Решение № 100 от 28.7.2026 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 157/2026 г.

наказателно дело от частен характер № 20263500600157 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК. С Присъда № 16/05.05.2026 г., постановена по НЧХД № 640/2025 г. по описа на Районен съд – Търговище, подсъдимите С. Д. С. и Х. Д. С. от гр. •••••••• са признати за виновни в това, че на 15.07.2024 г. около 20.00 ч. в гр.Търговище, в близост до магазин „Морела“ до блок 54 в кв. „Запад“, в съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари по главата и ритници по тялото на тъжителя Д. Х. Д., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, като пострадалият Д. Х. Д. отвърнал веднага на подсъдимите С. Д. С. и Х. Д. С. със също такива телесни повреди, поради което и на основание чл.130, ал.3 от НК двамата подсъдими и тъжителя са освободени от наказание. Със същата присъда подсъдимия С. Д. С. е признат за виновен в това, че на 15.07.2024 г. около 20.00 ч. в гр.••••••••, в близост до магазин „Морела“ до блок 54 в кв.“Запад“, публично казал думи, унизителни за честта и достойнството на Д. Х. Д., които били възприети от него, а именно: „Какво искаш бе, боклук такъв, нещастник, олигофрен, за нищо не ставаш, затова жена ти избяга от теб и живее с мен, мърша“ - престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, като пострадалият Д. Х. Д. отвърнал веднага на подсъдимия С. Д. С. също с публична обида, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 във вр. чл.146, ал.2 от НК и двамата са освободени от наказание. Подсъдимия Х. Д. С. е признат за виновен в това, че на 15.07.2024 г. около 20.00 ч. в гр.••••••••, в близост до магазин „Морела“ до блок 54 в кв.“Запад“, публично казал думи, унизителни за честта и достойнството на Д. Х. Д., които били възприети от него, а именно: „Ей сега ще ти •••••••••, боклук такъв.“ и „С нас ли ще се мериш, педал такъв.“ - престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като пострадалият Д. Х. Д. отвърнал веднага на подсъдимия Х. Д. С. също с публична обида, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.2 от НК и двамата са освободени от наказание. Подсъдимите С. Д. С. и Х. Д. С. са осъдени да заплатят солидарно на Д. Х. Д. сумата от 818,07 евро (1 600 лева), представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението по чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 15.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска е отхвърлен за разликата от 818,07 евро (1 600 лева) до пълния му размер от 10 225,84 евро (20 000 лева) като неоснователен. Подсъдимият С. Д. С. е осъден също и да заплати на Д. Х. Д. сумата от 306,78 евро (600 лева), представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието - 15.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска е отхвърлен за разликата от 306,78 евро (600 лева) до 2 556,46 евро (5 000 лева) като неоснователен. Подсъдимият Х. Д. С. е осъден също и да заплати на Д. Х. Д. сумата от 306,78 евро (600 лева), представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието - 15.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска е отхвърлен за разликата от 306,78 евро (600 лева) до 2 556,46 евро (5 000 лева) като неоснователен. Подсъдимите С. Д. С. и Х. Д. С. са осъдени да заплатят всеки един от тях сумата от 28,63 евро (56 лева), представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове, както и сумите от по 76,70 евро (150 лева), представляваща разноски за изготвена експертиза. Против присъдата са постъпили жалби от адв. С. А., повереник на частния тъжител Д. Д., и от адв. Ц. И., упълномощен защитник на подсъдимите С. Д. С. и Х. Д. С.. В жалбата на адв. С. А. оплакванията са, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като се изтъква, че реторсията е неприложима в случая. Предвид на това се прави искане въззивния съд да отмени присъдата изцяло, като постанови нова, с която да признае подсъдимите за виновни, да им наложи съответните наказания и да уважи в пълен размер предявените граждански искове. С жалбата на адв. Ц. И. се инвокират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се преимуществено в липса на мотиви, като искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Преписи от жалбите са връчени на насрещните в производството страни, от които не са подадени възражения по чл. 322 НПК. В съдебно заседание частния тъжител Д. Д. се явява лично и с редовно упълномощен повереник адв. С. А.. Повереникът поддържа жалбата, като подчертава, че първоинстнационният съд правилно е установил извършените от двамата подсъдими престъпления, но неправилно е приложил института на реторсията. Изтъква, че доказателствения материал по делото не обосновава тезата, че пострадалия е отвърнал веднага със същите по вид телесни повреди и обиди. От друга страна обръща внимание, че телесните повреди на двамата подсъдими са предимно в областта на ръцете и юмруците, а по брой и тежест не съотвестват на нанесените многобройни телесни увреждания на тъжителя. В заключение моли въззивния съд да отмени атакуваната присъда, като осъди двамата подсъдими за извършените от тях престъпления, уважи на това основание предявените граждански искове в пълен размер и присъди направените по делото разноски от частния тъжител. В съдебно заседание подсъдимите С. С. и Х. С. , редовно призовани, не се явяват. Представляват се от редовно упълномощен защитник адв. Ц. И.. Пред настоящата инстанция защитникът подържа подадената въззивна жалба на основанията, изложени в нея. Отново се подчертава застъпеното в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви както до действията на двамата подсъдими, така и до действията на частния тъжител, като според защитника наличните противоречия в доказателствения материал не са преодоляни от първоинстанционния съд. Искането от въззивния съд е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Окръжен съд – ••••••••, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 313 е чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Минималния стандарт за изписване на надлежен съдебен акт, който да е предмет на контрол по същество, в процесния случай е изпълнен. Принципно положение е, че мотивираността на съдебния акт следва да обективира вътрешното убеждение на съда. Мотивите на присъда следва да съдържат фактически обстоятелства, такива, каквито са били приети за установени, анализ и преценка за допустимостта и относимостта на доказателствените материали, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. Настоящата инстанция е втора инстанция по фактите. В обхвата на нейните правомощия са установяването на нови фактически положения, както и самостоятелен анализ на събраните от първата инстанция доказателствени източници. Окръжният съд, действащ като въззивна инстанция, би могъл да детайлизира и прецизира мотивите към проверяваната от него присъда, доколкото конституционно уредената триинстанционна система на съдебно производство по наказателни дела предполага законосъобразно протичане на производството пред всяка една инстанция. В определени случаи, когато волята на решаващия съдебен орган е ясно обективирана, пропуските и непълнотите на първоинстанционната присъда могат да се отстранят от второинстанционния съд. Настоящия случай е именно такъв. В хода на съдебното следствие първоинстанционният съд по предвидения процесуален ред е събрал всички възможни доказателства, релевантни към предмета на доказване по делото, подробно ги е описал в мотивите на обжалваната присъда, но при анализа им е допуснал съществени пропуски. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, установи, че въз основа на нея могат бъдат направени някои различни изводи относно релевантни за делото факти, поради което прие за доказани фактически констатации, които по същество могат да бъдат сведени до следното: Подсъдимият С. Д. С. е роден на •••••••• г. в гр. ••••••••. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. Подсъдимият Х. Д. С. е роден на •••••••• г в гр.••••••••, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. На 15.07.2024 г. около 20.00 ч. частния тъжител Д. Х. Д. , заедно с М. Д., били до магазин „Морела“ до бл.54 в кв.Запад в гр.Търговище когато чули викове и крясъци, които идвали от кът за отдих, намиращ се зад магазина. В изграждането на този кът участвал и Д. Д. с труд и материали. Шумът идвал от двамата братя С. и Х. С.и, които в този момент пиели бира заедно с приятелите си св. Ц. Ц. и К. Г. . Тъжителят им направил забележка, че този кът е изграден, за да се ползва от майки с деца, а не за пиене на алкохол. Тогава С. С. избухнал и започнал да му крещи: „Какво искаш бе, боклук такъв, нещастник, олигофрен, за нищо не ставаш, затова жена ти избяга от теб и живее с мен, мърша“, като същевременно замерил тъжителя с бутилка от бира. Къв този момент подс. Х. С. обикалял около масата и не се намесвал в спора на брат му с тъжителя. Въпреки това Д. седнал на масата срещу подсъдимия, като заявил, че има право и тай да стои там, при което спора продължил, а тъжителят в отговор на обидите на подс. С. С. го нарекъл „наркоман“. Подсъдимият С. С. отново посегнал с бутилка от бира към тъжителя, при което последният вдигнал стъкления плот на импровизираната маса и го обърнал на страната на подсъдимия. В този момент подс. Х. С. приближил зад гърба на тъжителя и с думите “Ей сега ще ти ••••••• •••••••••, боклук такъв.