Решение № 883 от 13.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2052/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20048462/18.07.2022 г. по гр.д. № 17698/2020 г. на СРС, 24 състав, съдът е отхвърлил предявения от Х. П. З. срещу П. К. И. осъдителен иск с правно основание чл. 88 вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 6350 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищеца парични суми в периода 24.06.2017 г. – 14.05.2018 г. вследствие на неизпълнението на договор за изготвяне на проектна документация от 24.06.2017 г. за изготвяне на цялостен архитектурен проект и получаване на разрешение за строеж на жилищна сграда в имот, находящ се в с. Герман, община Панчарево, вилна зона „Терасите”, съставляващ поземлен имот № 317, кв. 6508, с идентификатор 14831.6508.317, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК СРС е осъдил Х. П. З. да заплати на П. К. И. сумата от 800 лева, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Х. П. З.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, доколкото е постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че между страните е водена електронна комуникация, като архитект П. И. е получил възможността да организира цялата дейност по снабдяване с разрешение за строеж въз основа на нотариално заверено пълномощно. Поддържа се, че е безспорен факт, че архитект П. И. сам е предложил екип от специалисти, които да подготвят съответните документи. Излагат се съображения, че Комисията по дисциплинарно производство към Камарата на архитектите в България е установила нарушение на чл. 20 от Професионалния кодекс, но преписката е била прекратена само поради изтеклата давност за налагане на наказание. Твърди се, че след завеждане на делото архитект И. доброволно е предложил да прехвърли правата върху изготвения проект, с което е признал, че работата е извършена и е било заплатено за това. Поддържа се, че в случая е налице двустранно подписан първоначален договор, като с разменени имейли е продължено заданието. Предвид изложеното се иска да се отмени решението на СРС и да се постанови съдебен акт, с който да се уважат претенциите. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника П. К. И.. Поддържа се, че жалбата е неоснователна и не съдържа конкретни пороци на първоинстанционното решение. Твърди се, че в самата жалба е налице признание, че договор за изработване на технически проект между страните не е подписан. Твърди се, че архитект И. не е получавал каквито и да било суми за изработване на технически проект. Твърди се, че пълномощното е едностранна сделка, поради което упълномощеният не е задължен да извърши изброените действия. Твърди се, че страните са договаряли, но не са постигнали съгласие за условията по договор за изработване на технически проект, за съгласуване на този проект и издаване на разрешение за строеж. Поддържа се, че е невъзможно да се извърши твърдяното от въззивника „разширение на заданието”. Твърди се, че дори и да се приеме, че страните са водили преговори за „разширяване на заданието”, то не е постигнато съгласие за това и не е налице дори неформален договор. Твърди се, че въззивникът избирателно посочва цитати от преписката на дисциплинарната комисия. Твърди се, че в последната е установено, че договорът за идеен проект е изпълнен, а последващ договор за изработване на технически проект не е сключен. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционният акт. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Броят и квалификацията на предявените искове се определят от страна на съда в зависимост от наведените от ищеца фактически твърдения.

В исковата молба на Х. З. се поддържа, че архитект П. И. е предложил да изготви идеен проект, а впоследствие и цялостен инвестиционен проект за изграждане на жилищна сграда в с. Герман, общ. Панчарево, вилна зона „Терасите“, в имот с идентификатор 14831.6508.317. Твърди се, че с ответника е сключен граждански договор за изготвяне на проектна документация от 24.06.2017 г. Твърди се, че впоследствие отношенията между страните по делото са продължили изцяло по електронен път и така са се уговаряли работата, дължимото възнаграждение, плащанията. Твърди се, че във връзка с преминаването на проекта от идейна към инвестиционна фаза е било необходимо да се изготвят документи и да се получи разрешение за строеж, за което архитект И. е предложил услугите си, като е заявил, че разполага с екип от квалифицирани специалисти, които да изготвят допълнително необходимите документи по инвестиционния проект. Твърди се, че във връзка с така сключения договор, последвалата кореспонденция и наличието на екип от специалисти от ищеца за периода 10.10.2017 г. – 14.05.2018 г. са извършени плащания към архитект П. И. в общ размер от 1750 лева. Твърди се също така, че на специалистите, изготвящи допълнителните документи по инвестиционния проект, са изплатени общо 4600 лева. Твърди се, че през април 2018 г. ответникът е уведомил ищеца, че документацията по проекта е готова, като във връзка с това ищецът предложил на арх. И. да я занесе в общината, за което да му бъдат заплатени разходите. Твърди се, че на ответника е предоставено нотариално заверено пълномощно за целта. В исковата молба се твърди, че ответникът започнал да изнудва ищеца за пари. Твърди се, че поради отказ на архитект П. И. да изпълнява задълженията си по договора, е изпратено на 22.08.2019 г. до архитект П. И. уведомление за разваляне на договорите помежду им, като е поискано да се върнат обратно оригинала на предоставеното нотариално пълномощно и заплатеното на ответника и на подизпълнителите възнаграждение по проекта. В исковата молба се твърди, че неизпълнението на поетите задължения е причинило имуществени вреди на ищеца Х. З.. Една част от тези вреди се твърди, че обхващат лично платеното на архитект П. И., а друга част обхваща платеното на специалистите подизпълнители. От ищеца е отправено искане за осъждане на архитект П. И. да възстанови заплатеното към него, както и заплатеното към третите лица подизпълнители за реализиране на цялостен архитектурен проект и снабдяване с разрешение за строеж. В хода на въззивното производство е уточнено, че претендираните суми са свързани с развалянето на договора, сключен с архитект П. И.. При тези фактически твърдения въззивният съд намира, че по делото са предявени две осъдителни претенции. Едната е по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на архитект П. И. да възстанови заплатеното му от ищеца Х. З. възнаграждение от 1750 лева по договори, които се твърди, че са развалени поради твърдяното виновно неизпълнение на ответника.

Втората претенция е по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, а именно – за осъждане на архитект П. И. да възстанови вредите, изразяващи се в заплатени от ищеца Х. З. възнаграждения в общ размер от 4600 лева на трети за процеса лица – специалисти, на които е било възложено изготвянето на инженерни части по инвестиционния проект.

Тоест неправилно първата инстанция е разгледала двете претенции на Х. З. като един иск по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Безспорно е, че насрещната престация на развалилия кредитор, получена от ответната страна, не може да се квалифицира като вреда по смисъла на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – така „Облигационно право. Обща част”, седмо издание, проф. д.ю.н. А.К., изд. „Сиби”, гр. София, стр. 405 – 407.

Независимо от горното първоинстанционният съд е обсъждал въведените от ищеца фактически твърдения, поради което обжалваното решение не е недопустимо – съдът не се е произнесъл по непредявен иск. А предвид че страните вече са се защитавали по заявените от ищеца факти, въззивният съд не е дължал допълнителни указания.

По същността на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД: За уважаване на претенцията в тежест на ищеца е да установи пълно и главно следните обстоятелства: (1) надлежно упражняване на правото на разваляне на договора поради виновното неизпълнение на насрещната страна; (2) размер на предадената сума от ищеца на ответника в съответствие с разваления договор.

При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи, че е налице основание да задържи получената сума.

На първо място въззивният съд е длъжен да посочи, че в чл. 160, ал. 2 ЗУТ действително е посочено, че отношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори. По арг. от чл. 160, ал. 1 ЗУТ като участници в строителството се разглеждат следните лица: възложители, проектанти, строители, консултанти, физически лица, упражняващи технически контрол за част „Конструктивна”, технически ръководители, доставчици на машини, съоръжения и техническо оборудване.

Следва да се отбележи обаче че трайно в практиката на ВКС се приема, че формата по чл. 160, ал. 2 ЗУТ е за доказване, а не такава за действителност – в този смисъл са Решение № 5/22.01.2023 г. по т.д. № 2473/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 536/20.06.2014 г. по т.д. № 3636/2013 г. на I Т.О. на ВКС. Това следва от обстоятелството, че проектантските договори са разновидност на договора за изработка, който представлява неформална сделка. Тоест за сключването на договора за проектантски услуги е достатъчно простото постигане на съгласие между страните. Липсата на писмена форма на сключения договор за проектантски услуги обаче означава, че не може по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК да се доказва сключването на договора чрез свидетелски показания.

Не се спори между страните и се установява от доказателствата по делото, че на 24.06.2017 г. между Х. З. и архитект П. И. е сключен писмен договор, по силата на който на архитект П. И. е възложено да изготви идеен проект във връзка с имот във вилна зона „Терасите”, с. Герман, община Панчарево. От своя страна възложителят Х. З. се е задължил да заплати възнаграждение от 500 лева за посочената услуга.

Във въззивната жалба не се оспорва изводът на СРС, че договорът за изготвяне на идеен проект е изпълнен от архитект П. И.. Това се установява и от писмо, приложено на л. 116 от делото на СРС, в което Х. З. изрично е признал, че „проектът не е в идейна фаза, тя мина и е платена”. Изпълнението на договора се установява и от приложеното на стр. 133 и сл. от делото на СРС копие от идеен проект, част Архитектурна, изготвен за жилищна сграда в ПИ с идентификатор 14831.6508.317. Проектът е изработен на 15.08.2017 г. от архитект П. И.. В отговора на исковата молба архитект П. И. признава, че е получил дължимото се възнаграждение от 500 лева по договора за изготвяне на идеен проект.

Доколкото договорът за изработване на идеен проект е изпълнен, то облигационната връзка между съконтрахентите е преустановила съществуването си след изпълнение на задълженията на страните. Поради това този договор не може да бъде развален с последващото изявление за разваляне на въззивника Х. З. от 22.08.2019 г. Тоест претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е неоснователна за сумата от 500 лева, представляващи уговорено и заплатено възнаграждение по договор за изработване на идеен проект от 24.06.2017 г. По-нататък спорен е въпросът има ли други договори, сключени между възложителя Х. З. и арх. П. И. за изготвяне на цялостна документация по инвестиционен проект и снабдяване с разрешение за строеж.

На първо място е необходимо да се посочи, че правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. При косвеното доказване се установяват факти от действителността, които се намират във връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното производство. В този смисъл съдът може да приеме за установено обстоятелство, което е доказано по косвен път тогава, когато се изгражда система от доказателствени факти, която изключва всяка друга вероятност и създава сигурност, че правнорелевантният факт се е осъществил – така Решение № 60221/19.01.2022 г. по гр.д. № 3270/2020 г. на IV Г.О. на ВКС.

В случая въззивникът Х. З. не оспорва извода на СРС, че последващи писмени договори с архитект П. И. не са сключвани. Въззивникът обаче твърди, че отношенията между страните по делото са се развивали въз основа на комуникация по електронен път, чрез която са уточнявани параметрите по заданията. Необходимо е да се отбележи, че в хода на производството не са представени извадки от електронна комуникация, от които пряко да се установява какви задължения архитект П. И. е поел спрямо възложителя Х. И. след изготвяне на идейния проект.

В имейл от 20.06.2018 г., находящ се на л. 46 от делото на СРС, се признава от архитект П. И., че страните по делото са сключили три договора. От същия имейл не става ясно какви са тези договори и с какво съдържание.

В отговора на исковата молба обаче архитект П. И. признава неизгоден за себе си факт, а именно – че между страните по делото са съществували допълнителни възлагания, извън предмета на договора от 24.06.2017 г., за които е получена от Х. З. сумата от 1250 лева. Архитект П. И. твърди, че тези допълнителни възлагания се отнасят единствено до изготвяне на технически проект за ограда за сумата от 150 лева; интериорен проект за баня за сумата от 300 лева; интериорен проект за дневна, трапезария, кухня, коридор и антре за сумата от 600 лева; консултация за виза за проектиране и проектиране на кухня с преработка за сумата от 150 лева; консултации и преработки за сумата от 50 лева.

В хода на първоинстанционното производство са представени преписи от книжата, съдържащи се по дисциплинарна преписка при Камара на архитектите в България, образувана срещу архитект П. И. по сигнал на възложителя Х. З.. Част от тези книжа са:

• изготвен на 10.10.2017 г. от архитект П. И.а интериорен проект за дневна, трапезария, кухня, коридор и антре за жилищна сграда в ПИ с идентификатор 14831.6508.317 (л. 97 и сл. от делото на СРС);

• изготвен на 21.08.2017 г. технически проект за ограда за жилищна сграда в ПИ с идентификатор 14831.6508.317 (л. 154 и сл. от делото на СРС);

• изготвен на 05.11.2017 г. интериорен проект за баня, с възложител Х. З. (л. 159 и сл. от делото на СРС).

И върху трите горепосочени проекта е записано от архитект П. И., че проектът се намира във фаза „технически проект”.

От представено електронно съобщение от архитект П. И. до Х. З., находящо се на л. 18 от делото на СРС, се установява, че на 23.07.2017 г. до Х. З. е изпратен проект на договор за проектиране. Това съобщение е изпратено, след като вече е бил сключен в писмена форма на 24.06.2017 г. договор за изготвяне на идеен проект. Тоест цитираното електронно съобщение от 23.07.2017 г. касае уреждане на последващите отношения по проектиране между страните по настоящото дело.

От електронно съобщение на архитект П. И. до Х. З., находящо се на л. 45 от делото на СРС, се установява, че на 19.06.2018 г. архитект П. И. е съобщил на възложителя Х. З., че е намерил специалист по пожарна безопасност, на когото в многократни разговори е обяснявал разработвания проект. Архитект П. И. е посочил и че е изпратил документи за изготвяне на проект от специалиста по пожарна безопасност. В същия имейл архитект П. И. е заявил, че е водил разговори със специалист ВиК, с когото е обсъждано съгласуването на проекта по пожарна безопасност. Посочил е, че е провел подбор на специалист за електрическата част. Архитект П. И. изрично е заявил, че всичко, изпратено от колегите му на Х. З., преди това е било разяснено, препратено и координирано от самия него.

В електронно съобщение от 20.06.2018 г., находящо се на л. 47 от делото на СРС, архитект П. И. изрично посочва, че издействането на разрешение за строеж не е било официално договаряно между страните и снабдяването със същото не е част от сключените преди това три договора.

Нито едно от горепосочените електронни съобщения (имейли) не е оспорено с отговора на исковата молба. Оспорени са само извадките от кореспонденция, водена във „Вайбър”. Въззивният съд изрично посочва, че не гради изводите си върху кореспонденцията от „Вайбър”, доколкото същата е оспорена от ответната страна, а не са ангажирани от ищеца доказателства, установяващи, че представените съобщения във „Вайбър” изхождат именно от арх. П. И.. Въз основа на посочените по-горе неоспорени имейли от архитект П. И. и изработени проекти от същия въззивният съд намира, че между Х. З. и архитект П. И. е постигнато съгласие за изготвяне на цялостна документация по част Архитектурна в техническа фаза с цел снабдяване с разрешение за строеж. Този извод пряко се основава на обсъдените вече извънсъдебни признания на архитект П. И., че същият е търсил и комуникирал със специалисти по ВиК, пожарна безопасност, ел. инсталации за изготвяне и съгласуване на проекта, възложен от Х. З.. В случай че уговорките на Х. З. и архитект П. И. са били само за това да се изготвят интериорни проекти и технически проект за ограда, то след тяхното завършване още през 2017 г. архитект П. И. не би продължил и през лятото на 2018 г. да работи за това да се изготвят и съгласуват инженерни проекти в областта на ВиК, пожарна безопасност, ел. инсталации, които по арг. от чл. 3 от Наредба № 4 от 21 май 2011 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти се включват в инвестиционния проект.

Изводът за наличието на договор за изготвяне на цялостна документация по част Архитектурна в техническа фаза с цел снабдяване с разрешение за строеж се основава и на представените по делото готови проекти на архитект П. И., в които архитектът изрично е посочил, че същите са част от техническата фаза на възложеното от Х. З. задание. А по арг. от чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № 4 от 21 май 2011 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти изготвянето на проект за интериора се включва в част Архитектурна на инвестиционния проект.

Необходимо е да се посочи също така, че след като на специалист е възложено изготвяне на съответната част от инвестиционния проект, то иманентно включено в договора е и съгласуването на останалите части от инвестиционния проект. Това е следствие от обстоятелството, че простото изготвяне на една част от инвестиционния проект без съгласуване с останалите специалисти означава, че изобщо не може да се завърши инвестиционният проект и същият да се представи за одобрение в общината с цел снабдяване с разрешение за строеж.

