Решение № 92 от 22.1.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1629/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба /уточнена с молба от 01.07.2025г./ на И. Б. М., с ЕГН •••••••••• и адрес: гр. •••••, подадена чрез упълномощения процесуален представител- адвокат С. М., със съдебен адрес: гр. •••••, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с която е предявен е иск с правна квалификация чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Изложени са в исковата молба обстоятелства, че след извършена на 11.09.2006 г. кражба от имуществото на наследодателя на ищцата Б. И. М., починал на •••••, е започнало досъдебно производство № 1185 по описа на РУ- ••••• за 2006 г. и № 3005/2006 г. по описа на Районна прокуратура- •••••. След провеждане на твърдени от ищцата „инцидентни действия по разследването“, на 01.11.2006 г., с постановление на наблюдаващия •••••, производството било спряно, а впоследствие продължило срещу неизвестен извършител. Заявява се, че след спиране на делото по него не са извършвани никакви процесуалноследствени действия и оперативно- издирвателни мероприятия от МВР, възложени от Прокуратурата, нито наблюдаващите •••••и са проверявали своевременно дали са налице данни за отпадане на основанието за спиране на досъдебното производство, както и не са взети мерки за извършване на допълнителни действия по разследването. Твърди се, че посочените бездействия са в нарушение на Заповед № РП № 041/2022 г. на ••••• на •••••, във връзка със Заповед № ПП- 22-15/04.05.2022 г. на ••••• на ИВСС. Продължилото 17 години, 11 месеца и 11 дни досъдебно производство било прекратено с Постановление от 22.08.2024 г. на РП- •••••, влязло в сила на 05.12.2024. Във връзка със забавеното производство ищцата сезирала ИВСС и МП, които са извършили обстойна проверка по случая, завършила с Констативен протокол изх. № •••••г., където по несъмнен и безспорен начин било установено, че след спирането на делото на са били извършени никакви действия по него, поради което наказателното производство е прекратено по давност, поради изтичане на предвидения срок. С нарочно писмо изх. № •••••, МП указало на ищцата възможността за предявяване на иск за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Твърди се, че липсата на ефективно разследване е довела до настъпване на неимуществени вреди за пострадалия и ищцата, изразяващи се в разочарование относно дейността на разследващите органи, фрустриране относно липса на наказание за лицето/лицата, причинили телесната повреда, изпитване на чувство на безпомощност, чувство на недоволство поради липса на наказание, усещане за липса на правова държава. С оглед изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение за осъждането на ответника - Прокуратурата на Р България да заплати на ищцата сумата от 25 001 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие нарушаване на правото на разглеждане и решаване на дело- ДП № 1185 по описа на РУ ••••• за 2006 г., и № 3005/ 2006г., по описа на РП- •••••, в разумен срок, съгл. чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.01.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Прокуратурата на Р България, чрез ОП- Пловдив, с който е изразено становище, че исковата претенция е недопустима, алтернативно- неоснователна. Твърди се, че доколкото в хода на проведеното и прекратено наказателно производство в досъдебна фаза не е открит извършителят на деянието и не е повдигнато обвинение, то за ищцата не е възникнало право на обезщетение в хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ, във вр. чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Освен това се поддържа, че разумността на срока на досъдебното производство зависи от конкретните обстоятелства по делото, като въпросите за общата му продължителност са свързани с предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални и законови представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи. Посочва се, че от ищцовата страна не са ангажирани доказателства за действително претърпени неимуществени вреди като пряк и непосредствен резултат от релевираното нарушение на правото на разглеждане на досъдебното производство в разумен срок, нито за наследодателя Б. И. М., нито от самата М.. На следващо място, ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение от 25 001 лв., като прекомерен и изключително завишен, несъответен на претендиралите вреди, както и претенцията за законна лихва, считано от 01.01.2025 г., като в зависимост от изхода на спора, същата би била дължима, не от посочената от ищеца дата, а от датата на депозиране на исковата молба в съда - 10.06.2025 г. Излага твърдения, че спирането на наказателното производство не доказва неизпълнение на задължение, произтичащо от закон, а времето, през което делото е било спряно, не може да се квалифицира като неоснователно забавяне в контекста на чл. 6, § 1 от Конвенцията. Според ответника, ако наследодателят на ищцата и самата тя са претърпели вреди, то същите не са в резултат на действията и актовете на органите на Прокуратурата на РБ, а са последица от действия на трети за спора лица, причинили им непозволено увреждане, чрез престъпление срещу техни граждански права. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното: По делото е приложено досъдебно производство №1185/2006г. по описа на РУ- •••••, от което е видно, че същото е образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК- за това, че на •••••г. в гр. •••••, ул.•••••- паркинг пред блока, след като е използвал техническо средство и е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот – секретна ключалка и стъкло на предна лява врата на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № •••••, е отнел чужди движими вещи – авторадио МРЗ плеър марка „Елит” и 6 броя спинингови пръчки с макари за риболов от владението на Б. И. М., ЕГН ••••••••••, от гр. •••••, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Установява се, че досъдебното производство е започнало на 11.09.2006г., на основание чл.212, ал.2 НПК, с протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата. На 11.09.2006г. е изготвена докладна записка от мл. р-ч •••• относно извършено престъпление, която е изпратена на ••••• на РПУ на МВР- •••••. На 15.09.2006г. е проведен разпит на Б. М., в качеството му на свидетел. На 20.10.2006г. е изготвена експертна справка, от която е видно, че при извършеното изследване на дактилоскопни следи, открити и иззети при огледа на 11.09.2006г. на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № •••••, не се установява същите да са оставени от лицата К. С. и Н. С. На 27.10.2006г. водещият разследването е изготвил заключително постановление с мнение за спиране на досъдебното производство, на основание чл.199, чл.231, чл.233 и чл.235 НК. С постановление от 01.11.2006г. ••••• при РП- ••••• е спрял наказателното производство по ДП №1185/2006г., поради неразкриване на извършителя. С постановление от 22.08.2024г. наблюдаващият ••••• е възобновил наказателното производство и е прекратил същото, на основание чл.80, ал.1, т.3 НК, поради изтичането на предвидената в закона давност. Препис от постановлението е изпратено на пострадалия М., който е върнат невръчен, тъй като лицето е починало. С писмо от 01.10.2024г. е изискано от Община •••••, служба ЕСГРАОН, удостоверение за наследници на Б. М.. От постъпилото на 15.10.2024г. удостоверение за наследници изх. №••••• се установява, че пострадалият е починал на ••••• и негови наследници по закон са съпругата му- Й. М. и дъщерите му- И. М. и Г. М.. С разпореждане от 16.10.2024г. е наредено преписи от постановлението за прекратяване на досъдебното производство да се изпратят наследниците на М., посочени в удостоверението. С писма от 21.10.2024г. на наследниците на М. са изпратени, на основание чл.74, ал.2, вр. с ал.1 от НПК, преписи от постановлението от 22.08.2024г., като на 24.10.2024г. същите са получени от Й. М. и Г. М., а известието за доставяне, адресирано до И. М., е върнато като непотърсено. Видно е от представеното удостоверение за раждане на И. Б. М., ЕГН ••••••••••, /понастоящем М./, издадено от Община •••••, че ищцата е дъщеря на Б. И. М.. От приетия Констативен протокол от 08.04.2025г. на Инспекторат към ВСС се установява, че от ищцата М., в качеството на наследник на пострадалото лице, е подадено заявление вх. рег. №РС-25-29/08.01.2025г. за обезщетение вследствие на нарушеното право на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство- ДП № 1185/2006г. по описа на РУ на МВР- •••••, пр.пр. №3005/2006г. на РП- •••••, като претенцията й е счетена за неоснователна, тъй като по ДП извършителят на престъплението е останал неразкрит и не е повдигнато обвинение. По делото са приети като доказателства изисканите по реда на чл.192 от ГПК от РП- ••••• документи: разпореждане РП №49/21.09.2017г., с което е разпоредено на •••••ите от РП- ••••• при изготвяне на постановления за спиране на ДП да дават указания на органите на МВР за издирване на извършителя и за периодично уведомяване на РП на всеки 4 месеца за извършените ОИМ и постигнатите резултати; разпореждане №50/21.09.2017г., с което се разпорежда наблюдаващите •••••и от РП- ••••• да възобновят спрените досъдебни производства преди изтичане на едногодишния срок, съобразно изискванията на чл.244, ал.8 от НПК; Заповед РП №41/05.09.2022г. на зам. Районен ••••• на Районна прокуратура- •••••, с която е наредено на •••••ите от РП- ••••• и териториалните отделения към нея, при изготвяне на постановления за спиране на ДП, да дават указания на органите на МВР за издирване на извършителя и за периодично уведомяване за извършените ОИМ и постигнатите резултати; да възобновяват спрените досъдебни производства преди изтичане на едногодишния срок по чл.244, ал.8 от НПК; на всеки четири месеца наблюдаващите •••••и да изискват данни за резултатите от издирването по спрени срещу неизвестен извършител досъдебни производства; да проверяват на 3 месеца дали са налице данни за отпадане основанието за спиране на ДП; разследващите полицаи при ОД на МВР- ••••• и посочените РУ да