“ и „С нас ли ще се мериш, педал такъв“, го ударил в главата, при което тъжителят паднал на земята. Веднага двамата подсъдими С. С. и Х. С. започнали да нанасят удари с ръце и крака в главата, корема и гърдите на тъжителя пред присъстващите на това място хора, между които и св. М. Д., малката й дъщеря, и майка и св. Д. М., която подала сигнал на телефон 112 за случилото се. Нападението на подсъдимите било преустановено едва след намесата на св. В. Д. и В. А.. Свидетелката М. Д. помогнала на подсъдимият да се изправи, тъй като той бил силно замаян и в началото не можел да стои самостоятелно. Цялото му лице било в кръв и свидетелката веднага го закарала до Бърза помощ, където му била оказана първа медицинска помощ. По случая било образувано Досъдебно производство № 493/2024 г. по описа на РУ – Търговище, което с постановление от 07.02.2025 г. било спряно и пострадалия Д. бил уведомен за правото си да подаде тъжба пред съда за нанесените му леки телесни повреди. Видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза, при побоя, нанесен от двамата подсъдими, тъжителят Д. получил счупване на носните кости, разкъсно-контузни рани по зъбната страна на лигавица на горната устна в дясно от средната линия, по лигавицата на долната устна, централно, кръвонасядания по долния клепач на дясното око, по горната част на дясната скула, по вътрешната страна на лявата мишница, в средната й трета, по вътрешната страна на дясната мишница в горната й трета; охлузвания по дясната част на челото и дясната слепоочна област, по горната устна леко в дясно от срединната линия, лява подмишнична област, по предната страна на коремната стена, над пъпа, по гърба, над лява поясна (лумбална) област, по вътрешната страна на лявата мишница в следната й трета, по предната страна на лявата колянна става; оток по меките тъкани на дясната част на челото, дясната слепоочна област и по гърба на носа, както и сътресение на мозъка със степенно разстройство на съзнанието, протекло като дезориентация, зашеметяване и без изпадане в пълно безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда. Установените увреждания на тъжителя Д. Х. Д. са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени от нанесени удари с юмруци и ритници по лицевата част на главата, по гръдния кош, по двете ръце и предна коремна стена, От заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, че при инцидента подс. С. С. е получил повърхностна рана по предната повърхност на дясната подколенница, в средната и трета, спонтанни и палпаторни болки във втори, трети, четвърти и пети пръсти, в областта на средната фаланга. Повърхностна рана по предната повърхност на дясната подколенница на подс. С. Д. С. е в резултат от действието на твърд - тъпоръбест предмет и може да бъде получено от удар от ръба на стъкло. Заключението на съдебно – медицинската експертиза, касаеща подс. Х. С. установява, че е получил масивен оток по гръбната и дланната повърхност на дясната китка, в областта на палеца, и втори пръст на дясната ръка, затруднени движения на палеца (сгъване и разгъване). Установените увреждания на подс. Х. Д. С. са в резултат от действието на твърд тъп предмет и могат да бъдат получени от нанесен удар в областта на палеца на дясната ръка. По доказателствата: В хода на съдебното следствие първоинстанционният съд по предвидения процесуален ред е събрал всички възможни доказателства, релевантни към предмета на доказване по делото, и подробно ги е описа л в мотивите на обжалваната присъда. При проверката и анализа им обаче е допуснал някои съществени грешки, като е надценил близките отношения на тъжителя Д. със св. М. Д. и Д. М., и е подценил заинтересоваността на св. Ц. Ц. и К. Г.. И двамата не крият приятелските си отношения с подсъдимите, като св. Ц. изрично заявява, че „С Х. и С. сме приятели от много години“. Макар да е очевидно желанието им да омаловажат и да декриминализират поведението на двамата братя, в много отношение показанията им напълно съответстват на показанията на св. М. Д. и Д. М.. Безспорно е от събрания по делото доказателствен материал, че на инкриминираната вечер двамата подсъдими и св. Ц. Ц. и К. Г. са пиели бира и са вдигали шум в импровизиран кът за отдих зад магазин „Морела“ до бл.54 в кв.Запад в гр.Търговище. Безспорно е също така, че тъжителят Д. се е приближил да им направи забележка, като е седнал на масата срещу подс. С. С. и между двамата е възникнал първоначално словесен спор, придружен с обиди от двете страни. Наивно и дори смехотворно е описанието на св. К. Г. как подс. С. С. без да иска хвърлил бутилка от бира при замахване да се обяснява. Това обаче напълно съответства на показанията на св. М. Д. относно началото на физическия сблъсък след хвърляне и замахване с бутилки от бира от подс. С. С.. От друга страна също така наивно звучат твърденията на св. Д., че тъжителя Д. вдигнал стъклото от масата да се защити. Явно афектиран от обидите и хвърлените към него бутилки Д. е обърнал стъкления плот на масата към подс. С. С.. Свидетелите Ц. Ц. и К. Г. като цяло отричат да са чули обиди между подс. С. С. и Д., но са категорични, че словесен спор между тях е имало. Свидетелят Ц. твърди, че тъжителят е нарекъл подс. С. С. „наркоман“, което настоящият съд кредитира. Би противоречало на формалната и житейска логика на всички обиди на подс. С. С. тъжителят да не е отговорил по никакъв начин, а и св. Д. също казва „Д. му отвърна“. И двамата св. Ц. Ц. и К. Г. обаче, в унисон със свидетелите на тъжителя твърдят, че докато този спор е протичал подс. Х. С. е обикалял около масата и не се е намесвал словесно, както и тъжителят не се е обръщал към него. Също така и двамата потвърждават, че след като Д. обърнал масата, Х. С. с думите “Ей сега ще ти еба майката, боклук такъв“ го е ударил с юмрук в главата и той паднал, което изцяло съответства на показанията на св. М. Д. и Д. М.. Развилия се от този момент нататък зверски побой от двамата братя над подсъдимия е описан доста красноречиво от св. М. Д. и Д. М., и резултатите от този побой изцяло съответства на съдебно медицинската експертиза относно нанесените на тъжителя множество телесни увреждания по лицето и тялото. На практика те не се отричат и от св. Ц. Ц., който в показанията си на няколко пъти казва „Д. беше набит от С. и Х.“. В показанията си и св. К. Г. употребява думата „побой“, въпреки че и двамата свидетели се позовават на липсата на спомен и че не са видели С. и Х. да удрят тъжителя, след като е повален на земята. В това положение тъжителят не е можел да нанася удари на двамата подсъдими и установените телесни увреждания по ръцете им категорично са получени при побоя над тъжителя, в какъвто смисъл са и съдебно медицинските експертизи. Единствено повърхностната рана по предната повърхност на дясната подколенница на подс. С. С. е получена от удар от ръба на стъклото, което е обърнал върху него тъжителя. От правна страна: При така установената фактическа обстановка първата инстанция правилно е приела, ч е подс. С. Д. С. и Х. Д. С. на 15.07.2024 г. около 20.00 ч. в гр.Търговище, в близост до магазин „Морела“ до блок 54 в кв. „Запад“, в съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари по главата и ритници по тялото на тъжителя Д. Д., с а му причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Всъщност в случая на тъжителя са причинени множество телесни увреждания, всяко от които осъществява медикобиологичния признак на лека телесна повреда. Относно обективната и субективна страна на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е изложил убедителни и просторни мотиви, към които настоящата инстанция изцяло се присъединява и е безпредметно да се повтарят. Неправилно обаче в процесния случай първия съд е приложил института на реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК, като е приел, че тъжителя веднага е отвърнал на подсъдимите със също такива телесни повреди. Както вече бе посочено, единствената телесна повреда, което тъжителя е нанесъл на подс. С. С., е повърхностната рана по предната повърхност на дясната подколенница на подс. С. С., но това е станало преди двамата подсъдими да го повалят на земята и пребият, затова и реторсията в случая е неприложима. И дори да приемем, че след падането Д. е бил физически активен, то отсъстват каквито и да е основания да се формира извод, че действията му са били насочени към нараняването на нападателите, за да се счита, че веднага е отвърнал с аналогичен на адресирания към него акт, т. е. че е налице тази неутрализация на противоправното поведение, която позволява приложението на уреденият в чл. 130, ал. 3 от НК институт. Тук следва да се посочи, че реторсията предполага не само идентичност на понесените телесни увреди (отделен е въпросът дали в разглеждания казус такава се установява), но и още – обществена опасност на деянието на пострадалия и умисъл да бъде отвърнато със същото, което нему е било причинено, т. е. деянието на увредения следва да носи всички обективни и субективни белези на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Затова, когато действията на понеслия пръв телесната повреда целят преустановяване на продължаващото нападение, те не могат да се считат за противоправни, а изпълняващи признаците на общественоприемливия отбранителен акт по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, а когато умисъл за увреждането на нападателя не е налице или пък такъв не са доказва, както е в случая, то няма как ответната реакция да бъде квалифицирана като съставомерна по чл. 130, ал. 1 от НК и обосноваваща онзи паритет, който има предвид законодателят при регламентацията на основанията за паралелно освобождаване от наказание. Дори обаче и тези принципни разяснения не са релевантни към настоящата хипотеза, защото по делото не съществуват каквито и да е доказателства, даващи повод да се счита, че въпросните увреждания върху ръцете на двамата подсъдими са последица от действията на тъжителя Д.. Предвид на това като е освободил подсъдимите от наказание, първоинстанционният съд неправилно е приложил закона и в тази част присъдата следва да бъде изменена в искания от въззивника смисъл (макар той да претендира отмяна, каквато не се налага), като бъде отменено приложението на уредения в чл. 130, ал. 3 от НК правен институт, а на подсъдимите бъдат наложени наказания. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е признал всеки един от двамата подсъдими С. С. и Х. С. в това по същото време и на същото място да са осъществили от обективна и субективна страна престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като С. С. публично казал думи, унизителни за честта и достойнството на Д. Д., а именно: „Какво искаш бе, боклук такъв, нещастник, олигофрен, за нищо не ставаш, затова жена ти избяга от теб и живее с мен, мърша“, а подсъдимия Х. С. публично казал думи, унизителни за честта и достойнството на Д. Д., а именно: „Ей сега ще ти •••••••• ••••••, боклук такъв.“ и „С нас ли ще се мериш, педал такъв.“ За подс. С. С. е доказано на съдебното следствие, че тъжителят веднага публично му е отвърнал с думата „наркоман“, която без съмнение също е унизителна за честта и достойнството на подсъдимия, поради което и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от НК, като е освободил и двамата от наказание. Спрямо подс. Х. С. обаче цитираната разпоредба е неприложима. Категорично е установено, че този подсъдим не се е намесвал в словесния сблъсък между брат му и тъжителя, последният въобще не се е обръщал словесно към него, и едва след като тъжителят е обърнал стъклото върху подсъдимия С. С., брат му Х. се е нахвърлил върху тъжителя с цитираните изрази и с удар го е повалил на земята, след което двамата подсъдими са му нанесли побоя. Поради това и в тази част присъдата следва да бъде изменена, като бъде отменено приложението на уредения в чл. 146, ал. 2 от НК правен институт, а на подсъдимия Х. С. да бъде наложено съответно наказание. По наказаният: Двамата подсъдими не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, умишлените престъпления, предмет на настоящото наказателно производство, са по – леко наказуеми от предвиденото в чл. 78а от НК наказание лишаване от свобода от три години, и от тях не са настъпили съставомерни имущестени вреди. Разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК обаче препятства освобождаването на подсъдимите от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,тъй като в случая се касае за съвкупност от престъпления. Това с пълна сила важи и за подс. С. С., на който, макар на основание чл. 146, ал. 2 от НК да не му е наложено наказание, престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК е извършено от обективна и субективна страна. В този смисъл е и Решение № 127/1963 г. на ОСНК. Индивидуализацията на наказанията изисква индивидуализиране на смекчаващите и отегчаващи вината на двамата подсъдими обстоятелства, преценка на тежестта на престъпленията и на подбудите за тяхното извършване. Относно престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК подсъдимите са действали в съучастие и с общ умисъл, поради което принципно и отговорността им следва еднакво да се ангажира. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат големия брой на нанесените на тъжителя телесни увреждания, някои от които на границата на средна телесна повреда – счупването на носните прегради и сътресение на мозъка. В този смисъл и тежестта на деянието, в контекста на настъпилите противоправни последици, следва да се отчете като сериозна, показваща упоритост и неотклонност от намерението сериозно да се засегне здравето на тъжителя Д.. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че нанасянето на побоя е станало на обществено място в присъствието на много хора, включително и деца, пред които двамата подсъдими ярко са демонстрирали незачитане на човешката здраве, живот и достойнство, като действията им граничат с хулиганство. Смекчаващо вината обстоятелство е единствено чистото съдебно минало на подсъдимите. Всичко това мотивира съда да приеме, че измежду двете предвидени в закона наказания подходящото в случая е по - тежкото от тях, а именно лишаване от свобода. Въззивния съд намери, че при така констатирания решаващ превес на отегчаващите вината обстоятелства наказания от по седем месеца лишаване от свобода ще бъде достатъчно за постигането на целените от закона поправителни, възпитателни и превантивни ефекти. Съдът прие, че за изпълнение целите на наказанието не е наложително изолиране на подсъдимите от обществото, и предвид наличието на останалите предпоставки на чл. 66 от НК прецени, че изпълнението на наказанието следва да бъде отложено с минималния изпитателен срок от три години. Според съда този срок ще е достатъчен двамата подсъдими да преосмислят поведението си в обществото и необходимостта от зачитане на здравето и живота на останалите му членове. След отмяната на приложението на чл. 146, ал. 2 от НК на подс. Х. С. следва да бъде наложено наказание и за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, за което законът предвижда комулативно глоба от петстотин до десет хиляди лева и обществено порицание. Отчитайки изложените по – горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и характера на изречените обидни изрази, съдът прие, че наказание глоба в размер на 1000 евро (1955.83 лева), ведно с наказание обществено порицание, в пълнота ще изпълни целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. Х. С. следва да се определи едно общо наказание, а именно по – тежкото от тях в размер на седем месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отлага за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 23, ал. 2 от НК към така определеното общо наказание следва да се присъедини наказанието обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на таблото за обяви към Община Търговище. На основание чл. 23, ал. 3 от НК към най – тежкото наказание следва изцяло да се присъедини и наказанието глоба в размер на 1000 евро (1955.83 лева). По гражданските искове. Правилно Районен съд – Търговище е счел, че са налице предпоставките по чл. 45 от ЗЗД за ангажирана на деликтната отговорност на двамата подсъдими за претърпените от пострадалия неимуществени вреди от престъпленията по чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК. Установено е по делото, че подсъдимите са извършили противоправни деяния, съставляващи престъпления по цитираните текстове от НК, извършили са ги виновно и са причинили с тях травматични увреждания и душевни страдания на тъжителя, от които пострадалия е претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки, душевно и физическо страдание, като между тях и деянията на подсъдимите е налице пряка причинноследствена връзка. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е занижил размера на присъденото обезщетение за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Съобразявайки се с принципа по чл. 52 от ЗЗД, вида, характера и броя на травматичните увреждания, нанасянето им в жизненоважни органи - главата, гърди и корем, здравословното състояние на пострадалия към момента на причиняването им, периода на оздравяване и последиците от същите, настоящия съдебен състав счита, че справедливо биха били репарирани претърпените от пострадалата неимуществени вреди с обезщетение в размер на 2 000 евро (3 911.66 лeва). В този смисъл следва да се измени гражданско-осъдителната част на присъдата, като се увеличи размера на уважения граждански иск от 818,07 евро (1 600 лева) на 2 000 евро (3 911.66 лeва). Присъдените обезщетения за престъпленията по чл. 148, ал.1, т. 1 от НК според настоящия съд са правилно определени и съответстват на претърпените от тъжителя неимуществени вреди. По разноските. С оглед признаването на подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения, независимо от приложението на института на реторсията за едно от тях, следва да бъдат осъдени да заплатят на тъжителя направените в хода на наказателното производство съдебни разноски. Като е постановил разноските да останат за сметка на всяка от страните така, както са направени, районният съд се е произнесъл незаконосъобразно, което налага и в тази част присъдата да бъде изменена. Пред първата инстанция тъжителят Д. е направил разноски общо в размер на 1512 лева или 773.07 евро, представляваща държавна такса за завеждане на делото и адвокатски хонорар за повереник по представено пълномощно, а пред настоящата инстанция разноски за повереник в размер на 260 евро. Предвид на това всеки от подсъдимите следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител сумата от по 516.54 евро (1010.25 лева). Предвид уважаване на гражданския иск до 2 000 евро (3 911.66 лeва), двамата подсъдими следва да бъде осъдени, на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от тях да заплати по сметка на Окръжен съд - Търговище сумата от 47.28 евро (92.47 лева), представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск. По същата причина се явява основателна и претенцията на гражданския ищец за присъждане на направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 400 лева, представляващ адвокатски хонорар за повереник по представено пълномощно, като на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите С. и Х. С.и следва да бъдат осъдени всеки един от тях да заплати на тъжителя сума. В останалата й част присъдата като обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид посочените съображения, постанови своето решение. Ето защо и на основание чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 2, т. 2 и чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от НПК Окръжен съд - Търговище