Решение № 547 от 5.2.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1155/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Б. А. А. [ЕГН], с адрес с. Могилово, общ. Чирпан, подадена чрез пълномощника му адв. Е. М. от АК – Стара Загора, против Решение № 56 от 03.09.2025г., постановено по АНД № 146/ 2025г. по описа на Чирпанския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 154 от 08.04.2025г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото му административно нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин. Поддържа че необосновано, от гл.т на доказателствата и неправилно, от гл.т на закона съдът е приел, че не е установено съхраняваната от санкционираното лице дървесина да е с произход от територия по чл. 2, ал.3, т.4 от Закона за горите. Счита, че в тежест на наказващия орган е да установи и докаже извършването на санкционираното нарушение, като твърди, че в случая още при издаването на наказателното постановление не са били изяснени релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, вкл. такива, от значение за преценката за приложимостта на Закона за горите и за компетентността на органите на Изпълнителна агенция по горите, законово регламентирана за осъществяване на контрол върху дейности единствено в горски територии. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 154 от 08.04.2025г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора. Ответникът по касационната жалба – Директор на Регионална дирекция по горите - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Чирпанският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление, за което излага подробни съображения. Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред Районен съд – Чирпан се е развило по жалба на Б. А. А. от с. Могилово, общ. Чирпан, против Наказателно постановление (НП) № 154 от 08.04.2025г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РУГ) - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. № 115089/ 11.02.2025г., на Б. А. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите (ЗГ), за нарушение на 213, ал.1, т.2 от ЗГ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че Б. А. А. съхранява в близост до къщата, в която живее, на адрес с. Могилово, общ. Чирпан, 3.0 простр. куб. м дърва за горене от дървесен вид дъб, непридружен с превозен билет. Чирпанският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора съдът е направил извод, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.266, ал.1 във вр. с чл. 213, ал.1, т.2 от ЗГ, са доказани по безспорен и несъмнен начин, за което нарушение на Б. А. е наложено предвиденото в закона административно наказание – глоба, определено в нормативно регламентирания минимален размер, като по отношение на санкционираното нарушение липсва основание за квалифицирането му като маловажно и съотв. за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Решението на Чирпанския районен съд е неправилно. Не се споделя извода на въззивния съд, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин. Приложното поле на Закона за горите е определено с разпоредбите на чл.1, ал.1 във вр. с чл.2 от закона. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗГ, този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, като в чл.2, ал.2 са определени кои са горските територии по смисъла на ЗГ. С нормата на чл.2, ал.3 от ЗГ изрично е предвидено, че разпоредбите на закона не се прилагат за паркове и градини в урбанизирани територии; горите и земите в националните паркове и в резерватите; дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1 и площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища. В случая ако и правилно въззивният съд да е приел, че в хода на административнонаказателното производство не е необходимо установяването и доказването конкретното място, от което са добити съхраняваните от Б. А. дървета, неправилно, необосновано, в нарушение на правилата за проверка и оценка на доказателствения материал и на тези за разпределението на доказателствената тежест, е приел, че при липсата на доказателства, установяващи по безспорен начин, че дърветата са с произход покрай пътя Винарово – Могилово, извършването от санкционираното лице на съставомерно деяние по повдигнатото му административнонаказателно обвинение, се явява доказано. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване факта на извършено административно нарушение, вкл. наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят търсената отговорност. В процесния случай санкциониращият орган, в резултат на неизпълнено процесуално задължение по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, не е установил и доказал по несъмнен начин извършването на санкционираното нарушение, което обуславя извод за материална незаконосъобразност на НП и на наложената на Б. А. административна санкция по чл.266, ал.1 от ЗГ, за нарушение на чл. 213, ал.1, т.2 от ЗГ. Съображенията за това са следните: Видно от приложената преписка, по случая е била образувана предварителна проверка с оглед данни за извършено престъпление по чл.235 от НК, като с Постановление от 03.04.2025г. на прокурор при РП – Стара Загора, ТО-Чирпан, е отказано образуване на досъдебно производство, вкл. по съображения, че липсват доказателства, че съхраняваният от Б. А. дървен материал, е придобит от горски фонд. Ако и наказващият орган да не е обвързан от изразеното в прокурорското постановление становище за липса на извършени нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, то по нататъшното процедиране по административно наказателната преписка, образувана със съставения АУАН № 115089/ 11.02.2025г., е изисквало извършването на преценка дали е установен по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, респ. дали не са налице основания за прекратяване на производството. В случая такава преценка очевидно не е била извършена, като направената от наказващия орган проверка по чл.52, ал.4 от ЗАНН на АУАН за неговата законосъобразност и обоснованост, е абсолютно формална. Този извод следва от обстоятелството, че в материалите по пр. преписка се съдържат данни, индикиращи вероятност твърденията на санкционираното лице, че съхраняваните дървета са с произход от територия покрай пътя Винарово – Могилово, които са били отсечени от фирмата, извършила ремонта на пътя, да са верни. При наличието на спорни съставомерни обстоятелства, по силата на чл.53 от ЗАНН същите е следвало да бъдат разследвани и изяснени преди издаването на НП, още повече че същото е постановено след отказ да се образува досъдебно производство предвид липсата на данни дори и за извършването на административно нарушение, за което с обжалваното НП е наложено административно наказание. В случая не са предприети каквито и да е било процесуални действия по проверка на твърденията на Б. А. в контекста на дадените в хода на предварителната проверка сведения от кметския наместник на с. Могилово (че от изрязаните дървета във връзка с ремонта на пътя Могилово-Винарово фирмата е давала и на жители от селата, а не само на кметството), съотв. не е извършено реално разследване на спорните обстоятелства, обуславящи приложимостта на изискванията по ЗГ по отношение съхраняваната от А. дървесина. Допуснато е съществено процесуално нарушение, довело до непълнота на събрания доказателствен материал и съотв. до неизясняване на релевантни за ангажирането на отговорността факти и обстоятелства, което нарушение има за последица необоснованост и недоказаност извършването на вмененото на Б. А. съставомерно деяние. Основният спорен въпрос, както в хода на проведеното административнонаказателно производство, така и във въззивното съдебно производство, се свързва с това, дали съхраняваните от Б. А. дървета са от горски територии по см. на чл.2, ал.2 от ЗГ или са такива, изключени от приложното поле на Закона за горите, съгласно изричната разпоредба на чл.2, ал.3, т.4 от същия закон, като последното би изключило наличието на основание за налагане на административно наказание на Б. А. по чл.266, ал.1 във вр. с чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. В хода на съдебното производство посочените спорни обстоятелства също не са изследвани в пълнота, като събраните по делото писмени и гласни доказателства, противно на приетото от въззивния съд, не обуславят извод за установеност и доказаност по безспорен начин извършването на нарушението по повдигнатото на Б. А. обвинение. Тези доказателства освен че сочат, че наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка, индикират и вероятна несъставомерност на деянието по санкционираното с НП нарушение. С оглед на безспорния факт, че е извършена сеч на дървета (вкл. от дървесен вид дъб) във връзка с извършван ремонт на пътя Винарово – Могилово (т.е от площи, заети с горскодървесна растителност в обхвата на местен път, изключени от приложното поле на ЗГ); на събраните гласни доказателства, че предоставените на кметството на с. Могилово трупи дървен материал от отсечените във връзка с ремонта дървета, са включвали и такива от дървесен вид дъб, доставени са с камиони „Камаз“ и са били без поставени марки и без превозен билет (които данни са идентични на твърдяното на А. относно произхода, начина на доставяне и липса на доставената му дървесина на поставена контролна горска марка и придружаващ превозен билет); на дадените в хода на прокурорската проверка сведения от кметския наместник на с. Могилово, че освен на кметствата, извършващата ремонта фирма е давала от отсечените дървета и на жителите от селата; на констатираното от проверяващите състояние на съхранявания от А. дървен материал (видимо сух), касационната инстанция приема, че необоснован от гл.т на доказателствата и неправилен от гл.т на закона е изводът на въззивния съд, че извършеното от Б. А. нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, е установено и доказано по несъмнен начин. Фактическата и доказателствена необоснованост на обвинението за допуснато от Б. А. нарушение по чл.266, ал.1 във вр. с чл. 213, ал.1, т.2 от ЗГ, обуславя извод, че издаденото наказателно постановление за ангажиране отговорността на Б. А. за това нарушение, е незаконосъобразно и неправилно е било потвърдено от Чирпанския районен съд. С оглед на което съдебното решение, като постановено при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 154 от 08.04.2025г. на Директора на РУГ - Стара Загора. Предвид изхода на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция по горите следва да бъде осъдена да заплати на Б. А. направените разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер на 400 лева. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд