лева, като липсват имуществени вреди от същото престъпление. При индивидуализацията на административното наказание глоба по чл. 78а, ал. 1 от НК съдът следва да вземе предвид разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, поради която разпоредба на обвиняемата не може да бъде наложено по-тежко административно наказание от глоба в размер на 1000 лева, а предвид разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК не може да бъде наложено и по-леко такова наказание от глоба в размер на 1000 лева. На основание чл. 354, ал. 6 от НК вещественото доказателство по делото, представляващо амфетамин, за което е съставен приемателно-предавателен протокол с № 81887 от 22.10.2021 г. за приемане в ЦМУ, следва да се отнеме в полза на държавата, като на основание чл. 91 и сл. от ЗКНВП същото следва да се унищожи. С оглед признаването на обвиняемата за виновна и съобразявайки чл. 189, ал. 3 от НПК, както и уредбата по чл. 121, ал. 1 от Закона за публините финанси (ЗПФ), обвиняемата следва да бъде осъдена да заплати в полза на СДВР (това е съответната бюджетна организация /юридическото лице съгласно ЗМВР/ по смисъла на чл. 121, ал. 1 от ЗПФ, доколкото конкретният неданъчен приход има компенсаторен характер, в който случай логиката на тълкуваната разпоредба на ЗПФ е приходът да постъпва по бюджета на тази бюджетна организация, в чиято тежест е бил до съответния момент подлежащият на компенсиране разход) сумата от 267, 20 лева – разноски по делото за експертизи по ДП. РАЙОНЕН СЪДИЯ /Ангел Павлов/: