Решение № 1919 от 6.7.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 337/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Русе срещу Решение № 32/29.01.2026 г., постановено по АНД № 1305/2025 г. на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно постановление № Р-5-Р1/21.07.2025 г., издадено от заместващ началника на РДНСК Русе. С посоченото наказателно постановление на Ц. Д. Д. за нарушение на чл. 137, ал. 3 във връзка с чл. 163, ал. 2, т. 1, изречение първо и във връзка с чл. 163а, ал. 4, изречение първо от Закона за устройство на територията (ЗУТ), на основание чл. 233 от ЗУТ, е наложена глоба в размер на 100 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като неправилен поради допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, постановен в противоречи със събрания по делото доказателствен материал. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от главен юрисконсулт Цв. С., която поддържа основанията, изложени в касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Ц. Д. Д., [ЕГН], с адрес гр. София, [жк] [адрес], представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Ж. В. В., САК, редовно уведомена, не се явява, не се представлява. Представен е отговор на касационна жалба, в която са изложени доводи, че е неоснователна. Иска се от съда да потвърди оспореното решение и да присъди разноски. След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на Ц. Д. Д. против Наказателно постановление № Р-5-Р1/21.07.2025 г., издадено от заместващ началника на РДНСК Русе, с което в качеството й на технически ръководител на строеж „Физкултурен салон и топла връзка към ОУ „Никола Обретенов“, находящ се в УПИ ІІ – за училище, кв. 640 по плана на гр. Русе, с административен адрес гр. Русе, [жк], [улица], е допуснала изпълнението на строежа в отклонение от издадените строителни книжа – съществено отклонение от одобрения проект по част План за безопасност и здраве (ПБЗ), като е променен вида и местоположението на комуникационно-транспортната мрежа. В случая пътят за достъп на механизация, предвиден за изграждането на физкултурния салон е реализиран по трасе, различно от предвиденото в одобрения от Община Русе ПБЗ, в нарушение на чл. 137, ал. 3 във връзка с чл. 163, ал. 2, т. 1, изречение първо и във връзка с чл. 163а, ал. 4, изречение първо от ЗУТ. С проекта по част ПБЗ е предвиден път за достъп на механизацията, който преминава северно между трафопоста и училището и покрай училището, през двора и достига до строителната площадка от север, изцяло в имот с идентификатор 63427.6.241. Установено е при проверка от компетентните органи на РДНСК Русе, че подходът на механизацията за монтаж преминава през имоти с идентификатори: 63427.6.241 - публична общинска собственост; 63427.6.304 - общинска частна собственост и 63427.6.305 - частна собственост, като през 63427.6.304 достига строителната площадка от изток, в отклонение от одобрения ПБЗ. За да отмени процесното наказателно постановление, районната инстанция е приела, че издаденото наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно, неправилно е приложен материалния закон. Въззивният съд е приел, че „Санкционирането на жалб.Д. в хипотезата на чл.233 от ЗУТ е необосновано и незаконосъобразно, защото същата норма се явява обща спрямо разпоредбата на чл.232 от ЗУТ, предвиждаща наказването на дадено длъжностно лице за неизпълнение на задълженията му. Наказващият орган е следвало да изследва всички фактически обстоятелства и да обоснове- при наличие на предпоставки за това- отговорността на жалбоподателката, като я санкционира с относимата предвидена в закона санкция. Като не е сторил това, наказващият орган е постановил незаконосъобразно НП, което подлежи на отмяна изцяло.“. Решението на Районен съд – Русе е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила, но по мотиви, различни от изложените. Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. Не може да бъде споделено становището на въззивната инстанция, че техническият ръководител е длъжностно лице, поради което за ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност следва да се приложи специалната разпоредба на чл. 232 от ЗУТ. Легалната дефиниция на понятието длъжностно лице се съдържа в нормата на чл. 93, ал. 1 от НК, съгласно която "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение; б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител; Според чл. 163а, ал. 4 от ЗУТ Техническият ръководител е строителен инженер, архитект или строителен техник, който ръководи строителните работи и осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5, а за строежите по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите - и отговорностите по чл. 168, ал. 1 и по чл. 169б, ал. 1. Други технически правоспособни лица по ал. 2 могат да осъществяват специализирано техническо ръководство на отделни строителни и монтажни работи съобразно придобитата им специалност и образователно-квалификационна степен. От съдържанието на цитираните правни норми безспорно се установява, че техническият ръководител не може да се приеме за длъжностно лице по смисъла на чл. 232 от ЗУТ. Следвало е въззивната инстанция, след като отменя процесното наказателно постановление на това основание, да посочи конкретно кои фактически обстоятелства, станали известни на съда, не са съобразени от административно наказващия орган и съответно под коя точно норма следва да се подведе отговорността на Д. в качеството й на технически ръководител на обекта, съгласно Заповед № 12/19.04.2024 г. на управителя на „ТС кънстръкшън“ ЕООД, нещо, което не е сторено. В този смисъл необосновани и неподкрепени с фактически и правни основания са всички доводи на касационния ответник в представения от него отговор на касационната жалба. Независимо от факта, че в оспореното решение липсват каквито и да са мотиви свързани с качеството на техническия ръководител като длъжностно лице, именно такива се е опитал да изложи ответника, но не е успял да защити позицията си. Настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е следвало да отменено както на основание чл. 9, ал. 2 от НК (във връзка с чл. 11 от ЗАНН), съгласно който Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, така и на основание чл. 13а от НК (във връзка с чл. 11 от ЗАНН), съгласно който Не е общественоопасно деянието, което е извършено при оправдан стопански риск - за да се постигне съществен общественополезен резултат или да се избягнат значителни вреди, ако то не противоречи на изрична забрана, установена с нормативен акт, отговаря на съвременните научно-технически постижения и опит, не поставя в опасност живота и здравето на другиго и деецът е направил всичко, зависещо от него, за предотвратяване на настъпилите вредни последици. Актосъставителката инж. Л. Р. описва в съдебно заседание установените от нея факти при извършената проверка на 28.05.2025 г., като изрично посочва, че на тази дата в двора на училището, през който следва да преминава пътя на строителната механизация, е имало занятия и пътят за строежа е бил неизползваем. Дворът се е използвал за часовете по физическа култура. Изрично подчертава, че за нея самата е било очевидно, че изпълнението на ПБЗ би възпрепятствал работата на училището. Също така, преразказва дадените й обяснения от строителя, че за да премине по пътя, който е предвиден в ПБЗ, тежката техника, бетоновозите, трябва да направят два остри завоя около съществуващ трафопост, което било неудобно. Актосъставителката пояснява, че в първоначалния ПБЗ се установява, че има стръмни завои и преминаването на бетоновозите е през част от бордюра, т.е. би имало технически затруднения при използвания оригинален ПБЗ. Така посочените факти не са съобразени от въззивния съда, че неспазването на одобрения ПБЗ всъщност гарантира живота и здравето не само на изпълнителския персонал на обекта, но и този на децата, ученици, тъй като строежа се реализира през учебната година. Правилата на чл. 163, ал. 2, т. 1 и чл.163а, ал. 4 от ЗУТ изискват и съобразяване с мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. Необходимо е било първата съдебна инстанция да се съобрази с така посочените норми и да направи извод, че макар с деянието формално да е осъществен състава на нарушението, то не е обществено опасно, тъй като целта е била да се гарантира живота и здравето както на децата, така и на изпълнителския персонал. Изменението на трасето на пътя се е наложило заради два остри завоя около съществуващ трафопост, което затруднявало движението на тежкотоварната техника, както и се налагало преминаването през училищния двор. И двете фактически обстоятелства са свързани с опасности по отношение на здравето на двете категории лица- изпълнители и ученици, както и с възможни вреди по съществуващия трафопост, като избягването им е резултат на оправдан стопански риск, предвид и съотношението между очаквания положителен резултат и възможните отрицателни последици, както и вероятността за тяхното настъпване (чл. 13а, ал. 2 от НК). Факта, че нов ПБЗ е одобрен около десетина дни след извършената проверка, означава, че са отчетени и съобразени наличните при проверката проблематични участъци. Още повече, че са събрани доказателства за отстраняване на всички нанесени щети на имота – частна собственост, през който е преминавал пътя за транспортните средства. При така изложените мотиви, съдът намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважена. В отговора на касационната жалба е поискано присъждане на разноски в полза на ответника, но доказателства за реализиране на такива не са ангажирани, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе