РЕШЕНИЕ

№ 1165

гр. Русе, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20224520105506 по описа за 2022 година Предявени са по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, обективно съединени искове с правно основание чл.203, ал.1 от КТ вр с чл.211 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Рал Транс“ ЕООД с ЕИК: 202812568 със седалище и адрес на управление с.Басарбово, обл.Русе, представлявано от управителя Йорданка Петрова Маринова моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че И. И. Б. с ЕГН: ••••••••••, от гр.Русе, дължи на „Рал Транс" ЕООД, ЕИК: 202812568, със седалище и адрес на управление с. Басарбово 7071, общ.Русе, обл.Русе 7000, ул.„Хан Исперих" №3, представлявано от Йорданка Петрова Маринова - управител, сумата от 1160, 00 лева, представляваща дължими, но незаплатени от ответника суми за платена компенсаторна такса в размер на 450, 00 лева и 710, 00 лева за причинени щети по тегленото едноосно ремарке от управлявания от ответника камион, ведно с ъ с законната лихва върху претендираната в заповедното производство главница от 1160, оо лева за периода от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 20.07.2022г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски по заповедното и исковото производства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв.Е. Н. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който са развити съображения за неоснователност на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а и видно от ангажираните от тях доказателства, са били в твърдените трудово – правни отношения, по силата на които ответникът е бил назначен на длъжност – „Шофъор тежкотоварен камион – 12 и повече тона“, с основно трудово възнаграждение в размер на 710, 00 лева. Впоследствие със Заповед №022/27.06.2022г. трудовото правоотношение било прекратено от ищеца на основание чл.325 ал.1, т.1 о т КТ по взаимно съгласие.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 20.06.2022г. ответникът в изпълнение на трудовите си задължения пътувал по маршрут Русе - Плевен - Божурище и обратно до гр.Русе, като управлявал товарен автомобил с рег. № Р5617КР собствено с т на „Рал Транс" ЕООД. За преминаването по платената пътна мрежа на страната на процесното МПС по посочения по-горе маршрут, съгласно изискванията на чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, работодателят „Рал Транс" ЕООД бил заплатил такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 106, ал.З от същия закон, като е предоставил маршрутната карта на ответника И. Б.. По делото е установено по безспорен начин от специални технически средства – камери на ДАИ, че ответникът се е отклонил от маршрута, за който е била платена таксата. На 29.06.2022г. същият камион бил управляван от друг водач и е следвало да извърши превоз на товар извън страната. Преди да премине държавната граница служител от Агенция „Митници", в изпълнение на задълженията си по чл.10е, ал.2 от Закона за пътищата изискал от работодателя - собственик на товарния автомобил, да заплати дължимата компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, определена по размер в чл.26, ал.2 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, която е възлизала на 450, 00 лева.

За заплатената компенсаторна такса била издадена квитанция за платени пътни такси в Република България №22ВG004031Х46444447/29.06.2022г.

На 23.06.2022г., след преминаване на ГКПП „Дунав мост“ за влизане в Румъния, в околностите на Гюргево била ответникът установил повреда на задно ляво колело на едноосно ремарке, теглено от камион с рег. № Р5617КР. Ответникът ведната сигнализирал своя работодател за станалата повреда в управяваното от него МПС. Извършен бил ремонт при който били сменени главината на колелото, двата лагера на главината и капачката на главината, възлизащи на обща стойност от 848, 00 лева с ДДС, отразени във фактура №20057/30.06.2022г., както и до срязване на гумата на колелото и нейната подмяна с нова.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от представените по делото писмени доказателства: трудов договор №028/02.06.2022г., сключен между страните; длъжностна характеристика на ответника; заповед № 022/27.06.2022г. за прекратяване на трудов договор №028/02.06.2022г.; разписка за маршрутна карта за превозно средство с рег. №Р5617КР с период на валидност 20.06.2022г. - 03, 00 ч. - 21.06.2022 г. 02, 59 ч. по маршрут ГКПП Русе - Плевен -Божурище; разписка за маршрутна карта за превозно средство с рег. № Р5617КР с период на валидност 20.06.2022 г. - 08, 00 ч. - 21.06.2022г. 07, 59 ч. по маршрут Божурище - Ботевград - ГКПП Русе; квитанция за платени пътни такси в Република България № 22ВС004031Х46444447/29.06.2022г.; фактура № 20057/30.06.2022 г. за закупени резервни части с банково извлечение за плащането им; фактура №7000057841/25.06.2022г. за закупена гума, монтаж, демонтаж и баланс, ведно с фискален бон за заплащане й и складова разписка и заповед № 101/20.06.2022 г. за командироване на ответника на 21.06.2022 г. по маршрут Русе - Букурещ - Русе с камион с рег. № Р5617КР.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са по реда на чл.422, ал.1 от ГПК два обективно съединени иска с правно основание чл.203 ал.2 във вр. с чл.211 от КТ.

Първият иск - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 450, 00 лева, представляваща компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, определена по размер в чл.26, ал.2 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, ведно със законната лихва върху претендираната в заповедното производство главница считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 20.07.2022г. до окончателното изплащане.

Вторият иск - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 710, 00 лева за причинени щети по тегленото едноосно ремарке от управлявания от ответника камион, ведно със законната лихва върху претендираната в заповедното производство главница считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 20.07.2022г. до окончателното изплащане.

По предявеният иск за сумата в размер на 450, 00 лева, представляваща компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, определена по размер в чл.26, ал.2 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.

Искът е доказан по своето основание и размер и следва да бъде уважен в предявения му пълен размер от 450, 00 лева. Това е така, тъй като по делото е установено по безспорен начин от специални технически средства – камери на ДАИ, че ответникът се е отклонил от маршрута, за който е била платена таксата от дружеството ищец. На 29.06.2022г. същият камион бил управляван от друг водач е следвало да извърши превоз на товар извън страната. Преди да премине държавната граница служител от Агенция „Митници", в изпълнение на задълженията си по чл.10е, ал.2 от Закона за пътищата изискал от работодателя - собственик на товарния автомобил, да заплати дължимата компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, определена по размер в чл.26, ал.2 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, която е възлизала на 450, 00 лева. За заплатената компенсаторна такса била издадена квитанция за платени пътни такси в Република България №22ВG004031Х46444447 от 29.06.2022г.

Имуществената отговорност на работника по чл. 203, ал. 2 КТ за вреда, причинена умишлено на работодателя, се определя от гражданския закон - в случая от нормите на Закона за задълженията и договорите. Противоправното деяние е извършено от водача при евентуален умисъл. Като водач на товарен камион по професия, И. Б. е бил длъжен да познава нормативните изисквания за управление на предоставеното му за управление МПС и правилата за движение по пътищата, в това число и нормите на Закона за пътищата - да измине предварително заявеното разстояние по определения в маршрутната карта маршрут, без да се отклонява от него. Следователно ответникът Б. е предвиждал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици - а именно риска от налагане на административни санкции за противоправното му поведение при евентуална проверка от компетентните органи.

Следвайки основателността на главния иск, основателен се явява и предявения иск за лихви. Ответникът дължи законната лихва върху претендираната в заповедното производство главница от 450, 00 лева по този иск, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 20.07.2022г. до окончателното изплащане.

По предявеният иск за сумата в размер на 710, 00 лева за причинени щети по тегленото едноосно ремарке от управлявания от ответника камион.

Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Съображенията за това са следните:

Само пунктуално следва да се отбележи, че за да възникне имуществена отговорност на работника или служителя с правно основание чл.203, ал.2 от КТ, следва да са налице следните предпоставки, които в своята съвкупност обуславят правото на иск на работодателя и неговото упражняване по реда на чл. 211 от КТ: наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника, което може да е прекратено към момента на предявяване на иска; умишлено причиняване на вреда; причинените имуществени вреди да са в резултат на противоправното поведение на работника или служителя; пряка причинна връзка между деянието на работника или служителя и вредите.

В останалите случаи, когато вредата е причинена по небрежност се носи ограничена имуществена отговорност, която се реализира по реда на чл.210 ал.1 – 4 от КТ, който изключва прякото приложение на съдебното исково производство. По делото е безспорно, че не е издадена заповед от страна на ищеца за реализиране на ограничената имуществена отговорност на ответника, а и не се твърди да е налице такава. Всички предпоставки за реализиране на пълната имуществена отговорност са в доказателствена тежест на работодателя. Анализът на събраните по делото доказателства обаче не води до извода, че те са установени по безспорен начин.

В настоящия казус предвид ограничената имуществена отговорност на работника до размера на уговореното месечно трудово възнаграждение, което за длъжникът е 710, 00 лева, не се претендира пълния стойност на подменените части по главината, нито се претендира стойността на срязаната гума. Нормата на чл.203, ал.1 от КТ определя, че работникът и служителят отговарят имуществено пред работодателя за вредите, причинени по непредпазливост при или по повод изпълнение на трудовите задължения. Размерът на ограничената имуществена отговорност е посочен в чл.206, ал.1 от КТ - до размера на уговореното месечно трудово възнаграждение, което в случая е 710, 00 лева.

В настоящия казус ищецът в условията на пълно и главно доказване не успя да установи по категоричен начин, че причинената вреда е в резултат на нарушаване на трудовите задължения на ответника по чл.126, т.8 от КТ - да пази грижливо имуществото - повереното му ремарке, с което е изпълнявал възложената му работа, неизпълнението на което задължение съставлява основание за възникване на имуществена отговорност.

Безспорно е, че по длъжностна характеристика ответникът носи отговорност за причинени вреди на повереното му МПС от неправилна експлоатация, но доказателства за такава неправилна експлоатация също не бяха релевирани.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските:

Всяка от страните претендира от другата заплащането на направените по делото разноски.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото съобразно уважената част от исковете, а именно 147, 41 лева.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете, а именно – 116, 38 лева.

Воден от горните мотиви, съдът: