Решение № 159 от 23.7.2026 г. на Районен съд - Ихтиман по дело № 283/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по повод подадена жалба от Община Костенец, представлявана от кмета Й. К. А. срещу Наказателно постановление № НЯСС-56/26.03.2026 г., издадено от Е. С. С. – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на жалбоподателя, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 511,29 евро (превалутирана от 1000,00 лева) за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2, във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Жалбоподателят оспорва наказателното постановление с аргумента, че същото е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че административнонаказващият орган (АНО) не е взел предвид обстоятелството, че съгласно договор за концесия с рег. № 2 от 16.12.2015 г. община Костенец е предоставила на „ЕЗЕРОТО – ЖЕЛЯЗКОВИ“ ООД концесия с предмет – управление на услуга от обществен интерес и управление и поддържане на обекта на концесия, а именно язовир, съставляващ имот № 000464, с площ от 63,694 дка, находящ се в землището на с. Костенец, в местността „Нишана“. Сочи, че в чл. 9, ал. 3, т. 4.4. от договора за концесия е предвидено, че концесионерът е длъжен незабавно да предприеме мерки по изпълнение на всички писмени предписания по техническото съоръжение и експлоатацията на язовирната стена и съоръженията към нея, дадени от компетентните органи. Прави възражение, че не е спазен срока по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство. Посочва, че се касае за маловажен случай. Иска от съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В с.з. жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител по закон или по пълномощие. Ответната по жалбата страна – председателят на ДАМТН, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирано е становище от Е. З. – старши експерт, юрист към ДАМТН, с което моли да бъде отхвърлена подадената жалба и да бъде оставено в сила обжалваното НП. Моли при потвърждаване на НП да бъдат присъдени и сторените разноски и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 01.04.2025г. служители на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“ – св. К. К. и инж. И. С. извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир Костенец 1 (Нишан 1), находящ се в обл. Софийска, общ. Костенец, в поземлен имот с идентификатор 38916.163.464, собственост на община Костенец. За проверката бил съставен констативен протокол № 02-02-21/01.04.2025 г., в който на собственика на язовира било дадено предписание в срок до 30.05.2025 г. да се почисти от храстовидна растителност воден и въздушен откоси. Протоколът бил подписан от проверяващите служители на ДАМТН, ГД НЯСС и от представителя на община Костенец, участвал при проверката. На 24.09.2025 г. свидетелите инж. Н. К. и К. К. - служители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към“ към ДАМТН извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир Костенец 1 (Нишан 1), находящ се в обл. Софийска, общ. Костенец, в поземлен имот с идентификатор 38916.163.464, собственост на община Костенец. Целта на проверката била да се установи изпълнени ли са предписанията, дадени с Констативен протокол № 02-02-21/01.04.2025 г. В хода на проверката комисията – свидетелите К. и К., в присъствието на служител на община Костенец, констатирала, че даденото предписание да се почисти от храстовидна растителност воден и въздушен откоси не е изпълнено. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № 02-02-70/24.09.2025 г., като в раздел IV, точка 2.1. било отбелязано, че не било изпълнено даденото в констативния протокол от 01.04.2025 г. предписание. Протоколът бил подписан от проверяващите служители на ДАМТН, ГД НЯСС и от представителя на община Костенец, участвал при проверката. Съставен бил АУАН № 02-012/15.12.2025 г., в който било посочено, че на 31.05.2025г. община Костенец, в качеството си на собственик на язовир „Костенец 1 (Нишан 1)“, не е изпълнила даденото на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите задължително предписание, а именно – да се почисти от храстовидна растителност воден и въздушен откоси, което било нарушение на чл. 190а, ал. 2 ЗВ. Препис от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на 18.12.2025 г. на кмета на община Костенец срещу подпис. Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № НЯСС-56/26.03.2026 г., с което на община Костенец на основание чл. 83 ЗАНН, във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 511,29 евро (превалутирана от 1000,00 лева) за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Видно от акт за публична общинска собственост № 1880/02.02.2023 г. язовир „Нишан 1“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 38916.163.464, местност „Нишана“, в землището на село Костенец, е собственост на община Костенец. От Заповед № ОА-210/10.11.2020 г. на Областен управител – София област се установява, че язовир „Нишан 1“ е определен като такъв от първа висока степен на потенциална опасност. Горната фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на свидетелите – Н. К. – актосъставител и К. К. - свидетел по съставянето на АУАН, двамата са извършили проверката на място, при която е установено процесното нарушение. В разпита си пред съда свидетелите потвърждават констатациите извършени при проверките на язовира и дадените предписания в тази връзка, които не били изпълнени от собственика на язовира – община Костенец. Свидетелските показания съдът цени като обективни, логични, подкрепящи се от останалия събран по делото доказателствен материал и в този смисъл същите представляват достоверен доказателствен източник. Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи: В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната местна и материална компетентност, видно от приложените към административнонаказателната преписка заповеди на Председателя на ДАМТН. Както АУАН, така и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е извършено на 31.05.2025 г., а неговото извършване е установено при проверката на 24.09.2025 г., АУАН е издаден на 15.12.2025 г., т.е. в тримесечен срок от откриване на нарушителя и в едногодишен срок от извършване на нарушението. НП е издадено на 26.03.2026 г., т.е. в шестмесечен срок от съставянето на АУАН. Поради горното, не се споделят възраженията в жалбата за неспазени давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН. Спазени са и императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, административните органи са очертали времето, мястото, начина на извършване на административно нарушение, обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, както и начина на установяването му. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Видно от акта за публична общинска собственост община Костенец е собственик на язовир „Нишан 1“. На 01.04.2025 г. язовирът е бил проверен от комисия от служители от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“ в присъствие на представител на общината – Г. Т. на длъжност „Служител по сигурност и информация“. За проверката бил съставен констативен протокол № 02-02-21/01.04.2025 г., в който са описани констатациите от проверката, дадено е предписание да се почисти от храстовидна растителност воден и въздушен откоси. Представителят на община Костенец бил запознат със съдържанието на констативния протокол, което обстоятелство е декларирал изрично в протокола и е положил подпис. Няма твърдения и доказателства по делото предписанието да е било обжалвано по предвидения в закона ред, следователно същото е следвало да се изпълни. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите въвежда задължение за собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица, както и на комисиите, назначени от областните управители за извършването веднъж годишно на проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях. При проверка на 24.09.2025 г. е установено, че не е изпълнено предписанието, дадено от комисията с протокол от 01.04.2025 г. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че задължението за изпълнение на предписанията е на дружеството концесионер по сключения договор за концесия, тъй като съгласно чл. 1, ал. 1 от договора същото имало задълженията на „оператор“ на язовирната стена по смисъла на §1, т. 95 от ДР на Закона за водите. Действително в текста на чл. 138в, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите е предвидено задължение, в случай, че собственикът на язовира и съоръженията към него не отговаря на изискванията за оператор на язовирна стена по смисъла на ЗВ, той да възложи стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и на съоръженията към нея на лице, което отговаря на изискванията. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, ал. 1 , т. 95 от ДР на Закона за водите „оператор на язовирна стена“ е физическо лице хидроспециалист или юридическо лице, което разполага със служител хидроспециалист за осъществяване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на язовирни стени и на съоръженията към тях, възложени му от собственика. В чл. 138в, ал. 3 от Закона за водите е посочено обаче, че определеният оператор на язовирна стена и на съоръженията към нея е длъжен да оказва необходимото съдействие на собственика за изпълнение на задълженията му по чл. 138а, ал. 3, т. 5, чл. 141, ал. 1 и чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, както и да изпълнява възложените му дейности съобразно нормативните изисквания и с грижата на добър стопанин. От гореизложеното следва извода, че операторът само оказва съдействие на собственика за изпълнение на дадените предписания, но не операторът е лицето, което задължително трябва да изпълни същите. Дали има неизпълнение от дружеството, на което са възложени функциите на оператор на язовирната стена е въпрос, който касае вътрешните отношения между общината и това дружество по сключения договор за концесия и не е относим към преценката на въпроса дали общината е надлежен субект на административнонаказателната отговорност. Адресат на предписанията е собственикът на съответното съоръжение или стена – община Костенец, който е отговорен и за неизпъленнието на предписанията, следователно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на община Костенец за неизпълнение на предписанието. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ предвидената имуществена санкция при неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ или задължение по чл. 190а, ал. 2 ЗВ е в размер от 1000,00 лева до 20 000 лева. В случая санкцията е наложена в минималния предвиден от закона размер, поради което и не са налице основания за нейното изменение. Съдът намира, че процесното нарушение не може да квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с проитичащите от това правни последици, тъй като деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца. Същото е формално, като настъпването на вреди не е елемент от състава му. Неизпълнението на процесното задължение, създава опасност от компрометиране на техническото състояние на язовирната стена, доколкото водния и въздушен откоси са покрити с храстовидна растителност. Касае се за явозир, категоризиран с първа степен на потенциална опасност. Следователно неизпълнението на предписанието създава потенциална опасност за населението. Следва да се отбележи, че в НП административнонаказващият орган е изложил мотиви относно степента на обществена опасност на процесното нарушение, съответно липсата на основания същото да бъде квалифицирано като маловажен случай. По разноските: При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Пълномощникът на АНО е претендирал присъждане на деловодни раноски. Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 70,00 евро. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът