Решение № 200 от 16.11.2023 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 458/2023 г.

Производството е образувано по жалба на „•••”ЕАД, гр. с., с управител •••, против Наказателно постановление/НП/ № 28-•••• г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“/„ИТ”/ - я., с което за нарушаване на чл.15, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност/ЗТМТМ/, на основание чл.79, ал.4 вр. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ и чл.53 от ЗАНН на търговеца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3500 лв. Жалбоподателят, редовно призован, се представлява в с.з. от упълномощен адвокат. Процесуалният представител подържа жалбата като счита, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се навеждат доводи за липса на трудово правоотношение между жалбоподателя и непалския гражданин, видно представените по делото декларация по чл.68 от ЗТМТМ и представеното от Дирекция „Миграция“. Депозирана е и писмена защита, с която също се иска отмяната на НП като незаконосъобразно. Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя си пледира НП като законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено, т.к. от материалите по делото се установява, че няма единно разрешение за пребиваване и работа, а лицето е било в трудови правоотношения с жалбоподателя. Претендират се разноските по делото. Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното: При извършената на 27.09.2022 г. във времето от 09.25 часа до 14.00 часа проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на „•••" ЕАД, ЕИК ••••, с обект на контрол: „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса", находящ се в обл. я., общ. я., гр. я., местност „••••" на място в обекта, във връзка с настъпил на 27.09.2022 г. около 08: 39 ч. инцидент с лицето •••• (...) - непалски гражданин е установено, че лицето •••• (....) - непалски гражданин, роден на 28.11.1997 г., притежаващ паспорт №.... има издадена виза „Д" на основание чл.24и от Закона за чужденците в Република Б., която е с валидност до 15.10.2022 г. и същия е влязъл в България на 29.04.2022 г. На лицето •••• има издадено „Единно разрешение за пребиваване и работа" издадено на дата 05.08.2022 г. и е валидно до 10.05.2025 г, за работодателя „•••" ЕООД за длъжност „опаковач". При преглед на документи на 27.09.2022 г. е констатирано, че между „•••" ЕАД, ЕИК •••• и „•••" ЕООД, с ЕИК •••• има сключен на 15.07.2022 г. Договор за услуги и 30 работници на „•••" ЕООД са изпратени в „•••" АД с цел обучение, в т.ч. и лицето ••••, който е бил инструктиран на 11.07.2022 г. в „•••" ЕАД за длъжността „••••". На 27.09.2022 г. в 09.59 часа лицето •••• писмено е декларирало на английски език, че работи в „•••" ЕАД от 05.08.2022 г. като общ работник и по време на инцидента е работил на двора, като е извършвал дейност като работник на „•••“ЕАД, но при проверката на 27.09.2022 г. за лицето няма издадено „Единно разрешение за пребиваване и работа" за този работодател. На 26.09.2022 г. „•••" ЕАД в качеството на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от от ДР на ЗТМТМ е подал заявление до ОД на МВР - я. с вх. №.... г. за издаване на „Единно разрешение за пребиваване и работа" за лицето ••••, като е посочил длъжност „обслужващ работник, промишлено производство", като в заявлението е приложен срочен трудов договор. При проверката е констатирано от инспекторите, че „•••" ЕАД в качеството си на Местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) е допуснал до пазара на труда на 27.09.2022 г. лицето •••• - непалски гражданин (гражданин на трета държава) на длъжност „обслужващ работник, промишлено производство" в „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса", находящ се в обл. я., общ. я., гр. я., местност „••••" без съответното разрешение за работа в случая „Единно разрешение за пребиваване и работа", което се издава от Министерството на вътрешните работи. Така констатираното нарушение е извършено и установено на 27.09.2022 г. на място в обекта на контрол: „Завод за производство на изкуствени синтетични влакна и рециклиране на пластмаса", находящ се в обл. я., общ. я., гр. я., местност „••••". С покана с Изх. №..... г. работодателят „..." ЕАД е поканен да се яви на 21.12.2022 г. в 10.00 часа в офиса на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище я., адрес: обл. я., общ. я., гр. я., ул.....за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На посочената дата, час и място работодателят не се е явил, поради което на основание чл. 40, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) акта за установяване на административно нарушение е съставен от свид. Д. Н. /гл.инспектор в Дирекция „ИТ“-я./ в отсъствието на нарушителя и в присъствието на колеги на инспектора – свидетелите Н. Х. и С. П.-Илиева -, който по-късно е връчен на пълномощник на жалбоподателя. По образуваната преписка са приложени следните писмените доказателства: ..... На 17.02.2023 г. е издадено НП, което е надлежно връчено на пълномощник на жалбоподателя. Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на инспекторите от Д-я “ИТ“ – я. и от събраните в с.з. писмени доказателства и отчасти от показанията на свидетелите....., като съдът не уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за изготвяне на счетоводна експертиза, защото делото може да бъде изяснено от фактическа страна и без събирането на поисканите доказателства. Съдът не кредитира само онази част от показанията на...., в които се сочи, че непалските граждани не са разбирали английски език и не са можели да пишат и разговарят с инспекторите, че не са разбирали какви документи попълват, че са били на обучение в завода и не работили като работници за „•••" ЕАД, защото в тази част показанията на тези лица, които са и заинтересовани от изхода на делото като служители на ЮЛ жалбоподател се опровергават от показанията на инспекторите и писмените доказателства, посочени по-горе и в частност от декларацията по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ. От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи: Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: АУАН и НП са законосъобразно издадени, съгласно императивните разпоредби на ЗАНН и ЗТМТМ. Съдът не споделя изводите на процесуалния представител на търговеца за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на проверката и издаване на АУАН. Проверката е извършена при спазване на нормативните изисквания на закона, а в АУАН точно и ясно е посочено кога, къде, как и кой е извършил административното нарушение, при какви обстоятелства и коя норма е нарушена и по коя санкционна норма жалбоподателят е наказан. В тази връзка са и приетите от съда в с.з. писмени доказателства, като поради липсата на преводач от непалски език комуникацията между инспекторите и непалците се е осъществявала на английски език, което е видно и от попълнените от тях декларации по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ. От събраните по делото гласни и писмени доказателства категорично се установи, че жалбоподателят – търговец е нарушил чрез своите служители разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗТМТМ, т.к. инспекторите са установили, че макар да няма сключен трудов договор между „•••“ АД и лицето •••• фактически то е било в трудовоправни отношения с жалбоподателя и не е имало Единно разрешение за пребиваване и работа за „•••“ АД. Това е видно от приложените по преписката писмени доказателства, показанията на инспекторите и от изготвената от работника декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ. Вярно е, че това лице е имало трудов договор с „•••“ ЕООД, но от доказателствените материали по делото не бе установено да е имало обучение, защото не е представена програма за такова обучение, а и самият работник е посочил пред инспекторите, че полага труд за жалбоподателя, поради което съдът не споделя аргументацията на процесуалния представител в жалбата и в писмените бележки, че няма трудово правоотношение, а само обучение. В тази насока съдът приема изцяло аргументацията на представителя на наказващия орган относно обективната и субективна страна на деянието. Не е установено от доказателствата по делото процесният работодател да е бил санкциониран преди проверката за други нарушения на трудовото законодателство, поради което неправилно е наложено наказание от 3500 лв. имуществена санкция, още повече, че е оказано съдействие при извършване на процесната проверка. Правилно и законосъобразно е отчетено, че се касае за т.нар. ”безвиновна отговорност” на работодател ЮЛ, но незаконосъобразно е определен размера на наказанието. Според съда наказанието по размер е и несправедливо и следва да бъде намалено на минимума от 1500 лв., съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗТМТМ. По посочените съображения, сьдьт прие, че обжалваното НП следва да бъде изменено в визираната част, като на наказващия орган трябва да бъдат присъдени разноските по делото за участие на юрисконсулт и жалбоподателят да заплати сумата от 80 лв. на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/. Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗАНН и чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.27е от НЗПП, сьдьт