провеждат срещи с издирвателните органи и да съгласуват действията им по издирване на извършителите на деянията, като протоколите от проведените срещи да се изпращат на наблюдаващите •••••и за запознаване и прилагане към наблюдателните материали. При така установените фактически обстоятелства и събрани доказателства, съдът приема от правна страна следното: Предявената искова претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Легитимирана да предяви иск по чл.2б ЗОДОВ за вреди от нарушаване на това право е страната в съответното производство. В случая не е спорно, че по воденото досъдебно производство Б. И. М. е страна- пострадал по см. на чл.74, ал.1 НК. Установи се, че И. М. е един от тримата наследници на М., починал на ••••• Съгласно чл.74, ал.2 от НПК, при смърт на пострадалия от престъплението правата му преминават върху неговите наследници. Следователно, след смъртта на М. в правата му на пострадало лице в рамките на наказателното производство са встъпили наследниците му по закон, сред които и ищцата, макар да няма нарочен акт за конституирането им. Затова е разпоредено и връчване на прекратителното постановление на наследниците на М. в съответствие с чл.75, ал.1 НПК, тъй като пострадалият има право да бъде информиран за хода на разследването и да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство. Ето защо, следва да се приеме, че ищцата е активно процесуално легитимирана да предяви иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ вр. с чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Съгласно чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ по приключени производства, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетяване на вреди по Глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. По делото не е формиран спор и се установява от представения Констативен протокол от 08.04.2025г. на ИВСС, че административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ е изпълнена, по същата няма постигнато споразумение, при което са налице условия ищцата да претендира обезщетение по специалната норма на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ. Преценката дали срокът за разглеждане и решаване на делото е бил разумен се извършва съобразно критериите по чл. 2б, ал.2 ЗОДОВ- общата продължителност и предмета на производството, сложността на делото, поведението на засегнатото от производството лице, на останалите участници в процеса, както и поведението на компетентните в съответните фази на производството органи . В случая се претендира обезщетение за неимуществени вреди от неприключило в разумен срок наказателно производство- ДП №1185/2006г. по описа на РУ- •••••. Установи се, че същото е образувано на 11.09.2006г. и е приключило на 22.08.2024г. с постановление за прекратяването му. Касае се за производство, което от фактическа и правна страна не може да бъде определено като сложно. Обвинението е за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК, изразяващо се в отнемане на чужди движими вещи, чрез използване на техническо средство и разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /няма данни за причиняване телесна повреда на М./. В хода на производството е извършен оглед на местопроизшествие на 11.09.2006г., проведен е разпит на един свидетел- Б. М. и е извършено изследване на дактилоскопни следи, открити и иззети при огледа на лекия автомобил на М.. Около месец след образуване на досъдебното производство разследващият орган е изготвил заключително мнение за спирането му, с постановление от 01.11.2006г. на ••••• при РП- ••••• същото е било спряно, като след това не са извършани никакви оперативно- издирвателни мероприятия и действия по разследването, а на 22.08.2024г. производството е прекратено, поради изтичането на предвидената в закона давност за воденото наказателно преследване. При така установеното се налага извод, че Прокуратура и разследващите органи, които тя ръководи, не са положили усилия за провеждане на досъдебното производство в предвидените в чл.234 НПК срокове /чл.22, ал.2 НПК/, за правилното му и своевременно приключване, не е осъществен и контрол от страна на Прокуратурата върху работата на разследващите органи в продължителен период от време, нито са давани указания за предприемане на процесуално- следствени действия във връзка с разкриване извършителя на деянието. Не се констатира пострадалият и впоследствие неговият наследник с поведението си да са препятствали развитието на досъдебното производство. Предвид горепосочените обстоятелства, следва да се приеме, че при разглеждане на процесното наказателно производство е допуснато отклонение от изискването за разглеждане на делото в разумен срок. Срокът от 17 години, 11 месеца и 11 дни, изтекъл от образуване на досъдебното производство до постановяване на прекратителното постановление, безспорно не е разумен по см. на чл.6, §1 от Конвенцията за разглеждане и решаване на дело, което не се характеризира с правна или фактическа сложност. Налице е забавяне на делото във фазата на досъдебното производство за необосновано дълъг период от време, за което следва да се ангажира отговорността на Държавата, доколкото основната причина за тази продължителност и забавяне е недостатъчното активно действие от страна на органите на ДП, чрез своевременно и ритмично извършване на процесуално- следствени действия за разкриване на престъпното деяние. Неоснователни са доводите в отговора на исковата молба, че времето, през което делото е спряно, не може да се квалифицира като неоснователно забавяне. Периодите от време, през които наказателното производство е спряно, както и тези, пре3 които не са извършвани процесуално- следствени действия, не се отразяват на съществуването на висящото производство и поради това не следва да бъдат изключвани от общата му продължителност. С оглед изложеното, съдът намира, че в случая се установи осъществяването на специалния деликтен състав по чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ, което е основание за присъждане на обезщетение. По делото не са ангажирани от ищцовата страна доказателства за търпените вреди от забавеното производство. Според практиката на ЕСПЧ и националната съдебна практика, настъпването на неимуществени вреди от нарушение на чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС винаги се презумира, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което производството е продължило извън рамките на разумния срок. Тази презумпция не е оборена от ответника, поради което следва да се приеме, че на ищцата се дължи обезщетение на база на обичайните и типични неблагоприятни последици вследствие забавянето на процесното досъдебно производство- изпитване на притеснения, безпокойство, несигурност за неговото развитие, накърняване чувството за справедливост, на доверието в държавността, разочарование относно дейността на разследващите органи. Не подлежат на обезщетяване по реда на чл.2б ЗОДОВ твърдените вреди от неразкриване на извършителя на престъплението. Въз основа на изложеното и при съобразяване на общественоикономическите условия в страната, съдът оценява посочените вреди на сумата от 2 000 лв., до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи. Над тази сума до заявения размер от 25 001 лв. претенцията се явява завишена, доколкото в случая неразумното забавяне на производството не е довело настъпване на вреди, извън обичайните, не се установява продължителността на воденото производство пряко да е рефлектирала върху начина на живот на пострадалия и ищцата, няма данни и ДП да се имало голяма значимост за същите и те да са се интересували от движението на делото. Предвид горното, предявеният иск следва да се уважи за сумата от 2 000 лв., която на основание §5, ал.1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Р България във вр. с чл.24 от с.з. следва да се превалутира по правилата на чл.12 и 13 от закона- 1022,58 евро. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 25 001 лв. или 12 782,81 евро искът ще се отхвърли. Уважаването на иска за неимуществени вреди за част от претендираната сума води до извод за основателност на искането за присъждане в полза на ищцата на законната лихва върху дължимото обезщетение. Доколкото се претендира присъждане на обезщетение за вреди, произтичащи от бездействие на Прокуратурата, изразяващо се в забавяне решаването на делото в разумен срок, което следва да се установи в производството по обезщетяване, то вземането за лихви за забава започва да тече от момента на предявяване на иска за установяване на бездействието на съответния орган. Ето защо, върху определеното обезщетение ще се присъди законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.06.2025г. до окончателното му изплащане, като за периода от 09.06.2025г. до 01.01.2025г. акцесорната претенция ще се отхвърли. С оглед изхода на правния спор и съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищцата се дължат направените по делото разноски, които възлизат в размер на 10 лв. или 5,11 евро- за внесена държавна такса. Претендира се, на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв., присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С. М. за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищцата, въз основа ДПЗС, приложен на л.17 от делото. С оглед частичното уважаване на предявения иск, на представляващия ищцата адвокат следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Съобразявайки вида на спора, действителната фактическа фактическата и правна сложност на делото, която не е висока, събрания доказателствен материал, който не е в голям обем, както и извършените процесуални действия от пълномощника на ищцата, изразяващи се в подаване на искова молба и молба- становище, без явяване в съдебно заседание, съдът намира, че на адвокат М. следва да се определи възнаграждение в размер на 1 300 лв. или 664,68 евро. Предвид изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищцата при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. в размер на 53,17 евро /равняващи се 104 лв./, изчислен съобразно уважената част на иска. Мотивиран от горното, съдът