Решение № 1728 от 7.10.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 308/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 58, ал. 1 от АПК. Делото е образувано по жалба на Ю. И. П., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 2, против твърдян мълчалив отказ на Кмета на Община Враца по искане с вх. № 2400-333(12)/08.06.2026 г. С Определение № 1172/06.07.2026 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата в частта, с която се оспорва твърдян мълчалив отказ на Кмета на Община Враца да се произнесе с индивидуален административен акт по реда на чл. 223, ал. 2 или чл. 225а от ЗУТ относно твърдяно незаконно строителство/пристрояване в имот с [идентификатор], и е прекратил производството в тази част. Със същото определение делото е насрочено за разглеждане единствено в частта, с която се оспорва твърдян мълчалив отказ на Кмета на Община Враца по искане с вх. № 2400-333(12)/08.06.2026 г. да предостави на жалбоподателката физически достъп и възможност за снабдяване с копия от документи по административна преписка № 2400-333. Жалбоподателката поддържа жалбата. Твърди, че е съсобственик на поземлен имот с [идентификатор], във връзка с който е образувана административна преписка № 2400-333, и че има правен интерес да се запознае с всички документи по нея, включително констативни протоколи, документи, представени от Б. Д., строителни книжа, снимков материал и документи относно извършени проверки. Поддържа, че не ѝ е бил осигурен пълен физически достъп до преписката, както и че не са ѝ предоставени исканите копия. В съдебно заседание. жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата. Излага, че е собственик/съсобственик на парцела и иска да се запознае с документите в общината, за да разбере какво става с проверката. Ответникът — Кметът на Община Враца, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че жалбоподателката е посещавала общинската администрация и се е запознавала с документи по преписката; че достъпът ѝ не е отказван, ограничаван или препятстван; както и че снабдяването със заверени преписи от документи и копия от планове и документация се извършва по реда на административна услуга № 2517, след подаване на заявление и заплащане на дължимата такса. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и относимите правни норми, приема за установено следното: Административна преписка № 2400-333 е образувана във връзка с постъпили сигнали/жалби относно твърдяно незаконно строителство в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица]. По делото е приложено искане с рег. № Към 24 00-333(12)/08.06.2026 г., адресирано до Кмета на Община Враца, с копие до Началника на ДНСК – София, с предмет „предоставяне на достъп до преписка и издаване на индивидуален административен акт“ на основание чл. 34, ал. 1 и чл. 94 от АПК, във връзка с чл. 54 от АПК и чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Искането е подписано от Ю. И. П. и се отнася до производство по преписка № 2400-333 от 17.02.2026 г. в Община Враца за незаконно строителство на сграда с [идентификатор]. В него се настоява на жалбоподателката да бъде осигурен физически достъп до цялото досие по преписка № 2400-333 и да ѝ бъдат предоставени копия от констативни протоколи, документи, представени от Б. Д., както и други документи по преписката /л. 54–55 от делото/. От приложеното към административната преписка писмо с изх. № 2400-333(11)/29.05.2026 г. на Община Враца се установява, че преди подаване на процесното искане общинската администрация е уведомила И. П. Х., Ю. И. П., Ц. П. Х., Началника на ДНСК – София и Началника на РДНСК – Враца за движението по постъпилите сигнали и молби. В писмото е посочено, че с писмо изх. № 2400-333(2)/20.03.2026 г. е било наредено на Б. С. Д. в едномесечен срок да премахне металната стълба; че с констативен протокол от 27.04.2026 г. е установено неизпълнение на даденото предписание; че при допълнителна служебна проверка на 18.05.2026 г. е установено, че металната стълба е премахната; а за прилежащата тоалетна към сграда „Преустройство на гараж за кафе-аперитив“ са представени Разрешение за ползване № 219/28.07.1999 г. и декларация по § 184, ал. 8 от ЗУТ /л. 68–69 от делото/. По делото са приложени и известия за доставяне на писмо изх. № 2400-333(11)/29.05.2026 г. /л. 70–71 от делото/. Към преписката е приложена и уточняваща молба-декларация с вх. № 2400-333(10)/28.05.2026 г. от И. П. Х. и Ю. И. П., с която същите излагат твърдения относно допусната фактическа и процедурна грешка, смесване на административни производства, както и искане Община Враца да раздели преписката и да осигури достъп до административното досие, включително замервания и документи, представени от Б. Д. /л. 43–45 от делото/. По преписката е приложен констативен протокол от 18.05.2026 г., съставен от служители на Община Враца, в който е отразено, че след извършена проверка на място по изпълнението на дадено предписание за премахване на метална стълба, разположена в ПИ с [идентификатор], е установено, че даденото предписание е изпълнено /л. 75 от делото/. След образуване на съдебното производство, с писмо вх. № 1813/03.07.2026 г. Община Враца е изпратила заверено копие от административната преписка по опис. От описа се установява, че преписката се състои от 119 листа и включва искане вх. № 2400-333(12)/08.06.2026 г.; писма на Община Враца и ДНСК/РДНСК; молби, възражения и сигнали от жалбоподателката и други лица; констативни протоколи; строителни книжа; разрешение за строеж; разрешение за ползване; декларация по § 184 от ПЗР на ЗУТ; снимков материал и нотариален акт. С уточняваща молба вх. № 1758/29.06.2026 г. жалбоподателката е уточнила, че оспорва два мълчаливи отказа: мълчалив отказ да ѝ бъде предоставен физически достъп и копия от документите по административна преписка № 2400-333, както и мълчалив отказ на органа да се произнесе с индивидуален административен акт по същество по реда на чл. 223, ал. 2 или чл. 225а от ЗУТ. В същата молба жалбоподателката е обосновала правния си интерес с качеството си на съсобственик на поземления имот и с твърдяното качество на призната страна/жалбоподател в административното производство. С писмо вх. № 2106/07.08.2026 г. ответникът е представил допълнителни доказателства по делото, а именно: констативен протокол от 03.08.2026 г.; справка от деловодната система „Акстър“; извадка от регистъра на административните услуги; информация относно административна услуга № 2517; образец на заявление за заверяване на преписи от документи и копия от планове и документацията към тях; както и извадка от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца /л. 155–161 от делото/. От представения констативен протокол от 03.08.2026 г., съставен от Т. Н. Р. — гл. специалист „Контрол по строителството“, и инж. А. Ч. С. — старши експерт „Контрол по строителството“, се установява, че във връзка с административна преписка с вх. № 2400-333/2026 г. в Община Враца, образувана по жалба/сигнал от Ю. И. П., същата многократно е посещавала Община Враца и се е запознавала на място в стая № 3, ет. 1, с наличните по преписката документи. Отразено е още, че при посещенията си жалбоподателката е отправяла запитвания относно конкретни документи, включително декларация по § 184, ал. 8 от ЗУТ, попълнена от Б. С. Д., както и че всички налични документи, включително декларацията, са ѝ предоставяни за преглед и запознаване на място. В протокола изрично е посочено, че на жалбоподателката не е отказван, ограничаван или по друг начин възпрепятстван достъпът до документите по административната преписка /л. 157 от делото/. От представената справка от деловодната система „Акстър“ се установява движението на документи по преписка № 2400-333, включително регистрираните входящи и изходящи документи по преписката /л. 158 от делото/. От представената извадка от Регистъра на административните услуги и информацията от административната услуга се установява, че услугата по заверяване на преписи от документи и копия от планове и документацията към тях е обозначена като административна услуга № 2517, предоставяна от общинската администрация, като е предвиден образец на заявление /л. 159–160 от делото/. От приложената Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца се установява, че за заверка на копие на документ от технически архив е предвидена такса съобразно размера на документа, като са посочени различни цени за формат А4 и формат А3–А0 /л. 161 и сл. от делото/. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима в останалата за разглеждане част — против твърдян мълчалив отказ на Кмета на Община Враца по искане с вх. № 2400-333(12)/08.06.2026 г. да бъде предоставен физически достъп и възможност за снабдяване с копия от документи по административна преписка № 2400-333. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Според трайната съдебна практика мълчалив отказ е налице само при наличие на допустимо искане до компетентен административен орган, нормативно установено задължение този орган да се произнесе с административен акт и непроизнасяне в законоустановения срок. В този смисъл са Решение № 9120/04.07.2018 г. по адм. д. № 12235/2016 г. на ВАС, VI о., Определение № 1763/04.02.2020 г. по адм. д. № 154/2020 г. на ВАС, VI о., както и Решение № 6596/26.05.2017 г. по адм. д. № 9296/2016 г. на ВАС. В конкретния случай съдът е сезиран не с отказ за издаване на краен акт по преписката, доколкото производството в тази част е прекратено с влязлото в сила определение, а единствено с твърдение за мълчалив отказ да бъде осигурен достъп до административната преписка и възможност за снабдяване с копия от документи. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от АПК урежда процесуално право на страните да преглеждат преписката, да си правят бележки и извадки, както и при наличие на техническа възможност — да получават достъп и да си правят копия на хартиен или технически носител за своя сметка. Смисълът на тази разпоредба е да гарантира участието на страните в административното производство, правото им на защита и възможността им да се запознаят с доказателствата, въз основа на които административният орган упражнява правомощията си. От чл. 34, ал. 1 от АПК обаче не следва безусловно задължение за административния орган служебно и без заявяване по установения ред да изпраща заверено копие от цялата административна преписка на всяко лице, поискало такова, нито задължение да предоставя копия без заплащане на дължимите разходи и такси, когато такива са нормативно установени. Законът гарантира достъп, преглед, бележки, извадки и копия за сметка на страната, но начинът на снабдяване с официално заверени преписи и копия може да бъде организиран чрез административна услуга, заявление и заплащане на определена такса, стига този ред да не води до фактическо ограничаване или отказ на достъп. По делото не се установява такъв отказ или фактическо препятстване. Напротив, от представения констативен протокол от 03.08.2026 г. се установява, че Ю. И. П. многократно е посещавала Община Враца и се е запознавала на място с наличните по преписката документи. В протокола изрично е отразено, че всички налични документи, включително декларацията по § 184, ал. 8 от ЗУТ, попълнена от Б. С. Д., са ѝ предоставяни за преглед и запознаване на място, както и че достъпът ѝ до административната преписка не е отказван, ограничаван или възпрепятстван. Тези констатации кореспондират и с останалите доказателства по делото — справката от деловодната система „Акстър“, описът на административната преписка, както и доказателствата за съществуваща административна услуга № 2517 за заверяване на преписи от документи и копия от планове и документацията към тях. Жалбоподателката не ангажира доказателства, които да оборят отразеното в констативния протокол, нито сочи конкретна дата, длъжностно лице или конкретен документ, до който достъпът ѝ е бил отказан. В съдебно заседание същата заявява, че иска да ѝ бъдат представени всички документи от проверките, но от това изявление не може да се изведе доказан факт на отказ или препятстване на достъпа. Съдът отчита, че жалбоподателката е съсобственик на имота, за който се води преписката, и това обстоятелство обуславя интереса ѝ да се запознае с документите по административната преписка. Същевременно наличието на правен интерес от достъп до преписката не означава, че всеки спор относно обема и начина на предоставяне на копия автоматично съставлява мълчалив отказ. За да бъде уважена жалбата, следва да е доказано, че органът не е осигурил правото по чл. 34, ал. 1 от АПК — тоест че е отказал или фактически е препятствал достъпа до преписката, или е отказал възможност за снабдяване с копия за сметка на страната. Такива факти не се установяват. Доколкото жалбоподателката иска заверени копия от документи, ответникът е доказал, че за това е предвидена административна услуга № 2517 — „Заверяване на преписи от документи и копия от планове и документацията към тях“, за която е утвърден образец на заявление и е определена такса в общинската наредба. Не се установява жалбоподателката да е подала заявление по този ред, да е посочила конкретните документи, от които иска заверени преписи, и органът да е отказал предоставянето им след надлежно заявяване и заплащане на дължимата такса. При това положение не може да се приеме, че е налице незаконосъобразен мълчалив отказ да бъдат предоставени копия. Неоснователно е и твърдението, че самото неполучаване на всички желани документи във вида и по начина, посочен от жалбоподателката, представлява мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК. Мълчаливият отказ предполага неизпълнено нормативно задължение за произнасяне по допустимо искане. В случая от доказателствата се установява, че достъп до преписката е осигуряван, а снабдяването със заверени копия е поставено в зависимост от подаване на заявление по установената административна услуга и заплащане на съответната такса. Това поведение на органа не е равнозначно на отказ за достъп, нито на отказ да се предоставят копия за сметка на страната. В този смисъл съдът намира, че ответникът е изпълнил доказателствената си тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК, като е установил, че не е отказал или ограничил достъпа на жалбоподателката до преписката и че за снабдяване със заверени преписи е предвиден специален административен ред. От своя страна жалбоподателката не доказа твърдяното препятстване или отказ. Предвид изложеното оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Ответникът е направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и приложимата наредба за заплащане на правната помощ, на Община Враца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, предмета на спора, извършените процесуални действия и проведеното едно съдебно заседание, съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро, съобразно заявената от ответника претенция, доколкото същата не надхвърля дължимия размер за осъществената процесуална защита. Воден от горното, Административен съд – Враца, IV състав,