Решение № 17691 от 16.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 55203/2025 г.

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 411722/16.12.2025 г. от „*“ ЕАД, ЕИК: *, с адрес: гр. София, бул. „В*, срещу А*“, Булстат *, с адрес: гр. София, бул. „М*, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.410, ал.1, т.2-3 КЗ за сумата от 619.85 лева, за това, че на 11.07.2022 г., около 10:15 ч., по Северна скоростна тангента на гр. София, с посока на движение към магазин Мосю Бриколаж в к.в Люлин и в самото кръгово за посока кв. Люлин, е реализирано ПТП, при което МПС *” модел „*” с per. № *, управлявано от И. Н. С. преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в близост до бордюр, което се поддържа от ответника, с цел за избегне удар от засичане от друг автомобил със сръбска регистрация, вследствие на което ПТП са нанесени материални щети на МПС *” модел „*” с per. № * в размер на 604.85 лева, както следва: Гума предна лява Goodyear 215/60/R19 dot. 0822 износване 15% и Джанта лята шредна лява, Гума предна лява Goodyear 215/60/R19 dot. 0822 износване 15%; Джанта лята предна лява; носач преден ляв и амортисьор преден ляв. По щетата е изготвен и снимков материал и включени ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, ведно със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба (16.12.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането;

В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че на 11.07.2022 г., около 10:15 ч., И. Н. С. е управлявал лек автомобил марка „*” модел „*” с per. № *, собственост на „СОТ - С*” ЕООД по Северна скоростна тангента на гр.

София, с посока на движение към магазин Мосю Бриколаж в к.в Люлин и в самото кръгово за посока кв. Люлин автомобилът е бил „засечен” от друг автомобил със сръбска регистрация, при което за да избегне удара И. С. е преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътя - в близост до бордюр, с което реализира ПТП без пострадали и вследствие на което е

увреден лекият автомобил.

Твърди, че пътят се поддържа от ответника. Твърди, че са нанесени материални щети на „*” модел „*” с per. № *, като щетите са описани в приложените описи и са следните и за подмяна са: Гума предна лява Goodyear 215/60/R19 dot. 0822 износване 15% и Джанта лята шредна лява, Гума предна лява Goodyear 215/60/R19 dot. 0822 износване 15%; Джанта лята предна лява; носач преден ляв и амортисьор преден ляв. По щетата е изготвен и снимков материал.

Твърди, че МПС „*” модел „*” с per. № * е със сключена застраховка „Каско+” при ищеца със застрахователна полица № №440222213011034, със срок на действие от 13.15.2022 г. до 12.05.2023 г., с покрити рискове „клауза пълно каско” и „официален сервиз”., валидна към момента на събитието. Твърди, че по повод ПТП е заведена щета под № 44012132219071. Извършен е оглед на автомобила, опис на щетите и същият е отремонтиран в автосервиз „А*” ЕООД за сумата от 604.86 лв. с ДДС. Ищцовото дружество е платило на „П*” ЕООД стойността на ремонта в размер на 60486 лв. по банков път с преводно нареждане от 19.10.2022 г. Твърди, че е направил ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева.

Излага правни доводи, че на основание чл.410 от КЗ след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредите. Поддържа, че пътят, на който е настъпило процесното ПТП, е възложен за управлявение от А*“, като в това си качество ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържане на пътя, включително да означи съответното препятствие - дупка върху пътя с необходимите пътни знаци, с цел предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 от ЗДвП. Излага доводи, че управлението на пътищата включва тяхната поддръжка, което съгласно § 1, т. 14 от ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, охрана и защита на пътищата.

Изрично разпоредбите на чл. 30 от ЗП вменяват като задължение на А*”

осъществяване на дейност по ремонт и поддръжка на републиканските

пътища. От своя страна разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата доразвива горепосочените задължения на администрацията,

управляваща пътя, за поддържане в изправно състояние на пътя и предвижда незабавното сигнализиране на препятствията по него и тяхното отстраняване във възможно най-кратък срок.

