Решение № 3608 от 4.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 8227/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. С решение от 11.04.2022г., постановено по гр.д. № 28067/2021г. по описа на СРС, ГО, 69 състав, са уважени предявените от “АББ” ЕООД срещу “Б.” ЕООД /в несъстоятелност/ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 80 от ЗС, като е признато за установено, че ищецът е собственик на лек автомобил “Форд”, модел “Форд Турнео Къстъм”, с номер на шаси WF03XXTTG3FK08667, двигател CYFFFK08667, рег. № •••••••, цвят металик и на лек автомобил “Форд”, модел “Форд Транзит Кустом”, с номер на шаси WF01XXTG1FC64442, двигател № CYFFFC64442 рег. № •••••••А, цвят сив металик, въз основа на давностно владение. Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ответника “Б.” ЕООД /в несъстоятелност/, в която се поддържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи. Конкретно се твърди, че в обжалваното решение съдът неправилно е приел, че автомобилите са владени от ищеца като собствени и че не е налице противопоставяне от страна на ответното дружество. Тези изводи били формирани без да се вземат предвид всички събрани по делото доказателства. Не била обсъдена приложената нотариално заверена декларация от управителя на дружеството от 06.03.2019г., в която е посочено, че процесните МПС са собственост на ответника. Освен това не били изложени съображения по отношение на представения протокол от събранието на кредиторите, проведено на 04.08.2020г., на което е взето решение да бъдат продадени 15 МПС, собственост на длъжника, включително и процесните, като решението е подкрепено от представител на ищцовото дружество. Пред първоинстанционния съд били ангажирани доказателства, а именно – договор за особен залог на търговското предприятие на ответника, което според жалбоподателя е пречка за прехвърляне на автомобилите. Не било представено разрешение от заложния кредитор за разпореждане с имуществото. Пречка за прехвърляне на МПС са и наложените запори по образувани срещу “Б.” ЕООД /в несъстоятелност/ изпълнителни дела. Аргументира становище, че по делото не е доказано, че ищецът е заприходил процесните МПС като активи на дружеството, което е още едно доказателство, че същият не е упражнявал фактическа власт с намерение за своене. Такъв извод не можел да се формира и въз основа на другите писмени доказателства – конкретно фактури за заплащане на наем за паркинг. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят. Насрещната страна „АББ” ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съотвествие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Конкретно твърди, че владението върху двата автомобила е придобито въз основа на сключен между страните договор за покупко-продажба от 15.06.20165г., като от тази дата и до настоящия момент владението е явно, непрекъснато и спокойно. Установено било, че ищецът е заплатил пълния размер на продажната цена, но окончателен договор не бил сключен по вина на продавача. Освен това по делото било доказано, че “АББ” ЕООД е извършвал фактически действия, които несъмнено установяват владение за себе си, а именно – действия по ремонт и поддръжка на автомобилите, използвал ги е за своята дейност и е заплащал разходи във връзка с осигуряване на паркинг за автомобилите. Фактът на упражняване на владение за период повече от 5 години се доказвал и от събраните гласни доказателствени средства. Оспорват се доводите на жалбоподателя за действия, водещи до прекъсване течението на давностния срок. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното: Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 80, ал. 1 от ЗС от ГПК за установяване право на собственост върху движими вещи - моторни-превозни средства, въз основа на изтекла в полза на ищеца придобивна давност. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания срещу правилността на постановеното решение настоящият съдебен състав приема следното: Между страните по делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 15.06.2015г. бил сключен писмен договор за покупко-продажба на процесните леки автомобили /регистрирани в службите за регистрация/, като купувачът /ищецът/ заплатил на 17.06.2015г. на продавача уговорената продажна цена в общ размер на 100 000 лв., а продавачът /ответникът/ му предал владението върху вещите на 15.06.2015г. Последното обстоятелство е изрично удостоверено в чл. 6 от договора. Страните постигнали съгласие, че в срок до 30.06.2015г. ще се явят в кантората на нотариус Р.Д., с рег. № 274 на НК, за извършване на нотариална заверка на подписите. Видно е от приетия като доказателство по делото протокол от събрание на кредиторите на "Б." ООД /в несъстоятелност/, проведено на 04.08.2020г. по т.дело № 2949/2017г. по описа на СГС, ТО, VІ-21 с-в, че пълномощник на ищеца - адв. П. Б. /надлежно упълномоще/, дал съгласие за продажба на 15 бр. моторни превозни средства, в т.ч. процесните, по реда на чл. 639б, ал. 4 вр. с, ал. 1 ТЗ. С договор за залог на търговско предприятие от 22.12.2014г., сключен между “Българска банка за развитие” АД, в качеството на заложен кредитор, и “Е.В.” ООД /предишно фирмено наименование на “Б.” ООД/, в качеството на залогодател, залогодателят е учредил по реда и при условията на ЗОЗ в полза на заложния кредитор особен залог върху търговското предприятие на “Е.В.” ООД. Договорът е сключен за обезпечаване на всички вземания на заложния кредитор до увеличения размер на 1 200 000 евро по сключен с банката договор за кредит до достигане на първоначално уговорения размер на кредита от 3 000 0000 евро. На 28.12.2017г. е вписан в Централния регистър на особените залози запор на имуществото по чл. 4 от ЗОЗ въз основа на запорно съобщение по изпълнително дело № 20178950401941 по описа на ЧСИ Л.С., рег. № 895 на КЧСИ и с район на действие – ОС Варна, включително и върху едно от процесните МПС, а именно - лек автомобил “Форд”, модел “Форд Транзит Кустом”, с рег. № •••••••А. По делото са представени фактури за заплащане от страна на ищцовото дружество на абонамент за паркинг в периода от м.04.2015г. до 04.01.2021г. Представена е и нотариално заверена декларация от управителя на ответното дружество от 06.03.2019г., приложена по т.д. № 2049/2017г. по описа на СГС, в която е обективирано изявление, че процесните две МПС са собственост на “Б.” ООД. Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства и гласните доказателства чрез разпита на свидетелите С.К. /счетоводител на ищцовото дружество в периода от 2015г. и до настоящия момент/ и П.Н. /управител на фирмата, стопанисваща паркинг в центъра на София, на който ищцовото дружество е ползвало паркоместа от 2015г./, които следва да се кредитират като логични, вътрешно непротиворечиви, отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото, че от м.06.2015г. и към настоящия момент ищецът упражнява фактическа власт върху процесните автомобили, като ги е ползвал във връзка с осъществяването на търговската си дейност, ремонтирал ги, заплащал разходите по поддръжката им - данъци, застраховки, технически прегледи; никой не бил предявил претенции по отношение на превозните средства. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Ищецът основава правата си по отношение на спорния лек автомобил на придобивна давност по чл. 80, ал. 1 ЗС, текла от 15.06.2015г. С нормата на чл. 78, ал. 1 ЗС е уреден способ за оригинерно придобиване на собственост върху движими вещи, който обаче не намира приложение по отношение на вещи, за прехвърлянето на които се изисква спазването на квалифицирана форма на сделката - нотариален акт или нотариална заверка на подписите /какъвто е разглеждания случай/. А съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗС движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години. В разглеждания случай въззивният съд приема, че на 15.06.2015г. между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесните автомобили. Договорът съдържа уговорки относно съществените елементи на договора за продажба /чл. 19, ал. 2 ЗЗД/ - предмет и цена, при допълнителни уговорки за предаване на владението върху вещите - регистрирани автомобили, срещу заплащането на продажната цена преди сключването на окончателния договор за продажба в писмена форма с нотариална заверка на подписите - чл. 144, ал. 2 ЗДвП, както и за прехвърляне на риска върху купувача по време на ползването на вещта. Този договор няма вещно-транслативно действие /поради което и ищецът не е придобил правото на собственост/, но същият в частност служи като основание за предаване на владението върху вещта и ищецът би могъл да я придобие по давност при условията на чл. 80, ал. 1 ЗС, ако установи, че е осъществявал явно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху процесния автомобил в продължение на указания в посочената норма срок /чл. 154, ал. 1 ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че като елемент от придобивната давност упражняваното владение трябва да е спокойно /да не е установено с насилие/, явно /фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин/, постоянно /упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица/, непрекъснато /не е било прекъсвано изобщо, в частност-за период по-дълъг от шест месеца /чл. 81 от ЗС/, като се съобразява презумпцията на чл. 83 от ЗС/ и несъмнено /няма съмнение, че ищецът е държал вещта, както и че я е държал за себе си/. Владението, като фактическо състояние е несмущавано, непрекъснато, явно и несъмнително упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през определен период от време, в случая 5 години, което състояние включва обективен елемент - фактическа власт /corpus/ и субективен - намерение за своене на вещта /аnimus/ - чл. 68, ал. 1 от ЗС. Според презумпцията, установена в разпоредбата на чл. 69 от ЗС, владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г од. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време, като изискуемото от чл. 120 от ЗЗД вр. с чл. 84 от ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че след като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридически действия, които по определение обхващат, като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/. На следващо място съдът приема, че владението не може да бъде съмнително, а то е такова винаги, когато не може да се определи със сигурност дали владелецът упражнява фактическа власт или дали има намерение да държи вещта, като своя. Освен това владението не може да се упражнява тайно по отношение на този, на който се противопоставя. Чрез него трябва да се демонстрира по недвусмислен начин намерението на владелеца да държи вещта, като своя. Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият /собственикът/ няма възможност /поради неведение/ да се брани. В случая по делото е установено, че ответникът е предал на ищеца владението върху превознитe средства на 15.06.2015г. въз основа на предварителния договор /за който нито се твърди, нито се доказва, че е бил развален от ответника или че е налице уговорка за автоматично разваляне по съгласие на страните поради неизпълнение/. Доказано е също така, че от посочената дата в продължение на повече от 5 години ищецът е упражнявал необезпокоявано, явно и непрекъснато фактическа власт върху вещта. Стопанисването на вещта с цел използването й според нейното предназначение и за нуждите на ползващото го лице /което е установено по делото от събраните по делото гласни доказателства/ представляват действия по упражняване на фактическа власт с намерение за своене. Подобни действия са обичайно присъщи на собственика на вещта, поради което при наличието на такива действия презумпцията на чл. 69 ЗС може да се приеме за оборена само ако се установи, че опазването, поддържането и използването на вещта/имота е възложено на упражняващото фактическата власт лице от собственика или от трето лице, респ. е било извършвано с друга цел, различна от личното му ползване за нуждите на осъществяващото фактическата власт лице. Намерението за своене се предполага съгласно презумпцията, установена в нормата на чл. 69 ЗС, доколкото по делото липсват данни за противното. Следователно ищецът се легитимира като титуляр на правото на собственост по отношение на спорните автомобили на твърдяното придобивно основание, поради което и предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК се явява основателен. Настоящият съдебен състав приема, че осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от ищеца - търговско дружество, не е елемент от фактическия състав на който да било придобивен способ. Заприходяването на имот/движима вещ в счетоводен баланс на едно юридическо лице, не може да породи право на собственост в полза на това лице, ако то не е придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен способ /сделка, придобивна давност и др./. Ето защо са неоснователни доводите на жалбоподателя, че липсата на доказателства за включването на процесните превозни средства в активите на дружество чрез заприходяването им като материални активи, води до извод за неоснователност на иска. Неоснователни са и възраженията относно установеното волеизявление на процесуалния представител на ищеца на проведеното на 04.08.2020г. събрание на кредиторите на "Б." ООД /в несъстоятелност/, на което "АББ" ЕООД, в качеството си на кредитор, е дал съгласие за продажба на движими вещи на длъжника по реда на чл. 639б, ал. 4 вр. с, ал. 1 ТЗ. Това волеизявление не представлява признание по смисъла на чл. 116 ЗЗД, годно да прекъсне давността, тъй като към 04.08.2020г. е изтекъл законоустановения в нормата на чл. 80, ал. 1 от ЗС срок на придобивната давност и фактическият състав на оригинерното придобивно основание е осъществен. Не може да се приеме, че това волеизявление има съдържанието и последиците на отказ от право/отказ от изтекла погасителна давност. В този смисъл е решение № 74 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. дело № 4588/2021 г., I г. о., ГК, в което е прието, че субективните права съществуват в патримонуима на правните субекти, като те могат да се откажат от тях, освен от правата, за които съществува изрична забрана /чл. 113 ЗЗД, чл. 227, ал. 4 ЗЗД, чл. 34, ал. 1 ЗС, чл. 130, ал. 4 СК и др./. Целта на отказа от субективно право е да се прекрати съществуването му в патримонуима на отказващия се. В цитираното решение е посочено още, че е допустим отказ от субективни права, но не и от факти и отношения, които са част от обективната действителност и когато са се осъществили, не могат да бъдат заличени по волята на правните субекти. В патримониума на владелеца влиза самото субективно право - собствеността, но не и елементите от фактическия състав на придобиването му. Лицето, което е владяло недвижим имот в срока по чл. 79 ЗС, респ. движима вещ в срока по чл. 80, ал. 1 ЗС, но впоследствие се откаже да го придобие по давност, може да го изостави или да не се снабди с констативен нотариален акт по реда на чл. 537 ГПК, да не предяви иск за собственост за имота/вещта, да не направи правоизключващо възражение при предявен срещу него иск за собственост. Владението е фактическо отношение и поради това отказ от владение чрез едностранно изявление е недопустим. По аргумент за противното от чл. 113 ЗС е допустим отказ от погасителна давност, след като тя е изтекла. Съгласно чл. 84 ЗС, правилото на чл. 113 ЗЗД намира съответно приложение по отношение на придобивната давност. Последица от отказа от изтекла погасителна давност е отказ от вече придобитото с изтичане на давностния срок право на собственост или друго ограничено вещно право. Когато се касае до отказ от придобивна давност за недвижим имот, съгласно чл. 100 ЗС този отказ следва да се направи писмено с нотариална заверка на подписите и следва да бъде вписан в имотния регистър. Настоящият съдебен състав намира, че отказът от собственост върху движими вещи /чл. 99 ЗС/ се извършва с тяхното изоставяне - без извършването на този акт няма как да се манифестира пред всички, че титулярът на правото го изгубва. Такова обстоятелство обаче не е установено по делото. Друг извод не следва от волеизявлението на управителя на ответното дружество, обективирано в нотариално заверената декларация от 06.03.2019г., в която същият е удостоверил, че процесните МПС са собственост на “Б.” ООД. Това волеизявление не е от естество нито да прекъсне течението на придобивната давност, нито да доведе до смущаване на владението. Правната теория приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено с насилие. Освен да не е установено с насилие, то не следва и да се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, но във всички случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот. Това, че спокойно е владението, което не е установено с насилие, както и че предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност, е прието и в съдебната практика /напр. Ршение № 262 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 376 от 12.03. 2013г. по гр. д. № 260/2012г. на ВКС, І-во г. о./ Според чл. 116 ЗЗД, приложим съответно към института на придобивната давност съгласно чл. 84 ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност. Така например различните покани - устни, писмени, нотариални; фактическите смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца, не водят до прекъсване на придобивната давност /чл. 81 ЗС/. С оглед изложеното не може да се счита за смутено владението на процесните движими вещи, което не е придобито и поддържано с насилие, нито придобивната давност - прекъсната, с декларация на законния представител на ответното дружество, в което е обективирано волеизявление/твърдение, че МПС са собственост на дружеството. И в този случай владението остава необезпокоявано /несмущавано, непрекъснато/, тъй като не се касае за противопоставяне от собственика на имота/вещта на поведението на владелеца по отношение на имота/вещта. В аспекта на изложеното се налага извод за неоснователност и на доводите на въззивника относно наложените запори върху процесните МПС по изпълнителни дела, образувани срещу ответното дружество, и относно сключения договор за залог на търговското предприятие. Посочените изпълнителни действия /само налагане на запор, без данни за извършване на опис и оценка на вещите/, предприети от трето за спора лице – кредитор на ответника и договор, сключен от “Б.” ООД и трето за спора лице, за обезпечаване изпълнението на парични задължения на ответното дружество, не представляват действия, които да прекъсват течението на придобивната давност в полза на владелеца на вещта. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита предявеният установителен иск за собственост за основателен. Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските: Въззиваемата страна не претендира разноски за въззивното производство, поради което независимо от изхода на спора такива не следва да се присъждат. Така мотивиран Софийският градски съд,