Решение № 216 от 28.7.2026 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 716/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по жалба на „П.......“ ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. В., район Младост, бул. „Р.“, сграда на „М................. В.“ срещу Наказателно постановление №41/ 20.05. 2026 г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция- Стара Загора, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2556,46 евро за нарушение на чл. 220, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, във връзка с чл. 219, ал. 1 от същия закон. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, като основното възражение е за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне и връчване на АУАН. Твърди се, че акта е съставен в отсъствие на нарушителя без наличие на предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, поради което е нарушено правото на защита на дружеството. Иска се отмяна на наказателното постановление. В с.з. жалбоподателя, редовно призован, не изпраща представител. Въззиваемата страна- Директорът на РЗИ- Стара Загора, в с.з. се представлява от адв. Б., която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи доказателства и претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено следното: На 02.09.2025 г. служители на РЗИ-Стара Загора извършили проверка в аптека, находяща се в гр. К., ул. „...............“, стопанисвана от „П.......“ ООД. При извършената проверка в обекта била установена служителката Я.Х.Г., която се намирала зад аптечния щанд и извършвала дейности по обслужване на клиенти и отпускане на лекарствени продукти. При проверката било установено, че лицето не притежава необходимото образование и професионална квалификация „магистър-фармацевт“. При извършената проверка бил съставен Констативен протокол № КД- 07-71/02.09.2025 г., подписан без възражения. За установеното нарушение бил съставен АУАН №41/ 27.11.2025 г., въз основа на който било издадено атакуваното наказателно постановление. В съдебното заседание актосъставителят Н. Д. Д. потвърждава констатациите от проверката. Посочва, че при посещението в аптеката на място не е присъствал магистър-фармацевт, а зад щанда се намирала служителка, която извършвала дейност по обслужване на клиент. Свидетелката заявява, че лицето е имало поставена табелка с длъжност „касиер“. Показанията на свидетелката съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, доколкото същите се подкрепят от писмените доказателства по делото. По делото са приети писмените доказателства: АУАН №41/ 27.11.2025 г., наказателно постановление №41/ 20.05.2026 г., констативен протокол №КД- 07-71/ 02.09.2025 г., трудов договор №201/ 09.09.2024 г., извлечение от регистъра на аптеките и разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти. При така установената фактическа обстановка съдът в настоящия си състав достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес от оспорване на наказателното постановление, в предвидения от закона срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Наказателното постановление е издадено от компетентен административно-наказващ орган- Директор на Регионална здравна инспекция- Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия. Спазени са изискванията на член 57 от ЗАНН относно съдържанието и формата на наказателното постановление. В него са посочени нарушителят, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства, при които е било осъществено, нарушените законови разпоредби и правното основание за налагане на имуществената санкция. Фактическото описание на нарушението е достатъчно конкретно и ясно, поради което санкционираното дружество е могло да разбере за какво административно нарушение е привлечено към отговорност и да организира защитата си. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, свързано с твърдението, че АУАН №41/ 27.11.2025 г. е съставен в отсъствие на представляващия дружеството, без да е била отправена покана за явяване, поради което административно-наказателното производство било опорочено още при започването му. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН установява общото правило, че акта за установяване на административно нарушение се съставя в присъствие на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Същевременно законодателят е предвидил изключение в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, съгласно което акт може да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя, когато последния е известен, но не може да бъде намерен или когато, след като е бил поканен, не се яви. В настоящия случай следва да се съобрази спецификата на административно-наказателната отговорност на юридическите лица. Съгласно чл. 83 от ЗАНН имуществената санкция се налага на юридически лица и еднолични търговци за неизпълнение на задължения, произтичащи от тяхната дейност. Тази отговорност не е лична в смисъла, приложим към физическите лица- нарушители, а е свързана с качеството на юридическото лице като самостоятелен субект на административно- наказателна отговорност. Следователно не може да се приеме, че всяко съставяне на АУАН без физическото присъствие на управителя на дружеството представлява нарушение, водещо автоматично до отмяна на наказателното постановление. Законът не поставя изискване акта задължително да бъде съставен лично пред законния представител на юридическото лице, нито предвижда, че отсъствието му само по себе си опорочава административно-наказателното производство. В случая по делото е установено, че нарушителя е бил индивидуализиран като търговско дружество, а не като физическо лице. Данните за дружеството, неговото седалище, адрес на управление и представляващото го лице са били известни на административно-наказващия орган. Не се установява актосъставителя да е бил поставен в невъзможност да установи нарушителя или да осигури последващото му участие в производството. Съгласно разпоредбите на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН съставянето и предявяването на АУАН представляват процесуални действия, насочени към индивидуализиране на нарушението и осигуряване възможност на нарушителя да разбере за какво административно нарушение е привлечен към отговорност и да организира защитата си. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че административно-наказателното производство е започнало въз основа на надлежно съставен АУАН № 41/ 27.11.2025 г., в който са описани фактите, при които е извършено нарушението, нарушените правни норми и обстоятелствата, относими към ангажирането на административно- наказателната отговорност на дружеството. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН нарушителят има право в срок от връчването на акта да направи писмени възражения. Това право е било предоставено на жалбоподателя. По делото не са ангажирани доказателства, че дружеството е било лишено от възможността да представи възражения, да сочи доказателства или да организира защитата си. Напротив- същото е упражнило в пълен обем правото си на защита, като е обжалвало наказателното постановление пред съда, изложило е подробни правни и фактически възражения и е участвало в настоящото съдебно производство чрез процесуалните възможности, предоставени му от закона. Поради това съдът приема, че дори и да е налице отклонение от обичайната процедура по съставяне на акта, то не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото не е довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Съществено процесуално нарушение е налице само когато нарушението на процесуалните правила е довело или обективно е могло да доведе до накърняване на правото на защита и до невъзможност лицето да разбере обвинението срещу него и да се противопостави на него. Такова нарушение в настоящия случай не се установява. Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на съдебна практика, в която се приема, че липсата на покана за съставяне на АУАН може да бъде съществено нарушение. Посочените съдебни актове касаят конкретни случаи, при които административно-наказващия орган е лишил нарушителя от възможност за участие в производството или изцяло е пренебрегнал изискванията за уведомяване. Настоящият случай е различен, тъй като жалбоподателя е получил препис от акта, запознал се е с административното обвинение и е имал реална възможност да изложи защитната си позиция. Ето защо съдът приема, че не са налице основания за отмяна на наказателното постановление поради нарушение на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. На следващо място съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за наличие на противоречие между описаните в наказателното постановление фактически обстоятелства и посочените като нарушени правни норми, както и за неяснота относно административното обвинение. В административно- наказателното производство е необходимо нарушението да бъде описано по начин, който позволява на нарушителя да разбере фактическите обстоятелства, въз основа на които се ангажира отговорността му, както и правната квалификация на деянието. В случая това изискване е изпълнено. Описаното в акта и наказателното постановление нарушение е ясно и конкретно индивидуализирано- посочено е, че в стопанисвания от „П.......“ ООД аптечен обект е било допуснато лице, което не притежава необходимата професионална квалификация „магистър-фармацевт“, да извършва дейности по отпускане на лекарствени продукти. От събраните по делото доказателства се установява именно това фактическо положение- че служителката е извършвала действия по обслужване на клиенти и отпускане на лекарствени продукти, без да притежава изискуемото по закон качество. Обстоятелството, че лицето е било назначено на длъжност, различна от „магистър-фармацевт“, не изключва отговорността на дружеството. Предмет на административнонаказателната отговорност по чл. 288, ал. 1 от ЗЛПХМ не е заеманата длъжност по трудово правоотношение, а фактическото допускане в аптечния обект на лице без необходимата правоспособност да извършва дейности, които закона е предоставил на лица със съответната професионална квалификация. Посочените в наказателното постановление разпоредби на чл. 219, ал. 1 и чл. 220, ал. 1 от ЗЛПХМ не представляват самостоятелно вменени нарушения на юридическото лице, а определят съдържанието на дейностите, извършвани в аптеката, и изискванията относно лицата, които могат да ги осъществяват. Именно чрез тези разпоредби се определя противоправността на поведението, визирано в санкционната норма на чл. 288, ал. 1 от ЗЛПХМ. Именно разпоредбата на чл. 288, ал. 1 от ЗЛПХМ индивидуализира субекта на отговорността- търговец на дребно с лекарствени продукти, поради което не е налице несъответствие между фактическото описание и правната квалификация. Съгласно чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ аптеката е здравно заведение, в което се извършват, наред с останалите посочени дейности, и дейности по отпускане на лекарствени продукти. Разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от същия закон установява изискването тези дейности да се извършват от магистърфармацевт. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, обаче е това по чл. 288, ал. 1 от ЗЛПХМ- допускане от страна на търговец на дребно с лекарствени продукти тези дейности да бъдат извършвани от неправоспособно лице. Поради това не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че юридическото лице не може да наруши разпоредбите на чл. 219 и чл. 220 от ЗЛПХМ. Действително тези правни норми съдържат правила относно организацията на аптечната дейност и изискванията към лицата, които я извършват, но тяхното нарушаване от страна на търговеца се проявява именно чрез предвидената в чл. 288, ал. 1 от ЗЛПХМ форма на административно нарушение- допускане на неправоспособно лице да осъществява такива дейности. Неоснователно е и възражението, че посочването на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 28/ 09.12.2008 г. създава неяснота относно нарушението. Цитираната разпоредба има допълващо значение, като конкретизира изискването работещите в аптеката да извършват дейности съобразно притежаваната от тях квалификация. Тя е относима към установеното нарушение и не води до промяна на предмета на административното обвинение. В случая административно- наказващият орган не е приел, че дружеството е извършило няколко отделни административни нарушения, а е посочил относимите материалноправни норми, които определят съдържанието на нарушението и неговата правна квалификация. Налице е едно изпълнително деяние- допускане в стопанисвания от дружеството аптечен обект неправоспособно лице да извършва отпускане на лекарствени продукти, което се субсумира под състава на чл. 288, ал. 1 от ЗЛПХМ. Поради това не е налице хипотеза на чл. 18 от ЗАНН, доколкото не се касае за множество отделни нарушения, а за едно нарушение, за което закона предвижда имуществена санкция. Съдът намира също, че посочването на нарушените разпоредби е извършено достатъчно ясно и конкретно, като жалбоподателят не е бил поставен в невъзможност да разбере за какво нарушение е санкциониран. Това се установява и от съдържанието на жалбата, в която подробно са развити възражения именно относно приложението на чл. 219, чл. 220 и чл. 288 от ЗЛПХМ, което показва, че дружеството е разбрало естеството на повдигнатото административно обвинение и е организирало защитата си. В тази връзка съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Потвърждаването на наказателното постановление обуславя основателност на направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на направените по делото разноски, съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 84 от ЗАНН и приложимите правила относно присъждане на разноски за адвокатска защита. По делото е представено пълномощно за процесуално представителство, както и доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 410 евро. Същото следва да бъде присъдено, доколкото представлява действително направен разход във връзка с осъществената защита на въззиваемата страна. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът