Решение № 146 от 25.2.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 172/2026 г.

наказателно дело № 20262120200172 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на „П...“ ЕАД, ЕИК .., представлявано от управителя Д... З..., чрез адв. В. В. от САК, срещу Наказателно постановление № BG2025/1000- 1977/НП/18.11.2025 г., издадено от началник на Отдел МРР в ТД Митница - Бургас, с което за нарушения на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, са му наложени две имуществени санкции - 2184,84 лв. и 1167,22 лв. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Т. Т.... от САК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Г. Р....., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: На 19.05.2025 г., св. М. М. - инспектор в Агенция Митници, съставила на жалбоподателя акт за нарушение за това, че на две различни дати - 08.05.2024 г., с митническа декларация MRN 24 BG 00 1007 0666 87 R7 (допълнителна декларация MRN 24 BG 00 1007 0668 95 R8), дружеството декларирало режим свободно обръщение на стоки - стоманени заготовки, с изпращач P...., Украйна, като имало издадена фактура № 230524- 36/23.05.2024 г., на стойност 5941,82 щ.д., за допълнителна такса за престояване на стоката, както и на 29.08.2024 г., с митническа декларация MRN 24 BG 00 1007 0704 04 R9 (допълнителна декларация MRN 24 BG 00 1007 0706 67 R8), дружеството декларирало режим свободно обръщение на стоки - стоманени заготовки, с изпращач P...., Украйна, като имало издадена фактура № 040924-05/04.09.2024 г., на стойност 3237 щ.д., допълнителни разходи за забавяне на стоката, от F......., Кипър, явяващи се направени транспортни разходи, относими към митническите декларации, които обаче не били декларирани пред митническите органи и митническата стойност на стоките била некоректна и в нарушение на чл. 70 и чл. 71, т. 1, б. „д“ от Регламент 952/2013 г. По този начин било избегнато заплащане на ДДС в общ размер от 3352,06 лв. (2184,84 лв. и 1167,22 лв.). На 18.11.2025 г. АНО издал обжалваното НП, с което приел, че са налице нарушения по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, и наложил две имуществени санкция на жалбоподателя. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства. От правна страна: Жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна. Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице. Съгласно чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, се наказва за митническа измама. В случая действително се установява, че въпросните фактури не са били декларирани пред митническите органи, вкл. и чрез поправка на декларацията с подаване на заявление по предвидения за това ред по чл. 173 от Регламент № 952/2013 г. По този начин, със своето бездействие, жалбоподателят, като не е включил стойността по фактурите в митническата стойност и данъчната основа (чл. 16 и чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, чл. 70 и чл. 71, т. 1, б. „д“ от Регламент № 952/2013 г.), е избегнал заплащане на дължимите държавни вземания (ДДС), събирани от митническите органи (чл. 66 и чл. 67 от ЗДДС). В случая е неприложимо позоваването от страна на жалбоподателя на срока по чл. 173, т. 3 от Регламент № 952/2013 г., тъй като вече митническата администрация е констатирала нарушението, а това е ограничително условие за коригиране на декларираните данни. Позоваването на обстоятелството, че фактурата е отразена в счетоводството на дружеството и е декларирало ДДС пред НАП, може да се отчете като смекчаващо обстоятелство при определяне на размера на имуществената санкция, но не може да изключи административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за митническа измама, защото това не е реда за коригиране на вече декларираните данни (арг. чл. 117, чл. 164 и сл. от ЗДДС, и чл. 173 от Регламент № 952/2013 г.). Поради което и в тази връзка се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателя. Въпреки това, съдът счита, че са налице две самостоятелни основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. На първо място, АУАН е съставен след изтичане на тримесечния давностен срок. Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Началото на тримесечната административнонаказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Като под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Ако не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли две години от извършване на нарушението, не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. В случая нарушенията и нарушителят са открити на 31.01.2025 г., с представяне на въпросните фактури (л. 30 от делото) на митническата администрация. Контролните органи са имали обективната възможност да констатират нарушенията, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган от този момент. Тримесечният срок, в който може да се състави акт на жалбоподателя, в конкретния случай, започва да тече от 31.01.2025 г. Актът за установяване на административните нарушения е съставен на 19.05.2025 г., т.е. след изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е съобразил това обстоятелство и като е издал обжалваното наказателно постановление, въз основа на така съставения акт, е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде "санирано" в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно. На второ място, нарушени са разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И това е така, защото веднъж АНО приема, че нарушението е извършено на 08.05.2024 г. и на 29.08.2024 г., с подаване на митническите декларации, а след това съотнася един последващ факт - издадена фактура от 23.05.2024 г. и от 04.09.2024 г., към предходен момент, към който обективно не е възможно да бъде отчетена същата. Този начин на описване на нарушението е недопустим, тъй като създава несигурност относно датата на извършване на конкретното нарушение, логическа неиздържаност на административното обвинение и накърнява правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, както и каква е била действителната воля на АНО относно момента на извършване на деянието. Това нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на НП. С оглед на изложеното НП следва да бъде отменено. При този изход на спора разноски се дължат в полза на жалбоподателя. По делото са представени писмени доказателства (л. 469), съгласно които заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 1200 евро. По делото е направено възражение от процесуалния представител на АНО за прекомерност на адвокатския хонорар (л. 473). В случая заплатеният хонорар е в значителен размер, поради което и възнаграждението следва да се намали до сумата от 1100 лв. (562,42 евро), който размер според съда се явява справедлив и отговарящ на изискванията на чл. 63д от ЗАНН, с оглед на извършените действия по делото. Сумата от 562,42 евро следва да се заплати от АНО на жалбоподателя. Така мотивиран, съдът