Решение № 277 от 9.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4792/2025 г.

Производството е образувано по жалба на •••• против ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ № 5305000026/05.09.2025г. на ••• на Община Варна, с което към жалбоподателят е отправено предупреждение на осн. чл. 28 от ЗАНН, за извършено нарушение на чл. 14, ал.4 вр. чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ вр. чл. 28 ЗАНН. С жалбата се иска отмяна на предупреждението. Твърди се, че предупреждението било издадено и подписано от •• на гр. Варна Б.К. по времето, в което той е бил в ареста, което било абсолютно основание за нищожност по чл. 146,т.1 от АПК. Счита се още, че ако предупреждението било подписано от друго лице пак би било процесуално нарушение. Алтернативно се изразява позиция за липса на извършено административно нарушение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на предупреденото лице. По същество се иска отмяна на предупреждението, като се поддържат и доразвиват основанията за отмяна, наведени с жалбата, в това число с депозирани след съдебно заседание писмени бележки. Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. По същество счита, че предупреждението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 21.03.2025 г. в Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ от ••• постъпила декларация по пощата с дата на изпращащо пощенско клеймо 19.03.2023 г., в която се извършвало деклариране промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на дължимия данък. По този повод свид. П. К. установила, че има промяна на отчетната стойност за недвижим имот към дата 31.12.2024 г., находящ се в гр. Варна, с.о. Ментеше и че при подаване на декларацията не бил спазен законоустановения двумесечен срок за съобщаване на това обстоятелство, съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 9 от Закона за местни данъци и такси във връзка със срока по чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Към декларацията по чл.14, била приложена справка с новите стойности към датата на промяна 31.12.2024 год., но в приложената справка, нямало дата на съставяне на справката кога е издадена, дали преди протокола или след протокола като промяната от 31.12.2024 год. била отразена в самата декларация в полето дата на промяна на обстоятелствата. На 21.03.2025 г. процесното дружество подало придружително писмо за общо 4 броя декларации, където имало информация, че е приложен препис извлечение от протокол на Управителен съвет, но този протокол не съдържал данни, за кои имоти се прави промяна на отчетната стойност. Законовият срок за подаване на информация за настъпилата промяна на отчетната стойност, имаща значение за определяне размера на данъка на данъчно задълженото лице бил до 28.02.2025г. За констатираното нарушение свид. П. К. съставила АУАН 5305000767/22.04.2025г. за нарушение на чл. 14, ал.9 от ЗМДТ вр. срока по чл. 14,ал.1 от ЗМДТ, вр. с пр.1,т.1 от ДРЗМДТ вр. чл. 2 от ЗСч, вр. чл. 123,ал.1 от ЗМДТ. Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на управител на дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения. Впоследствие било подадено допълнително писмено възражение. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал предупреждение № 5305000026/05.09.2025г., като е възприел изцяло фактологията, изнесена в АУАН, подписано от П. П. •••, който осъществявал функциите на •• съгласно заповед № К-016/01.09.2025г. за периода от 01.09.2025г. до 30.10.2025г. Посочена била правна квалификация на извършеното нарушение по чл.14,ал. 4 вр. чл. 14, ал. 1 ЗМДТ вр. чл. 28 ЗАНН. На дружеството било отправено предупреждение по чл. 28 ЗАНН. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства, както и гласните такива-показанията на св. П. К., както и на св. В. Показанията на разпитания свидетел напълно кореспондират с отразеното в съставения АУАН, както и с писмените доказателства по делото. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намери от правна страна следното: Предупреждението е издадено от компетентен орган – ••••, което е видно и от приложените по преписката заповеди, съответно съдът не споделя възраженията на въззивника в тази насока. Действително предупреждението е издадено в условията на заместване, при което заместващият изпълнява правомощията на заместване в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Необходимостта от заместване се обосновава с обективна невъзможност на титуляра (задържане по наказателно производство), заместникът подписва акта в рамките на правомощията на титуляра, като издаденото предупреждение съдържа бележка за заместването (посочен е номерът на заповедта, която е приложена и по преписката). Поради това, настоящият състав намира, че издаденият акт се счита за изхождащ от титуляра, макар и подписан от заместника, но отговорността за законосъобразността му носи заместникът. Административнонаказващият орган е изпълнил задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен е и тридневния срок за възражения по АУАН; предупреждението е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му, като съдържат всички реквизити, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства е направил извод, че е извършено административно нарушение. Правилно е отразено, че случаят е маловажен по чл. 28 от ЗАНН, според който при административно нарушение, АНО може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. Със съставеният акт за установяване на административно нарушение спрямо дружеството е било възведено обвинение, което като фактически състав абсолютно коресопондира с фактическата обстановка установена по делото и обективирана в предупреждението. Безспорно е установено, че въззивното дружество - данъчно задълженото лице е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч и търговско предприятие ЕАД по смисъла на ТЗ. Безспорно е установено също и че данъчно задълженото предприятие не е спазило срока за подаване на информация за настъпила промяна на отчетната стойност на недвижими имоти представляващи поземлен имот с идентификатор •••• с две сгради в имота, находящи се в гр. Варна ••••, като срокът е бил до 28.02.2025г., а самото нарушение е било извършено на 01.03.2025г., чрез бездействие от страна на въззивното дружество. В съдебна зала е разпитан и св. В. - лицето изпратило декларацията по чл. 14 ЗМДТ, като същия казва, че е трябвало да има представено решение на Управителен съвет на дружеството въззивник преди да внесе декларацията и че промяната на отчетната стойност е отчетена към 31.12.2024г., а декларацията е входирана на 24.03.2025г. с пощенско клеймо от 19.03.2025г., което се явява повече от две седмици след изтичане на двумесечния срок, който законодателят е предвидил, като обстоятелствата около организирането на управителния съвет не са от естество да отменят законовите задължения на дружеството да декларира в срок съответната промяна. По делото се установи и че действително процесното предупреждение е съставено от името на ••• на гр. Варна Б. К. по времето, в което същият е бил в ареста и че е подписано в условията на заместване от негов определен законово заместващ, което не се явява спорен факт между страните и по никакъв начин не води до нищожност на оспорваното предупреждение. Настоящият съдебен състав приема, че е безспорно доказано извършеното от въззивното дружество нарушение на ЗМДТ и че правилно АНО го е отнесъл към хипотезата на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН и след като е съобразил, че се явява първо нарушение от страна на санкционираното юридическо лице и че в крайна сметка декларацията е подадена с малко закъснение. Предупреждението по чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е писмена мярка за маловажни административни нарушения. Наказващият орган не налага глоба, а предупреждава нарушителя, че при повторно нарушение от същия вид в 1- годишен срок ще му бъде наложено наказание, съответно нарушителят не плаща глоба, но нарушението се отчита, ако извърши ново в рамките на една година. В конкретния случай АНО правилно е отправил предупреждение към въззивното дружество, съобразявайки смекчаващите отговорността обстоятелства и формалният характер на извършеното нарушение. С оглед горното, Предупреждението следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 66.47 евро (130 лева). Предвид горното, съдът