Решение № 222 от 4.6.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1136/2025 г.

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН С Наказателно постановление № 25-0938-000294 /05.02.2025 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР – ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, на А. Н. М. ЕГН: •••••••••• са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП. Срещу така издаденото Наказателно постановление /НП/, санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно, без да излага конкретни съображения – и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата като считат, че при извършването на деянието, предмет на разглеждане по делото, А. М. е действал при условията на крайна необходимост по смисъла на чл.13 НК. На тази основа, пледират за отмяна на Наказателното постановление, като неправилно. За ответната страна – НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР – ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН – представител не се явява. С писмото, с което административнонаказателната преписка е заведена пред РС-ПЛЕВЕН, е депозирано бланкетно становище относно неоснователността на жалбата, както и бланкенто възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски за адвокатски хонорар. Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното: Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №3321870/20.01.2025г. от страна на П. Х. М. – мл.автоконтрольор при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите А. М. Б., Й. И. К., както и на нарушителя – А. Н. М.. Съставен е за това, че на 20.01.2025г. около 20:10 часа, в гр.ПЛЕВЕН, ул. „•••“ срещу №25 с посока на движение към ул. „•••“, управлява лек автомобил автомобил „•••“ с рег. № ••• (собственост на трето лице), като извършва следното: 1. движейки се по ул. „•••“, не се съобразява с разположението на двата автомобила пред него, спрели и изчакващи на светофарната уредба, като предприема маневра за преминаване между тях, вследствие на което удря странично и двата автомобила - „•••“ с рег. № ••• /с водач С. М. Д. от с. •••/ и „•••“ с рег. № ••• /с водач Ю. Ю. К. от гр.ПЛЕВЕН/, като по този начин, реализира ПТП с материални щети по автомобилите – нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП; 2. като участник в ПТП, напуска местопроизшествието и не уведомява съответната служба за контрол на МВР – нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.„в“ ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не направил възражения; такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН. Административнонаказващият орган възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка и правна квалификация на деянията. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на А. Н. М. ЕГН: •••••••••• са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП. Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.16 – 17 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от настоящата инстанция, не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила /а и оплаквания в тази насока не се навеждат/, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, е формално законосъобразно. Ето защо Съдът намира, че обжалваното НП се явява формално законосъобразно. По неговата правилност, бяха събрани гласни доказателствени средства - показания на свидетелите П. Х. М., А. М. Б., Й. И. К., Ю. Ю. К., В.К.К., обяснения на А. Н. М., както и писмени доказателства /л.10 – 15, л.28 – 33, л.60 – 61 от делото/. Показанията на свидетелите П. Х. М., А. М. Б., Й. И. К., Ю. Ю. К., Съдът преценява като непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и по-конкретно – преписи на Протокол за ПТП №2•••/20.01.2025г. и Протокол за ПТП №•••/20.01.2025г. От тези доказателствени източници се установява по убедителен начин изложената в АУАН/НП фактическа обстановка. Наред с това, в опровержение на същата фактическа обстановка, не се събраха доказателства. Ето защо, Съдът кредитира посочените гласни доказателствени средства и писмените доказателства по делото и приема за доказана изложената в АУАН/НП фактическа обстановка /още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява оборена/, като няма да я преповтаря. Именно във връзка със същата фактическа обстановка обаче, следва да бъде направено уточнението, че процесното ПТП представлява относително самостоятелна част от една по-широка ситуация. Видно от показанията на свидетелите П. М., А. Б. и В.К., А. М. е имал определени взаимоотношения с лицето Г.П.Г., като на 20.01.2025г., В.К. съобщил на своя приятел /жалбоподателя М./, че Г.Г., начело на група лица, търсят М., за физическа саморазправа; на свой ред, уплашен от подобно развитие, М. първоначално ударил с управлявания л.а. „•••“ с рег. № •••, управляван от страна на Г.Г. л.а. „•••“, като произшествието се случило в гр.ПЛЕВЕН, УЛ.“•••“, а впоследствие, управлявания от М. л.а. продължил движението си към ул. „•••“ – където пред сградата на СЪДЕБНАТА ПАЛАТА, причинил ПТП с гореописаните л.а.„•••“ и л.а. „•••“; след това, продължил движението си към ул. „•••“ и в крайна сметка – достигнал до ЗЖУ-ПЛЕВЕН, където блъснал лекия си автомобил в оградата на същата институция. Така предприетите свои действия, пред съответните полицейски служители, М. мотивирал със силната уплаха за собствения си живот, защото вярвал, че Г.