Мотиви към Решение № 280 от 29.4.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 4877/2021 г.

Производството е по чл. 44 и следващите ЗЕЕЗА. Съдебното производство е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 ЗЕЕЗА, за разглеждане и допускане изпълнението на Европейска заповед за арест (ЕЗА) № 58/22.11.2021 г., издадена на 22.11.2021 г. от Съдия М.Д.И. — съдия при Трибунал Букурещ, Първо Наказателно отделение, Република Румъния, по дело № 10748/3/2020 на Трибунал Букурещ, Първо Наказателно отделение, Република Румъния, по отношение на българският гражданин Г. Й. Н. – роден на •••• г. в гр. Разлог, област Благоевград, ЕГН – ••••••••••, българин, българско гражданство, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, с адрес по местоживеене — гр. София, ул. “•••• – във връзка с изпълнение на наложено му наказание в размер на 4 /четири/ години и 4 /четири/ месеца „Лишаване от свобода“, по присъда № 753 от 24.06.2021 г. на Трибунал Букурещ — Първо Наказателно отделение, постановена по дело № 10748/3/2020 на Трибунал Букурещ, Първо наказателно отделение, Република Румъния, влязла в сила като окончателна, чрез необжалване на 08.09.2021 г., с която българският гражданин Г. Й. Н. е осъден за 3 престъпления по чл.228 НК, ал.1 от Наказателния кодекс /НК/ на Р Румъния; по чл.360, ал.1 и ал.3 от НК на Р Румъния и по чл.250, ал.1 от НК на Република Румъния, извършени на 24.05.2014 г. и на 25.05.2014 г., и в тази връзка за предаване на българския гражданин на издаващата ЕЗА държава – Република Румъния. В хода на съдебните прения, представителят на Софийската градска прокуратура намира, че ЕЗА е издадена от компетентен орган, притежава необходимите реквизити; придружена е с превод на български език, с което са изпълнени формалните изисквания на чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Изтъква, също така, че е безспорно установена самоличността на исканото лице, както и, че в ЕЗА се съдържат данни за издаващия орган; за заповедта за задържане на исканото лице; за обстоятелствата, при които са извършени престъпленията, за които Н. е осъден; за времето, мястото и степента на участие на исканото лице в тях, както и данни за характера и правната квалификация на престъпленията, поради което приема, че са изпълнени изискванията на чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА. Излага аргументи, че не са налице основанията по чл. 39 или чл. 40 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни Заповедта, тъй като исканото лице не е привлечено като обвиняем, нито е подсъдим в Р България за същите престъпления, за които е издадена ЕЗА. Прокурорът първоначално приема, че са налице основанията за отлагане изпълнението на ЕЗА, с оглед това, че търсеното лице търпи в момента наказание по НОХД № 433/21 г. по описа на РС – Монтана, в размер на 2 години „Лишаване от свобода“, в насока на което предлага съдът да постанови решение, с което търсеното лице Г. Й. Н. да бъде предадено на румънските власти, след изтърпяване на съответното наказание. Впоследствие, след изложената позиция от исканото за предаване лице прокурорът в своя защита, прокурорът заявява, че съдът следва да откаже предаването на лицето на румънските съдебни власти, като приеме за изпълнение постановената присъда от Трибунал Букурещ, Р. Румъния, Първо наказателно отделение, по дело № 10748/20 г. на Трибунал Букурещ, Р. Румъния. Защитникът на исканото лице – адв. Н. – от САК, моли съда да постанови решение, с което да откаже изпълнението на ЕЗА, по съображения, че същата е издадена за изпълнение на наказание „Лишаване от свобода“, постановено в съдебен процес, по който Г. Й. Н. не се е явил лично, поради което намира, че е налице основание за отказ изпълнението на ЕЗА, на основание чл.40, ал.2, т.1, 2, 3 и 4 от ЗЕЕЗА. Посочва, че е било нарушено правото на защита на осъденото лице, тъй като Н. не е бил призован лично за участие по делото, а същевременно на властите в Р. Румъния е бил известен неговият адрес, т.е. не е ясно дали се касае за редовна или нередовна процедура по призоваване, нито по какъв начин Н. е бил информиран за датата на с.