Решение № 1177 от 20.5.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 308/2025 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, във вр. 135, ал. 3 от ЗУТ. Образувано е по жалба на „КА - ЕНЕРГИ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление : град Варна, район „Одесос“, [улица], представлявано от управителя В. Г. К., срещу Заповед № 386/08.04.2025 г. на кмета на Община Генерал Тошево, с която на основание чл. 134 и чл. 135 от ЗУТ и чл. 24 от ЗОЗЗ е отказано изработването на проект за изменение на подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП - ПЗ) за собствения на дружеството поземлен имот с идентификатор 63094.118.64 по КККР на с. Росица, община Генерал Тошево, област Добрич. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта поради нарушение на материалния закон. Оспорват се мотивите на органа, че процесният план е загубил правното си действие по аргумент от чл. 24, ал. 5 от ЗОЗЗ. Твърди се, че по силата на тази норма правно действие губи само и единствено издаденото решение за промяна на предназначението на имота, но не и одобреният за него ПУП. Действащото законодателство не предвижда хипотеза на загуба на правно действие на одобрен и влязъл в сила ПУП, а единствено възможности за последващото му изменение, като прилагането му не е условие за допускане изработването на проект за неговото изменение съгласно чл. 134 - чл. 136 от ЗУТ. Разпростирането на правните последици на чл. 24, ал. 5 от ЗОЗЗ и върху плана води до недопустимо разширяване на предметния му обхват и неправилност на извода за липса на предмет на изменението. Считат се за ирелевантни обстоятелствата дали имотът на възложителя представлява земеделска земя или не и дали процедурата по промяна на предназначението на имота въз основа на одобрения ПУП е проведена или не. Твърди се, че тези обстоятелства са относими към един последващ процедурата по чл. 135 от ЗУТ момент – към този на разрешаването на строителството, след като въз основа на ПУП – ПЗ и одобреното му изменение бъде повторно проведена процедурата по промяна на предназначението на имота по реда на ЗОЗЗ. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените разноски по делото. В хода на съдебното производство се навеждат допълнителни доводи, че процесният отказ не е съобразен със старата редакция на чл. 17а, ал. 3 от ЗОЗЗ, преди тя да бъде прогласена за частично противоконституционна с Решение № 3 от 23.04.2025 г. по дело № 18/2023 г. на Конституционния съд на Република България. Твърди се, че настоящата редакция на разпоредбата е неприложима в случая, тъй като съответствието на оспорвания акт с материалния закон се преценява към датата на неговото издаване съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК. Ответникът – кметът на Община Генерал Тошево, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и възражения, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ (липсват данни за надлежното съобщаване на заповедта по специалния ред на чл. 124б, ал. 2, във вр. чл. 135, ал. 7 от ЗУТ едновременно чрез обявление на определеното за това място в сградата на общината и на интернет страницата на общината – налице е единствено обявление на страницата на общината от 09.04.2025 г.), от легитимирано лице, адресат на оспорвания отказ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Видно от нотариален акт № 130, т. IV, рег. № 1598, дело № 293/22.04.2010 г. на нотариус с рег. № 313 от регистъра на НК, скица № 15-255132/08.03.2023 г. на СГКК – Добрич и скица № 15-22802/06.01.2025 г. на СГКК - Добрич, жалбоподателят „КА-ЕНЕРГИ“ ЕООД се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 63094.115.64 по КККР на с. Росица, община Генерал Тошево (стар номер по КВС 118064), съставляващ нива от четвърта категория, с площ 12 дка, с трайно предназначение на територията – земеделска. Със Заповед № 649/02.07.2015 г. на кмета на Община Генерал Тошево по искане на дружеството е одобрен ПУП-ПЗ на процесния имот за проектиране и монтаж на вятърен електрогенератор. Заповедта е издадена на основание Решение № КЗЗ-02/21.04.2014 г. на КЗЗ към МЗХ за утвърждаване на площадка за проектиране (неприложено по делото, но публично достъпно на сайта на КЗЗ) и е влязла в сила на 17.07.2015 г. съгласно удостоверение № АО-02-19-14112 от 16.12.2015 г., издадено от главния архитект на Община Генерал Тошево. По делото не са налице доказателства след влизането в сила на одобрения ПУП да е издадено решение на КЗЗ към МЗХ за промяна на предназначението на необходимата земеделска земя за неземеделски нужди на основание чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ, във вр. чл. 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ. Със заявление с вх. № ТР-04-02-1210/28.01.2025 г. до кмета на Община Генерал Тошево жалбоподателят е поискал допускане изработването на проект за изменение на влезлия в сила план за застрояване на собствения му поземлен имот. Към заявлението са приложени задание и скица с предложение за изменението на плана. С проекта е предложено ново местоположение и нови по-големи параметри на ветрогенератора. В заданието е посочено, че процедираното изменение е с цел промяна на статута на земята от земеделска към урбанизирана с режим на застрояване „Пс“ (специална високотехнологична производствена зона). Заявлението и приложените към него документи са разгледани на заседание на ОбЕСУТ при Община Генерал Тошево, който с решение по протокол № 2/10.03.2025 г. е дал положително становище за изработването на искания проект за изменение и е указал на възложителя да съгласува плана със заинтересованите централни и държавни администрации. С писмено становище от 17.03.2025 г. главният архитект на Община Генерал Тошево е предложил на кмета на общината да издаде заповед, с която да разреши изработването на проекта за изменение на ПУП – ПЗ на основание чл. 135, ал. 2, във вр. чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. В становището е прието, че предложението е за промяна на местоположението на фундамента, достъпа до него и параметрите на ветрогенератора, като зададената устройствена зона „Пс“ (специална високотехнологична производствената зона) позволява изграждането на обект с новите показатели. На 08.04.2025 г. кметът на Община Генерал Тошево е издал обжалваната в настоящото производство Заповед № 386/08.04.2025 г., с която е отказал да разреши изработването на проект за изменение на ПУП – ПЗ на поземлен имот с идентификатор 63094.118.64 по КККР на с. Росица, община Генерал Тошево по съображения, че не са налице предпоставките на чл. 134 от ЗУТ за допускане на исканото изменение. Изложил е мотиви, че привеждането в изпълнение на инвеститорската инициатива изисква имотът, в който се желае изграждане на целения обект, да промени предназначението си за неземеделски нужди по реда на глава V от ЗОЗЗ. В процесната преписка липсват доказателства за промяна предназначението на поземления имот, а дори и да се приеме, че такава промяна е извършена въз основа на одобрения и влязъл в сила ПУП, то тя е загубила сила, тъй като според данните в КК планът не е приложен и имотът е със статут на земеделска земя. Позовавайки се на чл. 24, ал. 5 от ЗОЗЗ, административният орган е приел, че след като решението за промяна на предназначението на земеделска земя губи правното си действие при неспазване на сроковете, предвидени в т. 1 – 3 от същия член, то и неприлагането на процесния ПУП – ПЗ води до загуба на правното му действие, поради което липсва предмет на изменение и заявлението следва да се определи като такова чл. 124а от ЗУТ. В хода на производството е изслушана съдебно – техническа експертиза, съгласно заключението по която имот с № 118064 по [жк], община Генерал Тошево е идентичен с ПИ с идентификатор 63094.118.64 по КККР на с. Росица, община Генерал Тошево. За имота е налице влязъл в сила ПУП – ПЗ, одобрен със заповед № 647/02.07.2015 г. на кмета на Община Генерал Тошево, предвиждащ монтаж на вятърен електрогенератор. Липсват доказателства за промяна на предназначението на земята от земеделска в урбанизирана и за одобряване на инвестиционен проект, т.е. действащият ПУП не е приложен. С процесната разработка е предвидена промяна на всички параметри на обекта – местоположението на ветрогенератора, размерите на фундамента, височината на кулата, диаметъра на витлата и радиусът на сервитутната зона. Предложеният проект за изменение на ПУП (след евентуалното му допускане, процедиране, одобряване и влизане в сила) може да послужи за основа за промяна на предназначението на част от имота по реда на ЗОЗЗ от земеделска в урбанизирана територия и при двете редакции на чл. 17а, ал. 3 от ЗОЗЗ преди и след Решение № 3/23.04.2025 г. по к.д. № 18/2023 г. на Конституционния съд. При изслушването му пред съда вещото лице е потвърдило, че не е довършена процедурата по промяна на предназначението на земята от земеделска в урбанизирана. При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи : Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 135, ал. 3, във вр. ал. 1 от ЗУТ, в необходимата писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата по чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ. Заповедта съответства и на материалния закон. С процесния отказ не е разрешено изработването на проект за изменение на влязъл в сила ПУП – ПЗ, който е одобрен с цел промяна на предназначението на земеделска земя съгласно изискванията на чл. 12, ал. 2 от ЗУТ и чл. 2, ал. 3 от ЗОЗЗ. Производството по промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди се състои от два етапа – етап за утвърждаване на окончателна площадка и/или трасе и етап за промяна на предназначението. Решението по чл. 22, ал. 1 от ЗОЗЗ, с което се утвърждава площадка и/или трасе, е актът, с който приключва първият етап на производството, като това решение е основание за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен план при условията и по реда на ЗУТ. Изключения от общия режим са въведени с разпоредбата на чл. 17а, ал. 3 от ЗОЗЗ (ДВ – бр. 86/2023 г., обявена за противоконституционна с Решение на КС № 3 от 23.04.2025 г. по к.