Решение № 5351 от 28.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 368/2026 г.

Производството е по реда на чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК. Образувано по жалба от Д. Д. Г. [ЕГН] против Заповед № 027/28.01.2026 г. издадена от кмет на район „Владислав Варненчик“ в Община Варна, в частта с която е прекратено наемното правоотношение, възникнало на основание Заповед за настаняване № 237/08.12.2022 г. на кмет на район „Вл. Варненчик“ и Договор № 237/08.12.2022 г. за отдаване под наем на общински жилищен имот, находящ се в [населено място], [жк], [адрес] между кмета на района в качеството на наемодател и наемателя Д. Д. Г.. Жалбоподателят, чрез адв. К. е изложил доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед отправено е искане за отмяната й в оспорената част. В съдебно заседание и писмени бележки жалбата се поддържа, оправено е искане за присъждане на сторени разноски. Ответникът по жалбата – кмет на район „Владислав Варненчик“ в Община Варна, чрез юрисконсулт Т. оспорва жалбата, претендира за юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема за установено следното от фактическа страна: Със Заповед № 237/08.12.2022 г. на кмет на район „Вл. Варненчик“ в Община Варна са настанени Д. М. Г. – титуляр и членовете на семейството му Г. Р. Г. - съпруга и Д. Д. Г. – син в общински жилищен имот, актуван с АЧОС № 4665/26.10.2027 г., апартамент в [населено място], [жк], [адрес] за срок от три години, считано от 1 – во число на месеца, следващ месеца на издаване на заповедта /тоест от 01.01.2023 г./. Договор № 237/08.12.2022 г. за отдаване под наем на общински жилище имот от фонд „Настаняване на наематели“ е сключен между район „Вл. Варненчик“ – наемодател и Д. М. Г. – наемател, за временно възмездно ползване на общински жилищен имот в [населено място], [жк], [адрес], срок на договора – 3 години, влиза в сила от датата на подписването му между страните с изключение на чл.4, ал.1 от договора, с който е определена наемна цена 79,69 лева, който влиза в сила от 1-во число на месеца следващ месеца на подписването му. От Акт за смърт издаден на 02.09.2025 г. от район „Вл. Варненчик“ се установява че Г. Р. Г. е починала на 09.07.2025 г. в Кипър. Заявление № АУ112644ВЛ/10.10.2025 г. е подадено от Д. М. Г. до кмет на район „Вл. Варненчик“ с искане да се издаде заповед за настаняване и договор за отдаване под на наем на общински жилищен имот в [населено място], [жк], [адрес]. Писмо рег. № АУ112644ВЛ_004ВЛ/24.10.2025 г. от кмет на район „Вл. Варненчик“ е изпратено до Д. М. Г., като е посочено, че е уведомление по чл.26 АПК за започване на административно производство по издаване на заповед за пренастаняване в общински жилищен имот в [населено място], [жк], [адрес]. Срещу писмото е подадена жалба. С определение № 12937/24.11.2025 г. по адм. дело № 2776/2025 г. на Адм. съд – Варна е оставена без разглеждане. Същото е влязло в сила на 05.12.2025 г. С Писмо № АУ112644ВЛ_009ВЛ/25.11.2025 г. от кмет на район „Вл. Варненчик“, Д. Г. и Д. Г. са уведомени на 27.11.2025 г. за започнало производство по прекратяване на наемното правоотношение относно имот в [населено място], [жк], [адрес]. Връчен е и Протокол № 04/18.11.2025 г. на комисия по по чл.6, ал.1 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища /НУРУЖНГНПОЖ/ приета от Общински съвет – Варна. Издадена е оспорената Заповед № 027/28.01.2026 г. от кмет на район „Вл. Варненчик“ за прекратяване на наемното правоотношение поради следните установявания: Д. Г. и Д. Г. не са изпълнили задължението по чл.14, ал.8 НУРУЖНГНПОЖ, за деклариране в едномесечен срок за намаляване числеността на домакинството и по чл. 8, ал.8, пр.1 от Договор за наем № 237/08.12.2022 г. Д. Г. и Д. Г. не са подали декларации за семейно и имотно състояние до 31.12.2023 г. и 31.12.2024 г., съгласно чл.14, ал.8, пр.1 НУРУЖНГНПОЖ и чл. 8, т.11 от Договор за наем № 237/08.12.2022 г. На 20.06.2025 г. е подаден сигнал, че Д. Г. е нанесъл удар на съседка. Събрани са доказателства и за други подобни прояви, отделно от това има образувано досъдебно производство № 856/2023 г. в Трето РУ – Варна за извършено нарушение от Д. Г. на обществения ред. В район „Вл. Варненчик“ е внесена подписка вх. № РД25016064ВЛ/25.06.2025 г. на 20.06.2025 г. от 194 граждани, живущи в бл.226 и съседните блокове в жк Вл. Варненчик с искане за изселване на Д. Г. и Д. Г.. Същата е представена с административната преписка. Установени са и предходни сигнали от 01.09.2016 г. и жалба от 03.10.2016 г. от съседи. Прието е, че са нарушени добрите нрави по смисъла на чл. 46, ал.1, т.3 ЗОС, чл. 21, ал.1, т.3 НУРУЖНГНПОЖ и чл. 9, ал.1, б.“ж“ от Договор за наем № 237/08.12.2022 г. поради което е налице основание за прекратяване на наемното правоотношение. Отчетено е здравословното състояние на Д. Г., който е с умерена умствена изостаналост със значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение, ДЦП и епилепсия, съгласно ЕР ТЕЛК №94811/09.10.2022 г., както и наличието на свободно общинско жилище /към момента м. 10.2025 г./, което е отговаряло на потребностите на двучленно семейство. Въпреки предоставената възможност за пренастаняване в жилище в [населено място], [жк], [адрес], Д. Г. е отказал. Отчетено е, че наемателите нямат задължения към общински бюджет и просрочени задължения вода и електроенергия. Посочено е, че са съобразени са чл. 8 ЕКПЧ, чл. 46, ал.1 ЗОС и чл.21, ал.1 НУРУЖНГНПОЖ. Прието е, че са налице следните основания за прекратяване на наемното правоотношение: Неизпълнение в срок /равносилно на неизпълнение/ на: чл.14, ал.8, пр.2 НУРУЖНГНПОЖ, за деклариране в едномесечен срок за намаляване числеността на домакинството и по чл. 8, ал.8, пр.1 от Договор за наем № 237/08.12.2022 г., което съгласно чл. 21, ал.1, т.9 НУРУЖНГНПОЖ, вр. чл. 46, ал.1, т.9 ЗОС е основание за прекратяване на договора за наем; чл. 14, ал.8, пр.1 НУРУЖНГНПОЖ за 2023 г. и 2024 г., поради неподадена декларация за семейно и имотно състояние, което съгласно чл. 21, ал.1, т.9 НУРУЖНГНПОЖ, вр. чл. 46, ал.1, т.9 ЗОС е основание за прекратяване на договора за наем; нарушение на добрите нрави на 20.06.2025 г., установено от служители на района и органите на МВР, което е основание за прекратяване съгласно чл. 46, ал.1, т.3 ЗОС и чл. 21, ал.1 т.3 НУРУЖНГНПОЖ. към момента на издаване на заповедта е изтекъл 3 – годишния срок за настаняване, считано от 09.12.2025 г. и съгласно чл. 46, ал.1, т.6 ЗОС, чл.21, ал.1, т.5 НУРУЖНГНПОЖ и чл. 9, т.1, б. “а“ от Договор № 237/08.12.2022 г. е налице основание за прекратяване на договора. От Удостоверение за Раждане № 106/18.01.1988 г. на Д. Д. Г. се установява, че негови родители са Г. Р. Г. и Д. М. Г.. Д. Д. Г., съгласно ЕР на ТЕЛК №94811/09.10.2025 г. е със 100% трайно намалена работоспособност, поради водеща диагноза – „умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение“, придружаващо заболяване – детска церебрална пареза, епилепсия, предоставена му е чужда помощ до 01.10.2028 г. Съгласно Трудов договор № 174/27.11.2025 г. между район „Вл. Варненчик“ – работодател и М. Д. Р. – работник, последната е приела да изпълнява длъжността „личен асистент“ на Д. Д. Г. с основно месечно трудово възнаграждение 1372,59 лева. От Удостоверение № 26610/2025 г. от 17.12.2025 г. издадено от съдия по вписванията в Служба по вписванията – Варна се установява, че за Д. Д. Г. не са налице вписвания, отбелязвания и заличавания. От Удостоверение № 26612/2025 г. от 18.12.2025 г. издадено