Решение № 260 от 21.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 241/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Делото е образувано по жалба от “СЕКПРО“ ООД, ЕИК 206829846 против решение №28/17.02.26г. по т.д.№ 18/26г на СОС ,с което на основание чл.25 ЗТРРЮЛНЦ отказ рег. №20260126155247/ 28.01.2026г. за вписване на промени по партидата на „СЕКПРО” ООД с ЕИК206829846, със седалище гр. Самоков, п.к. 2000 ул.“Здравец“ №268 по заявление с вх. №20260126155247/26.01.2026г., за заличаване на Е. С. П. като съдружник в „СЕКПРО” ООД.В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното решение.Иска се същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което бъде разпоредено на длъжностното лице да извърши исканото вписване. От Агенцията по вписванията не е постъпил отговор. Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Производството пред СОС е образувано по жалба от настоящия жалбоподател против отказ с рег. №20260126155247/28.01.2026г. на Агенцията по вписванията за вписване на промени по партидата на „СЕКПРО” ООД, изразяващи се в заличаване на Е. С. П. като съдружник.По изложените в жалбата доводи се иска да бъде постановено решение,с което бъде отменен обжалвания отказ. За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че с подаденото заявление и представените доказателства не се установява съществуването на заявените за вписване обстоятелства.Съдът е приел,че за да се допускане вписването на тези обстоятелства в Търговския регистър следва да бъде взето решение от общото събрание, с което да бъде уреден статута на дружеството,поради това,че проблемът със заличаване на съдружник е свързан със защитата на дружествения капитал и интересите на кредиторите. Последиците от заличаването на съдружник са обусловени от необходимостта да се запази покритието на капитала. Ако няма налично имущество, което да надвишава стойността на капитала и делът на заличавания съдружник не бъде изкупен, се налага намаляване на капитала, стига размерът му да позволява това. Съдът е приел,че при това положение общото събрание е длъжно да уреди въпроса с размера на капитала,тъй като ако това не бъде сторено или процедурата по евентуалното намаляване не бъде изпълнена, се стига до конкуренция - между напускането от една страна и кредиторите на дружеството от друга, ако те не са съгласни с намаляването. Следователно без решение на общото събрание на съдружниците, което да уреди имуществените последици от заличаването на съдружник, като се запази имущественото покритие на капитала не може да бъде вписано заличаване на съдружник. Съдът е приел,че изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с настъпването му съдружникът губи както качеството „съдружник“,поради което е настъпило обстоятелство, подлежащо на вписване, прекратяването на членството на Е. С. П. като съдружник в „СЕКПРО” ООД. Същевременно, според съда, „СЕКПРО” ООД е останало с един съдружник Д. П. С., който както е заявил прекратяването на участието на Е. С. П. е следвало да се заяви като едноличен собственик на капитала, да вземе решение за прием на учредителен акт, който да представи за обявяване чл.119 ал.4 ТЗ, чл.116 ал.2 ТЗ, чл.114 ал.3 ТЗ, чл.140 ал.2 и ал.3 ТЗ, и чл.147 ТЗ. Съдът е приел,че заявителя Д. П. С., като управител на „СЕКПРО” ООД, е изпълнил само част от подлежащите на вписване и обявяване обстоятелства, поради което обжалваният отказ на АВ е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено.Изложените в атакуваното решение мотиви относно изискването за извършване на действия от страна на дружеството по решаване съдбата на освободените дялове, не съответстват на съдържанието на правната норма на чл.125 ал.З от ТЗ, нито на многобройната задължителна съдебна практика по приложението на посочения законов текст. В обжалваното решение съдът отчита, че по силата на закона напускането на съдружника в ООД настъпва с изтичането на посочения в закона тримесечен срок, но счита, че за вписването на това напускане е необходимо да се извършат други правни действия - да се вземат решения от ОС. Настоящия състав счита,че в закона не са поставени никакви други условия за възникване на правните последици от реализирането на правото на съдружника да напусне дружеството освен предизвестието по чл.125 ал.З от ТЗ- не се изисква да бъде прието решение за освобождаването, нито да бъдат уредени имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството, както и да бъде взето решение за това кой поема дружествените дялове, които напускащия съдружник е притежавал.Съдът счита,че е недопустимо е да се поставят в тежест на лицето, желаещо прекратяването, последиците от чуждо бездействие - неприемане на решение от страна на ОС. Имуществените отношения между напусналия съдружник и дружеството са последица от прекратяването на членственото правоотношение, а не негова предпоставка.Освен, че е законово необосновано, това становище е нелогично и житейски неоправдано, поради това,че напускащият съдружник няма правна възможност по своя воля да свика и осигури провеждане на общо събрание, на което да се вземат посочените от съда решения. Съдружникът би се оказал в патова ситуация - членството му е прекратено тъй като е изтекъл тримесечния срок на предизвестието, но той не може да бъде заличен като съдружник в Търговския регистър поради обстоятелства, които са извън неговата воля. Това висящо положение,което се получава във връзка с вписването на прекратяването създава едно положение, което е опасно както за напусналия съдружник и за кредиторите на дружеството, така и за обществото като цяло, поради това,че вписаното обстоятелство в публичния търговски регистър не съответства на действителното правно положение и заблуждава третите лица. В посочения по-горе смисъл е практиката на ВКС в т.5 от TP № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, където е прието,че в чл. 125, ал. 2 ТЗ е уредена една от хипотезите на прекратяване участието на съдружника в ООД, а именно – с писмено предизвестие, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването. С изтичането на срока членственото правоотношение се прекратява по право. За дружеството възниква задължение чрез общото събрание да вземе решения за изменение на дружествения договор в частта по чл. 115, т. 3 ТЗ и за дяловете на напусналия съдружник – в частта по чл. 115, т. 4 и/или т. 5 ТЗ. Промените в посочените обстоятелства, когато те подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, съответно изменението на дружествения договор - на обявяване, следва да се заявят по партидата на търговеца в 7-дневен срок от възникването им съгласно чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Неспазването на срока съставлява основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на управителя по реда на чл. 40 и чл. 41 ЗТРРЮЛНЦ. Подобна е и практиката в Решение № 128 от 19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 269/2009 г., I т. о., ТК,в което е прието,че основанията, на които може да бъде прекратено участието на съдружник в ООД, са регламентирани в чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ . В една от хипотезите - чл. 125, ал. 2 от ТЗ , прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгл. диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 от ТЗ , или по-дълъг, предвиден в дружествения договор. Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е визиран в Търговския закон. Независимо от отсъствието на изрична правна уредба в тази насока, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското дружество, прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 от ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника. Същевременно буквалното и систематичното тълкуване на нормата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т. ч. от уреждане на имуществените отношения по чл. 127 във вр. с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове. Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за conditio sine qua non за неговото настъпване. Изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи както качеството "съдружник".В подобен смисъл са и решение № 23/18.03.2004 г. по гр. д. № 892/2003 г. на ВКС, II т. о., решение № 10/28.01.2004 г. по гр. д. № 426/2003 г. на ВКС, II т. о., Р. № 515/20.03.2002 г. по гр. д. № 1312/2001 г. на ВКС, V г. о., Р. № 1091/01.07.2003 г. по т. д. № 1857/2002 г., Р. № 991/29.11.2006 г. по т. д. № 566/2006 г. на ВКС, ТК. По изложените съображения обжалваното решение и отказа на длъжностното лице по регистрацията следва да бъдат отменени като вместо тях следва да бъде постановено решение, с което на основание чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ бъдат дадени задължителни указания на Агенцията да извърши исканото вписване на заличаването на Е. С. П. като съдружник в „СЕКПРО” ООД. Така мотивиран, Софийският Апелативен съд