Решение № 2488 от 25.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 8034/2022 г.

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „Н.И.П.“ ООД, ЕИК •••••••, чрез представителя му, срещу решение № 4826/16.12.2021 г. на СРС, 177 с-в, по гр. д. № 54608/2021 г., поправено с решение № 5713/02.06.2022 г. по същото дело, с което е отхвърлен предявения срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предходно наименование и правноорганизационна форма „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК - за установяване недължимостта на сумата от 1 831, 80 лв., представляваща стойността на потребена, но неправилно отчетена електрическа енергия за обект намиращ се в с. Мърчево, ул. ••••••• с клиентски номер •••••••, за която е издадена фактура № 0003355721 от 23.02.2021 г. и ищецът е осъден за разноски по делото. Ищецът поддържа доводи за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон. Сочи на първо място, че не са представени доказателства за наличие на облигационни отношения съгласно изискванията на ЗЕ и ОУ на ответното дружество, тъй като задължено лице за неплатени суми за консумирана ел. енергия е собственика или ползвателя на имота към съответен процесен период. Счита, че фактурата за начислената сума за корекция е издадена в в противоречие с чл. 28, ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), издадени от ДКЕВР, обн. в ДВ, бр. 66 от 26.07.2013г., в сила от 26.07.2016 г., където е посочено, че крайния снабдител – доставчик от последна инстанция, събира и заплаща на оператора на електроразпределителната мрежа суми за пренос, достъп и други мрежови услуги, за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчик количество ел. енергия. Следователно материално правно легитимиран по процесното правоотношение е доставчика по договор за продажба на ел. енергия, а не ответното дружество. Поддържа, че двете дружества са правно и организационно независими с оглед разпоредбата на § 17 от ДР на ЗЕ. Според ищеца съществува колизия между ПТЕЕ и ПИКЕЕ, и първите, които са специални спрямо вторите, дерогират противоречивите им норми. Позовава се на чл. 120 от ЗЕ ответното дружество е собственик на СТИ и му е възложено задължението да отчита показанията на СТИ. В случая от свидетелските показания е установено, че таблото с електромера се намира на извън обекта. Допълнително свидетелят посочва, че ключ за щита на електромера би следвало да имат само служители на ответника. Поддържа, че в производството не се установява безспорно, че СТИ не отчита точно консумирана ел. енергия, тъй като според показанията на свидетеля не е консумирана енергия, а не е нарушена схемата на свързване. Поддържа доводи, че без да е доказано виновно поведение на потребителя, се нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и закрепения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Позовава са на нарушения при извършване на корекцията по смисъла на чл. 42, ал. 5 и чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ - 2019 г. Според СТЕ липсват доказателства за първоначална и последващи метрологични проверки на процесното СТИ за всеки четири години от експлоатацията му, поради което преизчисляването е неправилно и компрометирано. Излага съображения, че измененията в ЗЕ са влезли в сила след влизането в сила на ПИКЕЕ, а това е в противоречие на разпоредбата на ЗЕ, препращаща към ПИКЕЕ. Законовата делегация на чл. 83, ал. 2, т. 6 от ЗЕ сочи, че се приемат от Комисията при препращаща норма на ЗЕ. Т. е. след делегацията на закона, ще се одобрят в тази връзка съответни правила, а не съществуващи вече такива правила. Освен това измененията на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ с ДВ, бр. 38 от 2018 г., са насочени към отменените ПИКЕЕ, с Решение № 13691/08.11.208 г. по д. № 4785/2018 г., на ВАС - 5 членен с-в. Сочи, че във фактурата е начислена и цена за пренос през електропреносната мрежа, каквато не е визирана в правилата и е неотносима към разпределителната мрежа, чийто оператор е ответното дружество. Фактурата е издадена от ответника на основание чл. 56 от ПИКЕЕ, но никъде в законовата уредба не е предвидена възможност разпределителните дружества да търгуват с електроенергия, още повече че дейността им е строго лицензирана и касае само поддържане на електроразпределителната мрежа. Излага и доводи, че след изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/12 г. е създадена нова т. 6 на ал. 2 на чл. 98 а ЗЕ, според която общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Счита, че на КЕВР са дадени права да приеме правила за измерване и преизчисляване на неизмерени количества, но не и да определя кой от участниците на енергийния пазар да събира така измерените и изчислени суми. ОУ както на крайния снабдител, така и на разпределителното дружество, предвиждат разпределителното дружество само да констатира данните за неизмереното количество, въз основа на преизчисления да съставя справка и да уведомява крайния снабдител - продавач за задължението на абоната. Счита, че ответникът не е изпълнил и задължението си да измени ОУ като включи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата от чл. 83 ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Според ищеца е налице противоречието между чл. 56 ал. 1, ал. 2 от ПИКЕЕ -2019 г. и чл. 98 а ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ, защото според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, а според ПИКЕЕ - 2019 г. сумата се дължи на оператора на електроснабдителната мрежа и той трябва да предвиди в ОУ ред за уведомяване на клиента за нея. Поддържа, че цялата съдебна практика на ВКС по чл. 50, 51 ПИКЕЕ - 2013 г. е в смисъл, че сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, като именно по тази причина е издаден чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ във вр. чл. 83 ал.1 т. 6 ЗЕ. След изменението на чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ на ЗЕ - ДВ бр. 41 от 21.05.2019 г. не са налице изменения, от които да се заключи, че е налице промяна на посочената отговорност в полза на оператора на електроразпределителната мрежа. По тези и допълнително изложени съображения твърди, че дружеството не дължи процесната сума. Иска се отмяна на решението, уважаване на иска и присъждане на направените разноски пред двете инстанции. С отговор на въззивната жалба, подаден по реда на чл. 263 ГПК, от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, се излагат подробни съображения, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано постановено. Според ответника разпоредби на ЗЕ не съдържат норми, според които корекцията по реда на чл. 83, ал.1, т. 6 ЗЕ следва да се извършва единствено и само от крайния снабдител. ПИКЕЕ са издадени от държавен орган – КЕВР, който е преценил, че именно електроразпределителното дружество следва да издаде фактурата и справката за преизчислените количества електрическа енергия. Поддържа, че преизчисляването на количествата електрическа енергия по ПИКЕЕ се извършва по цена на ел. енергията за покриване на технологичния разход, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор, както е предвидено в чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ, като снабдителят „ЧЕЗ Електро България" АД няма отношение към събирането на начислените суми. В корекциите липсва компонентата на цената за снабдяване с ел. енергия, която е дължима на снабдителя. Ответникът поддържа, че постъпилата електрическа енергия в разпределителната мрежа се разпределя и пренася по разпределителната мрежа до крайните клиенти и това пренесено количество до крайните клиенти се измерва от техните електромери на изхода на разпределителната мрежа. Сочи, че разходите, които се правят във връзка с неизмерването/неточното и непълно измерване, се поемат изцяло единствено от разпределителното дружество, затова именно „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД издава фактурите за неизмерената, неправилно и/или неточно измерената електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата на свързване. Снабдителното дружество „ЧЕЗ Електро България" АД няма отношение към закупуване на електрическа енергия за компенсиране на технологичните разходи и затова в новите ПИКЕЕ КЕВР е преценил, че разпределителното, а не снабдителното дружество следва да издава фактурите, съдържащи преизчисленията на неизмерената, неправилно и/или неточно измерената електрическа енергия. Излага доводи, че с издаване на фактурата по реда на ПИКЕЕ и заплащането й от крайния потребител, разпределителното дружество частично получава компенсация за направените от него разходи във връзка със задължението му да закупува ел. енергия за покриване на технологичния разход, формиран от неизмерването на електроенергията в резултат на нерегламентирани въздействия върху измервателната система. Моли да се потвърди решението и претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция и се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Като съобрази изложените от страните съображения по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното: Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи и без довод за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. Видно от лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135- 07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ответното дружество е лицензирано да осъществява дейността по разпределение на електрическата енергия, стопанисване и развитие на електроразпределителната мрежа в Западна България. Следователно „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предходно наименование и правноорганизационна форма „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) е оператор на електроразпределителната мрежа. Според приетото копие на фактура № 0003355721 от 23.02.2021 г., издадена от ответника, на ищеца е определена сума в размер на 1 831, 80 лв., корекция на сметка, съгласно констативен протокол. Пред СРС е представен и констативен протокол № 3027182 от 21.06.2019 г., от който се установява, че на посочената дата двама служители на ищеца в присъствието на двама свидетели, са направили проверка на електромер в обект -база за изкупуване и обработка на цветни метали, намиращ се в село Мърчево, ул. •••••••. В протокола са направени констатации, че липсва пломба на клемния блок на електромера, фирмената и метрологичната пломба са отваряни и не са оригинални, липсват холограмни стикери на големия капак на електромера. КП не е подписан от представител на ищеца. От представеният констативен протокол на метрологична експертиза № 1201 от 17.09.2019 г. се установява, че някои от знаците против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера са неясни, други са унищожени, трети са подправени. Въз основа на тези данни е извършена корекция на сметка, с която са доначислени 9794 k W h енергия. На ищеца е изпратено уведомително писмо, получено от него на 02.07.2019 г. След разпределяне на доказателствената тежест на страните от въззивния състав, с определение от 08.02.2024 г. и даване указания на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, че следва да установи, при условията на пълно главно доказване, качеството на ищеца „Н.И.П.“ ООД на потребител - краен клиент на ел. енергия за стопански нужди, съгласно изискванията на ЗЕ и ОУ на дружеството по спорното правоотношение, за периода 21.03.2019 г. - 21.06.2019 г. и за обект, намиращ се в село Мърчево, ул. „•••••••“ № 2, както и че не сочи доказателства за този факт, пред СГС са представени две заявения от 23.03.2021 г. и 20.06.2021 г., подадени от ищеца до ответника, въз основа на които ищецът е искал от ответното дружество издаване на други удостоверения и получаване на документи: копия от протокол за проверка и фактура. Преди да се премине към обсъждане на дължимостта на сумите от извършената от ответника корекция на сметка, съдът намира, че следва да се обсъди едно от основните възражение на ищеца в жалбата, че не са представени доказателства за наличие на облигационни отношения с него, съгласно изискванията на ЗЕ и ОУ на ответното дружество. За разлика от СРС, настоящият състав намира, че този въпрос не е бил безспорен в производството, поради което СРС неправилно го е определил като такъв с доклада по делото по реда на чл. 140 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че по общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК). При предявения отрицателен установителен иск за недължимост на суми, според нормите на ЗЕ, Правилата за търговия с ел. енергия (ПТЕ) и ПИКЕЕ от 2019 г., в тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да установи, че спорното главно право е възникнало, че ищецът е собственик на имота, за който е направена корекция, които е присъединен към мрежата, законосъобразността на извършената корекция и нейната стойност. Ищецът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения. Видно от лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135- 07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (сега „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД), е лицензирано да осъществява дейността по разпределение на електрическата енергия, стопанисване и развитие на електроразпределителната мрежа в Западна България. Дружеството не е краен доставчик на ел. енергия. Според чл. 92, т. 4 от ЗЕ страни по сделките с електрическа енергия са крайните клиенти, а според т. 41 б, буква „а“ на пар. 1 от ДР на същия закон (в същата редакция), „потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува енергия или природен газ. По смисъла на т. 33 а на § 1 от ЗЕ „небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че за да възникне задължение, за което и да било лице, да заплаща суми за потребена електрическа енергия, за достъп до мрежата и за пренос и разпределение на енергия, е необходимо да се установи, че то е собственик на електроснабден имот, присъединен към електроразпределителна мрежа, реалната доставка до този имот на ел. енергия, както и неправомерно вмешателство в средството за търговски измерване (електромер), в резултат на което ползваната енергия не е била отчетена или е неточно отчетена. Доколкото продажбата на ел. енергия е п о договор не с електроразпределителното дружество, а с крайния снабдител, именно такъв договор следва да се установи от електроразпределителното дружество, за да може да се приеме тезата му, че щом е потребител на ел. енергия лицето е в облигационна връзка и по договор с разпределителното дружество, който пък договор може да има за предмет само т. нар. „мрежови услуги“. В конкретния случай, въпреки дадените на ответника указания по чл. 146 ГПК в настоящото производство, не е доказана собственост върху имота - база за изкупуване и обработка на цветни метали, намиращ се в село Мърчево, ул. •••••••, за който е начислена корекция на сметка и не може да се приеме, че ищецът е потребител на ел. енергия за този имота, а от там, че се намира в облигационни отношения с електроразпределителното дружество във връзка с мрежовите услуги като ползвател на мрежата, чрез която се доставя тази енергия. Като съобрази доказателствата събрани по делото, съдът намира, че в производството не е доказано, пълно и главно, че между „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (преди „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) и ищеца „Н.И.П.“ ООД е налице облигационно отношение по използване от ищеца на електроразпределителните мрежи, оператор на които е ответника, за снабдяване с електрическа енергия на посочения по - горе имот. Не са ангажирани доказателства, че ищецът, в процесния период 21.03.2019 г. - 21.06.2019 г. и за процесния имот, обект намиращ се в село Мърчево, ул. „•••••••“ № 2, е имал качеството потребител на електрическа енергия за стопански нужди. Такива изводи не могат да се направят и от представените от ответника пред СГС две заявления от 23.03.2021 г. и 20.06.2021 г. Тези документи са частни и нямат обвързваща съда сила, нито установяват обстоятелството, че ищецът е собственик на имота. Освен това те са подадени след периода, за който е направена корекцията. Предвид недоказано правоотношение с ответника, съдът приема че отрицателния установителен иск за недължимост на сумите от извършената от ответника корекция на сметка е основателен и следва да се уважи, без да се обсъжда по същество спазването на процедурата по корекции по ПИКЕЕ – 2019 г. Поради несъвпадение на решаващите изводи на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК да се уважи. По разноските: С оглед промяна в изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноските, направени при разглеждане на делото пред двете инстанции. Пред СРС се претендират разноски за държавна такса е адвокатски хонорар от 800 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Според интереса по делото възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, в относимата редакция, е в размер на 358 лв. Като съобрази фактическата сложност на спора, интересът по делото и извършените от адвоката действия съдът намира, че възражението за прекомерност е основателно, а адвокатското възнаграждение следва да се намали до размер от 500 лв. В полза на ищеца следва да се присъди и държавна такса за СРС в размер на 75, 68 лв. С оглед изхода от спора, пред СГС право на разноски отново има ищеца. Ответникът е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК и за това производство. По изложените вече съображения, съдът намира, че адвокатското възнаграждение на ищеца за СГС също следва да са намали на 500 лв., като се присъди в полза на ищеца и държавна такса от 38, 30 лв. Воден от горното, съдът