Решение № 5256 от 3.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5239/2025 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 55687/08.05.2025 г., предявена от С. Д. З., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. София, ж. к. •••••••• , против ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2.

Ищцата С. Д. З. твърди, че на 13.01.2025 г., около 11.30 ч., в гр. София, на ул. „Д-р. Атанас Москов“, с посока на движение от ул. „Божан А.“ към ул. „Самара“, в района на кръстовището образувано между ул. „Д-р Атанас Москов“ и ул. „Нов ден“, Н. В. В., с ЕГН: ••••••••••, при управление на лек автомобил „Опел Инсигния“, с peг. № ••••••••, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с ищцата, която пресичала пътното платно на пешеходка пътека, от дясно на ляво спрямо посока на движение.

По случая било образувано досъдебно производство ДП № 110006/25 г., пр.пр. № 2322/25 г. по описа на СРП.

Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП, е получила следните увреждания:

• Полифрагментна фрактура в проксималния/горния/край на раменната кост на дясната и лявата ръка;

• Счупване на долния край на раменната кост на дясната ръка;

• Срединно разположена интерхемисферна фисура;

На ищцата били извършени две оперативни интервенции. На 19.01.2025 г., ищцата била изписана от болничното заведение.

В исковата молба се твърди, че от описаните травматични увреждания ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Освен това ищцата изпитвала дискомфорт, имала нарушения в съня, тревожност и страх от превозни средства.

Ищцата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи на обща стойност 6781.55 лева.

Ищецът твърди, че към датата на ПТП, по силата на застрахователна полица, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Опел Инсигния“, с peг. № ••••••••,, включително и на водача Н. В. В..

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати, сумата от 51 129.19 евро – частичен иск от 76 693.78 евро (съобразно увеличението на иска, направено с молбата от 29.05.2026 г., л. 153), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и сумата от 3467.35 евро (равняващи се на 6781.55 лева).

Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от 04.02.2025 г. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД , е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на Н. В. В., като водач на лек автомобил „Опел Инсигния“, с peг. № ••••••••, както и че ищецът го поканил да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Заявява, че оспорва механизма на описаното ПТП, отговорността на водача В. за настъпването му, наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача В., както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените имуществени и неимуществени вреди и произшествието.

Евентуално, релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, като твърди, че С. Д. З. не е съобразила поведението си с чл. 32, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда възможност за пешеходците преди да навлязат на платното за движение, да сигнализират за намерението си чрез подаване на сигнал с ръка, като и да съобразят поведението си с разстоянието на приближаващите превозни средства и тяхната скорост на движение. Отделно от изложеното, С. Д. З. нарушила и правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДВП и на чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДВП. Евентуално ищцата допринесла за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, допускайки и други нарушения на нормите за безопасност.

Ответникът оспорва и твърдените в исковата молба вреди. Твърди, че при пострадалата са били налице предхождащи, съпътстващи или последващи събитието травми и/или заболявания, които са допринесли за настъпването на вредите, тяхната продължителност и интензитет. Сочи, че претенцията за неимуществени вреди е прекомерно завишена.

Оспорва и претенциите за лихви и разноски.

Моли, исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно

правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай, не се спори по делото, че към 13.01.2025 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/11/124002575259, валидна от 12.08.2024 г. до 11.08.2025 г., ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Опел Инсигния“, с peг. № ••••••••, включително и на водача Н. В. В.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 10.10.2025 г., л. 61), а и се установява от представената справка от Гаранционния фонд (л. 40).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

На 13.01.2025 г., около 11.30 ч., в гр. София, на ул. „Д-р. Атанас Москов“, в района на кръстовището образувано с ул. „Нов ден“, Н. В. В., при управление на лек автомобил „Опел Инсигния“, с peг. № ••••••••, е реализирал пътно-транспортно произшествие с пресичащата пешеходка – ищцата С. Д. З., която е пострадала.

Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от представените по делото Констативен протокол с пострадали лица № 15/13.01.2025г., съставен от дежурен ПТП при О„ПП“ – СДВР.

Те з и факти се установяват и от споразумението, обективирано в протокол от открито съдебно заседание от 12.02.2026 г. по НОХД № 16289/2025 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 133 състав, с което Н. В. В., с ЕГН: ••••••••••, е признат за виновен за това, че на 13.01.2025 г., около 11 часа и 25 минути, в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Инсигния“, с peг. № ••••••••, по ул. „Д-р Атанас Москов“, с посока на движение от ул. „Божан А.“ към ул. „Самара“, в района на кръстовището с ул. „Нов ден“, на маркирана пешеходна пътека М8.2 от ЗДвП, нарушил правилата за движението по пътищата, а именно: чл. 119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като не пропуснал пресичащият по пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец С. Д. З., с ЕГН: ••••••••••, реализирал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост допуснал причиняване на две средни телесни повреди на С. Д. З., изразяващи се в:

Счупването на лява раменна кост, с което е реализиран

медикобиологичния признак „Трайно затруднение на движенията на ляв

горен крайник” за срок повече от 30 дни;

Счупването на дясна раменна кост, с което е реализиран

медикобиологичния признак „Трайно затруднение на движенията на десния горен крайник” за срок повече от 30 дни -

престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 9 ,б. „а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК

На основание чл. 343, ал. 3, пр. 9 ,б. „а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б” ,пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на Н. В. В. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено с изпитателен срок от 3 години.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда – по силата на чл. 383, ал. 1 НПК, а и нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава двадесет и девета (какъвто е постановеното от Софийски районен съд определение, с което е одобрено споразумението). Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на одобреното от Софийски районен съд споразумение, настоящият съдебен състав, счита че трябва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Н. В. В. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаните в споразумението увреждания. Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на одобреното споразумение обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, н а 13.01.2025 г., на ищеца са причинени описаните в споразумението травматични увреждания. Възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.

По делото са приети като доказателства епикризи, издадени от УМБАЛ „Света Анна“ АД – София (л. 13 и сл.), амбулаторни листове (л. 17 и сл.), болнични листове (л. 19 и сл.), Справка от НЗОК (л. 119 и сл.).

По делото е приета съдебно медицинските експертизи, извършена от вещото лице д-р М. Х. М. (специалист по ортопедия и травматология).

След като се е запознало с представените по делото документи и след като на 19.03.2026 г. е извършил личен преглед на ищцата, ВЛ д-р М. е приело, че в резултат на ПТП, С. Д. З. е получила следните травматични увреждания:

• Многофрагментно раздробено счупване на лявата раменна кост в горната й част;

• Счупване на дясната раменна кост в горната и част с разместване;

• Повърхностни контузии по тялото.

Анализирайки механизма на травмата, клиничното състояние на пострадалата, патоморфологията на травмата, проведеното лечение и резултатите от него, експертизата приема, че е налице пряка причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените травматични увреждания.

Видно от СМЕ, многофрагментното раздробено счупване на лявата раменна кост в горната й част е с патоморфологична характеристика на четирифрагментна фрактура със спонгиозен дефицит, раздробеност и разместване, довели до нарушено кръвоснабдяване на фрагментите и висок риск от развитие на асептична некроза. От медико биологична гледна точка е налице трайно нарушена функция на левия горен крайник за период по - голям от 30 дни.

Счупването на дясната раменна кост в горната й част с разместване горната метафиза. Медико биологичната характеристика е трайно нарушена функция на десния горен крайник за период по - голям от 30 дни.

Повърхностните контузии по тялото са в резултат на съприкосновение с твърди тъпи предмети по време на удара и падането с патоморфология на микрохематомн и посттравматичен оток на тъканите. Касае се за разстройство на здравето, неопасно за живота.

Вещото лице е констатирало, че след ПТП, по спешност, на ищцата е проведено болнично лечение, извършена е диагностика, включително и с КАТ, направени са консултации с различни специалист, клиничен и лабораторен мониторинг и са поставени индикации за оперативно лечение.

На 14.01.2025 г., на ищцата е извършена оперативна интервенция (при която е поставена стандартна база с два винта и стандартна гленосфера. Поставено е и стебло размер 2 и стандартна хумерална шапка с инлей 0. Ставата е репонирана, мускулните инсекции са фиксирани)

На 16.01.2025 г., на ищцата е извършена нова оперативна интервенция (при която фрактурата е репонирана и фиксирана с PHILOS плака и винтове).

Паралелно с това е прилагана инфузионна и медикаментозна терапия.

След изписването от болничното заведение, лечението на ищцата е продължило в амбулатории условия. Ищцата е носила ортезна превръзка на лявата раменна става за 40 дни, дясната ръка е била поставена в превръзка тип Митела за 25 – 30 дни, приемала е медикаменти. Провеждала е рехабилитация и физиолечение.

В постоперативния период не са установени усложнения. Конците са свалени в срок. Оперативните рани са зараснали първично. Фрактурите са консолидирали за средностатистическите срокове.

Вещото лице е посочило, че в острия период, болките са били много силни и предизвикани от раздробяването, костните крепитации, нарастващите травматични хематоми и посттравматичния оток. Клинично движенията в раменните стави са били крайно затруднени до невъзможни. След оперативно болките са генерирани от хирургичното преминаване през меките тъкани, поставените импланти, посттравматичните хематоми и отоци. Двата горни крайника са били поставени в превръзки, не е било възможно функционалното им използване за период от 30-50 дни и това е довело до зависимост от чужда помощ в ежедневното обслужване - пиене на вода, хранено, обличане и тоалет.

По време на рехабилитационния период болките се свързват с преодоляване на контрактурите в ставите и възстановяването на активните движения, силата и обема на движенията.

Вещото лице е посочило, че при прегледа, ищцата се е оплакала от непълно възстановени активни движения в раменните стави и е констатирало, че движенията не са възстановени в пълен обем. ВЛ е посочило още, че функционалното възстановяване не е завършено. Има лек дефицит в активните движения на протезираната лява раменна става и по - голямо ограничаване на абдукцията /отвеждането/ в дясната раменна става. Необходимо ще бъде проведено балнеолечение и рехабилитация. Във връзка с постигане на по -добър обем на движения в дясното рамо най - вероятно ще се наложи следваща оперативна интервенция по отстраняване на остеосинтезния материал и отново рехабилитация.

Съобразявайки трайно намалената работоспособност и степента на увреждане в проценти по Наредбата за медицинска експертиза, по Раздел 8, точка 41.1 се определя 50% трайно намалена работоспособност за пожизнен срок за едностранно протезираната лява раменна става. По точка 10.2 за абдукция на дясната раменна става до 90 градуса се определят 20 % ТНР за определен период до подобряване на движенията. Към момента на прегледа за получените травматични увреждания се определя 54 % ТНР. като 50 % са с пожизнен срок.

В открито съдебно заседание на 29.05.2026 г., вещото лице е уточнило, че лявата раменна става, която е с поставена изкуствена става тип „ревърс“ или „обратна протеза“, има много добри към отлични резултати във функционално възстановяване. Дясната раменна става, където е правена остеопластика и фиксация с филос плака за горната част на хумеруса. Все още има дефицит, който съм определил – абдукцията е до 85 градуса - т.е. над рамото не може да си вдигне ръката, но с перспектива за подобрение.

Според ВЛ, рехабилитацията ще даде резултат.

ВЛ е уточнило още, че при някои пациенти плаката се налага да бъде отстранена и това подобрява функцията им още повече. В случая, по медицински протокол не се предвижда това, като единствено функцията и възможностите за движение са критерии, по които се предлага или не премахването на плаката.