Г. е събрал група лица, която възнамерява физически да го ликвидира. Тук е мястото да бъде отбелязано, че в хода на съдебното следствие по делото, за послужване бяха изискани АНД №1267/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН и досъдебно производство пр.пр.№433/2025г. по описа на РП-ПЛЕВЕН. Внимателното запознаване с материалите по така изисканите дело и досъдебно производство обаче разкрива, че не са налице пряко относими към процесния случай, писмени доказателства, включително – такива, които могат да бъдат използвани по настоящото дело, без да бъде нарушен принципът на непосредственост, регламентиран в чл.18 НПК. Все пак, следва да бъде посочено, че АНД №1267/2025г. е образувано въз основа на жалба, подадена от името на А. М. срещу Наказателно постановление № 25-0938- 000297/05.02.2025г.на НАЧАЛНИК ГРУПА В ОДМВР - ПЛЕВЕН, СЕКТОР ПП - ПЛЕВЕН, с което на М. са наложени административни наказания на основание чл. 179 ал. 2 във вр. ал. 1 т. 5 ЗДП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП, във връзка с пътно-транспортното произшествие, предизвикано от жалбоподателя на 20.01.2025г. на ул.“•••“ в ПЛЕВЕН – сблъсък с л.а. „•••“, собственост на и управляван от Г.П.Г., т.е. действително е видно, че се касае за ситуация, непосредствено предхождаща процесната. От друга страна, досъдебно производство пр.пр.№433/2025г. по описа на РП-ПЛЕВЕН е водено за престъпление по чл.325 ал.3 вр.ал.1 НК, като в хода на същото, цялостно е изследвана деятелността на М., започнала именно с предизвикано от негова страна ПТП с л.а.„•••“, управляван от Г.П.Г., продължила с ПТП, предмет на разглеждане по настоящото дело и приключила с ПТП – сблъсък в ограда на ЗЖУ-ПЛЕВЕН /ПЛЕВЕН, ул.“•••“№5/, т.е. непосредствено следващо процесното произшествие. Отново следва да бъде подчертано – материалите по АНД №1267/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН и досъдебно производство пр.пр.№433/2025г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, не могат да бъдат използвани по настоящото дело, предвид изискването по чл.18 НПК, но все пак, влезлите в сила съдебен и прокурорски акт, с който са приключили, съответно – Решение №601 /03.12.2025г. по АНД №1267/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН и Постановление за прекратяване на наказателното производство от 23.07.2025г., способстват за добиване на по-пълна и ясна представа за процесния случай, доколкото същият има както предистория, така и развитие, след пътно-транспортното произшествие пред сградата на СЪДЕБНАТА ПАЛАТА на гр.ПЛЕВЕН. Наред с това, без да бъде коментирано заключението по комплексна психолого-психиатрична експертиза, изготвено по досъдебно производство пр.пр.№433/2025г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, все пак следва да бъде отбелязано, че в хода на настоящото производство не се констатира необходимост от допускане на съдебно-психиатрично, съдебно-психологично или психолого-психиатрично експертно изследване, тъй като не се събраха достатъчно данни, сочещи на евентуална липса на вменяемост от страна на А. Н. М., в контекста на обсъжданата ситуация, състояща се от общо три пътнотранспортни произшествия на територията на гр.ПЛЕВЕН. В този смисъл, впрочем, Съдът намира, че няма пречка да бъдат кредитирани показанията на св. В.К.К., доколкото намират опора в други доказателствени източници по делото, а и не оставят впечатление за недостоверност. От друга страна обаче, Съдът счита, че дадените от страна на жалбоподателя обяснения, не се ползват с необходимата достоверност и убедителност. Действително, основните акценти в обясненията на М. касаят именно обсъждания в настоящия абзац развой на ситуацията, започнала на ул.“•••“ и приключила на ул. „•••“ в ПЛЕВЕН. От друга страна обаче, обясненията на А. М. са прекомерно емоционални, хаотични и явно безкритични от гледна точка на собственото му поведение. Така например, заслужава да бъде цитиран следният момент от обясненията на жалбоподателя, дадени в хода на съдебното следствие: „СЪДЪТ - Казвате, че ви преследват някакви хора - да приемем, че е така. Това дава ли ви на Вас право да управлявате по този начин из града и да блъскате други коли? ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. - Аз в страх просто, аз не бягам от полицията. СЪДЪТ - Съдействие от полицията, защо не потърсихте? ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. - Защото аз нямах време, господине, аз като тръгнах, уплаших се много!...“ Наред с това, във връзка с процесното ПТП, жалбоподателят отбелязва следното „…И както тръгвам, другата кола ме гони и аз в страх, светофарът тъкмо беше жълто да светне - светна - и аз ожулих госпожата, не тотал щета и продължавам напред….“. В действителност обаче, с деформации /а не „ожулвания“/ са и двата автомобила, между които е преминал управлявания от М., л.а. „•••“, а същевременно, видно от показанията на свидетеля М., които Съдът кредитира, при извършения преглед на охранителните камери от района, заснели ПТП пред сградата на СЪДЕБНА ПАЛАТА-ПЛЕВЕН, не е установен автомобил, който видимо да „преследва“, управлявания от страна на М., лек автомобил. С други думи, обясненията на жалбоподателя се разкриват и като недостатъчно достоверни, още повече, че в процесната ситуация, въпреки така твърдяното от М. „преследване“, не е констатиран друг участник в движението, който да е предприел подобна рискова маневра, в интензивния трафик на движението в населено място. Поради това, Съдът не кредитира като гласно доказателствено средство дадените от жалбоподателя обяснения, а приема, че същите се явяват единствено проявление на правото му на защита в настоящото производство. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.25 ал.1 ЗДвП, „ Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение..“. Видно е, че наред с другото, е налице изводимо задължение за водачите, преди започването на каквато и да било маневр, включително – свързана с навлизане между други превозни средства, да се уверят, че няма да създадат опасност за други участници в движението, а при извършването на самата маневра – да се съобразят с положението, посоката и скоростта на движението на другите участници. Също така е видно, че при описаните по-горе условия на време, място, обстановка, А. М. не е изпълнил своите задължения по чл.25 ал.1 ЗДвП, а е преминал между два леки автомобила, находящи се в кръстовище, причинявайки щети както по управлявания лек автомобил „•••“ /който не е негова собственост/, така и по ляво- и дясно-находящия се, леки автомобили /“•••“ и „•••“/, т.е. причинявайки ПТП с материални щети и по трите леки автомобила. Наред с това, съобразно чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП /в редакцията, действала към 20.01.2025г./, „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.“. Видно е, че е налице изводимо задължение за водачите, които са участници в ПТП само с материални щети, в случай, че не могат да постигнат съгласие относно обстоятелствата на ПТП – да не напускат произшествието, а да уведомят органите на МВР и да изпълнят техните указания. Също така е видно, че при описаните по-горе условия на време, място, обстановка, А. М. не е изпълнил и задължението, инкорпорирано в чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП, тъй като не само не е спрял след настъпването на процесното ПТП, за да може да установи щетите от същото и да обсъди с другите участници, обстоятелствата на нарушението, респ. – евентуално да постигне съгласие относно тези обстоятелства, но и е продължил движението си, без да спира, като едва по-късно е бил установен от органите на МВР и задържан. Тук следва да бъде отбелязано, че с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП, е изменена, но съпоставката между двете редакции на тази разпоредба разкрива, че новата /т.е. текущата/, е практически неотносима към отговорността на нарушителя, тъй като нито е по-благоприятна, нито – понеблагоприятна за дееца, т.е. в случая следва да намери приложение разпоредбата, която е била в сила към 20.01.2025г., цитирана по-горе /чл.3 ал.1 ЗАНН/. В съответствие с изложеното дотук Съдът намира, че нарушенията, за които е ангажирана отговорността на А. Н. М. – по чл.25 ал.1 ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП, се явяват доказани по несъмнен начин. Наред с това, същите са извършени виновно – нарушението по чл.25 ал.1 ЗДвП – при условията на престъпна небрежност /деецът не е предвиждал, че ще настъпи сблъсък със ляво- и дясно-разположените леки автомобили, но е бил длъжен и е могъл да предвиди това, още повече, че навлизането между два, близко разположени автомобила, винаги е рисково от гледна точка на спазването на страничната дистанция/, а нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП – при пряк умисъл /деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е отклонението от задълженията си като участник в ПТП с материални щети – и е целял настъпването на този портивоправен резултат/. Тук е мястото да бъде подчертано, че тезата на жалбоподателя за извършване на нарушенията при условията на т.нар. „крайна необходимост“ /чл.13 НК/, приложима по силата на чл.11 ЗАНН в административнонаказателното производство, не може да бъде възприета. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.13 ал.1 НК, „Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.“. Както беше отбелязано по-горе, обясненията на жалбоподателя не се кредитират, но развиваната от страна на защитата теза за уплаха у М. при процесната ситуация /страх за неговия живот/, намира потвърждение в други гласни доказателствени средства – показания на свидетелите П. М., А. Б., В.К., още повече, че именно последният е предупредил жалбоподателя, че Г.Г. го търси, за саморазправа. С други думи, Съдът по същество приема, че М. е бил уплашен, че е изпитвал страх, но тук се поставя въпроса дали това негово субективно състояние може да се разглежда на плоскостта на чл.13 ал.1 НК – и отговорът, всъщност е отрицателен. На първо място, както беше споменато, тезата на жалбоподателя, че при приближаване на процесното кръстовище /и непосредствено преди причиняване на процесното ПТП/, е бил преследван от лек автомобил, не намира опора в събрания по делото доказателствен материал. Свидетелят М. е категоричен, че при прегледа на записите от охранителни камери в района, подобно „преследване“ не е установено, а и никой от свидетелите не излага факти и обстоятелства, които да могат да наведат, макар и косвено, на извод за подобно преследване; напротив – единственият участник в движението към онзи момент, чието поведение е наподобявало преследване от филм с гангстерски сюжет, е бил всъщност самият А. М.. С други думи, независимо от изпитвания страх /породен всъщност от предупрежденията на св.К. и от срещата с автомобила на Г.Г. на ул. „•••“/, не може да се приеме, че е била налице непосредствена опасност за живота и здравето на А. М., по смисъла на чл.13 ал.1 НК. Нещо повече, независимо от наличието на тази предпоставка за приложението на института на крайната необходимост, следва да бъде подчертано, че липсва и друга – деецът да не е могъл да избегне причиняването на имуществени вреди по друг начин. Напротив – жалбоподателят винаги е можел да сигнализира полицейските органи чрез повикване на ЕЕН112, още повече, че се е намирал в централната част на гр.ПЛЕВЕН – участък с голяма оживеност, движение на пешеходци, интензивен трафик – и в този контекст, не само че е имал възможност да избегне опасността, в която е считал, че се намира „по друг начин“, но и с предприетата маневра по влизане между две МПС, в действителност е могъл да причини изключително сериозни щети върху имуществото, живота и здравето, на трети лица. Казано другояче, неговото деяние е несъмнено общественоопасно, както от гледна точка на нарушението по чл.25 ал.1 ЗДвП, така и на това по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП. Ето защо Съдът намира, че правилно, административнонаказващият орган е наложил съответни административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП. Във връзка с приложимите административнонаказателни разпоредби обаче, се налага да бъдат направени някои уточнения, на плоскостта на чл.3 ЗАНН: на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева, което е в съответствие с абсолютно определената санкция, предвидена съобразно редакцията с ДВ бр. 101 от 2016 г., приложима към 20.01.2025г.; междувременно, настъпила е законодателна промяна с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., при която размерът на глобата е повишен на 300 лева, т.е. в тази част, не са налице основания за изменение на Наказателното постановление, а следва да намери приложение разпоредбата на чл.3 ал.1 ЗАНН; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца. Съобразно редакцията с ДВ, бр. 43 от 2002 г., „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който…“, докато междувременно, настъпила е законодателна промяна с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който…“. Съпоставката между старата и новата редакция на административнонаказателната разпоредба разкрива, че тази с ДВ бр. 64 от 2025 г., е по-благоприятна за нарушителя, тъй като макар да предвижда абсолютно определен размер на наказанията глоба и лишаване от право, от една страна, размерът на наказанието глоба е относително нисък като абсолютна стойност, а наказанието лишаване от право е фиксирано на три месеца, докато с ДВ, бр. 43 от 2002 г., неговият размер е било възможно да достигне шест месеца, т.е. продължителността на лишаването от право е било възможно да бъде двойно по-голямо, при старата редакция на разпоредбата, действала към 20.01.2025г. В този смисъл и съобразно чл.3 ал.2 ЗАНН, следва да намери приложение по-благоприятната за нарушителя разпоредба, а именно – тази на чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП, съобразно ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г. Съдът счита, че случаят не е „маловажен“, защото неговата обществена опасност не е по-ниска от обичайния случай на нарушения по чл.25 ал.1 ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП. Отново следва да бъде подчертано, че се касае за изключително рискована маневра, при която са ударени два леки автомобила, която маневра, едва ли е пресилено да бъде определена като безразсъдна, а и е поставила в риск живота и здравето на други участници в движението, независимо от така или иначе, нанесените материални щети по превозните средства. Отделно от това, видно от представената справка за нарушител на името на А. М., налице са множество предходни административни наказания за различни нарушения на ЗДвП, т.е. деецът се отличава с недостатъчно сериозно отношение към правилата за движението по пътищата, а последното обстоятелство, красноречиво разкрива, че не са налице предпоставките по §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН; в тази насока впрочем, свидетелства и обстоятелството, че спрямо същия в миналото нееднократно е въздействано и със средствата на наказателната репресия – както на територията на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, така и в други страни от ЕС - видно от приобщената му справка за съдимост. Крайният извод е, че Наказателното постановление следва да бъде изменено в частта, в която на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата са наложени глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП, като на основание чл.3 ал.2 ЗАНН бъде приложена по-благоприятна за нарушителя разпоредба – тази на чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП, съобразно ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., като лишаването от право да управлява МПС бъде намалено на три месеца; НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, в останалата част. Водим от горното и на основание чл.63 ал.7 т.2 вр.ал.2 т.4 вр.ал.1 ЗАНН, Съдът