Само за пълнота на изложението с оглед възраженията в отговора на исковата молба следва да се посочи, че действително според чл. 139, ал. 1 ЗУТ инвестиционните проекти могат да се изготвят в следните фази: идеен проект, технически проект и работен проект. На основание чл. 141, ал. 1 ЗУТ идейният проект следва да се представи за съгласуване с главния архитект на общината. Действително по арг. от чл. 141, ал. 9 ЗУТ това съгласуване на идейния проект е предпоставка за продължаване на проектирането в следващите фази, но от чл. 139, ал. 2 ЗУТ е видно, че възложителят възлага изготвянето на частите от инвестиционния проект според сложността на обекта. Тоест не е задължително във всеки отделен случай да се изготвят и трите компонента на инвестиционния проект. Това е изрично посочено и в чл. 2, ал. 2 – 4 от Наредба № 4 от 21 май 2011 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. В този смисъл дали е имало съгласуване на изготвения идеен проект в общината е без значение за валидното сключване на проектантски договор за изготвяне на необходимата документация по инвестиционен проект в техническа фаза.

След като въззивният съд приема, че е бил валидно сключен договор за изготвяне на цялостна документация по част Архитектурна в техническа фаза с цел снабдяване с разрешение за строеж, то е необходимо да се изследва дали надлежно е упражнено правото на разваляне на този договор от страна на възложителя.

Приема се, че право да развали договора има изправният кредитор – този, който е изпълнил или е готов да изпълни задълженията си по сделката. В случая е безспорно признато от архитект П. И., че Х. З. му е заплатил сумата от 1250 лева във връзка със задания, които въззивният съд приема, че са част от договор за изготвяне на цялостна документация по част Архитектурна в техническа фаза с цел снабдяване с разрешение за строеж. По делото нито се твърди, нито се доказва, че за Х. З. са съществували други задължения извън заплащането на сумата от 1250 лева, поради което се налага изводът, че същият е имал качеството изправна страна.

По-нататък трябва да се посочи, че в хода на първоинстанционното производство е разпитана свид. Н.Л.. Същата е заявила, че й е било възложено да изготви проект по електроинсталация съгласно архитектурен проект, подаден от П.. Свидетелката твърди, че е разговаряла с П. и Х. за съгласуване на чертежите с останалите специалисти. Свидетелката поддържа, че П. е отказал да подпише документите й, тъй като имал неуредени неща с Х.. Свидетелката твърди, че е говорила няколко пъти с П. и последният категорично е отказал да съгласува чертежите.

Несъгласуването на компонент от инвестиционния проект безспорно представлява съществено неизпълнение по договора за проектантски услуги. Това е така, защото без съгласуването на съответната част от останалите специалисти, работещи по инвестиционния проект, проектът не може да бъде финализиран, респ. не може да се представи за одобрение в общината и да послужи за снабдяване с разрешение за строеж. В този смисъл интересът на кредитора несъмнено се засяга и същият има право да развали договора за проектантски услуги със специалиста, който неоснователно отказва да изпълни задълженията си и да съгласува изработените части от останалите специалисти.

По делото е представено електронно съобщение от 22.08.2019 г. от адв. К. К. до архитект П. И., находящо се на л. 57 от делото на СРС. Същото съдържа изявление за разваляне на сключените договори с Х. З.. По делото не се твърди съобщението да не е получено. От друга страна, ирелевантно за спора е дали изявлението за разваляне е било получено преди настоящото производство, доколкото трайно се приема в съдебната практика, че договорът може да бъде развален и с изявленията, съдържащи се в исковата молба и приложенията към нея. Тоест изложеното дотук води до несъмнения извод, че е налице надлежно упражнено право на разваляне.

Както се посочи по-горе, архитект П. И. признава в отговора на исковата молба, че е получил от Х. З. сумата от 1250 лева във връзка с възлагания, които въззивният съд квалифицира като такива, част от договор за изготвяне на цялостна документация по част Архитектурна в техническа фаза с цел снабдяване с разрешение за строеж. Поради развалянето на този договор на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е отпаднало основанието, на което архитект П. И. е получил сумата от 1250 лева. Същият дължи да я върне обратно на съконтрахента си.

Следователно до размера от 1250 лева следва да бъде уважена осъдителната претенция на Х. З. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на изплатени лично на ответната страна възнаграждения по договор. За горницата над 1250 лева до пълния предявен размер от 1750 лева претенцията подлежи на отхвърляне.