от съдия по вписванията в Служба по вписванията – Варна се установява, че за Д. М. Г. не са налице вписвания, отбелязвания и заличавания. От разпореждане [номер]/13.11.2025 г. издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Варна се установява, че Д. Д. Г. е със социална пенсия за инвалидност от 02.10.2025 г. в размер на 533,27 лева и му е отпусната добавка за чужда помощ от 02.10.2025 г. в размер на 250,11 лева. Предвид установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 02.02.2026 г, жалбата е подадена на 09.02.2026 г., в срока по чл. 149, ал.1 АПК, от страна с правен интерес в оспорената част, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От Д. М. Г. е подадена жалба против Заповед № 027/28.01.2026 г. на кмет на район „Вл. Варненчик“, с Определение № 3146/12.03.2026 г. по адм. дело № 511/2026 г. жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Определението не е влязло в сила. Поради изложеното предмет на спора е Заповед № 027/28.01.2026 г. на кмет на район „Вл. Варненчик“ в частта, с която е прекратено наемното правоотношение с наемател Д. Д. Г.. Настанителната заповед № 237/08.12.2022 г. е издадена от кмет на район „Вл. Варненчик“, поради което на основание чл. 46, ал.2 ЗОС процесната Заповед № 027/28.01.2026 г. на кмет на район „Вл. Варненчик“ за прекратяване на наемното правоотношение е издадена от компетентен орган. Жалбоподателят е уведомен съгласно чл. 26 АПК за започване на производство по прекратяване на наемното правоотношение. Произнасянето на административния орган е обективирано в изискуемата по чл. 59 от АПК писмена форма с посочване на фактически и правни основания, обосноваващи прекратяване на наемното правоотношение, има посочен срок за освобождаване на жилището. Това съдържание отговоря на изискванията на чл. 46, ал. 2 ЗОС и позволява ефективна съдебна проверка за неговата материална законосъобразност. При издаването на оспорения административен акт не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ответникът е приел, че са налице три самостоятелни основания по чл.46, ал.1, т.3, 6 и 9 ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение. Съдът приема, че и трите основания са налице. Съгласно Заповед № 237/08.12.2022 г. на кмет на район „Вл. Варненчик“ в общинското жилище е настанен Д. М. Г., Г. Р. Г. и Д. Д. Г.. Съгласно чл. 14, ал.8 НУРУЖНГНПОЖ, настанените със заповед наематели са длъжни да предоставят ежегодно в срок до 31 декември декларации за семейно и имотно състояние за текущата година, както и в едномесечен срок при промяна на обстоятелствата. Г. Р. Г. е починала на 09.07.2025 г., поради което е следвало до 09.08.2025 г. да се подаде декларация за промяна на обстоятелствата. Това не е сторено, поради което законосъобразно е прието от ответника, че Д. Г. не е изпълнил задължението по чл.14, ал.8, пр.2 НУРУЖНГНПОЖ и по чл. 8, ал.8, пр.2 от Договор за наем № 237/08.12.2022 г. за деклариране в едномесечен срок за намаляване числеността на домакинството. Налице е основание по чл. 46, ал.1, т.9 ЗОС, вр. чл. 21, ал.1, т.9 НУРУЖНГНПОЖ и чл. 9, ал.1, б. “к“ от Договор за наем № 237/08.12.2022 г. за прекратяване на наемното отношение. Д. Г. не е подал декларация за семейно и имотно състояние до 31.12.2023 г. и 31.12.2024 г., съгласно чл.14, ал.8, пр.1 НУРУЖНГНПОЖ и чл. 8, т.11 от Договор за наем № 237/08.12.2022 г., поради което законосъобразно е прието от ответника, че е налице основание по чл. 46, ал.1, т.9 ЗОС, вр. чл. 21, ал.1, т.9 НУРУЖНГНПОЖ и чл. 9, ал.1, б. “к“ от Договор за наем № 237/08.12.2022 г. за прекратяване на наемното отношение. На 20.06.2025 г. е подаден сигнал, че Д. Г. е нанесъл удар на съседка. В район „Вл. Варненчик“ е внесена подписка вх. № РД25016064ВЛ/25.06.2025 