С уведомително писмо ищецът е поканил ответника да възстанови

изплатеното от нас застрахователно обезщетение. До момента претендираната сума не била изплатена, откъдето за ищеца възниква правният интерес, от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

Посочва банкова сметка, на която да му се изплати сумата, на основание

чл.127, ал.4 ГПК - титуляр на банкова сметка „*” ЕАД, IBAN: * BIC:

UBBSBGSF при „Обединена Българска Банка” АД

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва

предявения иск по основание и размер. Твърди, че застрахователният договор не е бил валиден към датата на ПТП и няма ОУ. Твърди, че няма дупка, няма протокол за ПТП, което е нарушение на закона. Твърди, че процесното ПТП не се обхваща от договора по Каско. Прави възражение, че вредите са вследствие на износеност на гумите. Прави възражение за съпричиняване от водача на л.а. Прави възражение за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от юрисконсулт. Поддържа иска. Молят да се уважат. Претендират разноски.

Ответникът в о.с.з. се представлява от юрисконсулт. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,

поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2

ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото

производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване

правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 4178/30.01.2026 г. (л.39-45 от делото) съдът е разпределил доказателствената тежест и какви са предпоставките, за да възникване на регресното вземане по иска с правна квалификация чл.410, ал. 1, т. 2-2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД:

1. наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил за „СОТ - С*” ЕООД към датата на процесното събитие 11.07.2022 г.;

2. застрахователния договор да покрива посочения риск;

3. Възникнало ПТП на 11.07.2022 г., около 10:15 ч., по Северна скоростна

тангента на гр. София, с посока на движение към магазин Мосю

Бриколаж в к.в Люлин и в самото кръгово за посока кв. Люлин, МПС *”

модел „*” с per. № *, управлявано от И. Н. С. преминава през

необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в близост до бордюр, с цел за избегне удар от засичане от друг автомобил със сръбска

регистрация;

4. имуществени вреди на увредения автомобил да са причинени,

вследствие от ПТП – чрез преминаване през необезопасено и необозначено препятствие;

5. наличието на участък от пътя с необезопасено и необозначено

препятствие на пътното платно;

6. ответникът е натоварен да поддържа поддържа посочения път ;

7. вреди на увредения автомобил - Гума предна лява Goodyear 215/60/R19

dot. 0822 износване 15% и Джанта лята шредна лява, Гума предна лява

Goodyear 215/60/R19 dot. 0822 износване 15%; Джанта лята предна лява;

носач преден ляв и амортисьор преден ляв. По щетата е изготвен и снимков материал;

8. размерът на вредите да е 604.85 лева

9. ищецът е направил обичайни разходи по ликвидацията в размер на 15.00

лева - ликвидационни разноски;

10. ищецът е изплати процесната сума от 604.85 лева на собственика на увредения автомобил и За да бъде отхвърлен иска, при условията на насрещно и пълно

доказване, ответникът следва да установи, че е платил по задължението си по чл.410 КЗ, както и направените от него и възражения:

1. правопогасяващо възражение: завишеност на оценените вреди,

съпричиняване и гумите са били износени.

2. правоизключващо възражение: противоправно поведение на водача на увреденото МПС (нарушение на правилата на ЗДвП – чл.20, ал.2 ЗДвП )

По наличието на договор, времето на действия и покрит риск

Видно от представения договор за имуществено застраховане „Каско“, увреденото МПС има дожовор за автомобилна застраховка „Каско +“ със срок на действие от 13.05.2022 г. до 12.05.2023 г. при ищеца. Договорът включва клауза П – пълно каско, заедно с клаузи „Премиум“ и „Чужбина“ и ремонт приофициален сервиз. Съгласно ОУ на ищцовото дружество, валидно към процесния договор, каското включва вреди от пътнотранспортно произшествие (ПТП). Клаузата покрива всички щети от ПТП. Съгласно §6, т.30 ДР на ЗДвП, "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. С оглед твърдението в исковата молба, че ПТП е настъпила в резултат на движение по път, собственост на ответника, съдът приема, че договорът за имуществено застраховано покрива процесния случай, тъй като вредата се твърди, че е в резултат на движение на МПС по път (л.4,62-73 от делото).

С оглед изложеното съдът приема, че е доказано наличието на договор за имуществено застраховано, който да е валиден към датата на застрахователното събитие – 11.07.2022 г., както и че процесното събитие, за което се търси обезщетение попада като покри риск по договора.

Следователно са доказани първата и втората предпоставка за уважаване на иска.

По вредите и наличието на ПТП

Видно от уведомление за щета и протокол – опис за щети на л.а., при оглед на ищеца, се констатира, че вредите на процесния автомобил са така, както са описани в уведомлението и в ИМ (л.5,12-14 от делото).

От представената декларация от свидетеля пред ищеца се установи, че ПТП е станало на посочената дата и място, като причината е засичане от трето лице със сръбска регистрация, при което за да избегне удара преминал през дупка на пътя, която е в близот до бордюр (л.5 от делото). Съдът напълно кредитира това писмено доказателствено средство, защото фиксира свидетелски показания в най-пресния момент от ПТП.

По делото е разпитан свид.Н.. Свидетелят установява факта на ПТП, датата и мястото, идентификационните данни на л.а. От показанията се установиха механизма на ПТП – при движение по околовръстен път, на кръговото за Калотина, при направа на ляв завой, навлизане в кръговото движение в посока от Люлин към Бриколаж, водачът на увредения л.а. бил засечен от л.а. с чуждестранни регистрация и за да избегне удара ПТП, преминал през дупка и се ударил в бордюра. Установява, че видимостта е била ясна, добра метеорологична обстановка, движил се с не повече от 30km/h, както и че дупката не е била сигнализирана, обозначена. Свидетелят установява видимите щети – спукал предна лява гума, деформирал джанта. Установява, че единственият начин да избегнел ПТП е да преминал през дупката, която го отклонила към бордюра. Не установява, че е видял дупките преди инцидента. Не установява, че дупките били сигнализирани или обезапасени (л. 94-95 от делото). Съдът кредитира свидетелските показания изцяло, като пълни, обективни и достоверни. Свидетелят не е заинтересован от изхода на делото, защото няма отношение към резултата. Освен това същият е свидетел – очевидец. На следващо място, показанията му кореспондират с останалите материали по делото. Нещо повече, показанията са последователни и логични, тъй като описаната от него ситуация отговора напълно на метеорологичните условия към 11.07.2022 г. – летен период.

По делото е прието заключението на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което съдът частично кредитира като обективно, пълно и достоверно, като не кредитира в частите посочени по-долу. От него се установи, че на процесния л.а. са нанесени вреди – спукана предна лява гума, деформирана предна лява лята джанта, носач преден ляв, преден ляв амотрисьор и вентил, като на 11.07.2022 г. около 10.15 часа л.а. „* Д*“ с рег. № * се движи по Софийски околвръстен път, с посока от бул. „Ломско шосе“ към бул. „Царица Йоана“ и на кръгово на бул. „Сливница“, водачът предприема манера за завой наляво в кръгово движение, в посока бул. „Добринова скала“, посока магазин Бриколаж, при което е засечен от автомобил с чужда регистрация, при което за да избегне удара водачът на л.а. „* Д*“ предприема маневра за отклонение наляво, при което преминава през отводнителна вдлъбната шахта и се удря в бордюра от ляво, вследствие на което се нанасят посочените щети.

САТЕ не установява наличие на дупка, тъй като асфалтът е нов и няма данни за дупки, нито за променена пътна настилка, специфични при частично полагане на асфалтово покритие. САТЕ дава заключение, че препятствието е преминаване през вдлъбната отводнителна шаха, а не през дупка, която липсва. Следователно препятствието, което е накарало водачът на увредения л.а. да се удари в бордюра е засичане и преминаване през неравна отводнителна шахта.

Заключението установява, че посочените вреди се получава при преминаване през хлътнала отводнителна шахта и удар в бордюр.

Експертизата установява, че ударът би бил предотвратим, ако не е имало засичане от чуждестранния л.а.и водачът не е предприел маневра маневра за отклонение наляво.

САТЕ установява, че причината за ПТП е поведението на чуждестранния л.а., отклонението наляво и наличието на неравноправност по платното за движение.

По делото не е установено да има знаци и сигнали за тези дупки.

При тези факти съдът направи извод, че причината за ПТП се дължат в рядката хипотеза на три причинно-следствени факта, наличието на един от който обуславя осъществяването на другия.

Причината за вредите се дължи на преминаване през неравна отводнителна шахта и удар в бордюр, което поведение е причинено от маневра наляво от водача, за да избегне засичане.

Следователно, без засичане, водачът на увредения л.а. няма да направи ляв завой, за да се преминае през шахтата и да се удари в бордюра. Така липсата на неравна шахта и бордюр означава, че вредата няма да настъпи, въпреки налачието на засичане и отклонение наляво. Самото засичане и отклонение наляво не са причина за вредите и ПТП. Това е така, защото наличието на тях не е в причинно-следствена връзка в неравната шахта. Водачът на увредения л.а. не е преминал целенасочено в неравната шахта, за да се приеме, че другите два фактора (засичане и завиване наляво) влияят върху избора. САТЕ установява, преминаването през шахтата е следствие от засичане и завой наляво. При това положение, съдът съобрази ЗДвП и ППЗДвП, като установи, че водачът няма задължение да очакват и да предвидят неравности по пътното платно, при осъществени от тях маневри (неравна отводнителна шахта).Това е така, защото не може да им се вмени задължение да се съобразят с нещо, което евентуално ще възникне, ако са налице други фактори. Случайността за наличието на неравен път не е предпоставка за ангажиране отговорността на водачите.

Следователно преминаването през неравност на платното за движение е основна причина. В случая, фактите по засичането и маневра наляво ще имат значение, ако л.а. се ударил правомерно поставен уред или място в платното за движение. Това е така, защо дори и със засичането и маневрата, увредата няма да настъпи, ако не е била неравността – вдлъбната шахта. Същата не е била на нормалната траектория на увредения л.а., за да се приеме, че с умисъл същият е преминал през нея.

Ето защо съдът не кредитира заключението в частта, с която установява, че причината за ПТП е поведението на водача на чеждустранния л.а. и завоя наляво. Те са факти, но тяхното наличие не обуславя наличието на препатствие по пътното платно.

С оглед изложеното, съдът приема, че е доказан факта на ПТП на процесното място, вреди и участници, както и вредите върху процесния

автомобил. Доказани са трета, четвърта, пета и седма предпоставка за уважаване на иска.

По отношение на причинно-следствената връзка (механизъм)

По делото е прието заключението на съдебно авто-техническа експертиза (САТЕ), която съдът напълно кредитира като обективна, пълна и достоверна. От него се установи, че вредите върху л.а. гуми се явяват в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като вредите са получени по място и начин, който съответства на установения механизъм (л.104-114 от делото).

С оглед изложеното съдът приема, че процесните вреди са се получили, вследствие на преминаване през препятствие, така както е посочено в ИМ. По делото не се събраха доказателства да има друг механизъм на получаване на вредите. Не се събраха доказателства, вредите да се причинени от друг механизъм, освен чрез преминаване през неравност по пътя и удар в бордюр. Ето защо възражението на ответника не е основателно. Доказано е наличието на препятствие от свидетелските показания за посоченото време и място.

Доколкото ответникът не обори презумпцията за вина, установена в чл. 45 ЗЗД, се приема, че причинителят, т.е. ответникът е действал виновно.

Настоящият съдебен състав приема, че е доказана четвърта, пета и седма предпоставка за уважаване на иска, а именно причинно-следствена връзка между вредата и процесното ПТП, а процесното ПТП е вследствие на необезопасено и несигнализирано препятствие.

По задължението на ответника

Експертизата установява, че при скорост от 30 km/h и ясна видимост, ударът не би бил предотвратим, но е правен въпрос, дали се носи отговорност за предвидено препятствие (л. 104-114 от делото).

Въпросът който следва съдът да отговори, дали скоростта на водача на л.а. Мерцедес е следвало да бъде по-ниска от 30 km/h, за да предотврати удара.

Видно от публичните регистри на АГКК, както и събраните по делото доказателства, кръговото движение за Калона, представлява държавен имот.

ПТП-то е настъпило е на кръговото за Калотина. Пътят, на който се е случило произшествието е републикански по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗП,поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП задължена да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно ответната А*“.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП ремонтът и поддържането на републиканските пътища са възложени на А*”. По отношение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, нормата на чл. 30, ал. 3 от ЗП /действаща към момента на настъпване на инцидента/ установява правилото, че Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта им при условията и по реда, определен с правилника за прилагането на закона. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ППЗП, агенцията осъществява дейностите по поддържане на републиканските пътища, включително и текущия ремонт, които са извън границите на урбанизираните територии и в платната за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания.

Агенцията, като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението, като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на пътното платно от сътоветния републикански път. Според даденото в т.3 от ППВС №4/ 30.10.1975г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В конкретния случай именно бездействието на последните по ремонта и поддържането на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което ответникът следва да носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, които са последица от неизпълнението на задълженията на служители на ответната агенция или други изпълнители.

С оглед на това, че наличието на неравност на пътната настилка /вдлюбната отводнителна шахта/, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които АПИ е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, отговорност носи ответникът.

Доказана е шестата предпоставка за уважаване на иска.

По размера на вредите

По делото е прието заключението на СТЕ, която съдът напълно кредитира в тази част като обективно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице. От него се установи, че размерът на вредите е 817.87 лева с ДДС, а ликвидационните разноски са в размер на 15.00 лева (л.104-114 от делото).

Искът е доказан по размер, тъй като се претендират 604.85 лева за възстановяване на сума и 15.00 лева ликвидационни разноски.

С оглед изложеното съдът приема, че са доказани осмата и деветата предпоставка за уважаване на иска.

По заплащането на увреденото лице

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която съдът напълно кредитира като обективно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице. От него се установи, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 604.85 лева на 11.10.2022 г., т.е. това е преди приключване на съдебното дирене по чл.235, ал.2 ГПК, поради което правото на регрес срещу причинителя на вредата е възникнало (л.61 от делото).

С оглед изложеното, съдът приема, че е доказана и десетата

предпоставка за уважаване на иска.

Съдът приема, че е налице деликт – противоправно поведение на ответника, което в причинно-следствена връзка с причинените вреди на увредения автомобил, а застрахователят е изплатил обезщетението на собственика на увредената вещ, поради което се е суброгирал в правата на увреденото лице. Ето защо по основание искът е доказан напълно, а по размер изцяло доказан.

В процесния случай няма предявен иск по чл.86 ЗЗД, поради което е без значение датата на забавата.

По възраженията на ответника

На първо място следва да се отбележи, че възраженията на ответника са хаотични и не правят различна между обща и специална норма по чл.20 и чл.21 ЗДвП. По делото не се установи свидетелят да се е движил с несъобразена скорост. Доколкото няма знаци и сигнали, то процесните дупки са непредвидими и като такива водачът на увредения автомобил не е имал задължение да се съобразява с тях и процесната скорост от 30 km/h е била съобразена с оглед чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.21 ЗДвП.

Липсват доказателства за груба небрежност.

Възраженията на ответника не са основателни. Ответникът не е обезпечил доказателствата по своите възражения. Същите са недоказани. По делото се установи, че е налице застрахователно покритие, налице е ПТП, установи се механизъм и причинноследствена връзка. Установи се размера на вредите, който е в повече от този, който ищецът претендира.

Не се установи по делото да има износване на гумите. Дори и да име, САТЕ е отчела цената на гумите към момента на деликта.

Не се установи съпричиняване от страна на водача на л.а. * Д*. Липсват доказателства в тази насока.

Ответникът не успя да докаже при условията на пълно и насрещно доказване своите възражения.

Представените от ответника доказателства за извършен ремонт на процесния участък, съдът приема за неотносими. Това е така, защото същите представляват частен докумунет по изпълнение на договор за изработка и обществена поръчка, поради което не се ползват с материална доказателствена сила. Същите служат само за изпълнение на облигацията, но не и за процесното дело. Ето защо съдът не ги кредитира.

По разноските

С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Не е основателно възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК. На първо място, същото е бланкетно и съдът няма задължение да се произнася по него. Второ, ответникът сам е оспорил целия иск – наличие на застархователно обезщетение, покрит риск, заплащане на процесната сума на сервиз и други, поради което с оглед своито възражения е усложнил процеса, като същият не е среден или лесен от фактическа и правна страна.

Следователно, с безбройните си възражения, ответникът е усложнил процеса, поради което не може да се полза, че процесът е със средна и ниска степен на сложност. Това е така, защото ако ищецът претендира това, то е следвало да оспори само механизма и вината и да обезпечи своите възражения, а не да оспорва облигационната връзка, покрития риск и други, които още с исковата молба са редставени неоспорени доказателства. Ето защо претендираното възнагражедине от страна на ищеца не е прекомерно.

Ищецът представя списък (л.123 от делото) и претендира следните разноски: 25.56 евро държавна такса (л.20 от делото); 500 евро депозит за САТЕ (л.51 от делото); 25.00 евро депозит за разпит на свидетел (л.53 от делото); 100 евро депозит за ССчЕ (л.52 от делото); и 204.52 евро

адвокатско възнаграждение (л.23от делото).

Общият брой разноски, които следва да се признаят на ищеца са в размер на 855.08 евро, за които ответникът следва да бъде осъден.

Воден от горното, СЪДЪТ