Сумата от 1250 лева следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

По иска с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД: За уважаване на тази осъдителна претенция ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че: 1/ страните по делото са били обвързани от твърдения в исковата молба договор, който е развален поради виновното неизпълнение на насрещната страна; 2/ в причинна връзка с неизпълнението на ответната страна са настъпили вреди за ищеца; 3/ вид и размер на твърдените от ищеца вреди.

Безспорно прието е както в съдебната практика, така и в правната доктрина, че вредите, причинени от развалянето на договора, могат да се изразяват в претърпени загуби и в пропуснати ползи. Претърпените загуби са вид имуществени вреди, при които имуществото на увреденото лице пряко се намалява, докато пропуснатите ползи са имуществени вреди, при които се пропуска една сигурна възможност да се увеличи имуществото на увредения. Вреди от категорията на претърпените загуби са например разходите за сключване на договора. Към тази група вреди според настоящия съдебен състав биха могли да се отнесат и други разходи, които развалилият договора кредитор е направил към трети лица, ако тези разходи са пряко свързани с изпълнението на разваления договор.

Когато договорът за проектантски услуги с архитекта е развален поради неизпълнението на последния, заплатеното възнаграждение на други специалисти, работещи по компоненти на инвестиционния проект (пр: част конструктивна, инсталации и мрежи на техническата инфраструктура, пожарна безопасност и т.н.) би могло да се разглежда като загуба, претърпяна от кредитора във връзка с разваления договор. Този извод се основава на обстоятелството, че според чл. 3, ал. 1, т. 8 ЗАПСП всички проекти, карти, схеми планове и други такива в областта на архитектурата представляват обекти на авторското право. А за изготвяне на специалните части на инвестиционния проект специалистите използват т.нар. „архитектурни подложки”, предоставяни от архитекта. Това означава, че при разваляне на договора с архитекта изготвените от другите специалисти части не могат да се използват самостоятелно и без последващи корекции, тъй като са съобразени с архитектурните подложки на архитекта в неизпълнение, титуляр на авторските права. Поради това възложителят, който е заплатил за изготвянето на съответните специални части на инвестиционния проект, разработени въз основа на чертежите на архитекта в неизпълнение, търпи вреди, които действително са в причинна връзка с неизпълнението на архитекта. В този смисъл възложителят има право да търси възстановяване на причинените му имуществени вреди.

По делото вече се установи, че архитект П. И. не е изпълнил задълженията си по договора с Х. З. за изготвяне на цялостна документация по част Архитектурна в техническа фаза с цел снабдяване с разрешение за строеж, поради което договорът помежду им е бил развален.

За доказване на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на възнаграждения на други специалисти, работещи по инвестиционния проект, от ищеца Х. З. е представен договор за инвестиционно проучване, сключен на 06.01.2018 г. с инж. Х.Р.. Видно от договора на инж. Райчев е било възложено да изготви инвестиционен технически проект по част Конструктивна и ПБЗ за жилищна сграда, монолитна част, сутерен и навеси във вилна зона „Терасите”, с. Герман, общ. Панчарево, ПИ с идентификатор 14831.6508.317. От своя страна възложителят Х. З. се е задължил да заплати възнаграждение от 2640 лева по банков път.

От ищеца са представени също така: три броя платежни нареждания за превеждане на сумата от 2680 лева на Х.Р. за проучване и проектиране; един брой платежно нареждане за превеждане на сумата от 400 лева на С.Я. за изготвяне на проект за ВиК; три броя платежни нареждания за превеждане на сумата от 600 лева на Н.Л. за изготвяне на „проект за ток”; един брой платежно нареждане за превеждане на сумата от 800 лева на Н.К. за проект за отопление, вентилация и климатизация; един брой платежно нареждане за превеждане на сумата от 120 лева на Г.Г. за изготвяне на проект за противопожарна безопасност. Всички платежни са оспорени от ответника с отговора на исковата молба поради това, че няма данни да са представени в банка.

В хода на разпита си пред първата инстанция свид. Н.Л. изрично е заявила, че й е било възложено да изготви проект по електроинсталация съгласно архитектурен проект. Заявила е, че след като е завършила възложения й проект за ел. инсталации, е получила заплащане по банков път от Х. З.. Свидетелката е посочила, че знае, че е заплатено и на специалиста по ВиК, а от ищеца Х. е чувала, че е платено и на всички останали специалисти, ангажирани по проекта, но не е посочила пред съда каква сума е заплатена на всеки от специалистите.

С Определение № 169/19.02.2014 г. по ч.т.д. № 4520/2013 г. на I Т.О. на ВКС е прието, че „Изпълнението на платежното нареждане, т.е. заверяването на сметката на получателя със сумата по платежното нареждане на платеца, е действие на банката, чието удостоверяване й е вменено със закон.

Удостоверяването на други обстоятелства като основанието за плащането / информацията за получателя според вписаното в платежното нареждане от платеца по чл. 13, ал. 1, т. 11 на Наредба № 3/09г./ представлява възпроизвеждане на изявления на трето лице пред банката”. В случая представените копия от платежни нареждания отразяват изявленията на ищеца Х. З.. Върху същите няма удостоверяване от банков служител, че са били изпълнени и сметката на Х. З. е била заверена с посочените суми. Предвид това и с оглед оспорването на плащанията от страна на ответника се налага изводът, че представените доказателства не установяват пълно и главно, че действително Х. З. е претърпял вреди в общ размер от 4600 лева, изразяващи се в платени възнаграждения на адресатите по представените платежни нареждания.

Единствено от показанията на свид. Н.Л. се установява, че същата е получила дължимото й се възнаграждение. Но свидетелката не е посочила пред съда парична сума в какъв размер й е била преведена от ищеца Х. З.. Поради това въззивният съд не може да приеме, че са доказани имуществените вреди, изразяващи се в заплащане на възнаграждение и на инж. Н.Л.. В допълнение към горното следва да се посочи, че по делото няма никакви доказателства и за това, че е изпълнено тъкмо по сметки на специалистите Н.К., С.Я. и Г.Г.. Предвид изложеното следва изцяло да се отхвърли претенцията по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за осъждане на ответника архитект П. И. да заплати обезщетение за претърпените от ищеца Х. З. имуществени вреди в размер на 4600 лева, представляващи заплатени на трети лица възнаграждения във връзка с изготвяне на цялостната документация по технически инвестиционен проект с цел снабдяване с разрешение за строеж.

По разноските: По разноските в първата инстанция: При този изход на спора първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Х. П. З. е осъден да заплати на ответника П. К. И. разноски за адвокатско възнаграждение в първата инстанция за горницата над 642, 52 лева до претендираните 800 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца Х. П. З. се дължат разноски, пропорционално на уважената част от претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В първата инстанция са доказани от ищеца Х. П. З. разноски за заплатена държавна такса в размер на 258, 30 лева. Следователно ответникът П. К. И. следва да бъде осъден да заплати на ищеца Х. П. З. сумата от 50, 84 лева, представляващи внесена държавна такса за първоинстанционното производство, пропорционално на уважената част от претенция по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

По разноските във въззивната инстанция: За въззивното производство право на разноски имат и двете страни, пропорционално на уважената и на отхвърлената част от исковете.

Въззивникът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК, като претендира възнаграждение за адвокат в размер на 650 лева и държавна такса в размер на 127 лева. Представени са доказателства за реалното извършване на разноските – платежно нареждане за внесена държавна такса и пълномощно, в което е удостоверено от адв. К. К., че е получил в брой сумата от 650 лева. Пропорционално на уважената част от иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД на въззивника Х. П. З. следва да се присъдят разноски в размер на 152, 95 лева за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Въззиваемият е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК, като претендира адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който адв. П. С.-Сопотенска е удостоверила, че е получила в брой при подписване на договора от П. К. И. сумата от 200 лева. Между страните е било уговорено остатъкът от 350 лева да бъде заплатен от клиента след започване на въззивното производство. До края на устните състезания не са ангажирани доказателства, че остатъкът от 350 лева е бил заплатен. Поради това въззвният съд приема, че въззиваемият П. К. И. е доказал разноски за адвокатско възнаграждение само за сумата от 200 лева. В този смисъл и с оглед на уважената и отхвърлената част от претенциите по делото на въззиваемия П. К. И. се дължат разноски от 160, 63 лева за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът