Решение № 179 от 7.6.2026 г. на Районен съд - Бяла Слатина по дело № 1214/2025 г.

Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от З. П. С., ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б.С., ул. •••, общ. Б.С., обл. В., със съдебен адрес: гр.С., бул.“Я.С.“ №10, ет.2, оф.5, чрез адв.Г. Г. от САК, против „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.П.В. №21, Б.Ц. Л. 6, ет.2, общ. С., обл. С. (столица), както следва: отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с 439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 1602,39лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит №PLUS-01360605/04.03.2009г., сумата в размер на 279,55лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.12.2009г. до 15.09.2010г., сумата в размер на 300,14лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2010г. до 14.10.2011г., сумата в размер на 143,64лв., представляваща съдебни разноски, от които 43,64лв. – държавна такса, и 100,00лв. – адвокатски хонорар, които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист от 01.12.2011г. по ч.гр.д.№ 914/2011г. по описа на РС-Б.С., които суми са предмет на изп.д.№ 194/2025г. по описа на ЧСИ М. Н. с рег. № 723 на КЧСИ, с район на действие ОС-В.; осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 3475,50лв. /три хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и петдесет стотинки/, представляваща получена сума без основание сума вследствие на принудително изпълнение, осъществено по изп.д.№ 194/2025г. по описа на ЧСИ М. Н. с рег.№ 723 на КЧСИ, с район на действие ОС-В., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.07.2025г., до окончателно изплащане на вземането. Ищецът сочи, че на 25.03.2025г. е получил съобщение по изп.д.№ 194/2025г. по описа на ЧСИ М. Н. с рег.№ 723 на КЧСИ, с район на действие ОС-В., с което е уведомен, че дължи сумата в размер на 6131,11лв. В съобщението било посочено, че взискател по цитираното изпълнително дело е „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, легитимиращ се като цесионер, придобил вземането от „БНП Париба пърсънал файненс“ С.А., клон България, по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 15.05.2015г. В съобщението било посочено, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №PLUS- 01360605/04.03.2009г., като във връзка с него бил издаден изпълнителен лист от 01.12.2011г. по ч.гр.д.№ 914/2011г. по описа на РС-Б.С.. В исковата молба се сочи, че въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изп.дело №987/2012 по описа на ЧСИ В.Й., с рег.№721 на КЧСИ. По молба на взсикателя изпълнителния лист е върнат, като с молба от 25.02.2025г. е образувано изп.дело № 194/2025г. по описа на ЧСИ М. Н. с рег.№ 723 на КЧСИ. Ищецът сочи, че с възражение от 25.04.2025г. е поискал прекратяване на изпълнителното дело поради погасяване на задължението по давност, но ответникът не взел изложеното от ищеца предвид. Сочи, че задълженията са погасени по давност, като излага подробни доводи в подкрепа на твърдението си. Твърди, че по образуваното изпълнително дело № 194/2025г. по описа на ЧСИ М. Н. с рег.№ 723 на КЧСИ са наложени запори на банкови сметки и трудово възнаграждение на ищеца, като са събрани суми в размер на 3475,50лв. Предвид изложеното моли исковата молба да бъде уважена. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете изцяло като неоснователни. Сочи, че във връзка с издадения изпълнителен лист от 01.12.2011г. по ч.гр.д.№ 914/2011г. по описа на РС-Б.С. по искане на първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” EАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл” АД), с универсален правоприемник “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, е образувано изп.дело № 987/2012 г. по описа на ЧСИ В.Й. по молба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс”. Ответникът поддържа, че в последствие през 2020г. е образувано второ изпълнително дело по описа на ЧСИ Ц.Н., с рег.№ 756 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – П., което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1 , т. 8 от ГПК през 2024 г. Сочи, че давността не е текла до 26.06.2015г., като след това е била прекъсвана многократно с различни искания за извършване на изпълнителни действия. Сочи, че за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла на основание чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. На следващо място, поддържа, че в периода 06.07.2018 г . - 03.07.2020г. взискателят е бил възпрепятстван да извършва изпълнителни действия, с които да прекъсне процесуалните и материални срокове, течащи в полза на ищеца, тъй като в посочения период ЧСИ В.Й. е загубил правоспосбност. Релевира доводи за неоснователност на осъдителните претенции. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. С Протоколно определение от 17.02.2026г. съдът е допуснал изменение на предявения осъдителен иск от ищеца, като същият да се счита предявен за сумата от 2555,64 евро и ведно със законната лихва върху увеличения размер, считано от 17.02.2026г. съгласно направено изявление в този смисъл от страна на ищеца. По делото са приложени копия от изп.дело № 987/2012 г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-В. и изп.д.№ 194/2025г. по описа на ЧСИ М. Н. с рег. № 723 на КЧСИ с район на действие ОС-В.. Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба и писмения отговор, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от приложения по делото изпълнителен лист, издаден на 01.12.2011г. по ч.гр.д. №914/2011г. по описа на РС-Б.С., се установява, че ищецът З. П. С. е осъден да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД следните суми: сумата в размер на 1602,39лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит №PLUS- 01360605/04.03.2009г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 21.09.2011г., до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 279,55лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.12.2009г. до 15.09.2010г., сумата в размер на 300,14лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2010г. до 14.10.2011г., сумата в размер на 143,64лв., представляваща съдебни разноски, от които 43,64лв. – държавна такса, и 100,00лв. – адвокатски хонорар. Между страните не се спори, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№ №987/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-В.. От приложеното по делото копие от изп.д.№ №987/2012г. по описа на ЧСИ Валери е видно, че с молба от 28.05.2012г. взискателят „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е поискал образуване на изпълнително дело за посочените по-горе суми, като е възложил на съдебния изпълнител всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. Съдебният изпълнител е изпратил уведомление на З. П. С., получено лично от нея на 20.12.2012г., с което ищцата е уведомена за образуваното изпълнително дело. От анализа на изпълнителното дело съдът установи релевантните действия по изпълнението, които имат отношение към правния спор и пресмятане на давността. С молба с вх.№ 50581/30.06.2015г. до ЧСИ В.Й. „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело №987/2012г. поради изкупуване вземането на първоначалния взискател въз основа на сключен между тях договор за цесия. Приложено е уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията – получено лично от С. на 09.07.2015г. Новият взискател е възложил ЧСИ Йотов всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. С молба от 26.03.2018г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка за наличие на банкови сметки на длъжника, като при наличие на такива е възложил на съдебния изпълнител да наложи запор във връзка с процесните вземания. С два броя запорни съобщения от 13.12.2018г. ЧСИ В.Й. е наложил запор върху сметките на ищцата в „Банка ДСК“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“ АД до размера на дължимата сума. С молба от 26.02.2025г. „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД /чийто правоприемник е ответника по настоящото дело/ е поискал от ЧСИ М. Н. с рег.№ 723 на КЧСИ образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист, въз основа на която е образувано изп. д. № 194/2025г. С цитираната молба взискателят е възложил на съдебния изпълнител всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. По делото е приложено удостоверение с изх.№2295/10.02.2026г., издадено от ЧСИ М. Н. с рег.№ 723 на КЧСИ, ползващо се с материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, чиито удостоверителни изявления не се оспорват, от което се установява, че по изп. д. № 194/2025г. е заплатена на НАП сумата в размер на 184,07 евро, към „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД – 2208,08 евро, както и такси към ЧСИ в размер на 369,65 евро. При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящият състав, прави следните правни изводи: По иска по чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с 439 от ГПК: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 1602,39лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит №PLUS-01360605/04.03.2009г., сумата в размер на 279,55лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.12.2009г. до 15.09.2010г., сумата в размер на 300,14лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2010г. до 14.10.2011г., сумата в размер на 143,64лв., представляваща съдебни разноски, от които 43,64лв. – държавна такса, и 100,00лв. – адвокатски хонорар, които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист от 01.12.2011г. по ч.гр.д.№ 914/2011г. по описа на РС-Б.С., които суми са предмет на изп.д.№ 194/2025г. по описа на ЧСИ М. Н. с рег. № 723 на КЧСИ, с район на действие ОС-В.. Съдът намира, че предявеният иск е допустим, доколкото ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като ищецът се позовава на погасяване на дълга по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Това твърдение представлява нов факт по смисъла на чл.439 от ГПК, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист от 01.12.2011г. След като са наведени твърдения, че са налице последващи фактически обстоятелства, които погасяват или изключват правото на принудително изпълнение, те са достатъчни да обосноват допустимост на иска с правно основание чл.439 от ГПК. Осъществили ли са се твърдените факти и годни ли са те да изключат вземането на взискателя към длъжника, е въпрос по основателност на предявения иск, а не за неговата допустимост. С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми, ищецът отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. Последователно съдебната практика възприема, че няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение. В този смисъл са например Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г., ВКС, II т. о., Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г., ВКС, IV г. о. и други. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, което е относимо и когато е установено със заповед за изпълнение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая от приложеното копие от Изпълнителен лист от 01.12.2011г. по ч.гр.д. №914/2011г. по описа на РС-Б.С. е видно, че заповедта е влязла в сила на 29.11.2011г., от която дата е започнала да тече 5-годишна погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд, давност за вземания по образувани изпълнителни дела тече от 26.06.2015г. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че изпълнително дело №№987/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-В. е образувано по молба на взискателя „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД от 28.05.2012г., предвид което настоящата съдебна инстанция приема, че давността относно процесното вземане е започнала да тече от 26.06.2015г. Съдебната практика приема, че давността се прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност ( Решение № 325 от 13.01.2016 г., постановено по ГД № 2783/2015 г. по описа на ВКС, III г. о. ). Съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение № 50026/17.02.2025г. по т.д.№2040/2020 на ВКС, II -ро т.о., Решение № 50094/16.11.2023 г. по т. д. № 770/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., и др., самото искане за конституиране на правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително дело, не представлява по своята същност изпълнително действие и не води до прекъсване на погасителната давност за вземането. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти, с различни правни последици – давността изключва принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, а перемцията не го изключва – обратното, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело – във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. От гореизложеното може да се направи извод, че перемцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е ирелевантна по отношение на погасителната давност, тъй като правните им последици са различни. Извършването на нови изпълнителни действия след перемцията е допустимо, докато съществува подлежащо на изпълнение право, и такива изпълнителни действия са валидни, включително годни да прекъснат изпълнителната давност. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия / резултатни или безрезултатни /, с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. Прекъсването на погасителната давност в хипотезата на чл. 116, б. " В " от ЗЗД не зависи от по – късно настъпила перемция, респективно, предприетите и по перемирано дело изпълнителни действия на общо основание имат прекъсващ давността ефект. Извършените изпълнителни действия или новото искане след настъпване на перемцията, също прекъсват давността, независимо дали е образувано ново дело, защото съдебният изпълнител е длъжен да извърши поисканото изпълнително действие. Съгласно задължителните постановки, дадени с ТР №2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността по изпълнително дело №987/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-В., е реализирано именно на 13.12.2018г., когато с два броя запорни съобщения е наложен запор върху банковите сметки на ищцата в настоящото произовдство. След това давността е прекъсната с молба от от 26.02.2025г., с която „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД /чийто правоприемник е ответника по настоящото дело/ е поискал от ЧСИ М. Н. с рег.№ 723 на КЧСИ образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист, въз основа на която е образувано изп. д. № 194/2025г. С цитираната молба взискателят е възложил на съдебния изпълнител всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. Ноторно е, че за периода от 15.05.2019 г. до 03.07.2020 г., ЧСИ В.Й. не е могъл за извършва изпълнителни действия по процесното изпълнително дело. Също така, със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (чл. 3) спират да текат всички процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, от датата на обявяване на извънредното положение - 13.03.2020г., до момента на неговата отмяна на 21.05.2020г. Процесуалният срок в изпълнителното производство спира да тече с настъпване на определено събитие, до началото на което е текъл, и след отмяната му отново започва да тече. В настоящия случай такива събития са както Законът за мерките и действията по време на извънредно положение, така и лишаването от права на ЧСИ В.Й.. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗЧСИ с настъпването на основание за загубване на правоспособност ЧСИ не може да извършва изпълнителни или други предвидени в закона действия, а служебният архив се запечатва. Съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗЧСИ, принудителното изпълнение или действия по охранително производство в помещение, което е кантора на частен съдебен изпълнител, може да се осъществяват само след като е извършено предаване на служебния архив на ЧСИ. В случая запечатването на служебния архив на ЧСИ В.Й. е извършено на 15.05.2019 г., а предаването на същия на приемащия ЧСИ – на 03.07.2020 г., т.е. по обективни причини, макар и не уредено в изрична правна норма, е налице спиране на изпълнителните действия на основание чл.432, ал.1, т.7 от ГПК, а именно, че изпълнителното производство се спира в други случаи, предвидени в закон, какъвто случай е забраната за извършване на изпълнителни действия по чл.32, ал.1 от ЗСЧИ до преместване или предаване на служебния архив на загубилия правоспособност ЧСИ. Предвид изложеното, съдът намира, че безспорно за периода от 15.05.2019г. до 03.07.2020г. ЧСИ Йотов не е могъл да извършва изпълнителни действия по процесното изпълнително дело поради запечатване на архива му. Предвидената в чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение разпоредба, съгласно която спират да текат всички процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, от датата на обявяване на извънредното положение - 13.03.2020г., до момента на неговата отмяна на 21.05.2020г. попада в горепосочения срок, през който ЧСИ Йотов не е могъл да извършва изпълнителни действия. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист от 01.12.2011г. по ч,гр.д. №914/2011г. по описа на РС-Б.С., е прекъсвана многократно с предприети действия от взискателя, насочени към принудително изпълнение на процесните вземания, последното от които е осъществено на 13.12.2018г. С оглед правната квалификация на предявения иск съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по спора. Предвид характеристиките на иска по чл. 439 ГПК и подлежащите на установяване в хода на съдебното дирене правнорелевантни факти, именно на ответника е принадлежало процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяване чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл.154, ал. 1 от ГПК, настъпването на обстоятелства, обусловили прекъсването на погасителната давност за вземанията, предмет на принудителното изпълнение. В тази връзка от негова страна не бе доказано в хода на производството по безспорен, несъмнен начин, че са били поискани и извършени по изпълнителното дело действия, водещи до прекъсването на погасителния давностен срок, след горепосочената дата – 13.12.2018г., до образуване на новото изпълнително дело през 2025г. В хода на произовдството не бяха ангажирани и доказателства от страна на ответника във връзка със своевременно релевиранато възражение, че давността за процесните вземания е прекъсната през 2020г., когато е образувано второ изпълнително дело по описа на ЧСИ Ц.Н., с рег.№ 756 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – П., което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1 , т. 8 от ГПК през 2024 г. Настоящата инстанция счита, че от 13.12.2018г. до 30.01.2024г./ след съобразяване с периода, през който ЧСИ Йотов не е упражнявал дейността си/ е изтекъл периодът на общата погасителна давност /5 години/, в което време по делото липсват доказателства да са били реализирани изпълнителни действия, водещи до прекъсване течението на давността. Предвид изложеното, предявеният установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.439, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът не дължи сумите, за които е издаден процесния изпълнителен лист от 01.12.2011г. по ч.гр.д.№ 914/2011г. по описа на РС-Б.С., е основателен, поради което следва да бъде уважен. По иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД: Основателността на иск с правна квалификацията чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо, при несъществуване между страните на валидно правоотношение, което да съдържа задължение за извършването й и да оправдава имущественото разместване. Общи елементи от фактическите състави, пораждащи вземания за неоснователно обогатяване, независимо дали произтичат от престационна /чл. 55 ЗЗД/ или непрестационна кондикция /чл. 59 ЗЗД/, са намаляването на имуществото на едно лице и увеличаването на това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване. Безспорно по делото се установи, че в рамките на образуваното изп.д.№ 194/2025г. по описа на ЧСИ М. Н. с рег.№ 723 на КЧСИ, с район на действие ОС-В., от длъжника принудително е била събрана сума, от която са били преведени на взискателя „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД – 2208,08 евро, а 369,65 евро са отнесени такси към ЧСИ. Доколкото настоящата инстанция приема, че в периода на принудително събиране от съдебния изпълнител на посочената сумата и период на имущественото разместване/ разпределението на сумата в полза на взискателя-ответник/ не е било налице право на принудително изпълнение върху тази сума, то е налице неоснователно имуществено разместване на сумата от 2555,64 евро, като същото е без основание. Съответно за ищеца възниква правото да търси същата сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил. За да събере своите вземания, длъжникът следва да инициира производство по снабдяване с изпълнително основание – т.е. да предяви осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, какъвто е и настоящият случай. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 26/18.04.2012г. по т.д. № 150/2011 г. ТК на ВКС, Решение № 139/28.08.2013 г. по т.д. № 98/2012 г. на ТК на ВКС и др., в които са разгледани искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявени от длъжника срещу взискателя, след влязло в сила решение по успешно проведен от длъжника отрицателен установителен иск, за връщане на принудително събраните суми въз основа на изпълняемо право, чието съществуване е отречено. В процесния случай изпълняемото право се отрече при уважаване на кумулативно предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК От събраните по делото доказателства се установи, че 369,65 евро са разпределени по сметка на ЧСИ Н. за такси съгласно ТТРЗЧСИ. Посочената сумата представлява разноски по изпълнението, които по правило са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати на основание чл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. В настоящия случай изпълнителното дело следва да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1,т.7 от ГПК след влизане в сила на настоящото съдебно решение по отношение иска с правно основование чл.439 от ГПК, поради което и по аргумент от чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК разноските следва да останат в тежест на взискателя. Доколкото същите са били платени от длъжника, ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходи за сметка на обедняването на ищеца в размер на платените разноски. Налице е връзка между обедняването на ищеца и обогатяването именно на ответника, а не на съдебния изпълнител, доколкото последният с основание е начислил и удържал таксите към момент, в който е извършвал законосъобразни действия по принудително изпълнение, но доколкото впоследствие правото на принудително изпълнение е било отречено с обратна сила (към датата на изтичане на давностния срок) и изпълнителното производство следва да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.7 от ГПК, дължимите на ЧСИ такси следва да останат в тежест на взискателя, а не на длъжника. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът на ищеца следва да бъде уважен за посочената сума 2555,64 евро след допуснатото изменение на иска. Върху присъдената сума следва да бъде начислена законна лихва, както следва: върху сумата в размер на 1776,99 евро - от датата на депозиране на исковата молба – 03.07.2025г., до окончателно изплащане на вземането, а върху остатъка в размер на 778,65 евро – от датата на увеличение на иска - 17.02.2026г., до окончателно изплащане на вземането. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски. Видно от представения по делото списък по чл.80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 718,90 евро, които следва да му бъдат присъдени. Така мотивиран, съдът