Решение № 172 от 7.7.2026 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 200/2026 г.

Производството е по реда на чл.58д-63 ЗАНН. Предметът на делото: Наказателно постановление /НП/ № •••/••• г., издадено от Г.Б.Н. – главен юрисконсулт на ОПУ-С., на основание Заповед № •••/••• г. на председателя на УС на АПИ, с което на „••••“ ЕООД, с ЕИК •••, с адрес: гр. П., ••••, къща 24, п.к. ••••, представлявано от управителя Д. И., на основание чл. 54, ал. 1, във вр. с чл. 53, ал. 1 от Закон за пътищата /ЗП/ му е наложена имуществена санкция в размер на 2045,17 евро / 4000 лева /, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП. Становищата на страните: Жалбоподателят „••••“ ЕООД, в депозираната жалба, чрез процесуалния си представител – адв. О. Н., моли наказателното постановление да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно – постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Претендират се разноски. Редовно призован за съдебни заседания, не се явява. В депозирана от процесуалния му представител молба се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Въззиваемата страна, главен юрисконсулт на ОПУ - С., редовно призована, представлява се лично, счита жалбата за изцяло неоснователна и моли да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно по съображения изложени в писмената си защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение, в размер по преценка на съда и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски на насрещната страна. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, счита за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На 11.12.2025 г. при извършване на регулярен обход на АМ „Хемус“, инж. С. В. - служител в ОПУ – С. изпълнявала служебните си задължения във връзка със заповед № •••/•••г. на директора на ОПУ – С., с цел установяване на функциониращи обект, на които не е издавано Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти /ТКО/ и пътни връзки към тях. В района на АМ „Хемус“ км 49+520, дясно платно, установили, че „••••“ ЕООД експлоатира търговски крайпътен обект - бензиностанция, с търговска дейност в сградата и пътна връзка към него за осъществяване на транспортен достъп до обекта, чрез забавителен шлюз, започващ от АМ „Хемус“ и преминаващ в обслужващата зона, без да е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти /ТКО/ и пътни връзки към тях, с което дружеството – собственик на обекта „••••“ ЕООД е нарушил чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП. За извършения обход е съставен констативен протокол с изх. № •••/••• година. За констатираното нарушение св. инж. С. В. в присъствие на свидетелите А. А. и Д. Т., на основание чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, бил съставен АУАН № •••/••• г. на „••••“ ЕООД, с ЕИК •••. Копие от акта е връчен на управителя Д. И. /в присъствието на служител от дружеството-жабоподател, който е извършвал превод на съдържанието в АУАН-а/ срещу подпис за запознаване. В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е постъпило възражение. Въз основа на така съставения АУАН било издадено оспореното от дружеството-жалбоподател НП № •••/••• г., издадено от Г.Б.Н. – главен юрисконсулт на ОПУ-С., на основание Заповед № •••/••• г. на председателя на УС на АПИ, с което „••••“ ЕООД, представлявано от управителя Д. И., е санкционирано за това, че на 11.12.2025 г. е извършено нарушение, за това, че без разрешение за специално ползване на пътищата издадено от администрацията на Агенция „Пътна инфраструктура“ – ОПУ С., управляваща АМ „Хемус“ км 49+520, дясно платно, експлоатира търговски крайпътен обект - бензиностанция, с търговска дейност в сградата и пътна връзка към него за осъществяване на транспортен достъп до обекта, чрез забавителен шлюз, започващ от АМ „Хемус“ и преминаващ в обслужващата зона, без да е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти /ТКО/ и пътни връзки към тях,. Установеното било квалифицирано като нарушение разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП, според която „за дейности извън специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и обслужващите зони изграждането на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях“, поради което на основание чл. 54, ал. 1, във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2045,17 евро / 4000 лева / ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА : Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от следните писмени доказателства: констативен протокол с изх. № •••/•••г., АУАН № •••/••• г., известие за доставяне, пълномощно, Заповед № •••/••• г. на директора на ОПУ-С., писмо с изх. № •••/••• г. на АПИ, писмо с изх. № •••/•••г. на АПИ, свидетелските показания на инж. С. В. - актосъставител, А. А. и Д. Т.. Показанията на разпитания в производството пред съда свидетелочевидец В. са последователни и логични, а по съдържанието си са най-пълни и подробни и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Не на последно място показанията му напълно са подкрепени и от писмените доказателства по делото. Съдът постави в основата на доказателствените си изводи гореизброените доказателствени материали, като отчете, че същите са безпротиворчеви и относими към предмета на доказване в производството. Доколкото А. А. и св. Д. Т. не са очевидци на деянието, то показанията им са относими единствено по отношение на участието им при съставянето на АУАН. В тази връзка думите им намират опора в самия Акт, поради което съдът ги кредитира единствено за тези обстоятелства. Събраните писмени доказателства са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Съдът приема, че въз основа на посочените доказателства се установяват всички факти, така както са посочени в изложената по-горе фактология. Тъй като същите са безпротиворечиви, подробното им обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, която норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвид липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН. ОТ ПРАВНА СТРАНА: I. По приложенето на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 56, ал. 3, т.1 от ЗП, в предвидения от закона ред, писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 56, ал. 1 от ЗП. Жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено оспореното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. АУАН и НП са съставени, респ. издадени от компетентни за това лица (съгласно приложената по делото Заповед на Председателя на УС на АПИ). Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от лице, което е присъствало на установяване на нарушението, въз основа на констативен протокол, който притежава характеристиките на официален документ по смисъла на чл. 93 т. 5 от НК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Несъстоятелни са възраженията, че дружеството жалбоподател не е субект изпълняващ изпълнителното деяние, респ. неправилно му била ангажирана имуществена отговорност на основание чл. 54, ал. 1 вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП. В § 1, т. 8 от ДР на ЗП е регламентирано, че "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица. Според § 1, т. 6 от ДР на Закона за пътищата "обслужваща зона" е земната повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване. От съдържанието на цитираните правни норми се налага извода, че упражняването на правото на собственост и по-конкретно на правомощието да се ползват имотите, попадащи в обслужващата зона за някоя от описаните в § 1, т. 8 от ДР на ЗП дейности, е законово ограничено – това може да се осъществи единствено при спазване на регламентирания в ЗП разрешителен режим, т. е. след издадено разрешение за специално ползване на пътищата. Следователно субекти на забраната по чл. 26, ал. 2, т. 2 буква "б" от Закона за пътищата са лицата, посочени в § 1, т. 6 от ДР на ЗП – собствениците на имоти, попадащи в обслужващата зона. По волята на лицата, притежаващи право на собственост върху имотите в обхвата на обслужващата зона, се изграждат и експлоатират ТКО, поради което те са субекти на задължението да спазват установения от закона ред и те имат законен интерес да искат издаване на Разрешение за специално ползване на пътя, с което да изпълнят условието за законосъобразно упражняване на правото собственост и правото на ползване. Несъстоятелни са и възраженията на жалбоподателя, касаещи мястото на извършване на нарушението, доколкото се твърди, че описанието било неясно и бланкетно. В АУАН и НП по несъмнен начин е посочено, че нарушението е извършено на АМ „Хемус“, км 49+520, дясно платно и това е напълно достатъчно. Не е налице неяснота какво е имал в предвид наказващият орган. Като е посочил като място на нарушението АМ „Хемус“, км 49+520, дясно платно, наказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , за посочване на мястото на извършване на административното нарушение. Не е необходимо да бъдат извършвани конкретни измервания на място и установеното да се посочва в АУАН и НП. Мястото на нарушението е индивидуализирано и конкретизирано в необходимата и достатъчна степен и с оглед нормативно въведените технически характеристики на понятията обхват на пътя, пътна връзка и обслужваща зона, съгласно легалните им дефиниции по чл. 5, ал. 2 и чл. 7, ал. 2 от ЗП. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват, в обхвата на пътя и обслужващите зони, експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗП, "специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях... ". Несъмнено е, че обхватът на пътя, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗП , е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. Обхватът на АМ „Хемус“ включва земното платно, съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП , като подходът /пътните връзки, чрез които се осъществява транспортния достъп/ на процесния обект се осъществява чрез забавителен шлюз, находящ се в спирателната лента на автомагистралата, която се явява и част от обхвата й. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗП обслужващата зона – за автомагистралите е в размер на 100 м, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват. В настоящия случай, безспорно приложима се явява разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗП, тъй като при така наличните по делото доказателства се установи, че пътните връзки /транспортния достъп/ към търговския крайпътен обект, собственост на жалбоподателят, са изградени в обхвата на АМ „Хемус“ /чрез забавителен шлюз/, представляваща зона на разрешителен режим. Съгласно чл. 2, ал. 2. от НСПП, з а участъците от републиканските пътища, които са елемент на уличната мрежа в населените места и селищните образувания по смисъла на чл. 76, ал. 2 от Закона за устройство на територията, наредбата се прилага само по отношение на обхвата на платното за движение. В случая, изградените пътни връзки за търговския пътен обект не са към уличната мрежа на населеното място, а осигуряват транспортния достъп на обекта към автомагистралата. Не случайно законодателят е дефинирал в § 1, т. 8 от ДР към ЗП , че специално ползване на пътищата, включва и "….изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях"/ тоест безспорно експлоатацията се отнА. и до пътните връзки към търговския крайпътен обект. Отделно от изложеното, в депозираната жалба не се твърди и не се спори за статута на пътната връзка към обекта, нито пък че същата е изградена с цел транспортен достъп до уличната мрежа. В този смисъл като е експлоатирал крайпътен търговски обект и пътните връзки към него без разрешение за специално ползване за експлоатация, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 2 б. "б" ЗП. Нарушението е формално и е осъществено с факта на предприемане на дейността, без да се изисква настъпване на конкретен вредоносен резултат. Тъй като е ангажирана отговорност на юридическо лице субективната страна не подлежи на обсъждане – отговорността е обективна и безвиновна. Правилно е определена санкциониращата норма, доколкото разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗП предвижда при нарушение по чл. 53 от ЗП извършено от юридическите лица и на едноличните търговци да се на налага имуществена санкция в размер от 3000 лв. до 8000 лв. Санкцията е определена над минимален размер, с оглед налични данни, че санкционираното дружество е извършвало и друг път същото административно нарушение. Ето защо мотивите на административно наказващият орган относно размера на наложената санкция, съдът намира за обосновани и правилни спрямо конкретното нарушение и конкретния нарушител. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасно от сходни случаи. Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено. По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН жалбоподателя „••••“ ЕООД, с ЕИК •••, с адрес: гр. П., ••••, къща 24, п.к. ••••, представлявано от управителя Д. И. следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, учреждението, към което принадлежи АНО, издал обжалването НП, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 66,47 евро /130 лева, с оглед на това, че делото не представлява фактическа и правна сложност. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Районен съд- Ботевград, въззивен състав