г. на 20.06.2025 г. от 194 граждани, живущи в бл.226 и съседните блокове в жк Вл. Варненчик с искане за изселване на Д. Г. и Д. Г.. Установени са и предходни сигнали от 01.09.2016 г. и жалба от 03.10.2016 г. от съседи. Наличието на посочената подписка, в която е изложено, че поведението на Д. Г. и Д. Г. е заплаха за живота и здравето на подалите подписката и това обосновава непрекъснато чувство на страх у тях е основание да се приеме, че с поведението си Д. Г. е нарушил добрите нрави. Обосновано е прието от ответника, че е налице основание по 46, ал.1, т.3 ЗОС, чл. 21, ал.1, т.3 НУРУЖНГНПОЖ и чл. 9, ал.1, б. “ж“ от Договор за наем № 237/08.12.2022 г. за прекратяване на наемното правоотношение по отношение на жалбоподателя. Със Заповед № 237/08.12.2022 г. на кмет на район „Вл. Варненчик“ в Община Варна са настанени Д. М. Г. – титуляр и членовете на семейството му Г. Р. Г. съпруга и Д. Д. за срок от три години, считано от 1 – во число на месеца, следващ месеца на издаване на заповедта, тоест от 01.01.2023 г. Срокът за настаняване е изтекъл на 01.01.2026 г., поради което законосъобразно е прието че е налице основание по чл. 46, ал.1, т.6 ЗОС, чл.21, ал.1, т.5 НУРУЖНГНПОЖ и чл. 9, т.1, б. “а“ от Договор № 237/08.12.2022 г. за прекратяване на договора за наем. Съгласно чл. 8 от Европейска конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/, 1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията. 2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Това право в случая не е нарушено, защото с писмо рег. № АУ112644ВЛ_004ВЛ/24.10.2025 г. от кмет на район „Вл. Варненчик“, връчено на Д. М. Г., който е баща на жалбоподателя същия е уведомен, на основание чл.26 АПК за започване на административно производство по издаване на заповед за пренастаняване в общински жилищен имот в [населено място], [жк], [адрес]. Предоставена му е възможност в 7 – дневен срок от получаване на писмото да изрази становище относно пренастаняването на домакинството в посоченото общинско жилище, тоест това е относимо и за жалбоподателя. Предупреден е, че при нежелание да бъде пренастанен ще бъде образувано производството за прекратяване на наемното правоотношение. Ответникът е положил всички усилия да осигури жилище, според нуждите на жалбоподателя, съобразявайки здравословното му състояние и индивидуалните му потребности, поради което не е нарушен чл. 8 ЕКПЧ и чл. 6 АПК. Жалбоподателят в писмени бележки от 17.04.2026 г., след приключване на съдебното дирете е направил искане за спиране изпълнението на оспорената заповед до влизане в сила на съдебното решение. С определение № 2004/17.02.2026 г. по адм. дело № 368/2026 г. на Адм. съд – Варна, влязло в сила на 27.02.2026 г. е спряно предварителното изпълнение на Заповед № 027/28.01.2026 г. на кмет на район „Вл. Варненчик“ при Община Варна и на основание чл. 166, ал.2 АПК спирането е до влизане в сила на настоящото решението, поради което е недопустимо съдът отново да се произнася по такова искане. Оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора по арг. на противното на чл. 143, ал.1 АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат е неоснователно и съдът го оставя без уважение. Ответникът е претендирал за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в писмено становище от 13.04.2026 г., представено в съдебно заседание на 14.04.2026 г. Съобразно чл. 143, ал.3 АПК искането е основателно и Д. Д. Г. следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна, съгласно §1, т.6 ДР АПК в минимален размер от 102,26 евро /200 лева/ предвидено с чл. 24 НЗПП. На основание чл. 46, ал.5 ЗОС решението е окончателно. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал.2 АПК Административен съд - гр. Варна