Решение № 137 от 29.2.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 403/2023 г.

Производството е по чл. 258 вр. с чл. 294 ГПК. С решение № 927/08.02.2019 г. по т. д. № 11 193/ 2017 г., СГС, ГО, 22 състав е признал за установено по предявените от „КТБ“ АД /н./, ЕИК 831184677 срещу Г. П. Г., ЕГН •••••••••• искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.138 ал.1 ЗЗД и чл.430 ал.1, 2 ТЗ, че ответникът дължи на ищеца следните суми като поръчител: сумата от 232 600 евро главница по договор за банков кредит от 07.10.2010 г. с кредитополучател „Ди Джи Еър“ ЕАД и четири анекса към него, и договор за поръчителство от 07.10.2010 г и четири анекса към него; сумата от 5 879, 61 евро просрочени лихви върху редовна главница за периода 26.05.2014 г. – 29.12.2014 г. по посочения договор; сумата от 24 099, 95 евро просрочени лихви върху просрочена главница за периода 27.10.2014 г. до 25.03.2015 г.; сумата от 5 233, 50 евро текущи лихви върху просрочена главница за периода 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; и сумата от 2 144, 60 евро неустойка върху просрочена лихва за периода 26.05.2014 г – 22.04.2015 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 25.06.2015 г. до окончателното й заплащане; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 04.05.2016 г по ч.гр.д. №36091/15 г на СРС, 60 състав /тази заповед касае и други длъжници/. С решението са отхвърлени исковете за разликата над 232 600 евро до 348 900 евро главница; за разликата над 5879, 61 евро до 19 931, 86 евро просрочени лихви върху редовна главница за периода 26.05.2014 г. – 29.12.2014 г. и за разликата над 2 144, 60 евро до 2 388, 88 евро неустойка върху просрочена лихва за периода 26.05.2014 г. – 22.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.06.2015 г. до окончателното й заплащане. Решението е обжалвано и от двете страни. С решение № 2612/ 27.11.2019 г. по т. д. № 2297/2019 г. САС, ГО, 14 състав е потвърдил решението на СГС. По подадените и от двете страни касационни жалби с определение № 50 024/13.01.023 г. ВКС, ТК, I отд. не е допуснал касационно обжалване на подадената от Г. П. Г. касационна жалба, поради което и в частта, в която предявените от „КТБ“ АД искове са уважени, решението на СГС е влязло в сила. Жалбата на „КТБ“ АД /н./ е допусната до касационно обжалване по въпроса „От кога започва да тече за поръчителя на парично задължение срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, по отношение на задължение по договор за банков кредит: от настъпването на падежа на всяка вноска или от настъпването на падежа на целия дълг". С решение № 50 038/ 11.05.2023 г. съдът е отменил въззивното решение № 2612/27.11.2019 г. по в. гр. д. № 2297/2019 г. на САС в допуснатата до касационно обжалване от „КТБ“ АД /н./ част, а именно, относно неизплатена част от 116 600 евро/ разликата над 232 600 евро до 348 000 евро/ - главница, както и за съответните обусловени от основателността на първата претенция, искове за акцесорни вземания: за разликата между 5 879, 61 евро до 19 931, 86 евро - просрочени лихви за периода 26.05.2014 - 29.12.2014 и за разликата от 2 144, 60 евро до 2 388, 88 евро – неустойка върху просрочената лихва за периода 26.05.2014 г. до 22.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.06.2015 г. до окончателното плащане. ВКС е изложил съображения, че съгласно ТР № 5/ 2019 г. от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г., следва да се приеме, че срокът по чл. 147, ал. 1 ГПК за предявяване на иска срещу главния длъжник, с оглед запазване на правата на кредитора по отношение на поръчителя, започва да тече от 20.12.2014 г., когато е настъпила изискуемостта на целия дълг, а не от 31.05.2014 г. В решението е споделено изцяло становището на въззивния съд, че уговорката в чл. 5 от процесния договор, в която е предвидено, че поръчителят остава задължен и след падежа на кредита, дори и ако банката не е предявила иск против длъжника в течение на шест месеца е нищожна, като противоречаща на императивна разпоредба на закона, доколкото се касае за преклузивен срок, който не може да се продължава по волята на страните. Съобразно чл. 294, ал. 1 ГПК, съдът на който е изпратеното делото при повторното му разглеждане, започва производството от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. В случая, това е незаконосъобразното приложение от СГС и САС на разпоредбата на чл. 147 ЗЗД, спрямо падежа на всяка една от вноските, а не спрямо падежа на целия дълг. Съдилищата са приели, че решението за откриване на производство по несъстоятелност на ищеца е от 22.04.2015 г., като съгласно чл. 17, ал. 3 ЗБН от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност се спират всички давностни и преклузивни срокове за 6 месеца. По тази причина за периода от 22.04.2015 г. – 25.06.2015 г., срокът по чл. 147 ЗЗД е спрян и съгласно чл. 147 ЗЗД ответникът дължи задължения с падеж само до шест месеца назад спрямо 22.04.2015 г. или само тези възникнали след 21.10.2014 г. /включително, вторник работен ден/. Следователно, предмет на настоящото производство е дължимостта на претендираните от банката вземания до тази дата 21.10.2014 г., в която част, предявените искове неправилно са отхвърлени, защото срокът по чл. 147 ЗЗД към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 416 ГПК - 25.05.2015 г, съобразно датата на която е настъпила изискуемостта на целия дълг 20.12.2014 г. и с оглед правилото на чл. 17 ЗБН, не е бил изтекъл. Според приетата пред първоинстанционния съд допълнителна ССЕ, към датата 21.10.2014 г. по процесния кредит е имало една просрочена и незаплатена месечна вноска за главница с настъпил падеж, в размер на 116 300 евро, поради което и с тази сума, която представлява разликата над уважената част от иска за сумата от 232 600 лв., иска следва да бъде уважен до пълния размер от 348 000евро. Относно сумите, представляващи неплатени просрочени лихви върху редовната главница, падежирали в периода от 26.05.2014 г. до 21.10.2014 г., вещото лице в допълнителната ССЕ е посочило че възлизат на 14 054, 14 евро. Съдът обаче, като отчита, че според заключението, общия размер на вземането е изчислен на сумата от 19 933, 78 евро, а иска е предявен за сумата от 19 931, 86 евро или с 1.90 евро по – малко, то разликата над уважената част от иска за сумата от 5 879, 61 евро до пълния предявен размер от 19 931, 86 евро е 14 052, 25 евро. Относно сумите, представляващи неустойка върху просрочената лихва, падежирали в периода от 26.05.2014 г. до 21.10.2014 г., вещото лице в допълнителната ССЕ е посочило че възлизат на 244, 59 евро. Съдът обаче, като отчита, че според заключението, общия размер на вземането е изчислен на сумата от 2 389, 19 евро, а иска е предявен за сумата от 2 388, 88 евро или с 0.31 евро по – малко, то разликата над уважената част от иска за сумата от 2 144, 60 евро до пълния предявен размер от 2 388, 88 евро е 244, 28 евро. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд, в частта, в която са отхвърлени предявените от „КТБ“ АД /н./ искове е неправилно и следва да бъде отменено. Водим от горното, Софийският апелативен съд,