Възстановителния период все още не е приключил, защото все още има ограничение на дясната раменна функция.

Заключението по СМЕ е изготвено от вещо в съответната област на науката лице, което са висококвалифициран експерт, за чиято професионална компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение. Заключението е пълно, ясно и обосновано, вещото лице е съобразило всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в неговата правилност и го кредитира.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.В.С., която е дъщеря на ищцата. След процесното ПТП, свидетелката отишла в Окръжна болница и видяла ищцата да лежи абсолютно неподвижно, защото й двете ръце били счупени. Свидетелката и сестра й постоянно ходели в болницата, защото майка им дори и вода нямало как да отпие без ръце. Ищцата не можела да се обслужва по абсолютно никакъв начин, била „като бебе“. След изписването й от болницата, за нея трябвало да се полагат грижи денонощно, тъй като не можела да използва ръцете си нито за хранене, нито за пиене на вода, нито да седне на леглото или да легне и да стане. Този период продължил поне 2-3 месеца. Наложило се да купят и специална тоалетна, тъй като ищцата дори до тоалетна не можела да отиде.

Ищцата имала нужда и от болкоуспокоителни, не можела да спи. Свидетелката сочи, че ищцата не е успяла напълно да се възстанови. Чисто физически не можела изцяло да използва ръцете си все още, имала ограничения в движенията. Страхувала се от пресичане, имала страх и да шофира.

При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше опровергана. Събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал.1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадала се явява ищцата С. Д. З. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ.).

Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (решение № 127/16.05.2017 г. по гр. д. № 60387/2016 г. на ВКС, IV ГО, решение № 106/11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60381/2016 г., на ВКС, I ГО, решение № 78/13.11.2017 г. по гр. д. № 60397/2016 г. на ВКС, II ГО, определение № 682 от 5.12.2017 г. по т. д. № 1886/2017 г. на ВКС, II ТО и др.) и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца в продължителен период след ПТП; общата продължителност на лечебния и възстановителен период, който не е завършил, ограниченията които е търпял пострадалия, възрастта на ищеца към датата на ПТП, отражението, което е дало процесното ПТП върху живота на ищеца, вкл. върху психическото и емоционалното му състояние, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.

Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на С. Д. З., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 35 000 евро.

Относно иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди:

По делото е представена фактура № 1000219684/15.01.2025 г., издадена от УМБАЛ „Св. Анна“ АД, като доставчик на описаните във фактурата стоки: хумерален инлей, хумерална гленоидна база и сфера, хумерална чашка и др., с получател С. Д. З., на обща стойност 4050 лева. Видно от фискален бон от същата дата, сумата е била заплатена в полза на доставчика на стоките - УМБАЛ „Св. Анна“ АД.

Представена е фактура № 1000219685/15.01.2025 г., издадена от УМБАЛ „Св. Анна“ АД, като доставчик на описаната във фактурата стока:медицинско изделие, с получател С. Д. З., на обща стойност 2080 лева. Видно от фискален бон от същата дата, сумата е била заплатена в полза на доставчика на стоките - УМБАЛ „Св. Анна“ АД .

Представени са и фактура № ••••••••••/15.01.2025 г. и фактура № ••••••••••/16.01.2025 г., и двете издадени от УМБАЛ „Св. Анна“ АД за медицинско изделие и потребителска такса, и двете с получател С. Д. З., на стойност съответно 90 лева и 17.40 лева. Видно от фискален бон от същата дата, сумата е била заплатена в полза на доставчика на стоките - УМБАЛ „Св. Анна“ АД.

Ищцата е заплатила общо и 607.43 лева – за медикаменти и мед.консумативи – видно от фактурите, издадени на 16.01.2025 г. от „Софармаси 64“ АД, с получател С. Д. З. (14.28 лв. + 261.06 лв. + 313.27 лв. + 10.90 лв. + 7.92 лв.).

Ищцата е заплатила и 210 лева – за физиотерапия – видно от фактура № 257/07.02.2025 г., издадена от АЗГИПЗГ ФИЗИОЛИМФОМЕЗ ЕООД, с получател С. Д. З..

Видно от заключението по СМЕ, направените разходи са свързани с лечебно – възстановителния период и са били необходими за правилното провеждане на лечението.

Поради изложеното, претендираните разходи н размер на 3467.35 евро (равняващи се на 6781.55 лева) се явяват доказани и в причинна връзка с процесното ПТП..

При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.

По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.

Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД . Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.

В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

В настоящия случай, ответникът твърди, че С. Д. З. не е съобразила поведението си с чл. 32, ал. 1 от ЗДвП, като освен това е нарушила и правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДВП и на чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДВП, евентуално ищцата – извършила е други нарушения на нормите за безопасност.

Процесното ПТП е настъпило в гр. София, на ул. „Д-р Атанас Москов“, в района на кръстовището с ул. „Нов ден“, на маркирана пешеходна пътека М8.2 от ЗДвП (видно от споразумението от 12.02.2026 г. по НОХД № 16289/2025 г. на СРС, НО).

Водачът на лек автомобил „Опел Инсигния“, с peг. № •••••••• - Н. В. В., е разпитан в настоящото производство, като свидетел. Н. В. В. сочи, че си спомня процесното ПТП. Свидетелят управлявал автомобила си в гр. София, ж.к. „Младост 4“, по ул. „Атанас Москов“, в посока „Бизнес парк“. Времето било мъгливо, пътното платно се състояло от две ленти във всяка посока. Свидетелят карал в лявата лента в неговата посока, а в дясната имало спрели коли. Карал със скорост около 39 км/ч. Сблъсъкът с пешеходката настъпил на пешеходна пътека. Свидетелят гледал на ляво. Имало една жена от ляво, която тръгнала да пресича, но спряла и помахала на свидетеля да продължи. Свидетелят не бил напълно спрял, но бил намалил и когато жената му махнала, отпуснал спирачката (колата била автоматик). В момента, в който погледнал напред (до този момент гледал жената в ляво), жената, която пресичала от дясно, била пред колата. Свидетелят ударил спирачка, пешеходката се подпряла (централно) на предния капак на колата и паднала настрани. Свидетелят сочи, че на близо има железария и има много спрели коли, но от дясната страна има пресечка преди пешеходната пътека – уличка и там не спират коли.

По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза (АТЕ), което не е оспорено от страните и което съдът кредитира. ВЛ по АТЕ е приело следния механизъм на ПТП:

На 13.01.2025 г., около 11.30 ч., в гр. София, по двупосочна ул. „Д-р Атанас Москов“ с посока от ул. „Божан А.“ към ул. „Самара“, в лявата пътна лента се е движил л.а. „Опел Инсигния”, с peг. № ••••••••, управляван от Н. В. В., със скорост около 30 км/ч и малко над нея (според показанията на водача му).

Пътните условия са били дневно облачно време, с добра оптична видимост, пътната настилка била мокра, равна без наклони, с добра видимост на средната двойна непрекъсната пътна маркировка. Прекъснатите разделителни линии между еднопосочни пътни ленти били почти изтрити и практически не са се виждали.

Когато л.а. „Опел Инсигния“ се е приближавал към кръстовището с двупосочна улица „Нов ден“, в същото време според водача на пешеходната пътека тип „Зебра“, намираща се непосредствено след платното за движение на ул. „Нов ден“, от левия тротоар е навлязла неизвестна пешеходка, която се е спряла и му е подала сигнал с „помахване на ръка“ да премине. Заради нея водачът е намалил скоростта си. Докато водачът В. е наблюдавал тази пешеходка, в същото време от десния тротоар пострадалата ищца С. Д. З. е предприела пресичане по същата пешеходна пътека в посока от дясно на ляво спрямо посоката на движение на л.а. Опел Инсигния. Когато водачът В. се обърнал надясно, видял пешеходката З. (водачът не е уточнил неизвестния син автомобил, в коя пътна лента се е движил). Водачът на л.а. Опел Инсигния е задействал спирачките аварийно, но вече със закъснение и автомобилът е ударил пешеходката в лявата страна с централната си предна част. От удара пешеходката е отхвърлена напред по-посоката на движение на автомобила и е паднала върху платното за движение на неустановено място. Водачът е успял да спре автомобила си без да прегази пешеходката също на неустановено място.

ВЛ по АТЕ е посочило, че водачът на л.а. Опел Инсигния, при приближаване на кръстовище със сигнализирана с пътни знаци А18, А13 и Д18, повдигната пешеходна пътека „Зебра“, не е намалил скоростта си и не е спрял пред пешеходната пътека, върху която в лявата част вече се е намирал пешеходец. Не е огледал цялостно ситуацията в зоната на пътеката, не е отчел, че според обясненията му е възможно да е имало ограничаване на видимостта му към десния тротоар от спрени преди кръстовището автомобили и движещия се пред него неизвестен син автомобил. Съсредоточил е вниманието си върху видимата върху пътеката пешеходка в ляво, като се е повлиял от подадения от нея сигнал с ръка да премине, поради което е ускорил движението на автомобила си, вместо да спре и да даде предимство е ускорил е автомобила си преди да се огледа и убеди, че отдясно няма други пешеходци, в резултат на което се е поставил в невъзможност да предотврати удара.

Видно от АТЕ (таблици 1 и 2), когато пострадалата пешеходка е предприела пресичане на платното за движение на ул. „Д-р Атанас Москов“, л.а. Опел Инсигния“ се е намирал на отстояние от пътеката значително поголямо от опасната му зона, с изключение, ако и тичала бързо - спринтирала върху пътеката, а автомобилът се е движил със скорост над разрешената 30 км/ч. Вещото лице е посочило, че пешеходката вече се е движила върху пътеката, преди автомобилът да навлезе в опасната си зона за спиране. Възможно е да е имало ограничена видимост за нея спрямо л.а. Опел Инсигния, но когато се е открила видимост към автомобила той е намалявал скоростта си, което се възприема, че ще спре и ще осигури предимството на пешеходките.

При така установените факти, съдът приема, че ответникът не доказа възражението си за съпричиняване.

Както беше посочено, съобразно константната практика на ВКС и разясненията, дадени в ТР № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат (но не и вина). Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В настоящия случай, не се установява противоправно поведение на ищцата.

Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП (в действаща към датата на настъпване на ПТП редакция, преди изменения през 2025 г.), при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните п ъ т е к и преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Разпоредбата на чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП (също в редакцията към 13.01.2025 г.) предвижда, че на пешеходците е забранено да пресичат платното за движение при ограничена видимост.

Безспорно се установи, че ищцата е пресичала пътното платно на пешеходна пътека. Не се доказа, че преди да навлезе на платното за движение, ищцата не се е съобразила с приближаващите се превозни средства. От показанията на свидетеля В. се установява, че наближавайки пешеходната пътека, същият е намалил скоростта на автомобила – „не бил напълно спрял, но бил намалил“. При това положение, оправдано може да се очаква, че автомобилът ще спре и ще пропусне пешеходците да преминат на пешеходната пътека – т.е. ищцата е изпълнила предвиденото в чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП задължение, тъй като преди да навлезе на пътното платно, се е съобразила с намаляващото скоростта си пътно превозно средства и е предприела пресичане на пътното платно.

Не се установява и че ищцата е предприела пресичане на пътното платно при ограничена видимост. Видно от заключението по АТЕ , пешеходната пътека се е намирала непосредствено след улица „Нов ден“, където е нямало как да има спрели автомобили. Това става ясно и от думите на свидетеля В., който сочи, че „от дясната страна има пресечка преди пешеходната – уличка и там не спират коли“.

Изложеното сочи, че не се установява нито противоправно пресичане от страна на пострадалата, нито същата внезапно да е излязла на пешеходната пътека, поради което водачът на автомобила да не е могъл да реагира бързо и адекватно. По делото не се установи ищцата по някакъв начин да е създала опасност както за самата себе си, така и за останалите участници в движението. Точно обратното, същата е предприела пресичане на обозначеното за това място.

Действително и двамата участници в ПТП са имали видимост един към друг (видно и от АТЕ), но пешеходката е нямало как да предположи, че водачът на лекия автомобил няма да спре и няма да я пропусне при положение, че е намалил скоростта на автомобила, а пострадалата не просто е стъпила на пешеходната пътека, а е навлязла на нея (мястото на удара е в лявата пътна лента, с предната част на автомобила (свидетелят сочи, че пешеходката се подпряла (централно) на предния капак)

Правото на пресичане е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има определено поведение - да премине през пътното платно, включително и по пешеходна пътека, и да очаква от друго лице или лица (в случая водачите на моторни превозни средства) спазването на определено поведение за задоволяване на признати му от закона интереси. На осъществяването на това право стои насрещно задължение на водачите на превозни средства, които са задължени да спазват такова поведение, което да осигури на носителя на правото-пешеходеца, възможност за реализация. Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място (Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС).

Относно възражението на ответника, че пешеходката не е съобразила поведението си с чл. 32, ал. 1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗДвП, п реди да навлязат на платното за движение, пешеходците могат да сигнализират за намерението си чрез подаване на сигнал с ръка - лява или дясна ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя.

Свидетеля В. е гледал на ляво и изобщо не е видял пострадалата пешеходка, поради което няма никакво значение какви сигнали е подавала ищцата. Отделно от това, разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗДвП указва времето, по което пешеходецът може да сигнализира, а именно – преди да навлезе на платното за движение, а както беше установено от АТЕ, при приближаване на лекия автомобил, пешеходката вече се е намирала на платното за движение. Друг е въпросът и че разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗДвП не е императивна.

С оглед на изложеното, съдът намира, че с поведението си пострадалата не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, поради което определените по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани. Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 35 000 евро, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли. Искът за заплащане на сумата от 3467.35 евро – обезщетение за имуществени вреди, следва да бъде уважен изцяло, за предявения размер

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.

В случая, не се спори по делото, че претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 04.02.2025 г. (л. 32). С оглед на така установените факти и цитирани разпоредби, обезщетението за неимуществени вреди е дължимо от 05.05.2025 г. и следва да се отхвърли за периода от 04.02.2025 г. до 04.05.2025 г.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да се присъди сумата о т 551.68 евро – от общо направените разноски р размер на 811.29 евро (811.29 евро х 0.68), в т.ч. платена държавна такса (511.29 евро, л. 50) и депозит за СМЕ (300 евро, л. 145).

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 113.64 евро от общо направените разноски в размер на 355.11 евро (355.11 евро х 0.32) - депозити за АТЕ и държавна такса за съдебно удостоверение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 евро. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 64 евро (200 евро х 0.32) за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 1191 евро – държавна такса, от внасянето на която съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца частично (38467.35 евро х 4% = 1538.69 евро – 347.68 евро (присъдени на ищеца) = 1191 евро).

Сумата от 25.56 евро – депозит за свидетел (л. 71) не подлежи на присъждане, а на възстановяване (депозитът не е изплатен на свидетеля) – при поискване от ответника.

Съгласно Решение на Съвета относно приемането на еврото от България, прието от Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) на 8 юли 2025 г., чл. 4 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, всички суми са дължими в евро.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 2 състав,