з. Отбелязва и, че липсват данни на Н. да е бил назначен адвокат и дали защитата му е осъществена ефективно. Заявява, че съществува основание за отлагане изпълнението на така издадената ЕЗА по реда на чл.52, ал.1 ЗЕЕЗА, тъй като понастоящем Н. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“. Исканото лице – Г. Й. Н., подкрепя казаното от защитника си; не оспорва присъдата на румънския съд и моли да изтърпи тази присъда в Р. България. В последната си дума Н. отново изразява съгласие с така постановената от Трибунал Букурещ, Първо Наказателно отделение, Република Румъния, присъда и заявява, че желае да изтърпи същата в Р. България. СГС, като съобрази становищата на страните и доказателствените материали, намери за установено следното от фактическа и правна страна: На 22.11.2021 г. от Съдия при Трибунал – Букурещ, Република Румъния, Първо наказателно отделение, е издадена ЕЗА № 58/22.11.2021 г. по дело № 10748/3/2020 г. на Трибунал Букурещ, Първо Наказателно отделение, Република Румъния, по отношение на българският гражданин Г. Й. Н. – роден на •••• г. в гр. Разлог, област Благоевград, ЕГН – ••••••••••, българин, българско гражданство, неженен, осъждан /по негови данни за престъпления против собствеността – кражби/, със средно образование, безработен, с адрес по местоживеене - гр. София, ул. “•••• – във връзка с изпълнение на наложено му наказание в размер на 4 /четири/ години и 4 /четири/ месеца „Лишаване от свобода“, по присъда № 753 от 24.06.2021 г. на Трибунал Букурещ — Първо Наказателно отделение, Р Румъния, постановена по дело № 10748/3/2020 на Трибунал Букурещ, Първо наказателно отделение, Република Румъния, влязла в сила като окончателна, чрез необжалване на 08.09.2021 г., с която българският гражданин Г. Й. Н. е осъден за три престъпления – по чл. 228, ал. 1 от НК на Република Румъния; по чл. 360, ал. 1 и ал. 3 от НК на Република Румъния и по чл. 250, ал. 1 от НК на Република Румъния, и за предаване в тази връзка на българският гражданин на издаващата ЕЗА държава – Република Румъния. Въз основа на така издадената ЕЗА, Н. е обявен за международно издирване, регистриран в ШИС за международно издирване след въвеждането му от румънските съдебни власти, с цел неговия арест и предаването му на основание така издадената ЕЗА № 58/22.11.2021 г. по дело № 10748/3/2020 г. на Трибунал Букурещ, Първо Наказателно отделение, Република Румъния. От страна на Д „МОС“ – МВР, на 29.11.2021 г. е отправено искане до СДВР и ОД на МВР – гр. Враца, във връзка със сигнала за издирване на лицето, с оглед провеждане на ОИМ по неговото установяване и задържане, във връзка с издадената за него ЕЗА от Съда в гр. Букурещ, Р. Румъния. На 06.12.2021 г., в Д „МОС“ – МВР е получен формуляр от СДВР – сектор „Издирване“, съгласно който, след проведените ОИМ от СДВР и след направена справка в Затвора – гр. София, от служител, отговарящ за досиетата на лишените от свобода лица е установено, че поисканото за предаване лице Г. Й. Н., е постъпил в Затвора – гр. София през м. 06.2021 г., преведен от Затвора – гр. Враца, за изтърпяване на наложено му наказание в размер на 2 години „Лишаване от свобода“ и към момента същото се изпълнява в Затвора – гр. София, работещ, като прогнозна дата за изтърпяване на така наложеното на Н. наказание, е посочен м.09.2022 г. На 09.12.2021 г. в СГС, с вх.№ 32276 от цитираната дата, е постъпила чрез електронна поща ЕЗА № 58 от 22.11.2021 г., издадена по дело № 10748/3/2020 г. на Трибунал Букурещ, Първо Наказателно отделение, Република Румъния, с искане, с правно основание чл. 44, ал. 1 ЗЕЕЗА, за образуване на съдебно производство по разглеждане и допускане на изпълнение на тази ЕЗА. Въз основа на искането от румънските власти, е образувано настоящото наказателно – съдебно производство. Производството се провежда по реда на глава V – „Предаване въз основа на европейска заповед за арест” на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Предпоставките за допустимостта му са обусловени от избора на исканото лице да даде или да не даде съгласие за предаване на искащата държава, както и да откаже или да се ползва от принципа на особеността по чл. 61 ЗЕЕЗА. В конкретния случай, исканото лице Г. Й. Н. не дава съгласие за предаване на издалата ЕЗА държава – Република Румъния, както и не се отказва от принципа на особеността, поради което производството по делото се провежда в хипотезата на чл. 44 ЗЕЕЗА. Параметрите на съдебния контрол в това производство са изрично посочени в разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА – съдът следва да прецени налице ли са условията за предаване по чл. 36 и 41, и има ли основания за отказ по чл. 39 и 40, както и за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл. 52 от закона. При отговорите на горните въпроси, съдът упражнява и косвен контрол относно задължителните форма за валидност и минимално съдържание на ЕЗА. Съобразявайки горното, настоящият състав на първо място, се занима с валидността на процесната ЕЗА и прецени, че издадената на 22.11.2021 г. от Съдия М.Д.И. — съдия при Трибунал Букурещ, Първо Наказателно отделение, Република Румъния, по дело № 10748/3/2020 на Трибунал Букурещ, Първо Наказателно отделение, Република Румъния, ЕЗА по отношение на българският гражданин Г. Й. Н. – във връзка с изпълнение на наложено му наказание в размер на 4 /четири/ години и 4 /четири/ месеца „Лишаване от свобода“, по присъда № 753 от 24.06.2021 г. на Трибунал Букурещ — Първо Наказателно отделение, постановена по дело № 10748/3/2020 г., влязла в сила като окончателна, чрез необжалване на 08.09.2021 г., с която Н. е осъден за 3 престъпления по чл.228 НК, ал.1 от Наказателния кодекс /НК/ на Р Румъния; по чл.360, ал.1 и ал.3 от НК на Р Румъния и по чл.250, ал.1 от НК на Република Румъния, извършени на 24.05.2014 г. и на 25.05.2014 г., е правно валидна, доколкото съответства от формална гледна точка на изискванията на чл. 37 ЗЕЕЗА, съдържайки необходимата информация по т. 1 до 7, както и утвърдената форма – Приложение към чл. 37, ал. 1 от Закона. Заповедта е издадена в писмена форма и е изпратена с надлежно извършен превод на български език. От съдържанието й е видно, че са посочени ясно и недвусмислено данни относно самоличността и гражданството на исканото лице. Посочените в ЕЗА данни – дата на раждане, място на раждане, собствено и фамилно име, напълно съвпадат с данните за участващия в производството пред настоящия съд Г. Й. Н., индивидуализиран по този начин в постъпилото искане, както и в приложеното свидетелство за съдимост. Настоящият състав на СГС намира, че исканото за предаване в изпълнение на ЕЗА лице – български гражданин, е индивидуализирано в необходимата степен и, че не е налице никакво съмнение относно идентичността на неговата самоличност с тази на исканото лице. В издадената ЕЗА са посочени, съобразно изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗЕЕЗА, наименованието, адреса, телефон, факс и електронен адрес на издаващият орган. В раздел „б“ на Заповедта е посочен актът, въз основа на който е издадена ЕЗА – заповед за изпълнение на наказание „Лишаване от свобода“ № 2277 от 08.09.2021 г., издадена от Трибунал Букурещ, Първо наказателно отделение, произнесено по присъда № 753 от 24.06.2021 г. на Трибунал Букурещ — Първо Наказателно отделение, постановена по дело № 10748/3/2020 на Трибунал Букурещ, Първо наказателно отделение, Република Румъния, влязла в сила като окончателна, чрез необжалване на 08.09.2021 г. В тази връзка настоящият състав намира, че издадената ЕЗА отговаря на изискванията на чл. 37, ал. 1 ЗЕЕЗА, в който се визира, че ЕЗА в съответните си части следва да съдържа „данни” относно съответните обстоятелства, което изискване се осъществява чрез декларативното им вписване във всеки от разделите на Заповедта. В процесната ЕЗА са посочени характерът и правната квалификация на деянията, както и обстоятелствата при които са извършени престъпленията, за които Н. е осъден с присъда № 753 от 24.06.2021 г. на Трибунал Букурещ — Първо Наказателно отделение, постановена по дело № 10748/3/2020 г., влязла в сила като окончателна, чрез необжалване на 08.09.2021 г., за изпълнението на която се иска предаването на българския гражданин, вкл. време, място и степен на участие на исканото лице. Така в раздел „д” е посочено, че Заповедта се отнася към общ брой от 3 престъпления, за които Н. е осъден: по чл.228 НК, ал.1 от Наказателния кодекс /НК/ на Р. Румъния; по чл.360, ал.1 и ал.3 от НК на Р. Румъния и по чл.250, ал.1 от НК на Република Румъния. Според