Решение № 10 от 12.1.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 546/2022 г.

Производството е по реда на чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ. Образувано по искова молба от „Н.П.“ ЕООД /в н./ гр.Л. против „Н.Т.“ ЕООД – гр.Б. и „П.Х.“ АД /н./ - гр.В. Заявено е от ищеца в исковата молба, че на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, предявява настоящия иск за установяване несъществуването на вземания на „Н.Т.“ ЕООД към „П.Х.“ АД /н/ в общ размер 8 189 963,32 лева, от които 6 843 186,64 лева - „вземания, произтичащи от Договор скл. 03.01.2013 г.“ и 1 346 776,68 лева - „лихви за период от 16.08.2019 г. до 16.08.2022 г.“, включени от синдика в Допълнителен списък № 4 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „П.Х.“ АД /н/, обявен в ТРРЮЛНЦ на 14.09.2022 год. Твърди се, че „Н.П.“ ЕООД /н/ е кредитор в несъстоятелността на „П.Х.“ АД /н/ по търг.дело № 83/2014 год. на Окръжен съд - С.. „Н.П.“ ЕООД /н/ е подало в срок възраЖ.е по чл. 690 ТЗ срещу Допълнителен списък № 4 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „П.Х.“ АД /н/, обявен в ТРРЮАНЦ на 14.09.2022 год. С определение № 260576/29.11.2022 год. по търг.дело № 83/2014 год. на Окръжен съд - С. възраЖ.ето е оставено без уваЖ.е. Сочи се, че „Н.П.“ ЕООД /н/, като кредитор в несъстоятелността на „П.Х.“ АД /н/ е легитимирано да предяви настоящия иск по реда на чл. 694, ал. 3, т. 1. Изложено е, че в атакувания списък, като приети от синдика са посочени вземания на „Н.Т.“ ЕООД в размер на 8 189 963,32 лева, от които 6 843 186,64 лева - „вземания, произтичащи от Договор скл. 03.01.2013 г“ и 1 346 776,68 лева - „лихви за период от 16.08.2019 г. до 16.08.2022г“. Оспорва, че „Н.Т.“ ЕООД не притежава предявените вземания, но дори да съществуваха (което оспорва), те са предявени извън установения в закона преклузивен срок. Поради това счита, че няма основание и е недопустимо включването им от синдика в списъка с приетите вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник. ИзлоЖ. са доводи, че възникналите преди откриване на производството по несъстоятелност вземания следва да бъдат предявени в преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 или чл. 688, ал. 1 ТЗ. Съгласно предл. второ на чл. 688, ал. 1 ТЗ, след пропускане на посочените преклузивни срокове вземания „не могат да се предявяват“. Твърди се, че вземанията на „Н.Т.“ ЕООД не съществуват. Според ищеца, соченият договор, от който се твърди да са възникнали, е нищожен и не поражда правни последици. Заявява, че същият е сключен между свързани лица и вероятно е антидатиран, защото е предназначен единствено да обслужва нелегитимни интереси в производството по несъстоятелност на „П.Х.“ АД /н/. Намира, че погасителната давност на вземанията е изтекла, поради което прави възраЖ.е и за погасяване на вземанията по давност. Отбелязано е, че в списъка, като „основание на вземането“ синдикът е посочил „Предоставени парични средства от „П.Х.“ АД на „Н.Т.“ ЕООД по силата на Договор от 03.01.2013 г. Ищецът счита, че след като „Н.Т.“ ЕООД е получател на средствата, постъпването им в неговия патримониум не може да породи вземане към „П.Х.“ АД /н/, а единствено задълЖ.е за връщането им. Намира, че най - малкото поради това, соченото „основание на вземането“ не съществува. Заявява, че както вече е посочил, представеният договор от 03.01.2013 год. за предоставяне на парични средства е нищожен и според ищеца е създаден за целите на предявяването на вземането в несъстоятелността. Счита, че е видно, че договорът е антидатиран, тъй като е представен нотариално заверен препис от него с дата на заверката - 14.07.2022 год. Сочи, че това е най-ранната достоверна дата на съставянето му. Посочва, че към тази дата обаче „П.Х.“ АД / н / е в открито производство по несъстоятелност и е обявено в несъстоятелност. Отбелязва се, че съгласно разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 1 ТЗ, след откриване производството по несъстоятелност синдикът представлява несъстоятелното дружество, а след обявяването в несъстоятелност органните представители са лишени от правомощия. Твърди се, че договорът не носи подпис на синдика на „П.Х.“ АД /н/, поради което е нищожен, поради липса на съгласие от синдика само на това основание. Дори договорът да е породил процесните вземания, което отрича, то същите са предявени извън установените в закона преклузивни срокове. Заявено е, че както самият молител посочва, с постановяване решението по чл.710 ТЗ № 260309/01.10.2021 год. за обявяване на „П.Х.“ АД/н/ в несъстоятелност, са настъпили условията за прекратяване на договора и връщане на сумите по него. Посочва, че действително, съгласно клаузата на чл.6, т.4 от договора, същият се прекратява „в случай, че някоя от страните бъде обявена в несъстоятелност. В този случай „П.Х.“ АД дължи незабавно връщане на усвоената сума ведно с дължимата лихва“. Според ищеца, на още по-силно основание това е така по силата на разпоредбата на чл.617, ал.1 ТЗ, според която всички парични и непарични задълЖ.я на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. Изложено е, че възникналите в хода на производството по несъстоятелност вземания, които не са установени със сила на присъдено нещо по смисъла на чл. 691 ТЗ, следва да бъдат предявени по общия ред, тъй като подлежат на преценка от синдика дали да бъдат включени в списък на приетите и на оспорване по реда на чл. 690 - чл. 694 ТЗ. Сочи се, че „П.Х.“ АД /н/ е обявено в несъстоятелност с решение № 260309/01.10.2021 год., постановено по търг.дело № 83/2014 год. на Окръжен съд - С.. Решението подлежи на незабавно изпълнение. Според ищеца, това означава, че настоящите вземания са предявени извън преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 или чл. 688, ал. 1 ТЗ, вторият и краен от които е изтекъл на 01.01.2022 год. Молбата за предявяване на вземането е постъпила в Окръжен съд - С. с вх. № 263062/18.08.2022 год. Посочено е, че съгласно предл. второ на чл.688, ал.1 ТЗ, след пропускане на посочените срокове вземания „не могат да се предявяват“. Заявява, че правните последици от пропускането на срока са, че непредявените вземания се преклудират. Счита, че не е налице и хипотезата на чл. 688, ал. 3 ТЗ, защото се твърди, че предявените вземания са възникнали с договора от 03.01.2013 г., а това е преди датата на откриване на производството по несъстоятелност на „П.Х.“ АД /н/. Ето защо намира, че те не могат да бъдат предявени по реда на чл.688, ал.3 ТЗ независимо кога са станали изискуеми. Според ищеца същите е трябвало да бъдат предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 или чл. 688, ал. 1 ТЗ, но тази възможност е пропусната. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че вземанията на „Н.Т.“ ЕООД, включени в Допълнителен списък № 4 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „П.Х.“ АД / н/, обявен в ТРРЮЛНЦ на 14.09.2022год., в общ размер 8 189 963,32 лева, от които 6 843 186,64 лева - „вземания, произтичащи от Договор скл. 03.01.2013 г“ и 1 346 776,68 лева - „лихви за период от 16.08.2019 г. до 16.08.2022 г.“, не съществуват. Претендират се сторените деловодни разноски. В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от синдика на „П.Х.“ АД /в несъстоятелност/, с който оспорва изцяло предявения иск. Изразява несъгласие с аргументите на представителя на ищеца, че соченият договор е нищожен и непоражда правни последици. Твърди се, че „Н.Т." ЕООД не притежава предявеното вземане, но дори и да съществува, то същото е предявено извън установения в закона преклузивен срок. Визира се, че възникналите преди откриването на производството по несъстоятелност вземания следва да бъдат предявени в преклузивните срокове по чл.685,ал.1 или чл.688 , ал.1 от ТЗ, Съгласно предлоЖ.е второ на чл.688, ал.1 от ТЗ, след пропускане на посочените срокове вземанията не могат да се предявяват. На първо място сочи, че сроковете за предявяване на вземанията са различни в зависимост от това кога е възникнало вземането - до датата на откриване на производството по несъстоятелност или след тази дата. Посочва, че според легалното определение на понятието „дата на откриване на производството по несъстоятелност, дадено в чл. 634а ТЗ, това е датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а не от влизане в сила на решението или на вписването му в регистъра. Отбелязва, че вземане, възникнало на датата на откриване на производството по несъстоятелност, по арг. на чл. 634а, изр. 2-ро ТЗ, следва да се счита за възникнало след откриване на производството по несъстоятелност. Изложено е, че вземанията, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност (т. нар. стари вземания) и вземания, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност (т. нар. нови вземания), се предявяват в различни срокове, като само по отношение на старите вземания има преклузивен срок за предявяването им - чл. 688, ал. 1, изр. 2 - ро ТЗ. Сочи се, че именно наличието на старите вземания е обусловило състоянието на неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост, констатирани с решението за откриване на производството по несъстоятелност. Ето защо заявява, че законодателят въвежда кратки срокове (основен и допълнителен) за тяхното предявяване, като целта е бързо установяване, а от там и удовлетворяване, на кредиторите в производството по несъстоятелност. Посочва, че старите вземанията - възникнали до откриване на производството по несъстоятелност, трябва да се предявят в рамките на сумарен 3-месечен преклузивен срок от вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност в търговския регистър, който включва: 1-месечен срок от вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност в търговския регистър - чл. 685, ал. 1 ТЗ; и 2-месечен срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който тече след изтичането на едномесечния срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Допълнителният срок по чл.688, ал. 1 ТЗ е предвиден, тъй като пропускането на сроковете за предявяване на старите вземания е свързано с много тежки последици за кредитора - погасяване на процесуалното му право да предяви вземането, а от там и на правото му на принудително изпълнение в производството по несъстоятелност, което на практика по правило води до невъзможност кредиторът да реализира вземането си, тъй като пътят му на удовлетворяване, както в универсалното, така и индивидуалното принудително производство е затворен (виж чл. 638 ТЗ). Посочва, че новите вземания - възникнали на/след откриване на производството по несъстоятелност, се предявяват в срока от настъпването на падежа им до приключване на производството - чл. 688, ал. 3 и чл. 639 ТЗ. Сочи се, че за разлика от старите вземания, правилото при новите вземания е, че те следва да се удовлетворят на падежа - чл. 639 ТЗ, и то без да е необходимо предявяването и приемане им по реда на Глава четиридесет и трета на ТЗ. Отбелязва, че ако обаче на кредитора не са плати на падежа, от момента на настъпването му за кредитора възниква правото на предявяване на вземането и той може да го упражни (чл. 688, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 639 ТЗ и чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ). Твърди се, че в настоящият случай, „Н.Т." ЕООД има ново възникнало вземане към „П.Х." АД (в несъстоятелност). На 03.01.2013г. между „Н.Т." ЕООД и „П.Х." АД (в несъстоятелност) е сключен Договор, по силата на който „Н.Т." ЕООД се е задължило да предаде в собственост на „П.Х." АД сумата от 20 000 000 лева. Договорът е сключен за срок от 10 години, изтичащ на 03.01.2023г., като страните са се споразумели „Н.Т." ЕООД да предостави сумата изцяло или на части по банковата сметка на „П.Х." АД или по банковата сметка на трето лице по нареждане на холдинговото дружество. Сочи, че са представени платежни нареждания, от които е видно, че извършените плащания от „Н.Т." ЕООД към трети лица по нареждане на „П.Х." АД са в общ размер на 6 843 186,64 лева. Удостоверено е, заемна сума в този размер е предоставена от „Н.Т." ЕООД на „П.Х." АД. В чл.6, т.4 от подписания договор е предвидено, че същият се прекратява, в случай че някоя от страните бъде обявена в несъстоятелност, като в този случай „П.Х." АД дължи незабавно връщане на усвоената сума ведно с дължимата лихва. Изложено е, че поначало, на основание чл.658, ал.1, т.6 ТЗ, правомощие на синдика е да прави искания за прекратяване, унищожаване и разваляне на договори, по които страна е длъжникът при предвидените в закона условия. Условията за прекратяване на облигационната връзка поради разваляне, едностранен отказ, унищожаване и др. са уредени в общото облигационно право. На основание чл. 20а, ал. 1 ЗЗД сключеният договор обвързва страните със силата на закон, като законодателят не е предвидил едностранен отказ на участник в правоотношението, освен в изрично предвидените случаи (напр. чл. 287 ЗЗД - договор за поръчка). Посочва, че на този фон, нормата на чл.644 ТЗ регламентира, че синдикът може да прекрати всеки договор, по който страна е длъжникът, ако той не е изпълнен изцяло или частично. Единственото изискване на закона в разглежданата хипотеза е да не са осъществени изцяло престациите на страните. Прекратяването на облигационната връзка има действие занапред. Законът не поставя изисквания по отношение вида на сделката, качеството на съконтрахента на несъстоятелния длъжник и др. Синдикът сочи, че е ирелевантно дали неизпълненото задълЖ.е е изискуемо. Договорът - предмет на едностранно прекратяване следва да е сключен преди откриване на производството по несъстоятелност. Посочено е, че процедурата по чл. 644 ТЗ се развива извънсъдебно и не е обвързана с конкретни срокове или етап от несъстоятелността. При прекратяването синдикът отправя предизвестие от 15 дни (чл. 644, ал. 2 ТЗ). По искане на насрещната страна, синдикът отговаря в 15 дневен срок дали запазва действието на договора или го прекратява (чл.644, ал. 3 ТЗ). При липса на отговор се смята, че договорът е прекратен. Запазването на действие на договор с периодично плащане не задължава синдика да извърши плащанията, които са просрочени преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност (чл. 644, ал. 5 ТЗ). Обратно, следващите след откриване на производството периодични задълЖ.я следва да бъдат изпълнени на падежа (чл. 639 ТЗ). Сочи, че нормата на чл. 644 ТЗ е една от малкото в ТЗ, които предоставят на синдика възможност за оперативна самостоятелност и собствена преценка, която не е опосредена от нарочно разрешение на съда по несъстоятелността или събранието на кредиторите. Посочено е, че в настоящият случай, синдиците на „П.Х." АД не са пристъпили към прекратяване по чл. 644 ТЗ на Договора сключен на 03.01.2013г. Ищецът е депозирал по делото допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва първоначалната. Поддържа всички излоЖ. в исковата молба твърдения, възраЖ.я, доводи, оспорвания и доказателствени искания. Моли, да не се вземат предвид възраЖ.ята, становищата и доводите, изразени от синдика, в подадения от него отговор на исковата молба. Счита, че синдикът не е легитимиран да подава такъв. Посочва, че синдикът не е страна по материалното правоотношение, предмет на иска по чл.694 ТЗ, поради което няма качеството на страна в процеса. Излага аргументи, че качеството на синдика на участник в производството, формулирано с разпоредба на чл.694, ал,4, предл. първо ТЗ, е предназначено единствено да осигури установителното действие на влязлото в сила съдебно решение в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност /чл.694, ал.8 ТЗ/. Сочи, че липсата на процесуална легитимация на синдика в производствата по искове по чл.694 ТЗ произтича и от изричната разпоредба на чл.635, ал.3 ТЗ, като според приетото в нея, по тези дела несъстоятелният длъжник се представлява от своите органи, дори да са лишени от правомощия. Посочена е съдебна практика. Намира, че в случай, че съдът съобрази при произнасянето си възраЖ.я, доводи, оспорвания и доказателствени искания, направени в отговора на исковата молба, подаден от синдика, той би постановил недопустимо решение. При тези обстоятелства, моли да се приеме, че ответникът „П.Х.” АД /н/ не е подал отговор на исковата молба. Поддържа твърдението си, че вземанията на „Н.Т.“ ЕООД не съществуват. Освен другите си възраЖ.я за недействителност на договора, сключен между ответниците, моли да се вземе предвид неговата достоверна дата, а не вписаната от тях - 03.01.2013 год. Заявява, че доколкото върху този частен документ не е положен подпис от ищеца „Н.П.“ ЕООД/н/, разпоредбата на чл.193, ал.3 ГПК възлага тежестта за доказване истинността на датата върху страните, участвали в съставянето му и ползващи се от него. Отбелязва, че към исковата молба е приложено копие от договора във вида, в който е приложен към молбата за предявяване на вземането, поради което моли да се счита за представен по смисъла на чл.193, ал.3 ТЗ от ответника „Н.Т.“ ЕООД/. „Н.П.“ ЕООД/н/ има качеството на трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК и в настоящото производство този частен документ без достоверна дата не може да му бъде противопоставен. Сочи, че ответниците не представят никакви доказателства, които да установяват по безсъмнен начин съставянето на оспорения документ към определена дата. Счита, че при тези обстоятелства, съдът е длъжен да приеме за достоверна като дата на съставяне на договора датата на нотариалната заверка на преписа от него - 14.07.2022 год. Отбелязва, че към тази дата обаче „П.Х.“ АД/н/ е в открито производство по несъстоятелност и е обявено в несъстоятелност. Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл.658, ал.1, т.1 ТЗ, след откриване производството по несъстоятелност синдикът представлява несъстоятелното дружество, а след обявяването в несъстоятелност органните представители са лишени от правомощия. Сочи, че договорът не носи подпис на синдика на „П.Х.“ АД/н/, поради което е нищожен поради липса на съгласие от синдика само на това основание. Посочва, че дори процесните вземания да съществуват, което отрича, то същите са предявени извън установените в закона преклузивни срокове. Дори преводи по представените платежни нареждания да са били извършени, което оспорва, породените вземания, независимо от основанието им, е следвало да бъдат предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ и най-късно в срока по чл.688, ал.1 ТЗ. Твърди, че всъщност, нищо не доказва съществуването на твърдяното от ответниците основание на предявените вземания, доколкото те са възникнали преди съставяне на антидатирания договор и откриване на производството по несъстоятелност на „П.Х.“ АД/н/. Според ищеца, решаващо значение в случая има моментът на възникване на процесните вземания. Намира, че няма съмнение, че вземането за всяка от сумите по представените платежни нареждания, е възникнало от датата на постъпването й по сметката на получателя. Сочи, че датите на всички представени банкови документи предхождат датата 14.11.2013 год. Счита, че датата на настъпване изикуемостта на вземанията е без значение за задълЖ.ето същите да бъдат предявени в установените преклузивни срокове. Заявява, че дали това е станало по силата на разпоредбата на чл.617, ал.1 ТЗ, с постановяване решението по чл.710 ТЗ, е без значение. Намира, че разпоредбата на чл.688, ал.3 ТЗ е неприложима, тъй като тя урежда хипотезата на вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Според ищеца, приложима е разпоредбата на предл. второ на чл.688, ал. 1 ТЗ, според която, след пропускане на посочените срокове вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, „не могат да се предявяват“. Счита, че посочените в договора бъдещи моменти на настъпване на изискуемост на вземанията - по чл.4 и чл.6, т,4, имат значението на отлагателни условия. Посочва, че при производството по несъстоятелност тази условия са относими към изготвянето на сметката за разпределение /чл.725, ал.1 ТЗ/, но не и към момента, в който следва да бъдат предявени. Заявява, че по правилата на елементарната логика е видно, че ако вземанията не са предявени своевременно и не са включени в списъците на синдика, макар и под условие, той няма да бъде в състояние да изпълни задълЖ.ята си по чл.725, ал.1 ТЗ. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че вземанията на „Н.Т.“ ЕООД, включени в Допълнителен списък № 4 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „П.Х.“ АД /н/, обявен в ТРРЮЛНЦ на 14.09.2022 год., в общ размер 8 189 963,32 лева, от които 6 843 186,64 лева - „вземания, произтичащи от Договор скл. 03.01.2013 г.“ и 1 346 776,68 лева - „лихви за период от 16.08.2019 г. до 16.08.2022 г. не съществуват. Претендира сторените деловодни разноски. По делото е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника „Н.Т.“ ЕООД, с който пояснява и допълва първоначалния. Поддържа отговора на исковата молба, излоЖ.те доводи и направените доказателствени искания. Счита твърденията на ищеца, излоЖ. в ДИМ, за неоснователни, като моли да се приемат аргументите, наведени в настоящия отговор. Заявява, че ищецът е поискал съдът да не взема предвид възраЖ.ята, становищата и доводите, изразени от синдика на „П.Х." АД в ОИМ, с мотива, че „синдикът не е легитимиран да подава такъв", като счита, че същото е неоснователно и противоречащо на закона и на съдебната практика. Посочва, че синдикът е самостоятелен участник в производствата по искове с правно основание чл. 694 от ТЗ и упражнява самостоятелно своите процесуални права и задълЖ.я, сред които и правото на обжалване, независимо дали страната, чийто синдик се явява той, упражнява своето право на жалба. Сочи, че настоящото производство е по реда на чл. 694 от ТЗ, като обръща внимание, че изрично в чл.694, ал.4 от ТЗ е посочено, че „Синдикът е длъжен да участва в производството по ал. 1 - 3", като участието му в производството е като самостоятелна страна. ИзлоЖ. да подробни аргументи за участието на синдика в производството по чл. 694 ТЗ и е посочена съдебна практика. Заявено е, че цитираната от ищеца съдебна практика е неактуална и противоречи на закона. Обръща внимание, че всички посочени решения на ВКС са от преди изменението на чл.694, ал. 4 от 3, обн. в ДВ бр. 105 от 2016 г., поради което практика е изгубила значението си. Счита, че ответникът „П.Х.“ АД е подал отговор на искова молба, чрез легитимен представител, а именно синдика си, който отговор съдът следва да вземе предвид при разглеждане на производството. Посочено е, че по отношение на изложеното за приложимостта на чл.193, ал.3 от ГПК, ищецът твърди, че тази разпоредба възлага тежестта за доказване истинността на датата, върху страните, участвали в съставянето му и ползващи се от него. Обръща внимание, че чл. 193, ал. 3 от ГПК гласи, че „Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила“. Моли, да се приеме, че именно ищецът е представил Договор от 03.01.2013 г., като именно той носи доказателствената тежест за доказване неистинността на оспорените от него частни диспозитивни документи, при наличието на разпоредбата на чл.193, ал, 3 от ГПК, която разпределяла тежестта на страната, която била представила документа. Счита, че молбата да се счита „за представен по смисъла на чл.193, ал. 3 от ТЗ от ответника „Н.Т." ЕООД", защото е представено копие, идентично с това, приложено към молбата за предявяване на вземане, не следва да бъде уважена, доколкото законодателят не е предвидил възможност ищецът да представя документи вместо ответника и впоследствие да му прехвърля тежестта на доказване. Счита, че в ОИМ ответното дружество е изложило достатъчно аргументирани доводи по отношение на това кога е сключен договорът. Твърди, че е нелогично последният да е антидатиран, доколкото към молбата за предявяване на вземания са прилоЖ. 268 броя платежни нареждания, с които са извършвани плащания в периода на действие на договора и напълно кореспондират с направените в него уговорки. Посочва, че нотариалното удостоверяване на договора от 03.01.2013г. е официален документ с материалната доказателствена сила. Намира, че от представения документ може да се извлече единствено извод, че договорът е сключен на 03.01.2013 г., а представеният препис на оригинала е заверен на 14.07.2022 г. от нотариус във връзка с подготовка на документите за предявяване на вземането. Обръща внимание и на факта, че по отношение на този тип договори няма специално изискване за формата, поради което и нотариална заверка дори не е била нужна. Счита, че доводите на ищеца в ИМ и ДИМ се преповтарят, като за пълнота отново излага следното: Счита, за нелогично и юридически нонсенс да се приеме, че достоверната дата на договора е 14.02.2022 г., след като средства по него са предоставени през 2013 г. Сочи, че доколкото договорът е сключен на 03.01.2013г., а първият временен синдик на „П.Х." АД е назначен и вписан в ТР на 20.03.2014 г., то няма причина последният да е давал съгласието си за сключването на процесния договор година и два месеца преди да бъда назначен. Счита твърденията, че вземането за всяка една от сумите е възникнало от датата на постъпването й по сметката на получателя, за неправилни и неоснователни. Посочва, че чл. 9 от ЗЗД дава възможност на страните по един договор да определят свободно съдържанието му, доколкото не противоречи на закона. Счита, че ищецът - като лице, което не е страна по договор от 03.01.2013г., няма как да преценя от какъв момент възниква вземането по сделката, сключена между „Н.Т.“ ЕООД и „П.Х.“ АД. Сочи, че именно страните са посочили момент, в който вземането по процесния договор стават изискуеми - след изтичане на 10-годишния срок, определен в чл.1, ал.2, или при прекратяването му при обявяване на някоя от страните в несъстоятелност. Посочва, че е видно, че определянето на срок на договора или последици от прекратяването му не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Поради това заявява, че вземането по договора е станало изискуемо не от постъпването на всяка сума по сметката на получателя, а от произнасяне на Окръжен съд С. с Решение № 260309 от 01.10.2021г. по чл. 710 от ТЗ. Заявява, че объркването на ищеца може би идва от факта, че не прави разграничение между момента на „откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно дружество" и това на „обявяване на дружеството в несъстоятелност“. Посочва, че в случая, по отношение на договор от 03.01.2013 г. моментът, в който вземането е станало изискуемо, е именно обявяването на „П.Х.“ АД /н./ в несъстоятелност. Според ответника, тъй като вземането е възникнало на 01.10.2021 г., няма как същото да е било предявено в срока по чл. 685 или чл. 688 от ТЗ. Моли, да се остави без уваЖ.е исковата претенция на „Н.П." ЕООД/н/, като неоснователна и недоказана. Като взе предвид становищата и възраЖ.ята на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, съдът прие за установено следното: Страните не спорят относно факта, че по молба на кредитора „Н.“ ЕООД, с ЕИК: •• е образувано търговско дело № 83/2014 г. по описа на Окръжен съд - С. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „П.Х.“ АД. По горепосоченото дело е постановено Решение № 314 от 25.10.2016 г., с което „П.Х.“ АД е обявено в неплатежоспособност и е открито производството по несъстоятелност. Решението за откриване на производството по несъстоятелност е обявено по партидата на „П.Х.“ АД в търговския регистър към Агенция по вписванията на 25.10.2016 г. Твърди се, че „Н.П.“ ЕООД /н/ е кредитор в несъстоятелността на „П.Х.“ АД /н/ по търг.дело № 83/2014 год. на Окръжен съд - С.. „Н.П.“ ЕООД /н/ е подало в срок възраЖ.е по чл. 690 ТЗ срещу Допълнителен списък № 4 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „П.Х.“ АД /н/, обявен в ТРРЮАНЦ на 14.09.2022 год. С определение № 260576/29.11.2022 год. по търг.дело № 83/2014 год. на Окръжен съд - С. възраЖ.ето е оставено без уваЖ.е. Според заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, законната лихва за процесиите 268 платежни документа за извършване на плащанията на „Н.Т." ЕООД от името на „П.Х." АД /н/ за периода от 16.08.2019 г. до 16.08.2022 г. е 2,085,437.86 лв.. Предвид установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: В случая предявеният пред настоящия съд иск е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694 ал. 3 т. 1 от ТЗ. По него ответникът-кредитор с прието вземане по несъстоятелността следва да докаже, че неговото вземане съществува на посоченото от него основание и в посочения размер. В производството по несъстоятелност могат да съществуват вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност и вземания възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност, които се предявяват в различни срокове, като по отношение на вземанията възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност е налице преклузивен срок за предявяването им по арг. на чл. 688, ал. 1, изр. второ от ТЗ. Вземането произтича Договор, сключен на 03.01.2013г. между „Н.Т." ЕООД и „П.Х." АД (в несъстоятелност), по силата на който „Н.Т." ЕООД се е задължило да предаде в собственост на „П.Х." АД сумата от 20 000 000 лева. Договорът е сключен за срок от 10 години, изтичащ на 03.01.2023г., като страните са се споразумели „Н.Т." ЕООД да предостави сумата изцяло или на части по банковата сметка на „П.Х." АД или по банковата сметка на трето лице по нареждане на холдинговото дружество. По делото са представени платежни нареждания, от които е видно, че извършените плащания от „Н.Т." ЕООД към трети лица по нареждане на „П.Х." АД са в общ размер на 6 843 186,64 лева. Удостоверено е, заемна сума в този размер е предоставена от „Н.Т." ЕООД на „П.Х." АД. В чл.6, т.4 от подписания договор е предвидено, че същият се прекратява, в случай че някоя от страните бъде обявена в несъстоятелност, като в този случай „П.Х." АД дължи незабавно връщане на усвоената сума ведно с дължимата лихва. С обявяването в несъстоятелност на „П.Х.“ АД договорът е прекратил действието си и предсрочно е настъпил падежът на задълЖ.ето, като сумите след като не са платени на падежа са задълЖ.е, възникнало след датата на откриване на производство по несъстоятелност. В този смисъл тези вземания не са преклудирани, тъй като се касае за задълЖ.я възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност. Сключеният договор, макар и да е сделка между свързани лица не е нищожен и в случая няма законова забрана да се сключват такъв вид сделки. Касае се за холдингово дружество, което има участие в капитала и управлението на дъщерни дружества и няма забрана между тези лица да се извършват сделки. Съдът намира че и процесния договор не е антидатиран, тъй като към молбата за предявяване на вземания са прилоЖ. 268 бр. платежни нареждания, от които е видно, че „Н.Т.“ ЕООД е предоставило предявените суми и те са доказателство, че са извършвани плащания в периода на действие на договора. Неоснователно е възраЖ.ето, че договорът бил нищожен поради липса на съгласие, тъй като синдикът не е дал съгласие за сключването му. За първи път в производството по несъстоятелност е назначен временен синдик през 2014г., а процесният договор е сключен в началото на 2013г. Следователно към датата на сключване на договора не е имало назначен синдик, за да е необходимо той да дава съгласието си. Извършеното нотариално заверяване на договора на 14.07.2022г. касае не удостоверяване на датата, на която е сключен договор, а е извършване на нотариална заверка на препис от договора, което удостоверява, че нотариално завереният препис съответства на оригинала на договора. В заключение следва да се посочи, че в настоящия случай „Н.Т.“ ЕООД има вземане към „П.Х.“ АД /в несъстоятелност/, което по силата на уговорките на сключения договор от 03.01.2013г. е възникнало и е станало ликвидно след като е обявен в несъстоятелност длъжникът „П.Х.“ АД. По делото са представени и приети като доказателства платежни нареждания, от които е видно че „Н.Т.“ ЕООД е извършвало плащания към трети лица по нареждане на „П.Х.“ АД в общ размер в общ размер от 8 189 963,32лв., от които 6 843 186,64лв. – вземания произтичащи от договора от 03.01.2013г. и 1 346 776,68лв. – лихви за периода от 16.08.2019г. до 16.08.2022 г.. Предвид горното съдът намира, че предявените установителни искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Н.Т. ЕООД, направените разноски по делото в размер на 153,39 евро / 300 лева / депозит за вещо лице, тъй като останалата сума в размер на 308,82 евро /604 лв./ не е довнесена от ответника. Мотивиран от горното, съдът