Решение № 10796 от 3.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 35253/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. З. Д. с ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: гр. С, ул. „РВ“ № 2, ет. 2, ап. 6, срещу собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост на адрес в гр. С, ул. „Г. СТ“ № 1-9, вх. А, с която е предявен иск с правно основание чл. 43, ал. 1 ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразен на отказ на управителя на етажната собственост, изразяващ се в бездействие да изпрати на ищеца по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС протокол от Общо събрание на ЕС, проведено на 14.05.2025 г. и документите към него. Ищецът твърди, че съгласно Нотариален акт № 92/21.03.2012 г. е собственик на самостоятелен обект, находящ се на втория етаж в процесната сграда с режим на етажна собственост, а именно на ателие № 4-1. Твърди, че на 27.12.2024 г., по реда на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, е уведомил по електронна поща управителя на ЕС - Х П., че не живее в имота си и никога не е живял там, като е посочил за уведомяване следния имейл адрес: •••@•••. Сочи, че на 14.05.2025 г. било проведено ОС на ЕС, а на 21.05.2025 г. ищецът поканил управителя на ЕС - Х П. (чрез имейл съобщение до имейл адрес: •••@•••) да му предостави на основание на чл. 16, ал. 7, изр. 3 ЗУЕС копие от протокол от ОС на ЕС, проведено на 14.05.2025 г., както и от приложенията към същото. Твърди, че въпреки изрично отправената покана към управителя на ЕС - Х П., не са му предоставени преписи от протокола на ЕС на ОС, проведено на 14.05.2025 г., както и приложенията към него. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва иска по допустимост и основателност. Излага аргументи за недопустимост на исковата претенция при твърдения, че исковата молба е подадена след 14-дневния срок по чл. 43, ал. 2 ЗУЕС. По същество оспорва всички изложени в исковата молба твърдения. Оспорва ищецът да е искал от управителя на ЕС да му бъдат предоставени протокол от ОС на ЕС и други документи, както и да му е отказван достъп до същите. Твърди, че на 06.05.2025 г. управителя на ЕС – Х П. е изпратила на посочения от ищеца имейл адрес - •••@•••, поканата за свикване на ОС на ЕС, насрочено за 14.05.2025 г. Твърди, че на 12.05.2025 г. ищецът е изпратил имейл съобщение, с което е поискал от управителя на ЕС офертите, които щели да се обсъждат по т. 1 на ОС на ЕС, като 14.05.2025 г. същите били изпратени на ищеца по електронна поща с имейл с адрес •••@•••. Твърди, че на 20.05.2025 г. управителят на ЕС - Х П. е изпратила (по електронна поща с имейл адрес •••@•••) на ищеца протокол за поставено съобщение по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС за изготвен протокол, като е напомнила и че ищецът дължи сумата от 114,52 лева и че трябва да осигури достъп за монтиране на видео-домофона система. Твърди, че на 08.07.2025 г. ищецът е избран за член на Управителния съвет, поради което счита, че по силата на чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗУЕС ищецът има пряк достъп до всички книжа, протоколи и документи на ЕС. По изложените съображения счита иска за недопустим, евентуално за неоснователен, поради което моли същият да бъде отхвърлен. Претендира разноски. По допустимостта на производството съдът намира следното: Съдът приема, че исковата молба е редовна, а предявеният иск – допустим, тъй като е подаден от лице, за което е безспорно между страните, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост. Иска се отмяна на акт на управителя на етажната собственост, изразен в бездействие, което се твърди да е рефлектирало в нарушение правата на ищеца да получи препис от протокола. Следователно налице е надлежна процесуална легитимация на ищеца да предяви иска, като с оглед формата на неизпълнение – чрез продължително бездействие срокът по чл. 43, ал. 2 ЗУЕС е спазен. При съобразяване наведените от страните възражения и след съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното: Установява се, че ищецът е собственик на ателие № 4-1, находящо се на втори етаж в сграда на адрес: гр. С, ул. „Г. СТ“ № 1-9, вх. А, собствеността върху което е придобил с приложения по делото Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 92/21.03.2012 г., том I, рег. № 1374, дело № 82/2012 г. Не е спорно между страните, че на 14.05.2025 г. е проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата. Съгласно чл. 16, ал. 7, изр. 3 ЗУЕС копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. В случая ищецът с нарочно уведомление по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС е уведомил избрания управителя на етажната собственост, че не живее на адреса и е посочил електронен адрес. Уведомлението е изпратено по електронна поща, като получаването му не е оспорено от ответната страна, поради което и съдът приема, че същото е достигнало именно до управителя на ЕС. Обстоятелството, че в текста на уведомлението ищецът е посочил, че моли да му се изпращат поканите за свикване на общи събрания на посочения електронен адрес или на посочен физически адрес, съдът намира, че не е основание да се тълкува стеснително изразената воля. С уведомлението изрично и ясно е посочено, че собственикът не живее на адреса на етажната собственост, като е предоставил съгласно изискванията на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС електронна поща. Поради това и за председателя на управителния съвет е възникнало задължението по чл. 16, ал. 7, изр. 3 ЗУЕС да му изпраща копие от протоколите за проведените общи събрания. Цитираната разпоредба е ясна и визира именно изпращане на самия протокол ведно с приложенията, а не съобщението за изготвяне на протокола по изр. 1 на алинея 7. Поради това и със сочения с отговора на исковата молба и-мейл от 20.05.2025 г. управителят не е изпълнила вмененото й с императивната правна норма задължение, тъй като няма спор, че с това електронно писмо е изпратен протокол за поставено съобщение, а не протоколът за провеждане на общото събрание от 14.05.2026 г. Ирелевантно е дали ищецът е отправил последващо провеждането на ОС изрично искане, обективирано в приложеното към исковата молба електронно писмо от 21.05.2026 г., чието получаване с отговора на исковата молба изрично е оспорено. За възникване на задължението на управителя да изпрати протокола от ОС ведно с приложенията е относимо единствено извършеното уведомяване по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, че ищецът не живее на адреса и посочването на конкретен електронен адрес за кореспонденция с него. След изпълнение на посоченото ищецът не е длъжен да отправя нарочни искания за предоставяне на протокол от всяко последващо уведомлението общо събрание на етажната собственост. Неотносими са и сочените в отговора на исковата молба обстоятелства относно последващо избиране на ищеца за член на Управителния съвет, тъй като предявеният иск касае законосъобразността на конкретен акт, реализиран чрез бездействие в минал период от време от страна на председателя на Управителния съвет, а решението не се ползва с изпълнителна сила с оглед липсата на правомощие на съда да предпише извършване на конкретното действие. По разноските При този изход на спора на ищеца следва да бъдат заплатени сторените в производството разноски в размер на 25,56 евро /50 лева/ за държавна такса и в размер на 306,78 евро /600 лева/ за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, съдът