Решение № 12203 от 20.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 48012/2025 г.

Предявен е от ищеца „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД срещу ответника Столична община иск с правно основание чл. 410 ал. 1, т. 2 вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 972,01 евро /1901,08 лева/, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 44012132323394 за вредите по лек автомобил Ауди RS с регистрационен № СВ8998ХР, причинени от настъпило на 26.08.2023 г. около 13:00 часа в гр. София по пътя за хижа Алеко през кв. Драгалевци ПТП на десен завой преди заслон бай Кръстьо в резултат на попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 03.10.2025 г. до окончателното изплащане. Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 26.08.2023 г около 13:00 часа в гр. София по пътя за хижа Алеко през кв. Драгалевци ПТП е настъпило ПТП, при което на лек автомобил „АудиRS“ с регистрационен № СВ8998ХР управляван от С. С. Х. попаднал в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно, образувана от липсващи павета на пътната настилка, в резултат на което са причинени щети, изразяващи се в увреждане на предна дясна гума и джанта. Посочва се, че процесния лек автомобил е застрахован при ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско“ с валидно застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП. Пред ищцовото дружество била предявена застрахователна претенция, въз основа на която била образувана щета № 44012132323394, по която след оглед и експертна оценка на процесния лек автомобил било определено и изплатено на застрахования на 23.10.2023 година застрахователно обезщетение в размер на 1886,08 лева. Посочва, че процесното ПТП настъпило на общински път, вследствие на неизпълнението на задължението на общината да поддържа пътното платно в изправно състояние и за сигнализиране на препятствия по него и отстраняването им в най-кратък срок. Поддържа, че неизпълнението на задълженията на ответника по поддържане и ремонтиране на пътното платно било противоправно бездействие в причинна връзка с настъпване на процесното ПТП. Навежда твърдения, че изпратило регресна покана до ответното дружество да заплати претенцията по щетата и 15,00 лева ликвидационни разноски, което не било сторено. Моли съда да уважи иска. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Столична община, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК предявява отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на твърдяното ПТП, както и характера и размера на твърдените вреди. Оспорва вредите да са настъпили от попадане на автомобила в дупка на посочените дата и неконкретизирано място, доколкото са установени два дни след това. Позовава се на обстоятелството, че по делото няма приложен протокол за ПТП. Счита, че ответникът е положил дължимата грижа и е предприел всички необходими и разумни действия по поддръжка на пътното платно. Счита, че ищецът е заплатил застрахователното обезщетение без правно основание – по неподписан договор. Прави възражение за съпричиняване поради това, че при настъпване на процесното ПТП водачът на увреденото МПС не се е движел с подходяща и съобразена с пътните, атмосферните условия, характера и интензивността на движението скорост, с което е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. Моли съда да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност – да намали размера на претендираното обезщетение. Претендира присъждане на разноски. Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна: От представената и приета като доказателство по делото Застрахователна полица се установява, че ищецът е застраховател по застраховка „Каско + ” на МПС „Ауди RS с регистрационен № СВ8998ХР със срок на застраховката от 14:16 часа на 13.03.2023 г. до 23:59 часа на 12.03.2024 г. Представено е уведомление за щета № 44012132323394 от 28.08.2023 г., подадено от водача на автомобила С. С. Х. за настъпване на застрахователно събитие на 26.08.2023 г. в гр. София по пътя към х. Алеко през Драгалевци при попадане на автомобила в дупка, образувана от извадени павета и покриваща 1/4 от пътя. Отбелязано е, че предходния ден било установено различно налягане в гумите и при сваляне на джантата с гумата се установило, че джантата е спукана. От представените Опис-заключение по щета, калкулация по претенция, ликвидационен акт, фактура и платежно нареждане се установява, че застрахователят е определил обезщетение в размер на сумата от 1886,08 лева за обезщетяване на констатираните увреждания по процесната щета, която реално е заплатена на собственика на автомобила на 23.10.2023 г. На 23.02.2024 г. е изпратена от ищеца регресна претенция по процесната щета, която е реално получена от ответника на 19.03.2024 г. По делото е приетото заключение на вещо лице инж. Й. Д. Й. по допусната съдебна автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, от което се установява, че всички увреждания по МПС Ауди RS с регистрационен № СВ8998ХР, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие, като необходимата стойност за възстановяване на щетите по лекия автомобил е в размер на 2303,42 лева към датата на ПТП. В тази насока са и показанията на разпитания свидетел С. С. Х., който сочи, че при настъпване на процесното ПТП управлявал автомобила по пътя за Алеко, когато спукал предна дясна гума и счупил джанта преди нещо като пункт на пътно почистване на един от завоите, най вероятно десен. Поддържа, че почти 1/3 от пътната настилка, която е паваж там липсвала. Сочи, че не е имало натоварен трафик и се движел в рамките на разрешената скорост. Поддържа, че се прибрал с пътна помощ, защото спукана гума не може да се смени. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното: Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата. Настоящият съдебен състав, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, счита, че ищецът е доказал всички спорни обстоятелства по делото, а именно механизма на ПТП, както и вредите в причинна връзка с ПТП и размера на същите, до който размер има право на регрес спрямо ответника. От представената по делото Застрахователна полица се установява наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане „Каско”. За събитието не е съставен протокол за ПТП, като ОУ на застрахователя не поставят такова изискване за този вид произшествие. Въпреки липсата на протокол, които да констатира събитието, съдът приема настъпването на събитието за доказано въз основа на събраните свидетелски показания, а именно свидетелските показания на водача С. С. Х., които съдът изцяло кредитира като обективни, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи си с останалия събран по делото доказателствен материал. Макар частично показанията на свидетеля да се различават със заявеното в уведомлението за щетата, съдът отдава същото на изминалия продължителен период от време от момента на инцидента и проведеното открито съдебно заседание за изслушване на гласните доказателствени средства. Свидетелят е категоричен, че автомобилът е увреден при попадане на дупка в пътното платно, образувана от липсващи павета по пътя от София към х. Алеко през Драгалевци като от събрания по делото доказателствен материал не се установява обратното. Липсва данни за претърпяване на други увреждания на автомобила след процесния инцидент на 26.08.2026 г. и преди сигнализиране на датчиците за различно налягане в гумите, съгласно подаденото уведомление за щетата и извършения ремонт в сервиз. Поради изложеното съдът счита констатираните разминавания за несъществени в случая. Причинната връзка между механизма, описан в уведомлението за събитието и възпроизведен от свидетеля и щетите се потвърждава от експертното заключение. Ето защо е налице пълно припокриване на фактите, установени от писмените доказателства и от събраните гласни доказателствени средства и съдът намира наличието и механизма на ПТП за безспорно установени по делото. Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по допуснатата САТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено и съответстващо на останалия доказателствен материал по делото. Според заключението на вещото лице при анализ на механизма на произшествието и съпоставка на щетите от заявлението и описа на застрахователя от техническа гледна точка следва извод, че щетите по МПС Ауди RS с регистрационен № СВ8998ХР са вследствие реализираното ПТП на 26.08.2023 г. Експертът сочи, че стойността на щетата, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП съгласно описа на застрахователя е 2303,42 лева. Както беше отбелязано по-горе експертното заключение изцяло кореспондира със заявлението за щета, поради което няма основание съдът да не даде вяра на експертното заключение. При определяне стойността на вредите по средни пазарни цени е взета предвид възрастта на автомобила към датата на ПТП. На следващо място по делото е безспорно обстоятелството, че улицата, на която е реализираното произшествието, представлява част от уличната мрежа на населеното място съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗОС, поради което следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на улицата е именно ответникът Столична община. Според пар. 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената неравност – дупка на пътното платно, образувана от липсващи павета /нарушена цялост на пътното покритие/ представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл. 52 от ППЗДвП, пътен знак Г11 ("Преминаване отдясно или отляво на знака") се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си, какъвто в случая не се установи да е имало, а в тежест на ответника е да установи това обстоятелство с оглед доказаното съществуване на дупка на собствения на ответника път. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 167 ал. 1 ЗДвП. Наличието на неравност на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействие на длъжностни лица, на които Общината е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължение, поради което Общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД. Релевираното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача на автомобила е неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и техния обем нито пък за неговата изключителна вина. На следващо място по довода на ответника, че водачът на автомобила не е съобразил поведението си на пътя с условията на пътното платно, съдът намира, че именно ответникът е следвало да релевира доказателствени искания, за да установи сочените от него обстоятелства, като в настоящия случай по делото няма данни за такова поведение на водача. Даже напротив – видно от показанията на разпитания свидетел, същият е шофирал със скорост в рамките на позволената. Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в следствие на необезопасена и необозначено препятствие, намиращо се на улица от уличната мрежа в населеното място с Столична община, от което ПТП са настъпили процесните вреди, които са били обезщетени от застрахователя ищец, то на основание 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД застрахователят встъпва в правата застрахования срещу Столична община за вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото отстраняване, които съдът определя в размер на 15,00 лева. Предвид изложеното и с оглед диспозитивното начало предявеният иск за главница се явява доказан в пълния му размер и следва да бъде уважен. На основание чл. 214, ал. 2 ГПК и предвид изрично направеното искане в тази насока, върху посочените суми за главници следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. С оглед изхода на спора и изрично направеното искане в тази насока, право на разноски възниква за ищеца. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят сторените от ищеца разноски съобразно списъка по чл. 80 ГПК, от 76,04 лева – държавна такса, 684,54 лева – депозит за експертиза и 490,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение. Насрещната страна своевременно е противопоставила възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което настоящият състав намира за неоснователно. Сумата е съобразена с фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Не следва да се присъжда исканата сума за разпит на свидетел, доколкото същата не е заплатена на свидетеля, поради което и подлежи на възстановяване по молба на ищеца. Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон. Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд