Решение № 154 от 30.4.2026 г. на Районен съд - Габрово по дело № 4000/2025 г.

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК. Образувано е по предявен от Р. Ф. М., ЕГН ••••••••••, чрез неговата възходяща от втора степен Г. Б. Ш., ЕГН ••••••••••, действаща като лице осъществяващо заместваща грижа по чл. 137 СК, с адрес: гр. Габрово, ул. „•••••••••“ № 8, ет. 1, ап. 3, срещу Ф. К. М., ЕГН ••••••••••, иск с правна квалификация чл. 150 СК - за увеличение на определената със съдебна спогодба от 05.01.2024 г. по гр.д. № 1703/2023 г. на Габровски районен съд, месечна издръжка от сумата 240 лева на 179 евро, поради трайно и съществено увеличаване на нуждите на малолетния ищец от средства за съществуване. Ищецът с искова молба, вх. № 12136/18.12.2025 г., уточнена с молба вх. № 1444/17.02.2026 г. твърди, че от определяне на издръжката изминал период от време, през който се е увеличила минималната работна заплата в страната и издръжката вече не покривала нарасналите нужди на малолетния за храна, лекарства, дрехи, обувки, социално-културно развитие и че ответникът разполагал с материални възможности да заплаща месечна издръжка в увеличен размер. Ответникът, Ф. К. М., ЕГН •••••••••• в срока по чл. 131 ГПК счита предявения иск за недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на Г. Б. Ш. да предявява иск за издръжка или за изменение на размера на присъдена издръжка от името на малолетния Р. Ф. М.. Възражението за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална легитимация е неоснователно. Разпоредбата на чл.137, ал.4 СК установява, че лицата които осъществяват заместваща грижа по отношение на настанено по съдебен ред дете, са овластени и задължени да извършват необходимите правни действия за защита личните права на детето, свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние. Тези лица изпълняват по същество функции по даване на попечителско съдействие за правните действия на непълнолетните деца, по упражняване на личните права на детето, свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 СК родителят дължи издръжка и когато детето е настанено извън семейството. Искът за издръжка е непосредствено свързан със здравето и образованието на детето и лицата упражняващи заместваща грижа могат да дадат попечителско съдействие на непълнолетното дете по упражняване правото му на издръжка, на което съответства задължението на родителя за издръжка, което е с безусловен характер /Така определение № 794 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 97/2011 г. на ВКС, III г.о./. По същество искът се оспорва като неоснователен, с възражение че не разполага с доходи да заплаща издръжка в претендирания размер. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното: Не се спори и с определение от 02.04.2026 г., за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че ищецът Р. Ф. М., ЕГН ••••••••••, е малолетно и е рождено дете на ответника Ф. К. М., ЕГН ••••••••••, че със съдебна спогодба по гр. д. № 1703/2023 г. на Районен съд - Габрово, ответникът се е задължил да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 240 лева. Видно от служебна бележка, изх. № 36/27.01.2025 г. детето е записано през учебната 2023/2024 г. в ДГ „Явор“ – Габрово. В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Щ. Б. Ш., показанията на който съдът кредитира като основани на преките му впечатления и съответни на останалите събрани в производството доказателства. Въз основа на показанията съдът приема за установено, че детето посещава детска градина и непосредственото му обгрижване се осъществява от неговата възходяща от втора степен. Други относими и допустими доказателства от значение за спора, не са представени. Относно иска с правна квалификация чл.150 СК. Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК, родителите са длъжни, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигуряват необходимите за развитието на детето условия за живот, като дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, задължението за престиране на издръжка е безусловно и не зависи от имущественото състояние на детето. Чл. 150 СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Следователно, за да бъде уважен осъдителен иск за увеличение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител, ищецът – детето, чиято е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, трябва да докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) че не е навършило пълнолетие, 2) че ответникът е негов родител (рожден или осиновител), 3) материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за релевантния период (след датата на предявяване на иска – арг. от т. 21 от ППВС № 5- 70 г.) и 4) трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, т.е. трайно съществено увеличение на нуждите си (вкл. и възникването на нови нужди) или трайно съществено увеличение на възможностите на задължения родител (в този смисъл т. 19 от ППВС 5-70 г.). По отношение на тези факти ищецът трябва да проведе главно доказване, което поради това следва да бъде и пълно, т. е. такова, което да създаде у съда убеждение за тяхното съществуване вън от всякакво съмнение. Ответникът трябва да проведе главно и пълно доказване на фактите, че нуждата от издръжка на ищеца е задоволена изцяло, вкл. защото е доставял дължимата издръжка или защото детето получава доходи (така и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и теорията – Ненова, Л., “Семейно право на РБ”, стр. 488, изд. 1994 г.), и насрещно и непълно доказване на фактите, предмет на главното доказване от ищеца (т.е. достатъчно е да се обори сигурността на главното доказване на ищеца). В конкретния случай, ищецът Р. Ф. М., ЕГН ••••••••••, доказва, че към приключване на съдебното дирене – 16.04.2026 г., е малолетен син на ответника Ф. К. М.. От друга страна, от определената му със съдебна спогодба от 05.01.2024 г. по гр. д. № 1703/2023 г. на Районен съд - Габрово, месечна издръжка в размер на 240 лева, до приключването на съдебното дирене – 16.04.2026 г., е изминал значителен период от време, който обуславя извод за изменение на обстоятелствата, тъй като ноторно е, че с увеличаване възрастта на всяко дете, съществено се изменят и неговите потребности, което рефлектира върху размера на средствата, необходими за осигуряване на условия за неговото развитие. Тези изменения имат траен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС). Нуждите на едно физическо лице от средства за задоволяване на потребностите му зависят от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено положение и др. В т. 4 на ППВС 5-70 г. /прието при действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо и при уредбата на действащия СК/, е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката. Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата или понастоящем 155.05 евро месечно – чл. 142, ал. 2 СК (считано от 01.01.2026 г. минималната работна заплата в страната е в размер на 620.20 eвро). Възрастта на ищеца (6 г. и 2 месеца) и посещаването на детска градина предполагат потребност от средства за храна, облекло, заплащане на такси за допълнителни дейности. Като взе предвид горното, както и при съобразяване на обстоятелството, че през основната част от време детето се намира в детска градина, което значително намалява разходите за храна и включени в издръжката консумативни разходи /ток, вода, отопление/, съдът приема, че необходимата за периода след предявяване на исковата молба до приключване на устните състезания месечна издръжка на ищцата е в размер на 310 евро – разходи за облекло, обувки, храни и напитки, както и социално общуване /посещения на театър, кино и др./. В конкретния случай, нито се твърди, нито се установява ищецът да има нужди различни от обичайните за отглеждането на здраво дете от същия пол и възраст. По делото не са представени доказателства към момента на приключването на съдебното дирене ответникът да реализира месечен доход, включително да получава допълнителни доходи, които да имат траен характер, за да се вземат предвид при определяне на възможностите на ответника да заплаща издръжка. Съдът не може да основава решението си на предположения, а на убедителни доказателства. Следователно, ответникът не разполага с доходи над необходимите за покриване на собствените му екзистенциални нужди, след задоволяването на които да може да предоставя издръжка на ищеца. Налага се извод, че ответникът няма възможност да дава претендираната издръжка в размер на 179 евро. При липсата на доказани доходи на ответника, които да сочат на възможността му да престира издръжка в размер над минимално предвидения размер, съдът намира, че искът следва да бъде уважен за размер на месечна издръжка в минимален размер, съгласно чл.142, ал.2 СК - една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната или понастоящем 155.05 евро и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 179 евро, като неоснователен. Началният момент, от който се дължи така определената увеличена издръжка е 18.12.2025 г. – датата на предявяване на исковата молба. Присъдената издръжка се дължи до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Доколкото се касае за периодично парично задължение за покриване на екзистенциални потребности на носителя на правото, чл. 146, ал. 1 СК предвижда задължение за заплащане на законната лихва върху всяка просрочена вноска, което задължение има акцесорен характер и основателността му произтича от основателността на главната претенция. При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството възниква в полза на всяка от страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от иска, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът доказва действително извършени разноски в размер на 306.78 евро – реално заплатено адвокатско възнаграждение, от която сума има право на 176.25 евро, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от иска. Ответникът не претендира разноски съответно такива не му се следват. Ответникът дължи държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 46.57 евро, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът дължи да се произнесе служебно (ex officio). Затова в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 155.05 евро, считано от 18.12.2025 г..