ЕЗА, деянията са извършени на 24.05.2014 г. и на 25.05.2014 г. на територията на Р Румъния и се изразяват в кражба; неоторизиран достъп до компютърни системи и престъпно извършване на финансови операции, като е направено подробно описание на всяко едно от престъпленията. При това следва да се приеме, че в ЕЗА са описани достатъчно подробно обстоятелствата, при които са извършени престъпленията, за които Н. е осъден от румънския съд, както и конкретното участие на исканото лице при извършването им. Престъпната дейност на българския гражданин в нейната конкретика, степента и формата му на участие в престъпната група, са очертани с необходимата пълнота. Уточнен е и времевия интервал на осъществяване на тази престъпна деятелност. От формална страна, така очертаните деяния съответстват на правната им квалификация, посочена в ЕЗА. Предвиденото максимално наказание и за трите престъпления, за които Н. е осъден в Република Румъния, е повече от една година „Лишаване от свобода”, като за поне едно от престъпленията не се изисква двойна наказуемост, доколкото отбелязаното „незаконен достъп до компютърна система“ е наказуемо в издаващата държава с „Лишаване от свобода“ за максимален срок повече от три години и попада в нарочния списък на чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА, транспониран буквално от рамковото решение за ЕЗА – по т. 11 от същия. Липсват абсолютните основания за отказ, предвидени в чл. 39 от ЗЕЕЗА – престъпленията, за които е издадена Заповедта не са амнистирани в Република България и не попадат под нейната наказателна юрисдикция; липсват данни, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, за което е издадена Заповедта с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка, и изтърпява или е изтърпяло наказанието, или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено; исканото лице не е малолетно съгласно българското законодателство. Не са налице и основанията на чл. 40, ал. 1, т. 1, т. 1а, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЕЕЗА – престъпленията, за които Н. е осъден, не са извършени цялостно или частично на територията на Р. България; не са установени данни Г. Й. Н. да е привлечен като обвиняем или да е подсъдим в Република България за същите престъпления, преди получаването на ЕЗА; не е изтекъл предвидения давностен срок; лицето не е търпяло и не търпи наказание за тези деяния в страна, която не е членка на ЕС. Лисват и факултативните основания за отказ да бъде изпълнена ЕЗА по чл. 40, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Въпреки отбелязването в заповедта, че Г. Й. Н. не се е явил лично на процеса, в хода на който е била постановена присъдата по дело № 10748/3/2020 на Трибунал Букурещ, Първо Наказателно отделение, Република Румъния, изрично в раздел „г“, т. 3.4. е посочено, че постановеното решение на румънските власти не е било връчено лично на исканото лице, но това ще бъде извършено незабавно след неговото предаване; че в момента на връчване на постановлението лицето ще бъде изрично уведомено за правото за повторно разглеждане на делото или относно възможностите за обжалване на съдебното решение (възобновяване на наказателното производство) и за ново разглеждане с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт. Органът, издал разглежданата заповед, е попълнил данни и за срока, в който осъденият може да иска повторно разглеждане на делото или обжалване на съдебното постановление, а именно – един месец от деня, в който той е узнал чрез служебно съобщение, че срещу него е образувано наказателно производство. Поради това съдът намира, че действителното реализиране на правото да се преразгледа делото с участието на исканото лице, може да се счита за категорично обезпечено съгласно закона на издаващата държава, с оглед на което възраженията на защитата в този смисъл, съдът намира за неоснователни. Същевременно настоящият състав намира, че е налице факултативното основание по чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА за отказ да бъде изпълнена процесната Европейска заповед за арест, с оглед на изразеното от исканото лице становище в тази насока, както и с оглед на установяващите се по делото обстоятелства. В частност, искането лице Г. Й. Н. е български гражданин, трайно свързан с територията на Република България, където е неговото постоянно местоживеене. Същият към момента изтърпява на територията на Република България, а именно – в Затвора – гр. София, наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години, наложено му по НОХД № 433/21 г. по описа на РС – гр. Монтана. Продължителността на наказанието, наложено му въз основа на присъда № 753 от 24.06.2021 г. на Трибунал Букурещ – Първо Наказателно отделение, постановена по дело № 10748/3/2020 на Трибунал Букурещ, Първо наказателно отделение, Република Румъния, за което наказание румънските власти са издали конкретната ЕЗА и се иска предаването на лицето с цел изтърпяването на това наказание, а именно – четири години и четири месеца „Лишаване от свобода“, е сравнително голяма, като не се установяват обстоятелства, които да налагат за този период от време българският гражданин да бъде отделен от подкрепяща го семейна среда, близост до която неминуемо ще има в по-голяма степен, ако се намира в България, а за постигане на целите на наказанието не се налага изтърпяването му в друга държава. Като съобрази горните обстоятелства, СГС в настоящият си състав намери, че на основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА следва да откаже изпълнението на конкретната ЕЗА № 58/22.11.2021 г., издадена на 22.11.2021 г. от Съдия М.Д.И. — съдия при Трибунал Букурещ, Първо Наказателно отделение, Република Румъния, по дело № 10748/3/2020 на Трибунал Букурещ, Първо Наказателно отделение, Република Румъния, по отношение на българският гражданин Г. Й. Н. – роден на •••• г. в гр. Разлог, област Благоевград, ЕГН – ••••••••••, българин, българско гражданство, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, с адрес по местоживеене — гр. София, ул. “•••• – във връзка с изпълнение на наложено му наказание в размер на 4 /четири/ години и 4 /четири/ месеца „Лишаване от свобода“, по присъда № 753 от 24.06.2021 г. на Трибунал Букурещ — Първо Наказателно отделение, постановена по дело № 10748/3/2020 на Трибунал Букурещ, Първо наказателно отделение, Република Румъния, влязла в сила като окончателна, чрез необжалване на 08.09.2021 г., с която българският гражданин Г. Й. Н. е осъден за 3 престъпления по чл.228 НК, ал.1 от Наказателния кодекс /НК/ на Р Румъния; по чл.360, ал.1 и ал.3 от НК на Р Румъния и по чл.250, ал.1 от НК на Република Румъния, извършени на 24.05.2014 г. и на 25.05.2014 г., и в тази връзка за предаване на българския гражданин на издаващата ЕЗА държава – Република Румъния, като прие да се приведе в изпълнение от прокурора така наложеното от съдебните власти на Република Румъния по отношение на българският гражданин Г. Й. Н. наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/ години и 4 /четири/ месеца. При този изход на делото СЪДЪТ счете, че не се налага да бъде определяна мярка за неотклонение по настоящото производство по отношение на исканото лице Г. Й. Н., по съображения, че към момента същият се намира в Затвора – гр. София, където търпи наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години, определено му въз основа на присъда на РС – гр. Монтана, постановена по НОХД № 433/21 г. по описа на РС – Монтана, влязла в законна сила на 09.04.2021 г., което наказание се изтърпява от Н. от 19.04.2021 г. и като поставен в условията на местата за лишаване от свобода, не се извежда реална опасност както Н. да извърши престъпление, така и да попречи за привеждане в изпълнение на приетото за изпълнение от прокурора по настоящото производство наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години и 4 месеца, наложеното му от румънските съдебни власти, тъй като след изтърпяване на определеното по отношение на Н. от РС – Монтана наказание „Лишаване от свобода“, предстои да бъде приведено незабавно в изпълнение, в случай на влизане в сила на постановения от настоящия съдебен състав съдебен акт, приетото за изпълнение от прокурора по настоящото производство наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години и 4 месеца, наложеното по отношение на поисканото за предаване лице от румънските съдебни власти. Така мотивиран, съда постанови своето решение.