д. № 18/2023 г. в частта „на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници“ – обн. ДВ, бр. 37 от 02.05.2025 г.), в която са предвидени няколко хипотези на промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди без утвърждаване на площадка или трасе за проектиране. След издаването на разрешение за изработването на подробен устройствен план, неговото приемане и влизането му сила компетентната комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОЗЗ постановява решение за промяна на предназначението на земеделските земи по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ, във вр. чл. 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ, като с това приключва вторият етап от административното производство. Едва след завършване на двата етапа и заплащане на дължимата държавна такса по чл. 30, ал. 1 от ЗОЗЗ настъпва промяната, видно от чл. 24, ал. 4, във вр. чл. 25 от ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 4 и чл. 42 от ППЗОЗЗ. Следователно изменението на ПУП, който е изработен и одобрен с цел промяна на предназначението на земеделска земя, е подчинено както на правилата на ЗУТ, така и на правилата на специалния ЗОЗЗ и правилника за неговото приложение. С оглед на това правилно и законосъобразно административният орган е изследвал дали са налице предпоставките на ЗОЗЗ за допускане изработването на предложения проект за изменение, но неправилно е определил целта и предмета на това изменение. Няма спор, че имотът, за който е одобрен процесният ПУП – ПЗ, съставлява земеделска земя. Той никога не е губил и земеделския си характер, доколкото първоначалното производство по промяна на предназначението не е довършено, но в случая исканото изменение е процедирано именно с тази цел, което се вижда и от приложеното към заявлението задание, където изрично е посочено, че разработката е необходима за последваща промяна на статута на земята от земеделска към урбанизирана с режим на застрояване „Пс“ (специална високотехнологична производствена зона) при запазване на статута на земеделска земя на останалата част от поземления имот. Следователно налице е искане за изменение на ПУП по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗОЗЗ, което да послужи като основа за издаване на решение по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ. Обстоятелството, че процедурата по промяна на предназначението при одобряването на първоначалния ПУП – ПЗ не е приключила и този план на практика не е приложен, не означава, че той е загубил правното си действие, както неправилно е преценил административният орган. Нито в ЗУТ, нито в ЗОЗЗ съществува такова ограничение, като направената с чл. 24, ал. 5 от ЗОЗЗ аналогия е недопустима, защото тя се отнася единствено и само за решенията по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ. Вярно е, че ПУП и решенията по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ са елементи от един и същ фактически състав за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, но те имат различна правна природа и се приемат по различен ред. Одобреният ПУП с цел промяна на предназначението не е отменен, като прилагането му не е условие за неговото действие. Изменението на такъв план е допустимо при промяна на инвестиционните намерения на заинтересованото лице, което след одобряване на изменението с влязъл в сила административен акт е длъжно да проведе нова процедура за промяна на предназначението на земята. Аргумент в подкрепа на този извод е и нормата на чл. 67а от ППЗОЗЗ, която предвижда облекчени условия за изменение на ПУП – ПЗ след промяната на предназначението на земята без провеждане на процедурите по ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ. Във всички останали случаи изменението на ПУП, одобрен за земеделска земя, се осъществява по общия ред при задължително провеждане на процедурите по ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ. По тези съображения неправилно административният орган е приел, че не е налице предмет на изменение и следва да се предприеме изработването на нов ПУП. Независимо от това, съдът споделя крайните му правни изводи за неспазване на изискванията на ЗУТ и ЗОЗЗ за допускане изработването на искания проект за изменение. Действително проверката за законосъобразност се подчинява на правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК и е ограничена в рамките на посочените в акта фактически основания, но не и когато са налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК от съществено значение за делото. Съгласно чл. 34 от ЗОЗЗ и чл. 64, ал. 2 от ППЗОЗЗ решението за утвърждаване на площадка за проектиране губи правно действие, ако след изтичане на една година от влизането в сила на подробния устройствен план заинтересованото лице не направи искане за промяна предназначението на земята. В случая е безспорно, че процесният ПУП – ПЗ от 2015 г. е одобрен въз основа на решение на КЗЗ към МЗХ за утвърждаване на площадка за проектиране от 2014 г. Безспорно е и това, че след влизането му в сила няма издадено решение на КЗЗ към МЗХ по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ, във вр. чл. 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ, а и не се твърди да има такова, което означава, че решението за утвърждаване на площадка е загубило правното си действие. При това положение и при липсата на действащ ОУП на община Генерал Тошево изменението на ПУП с цел промяна на предназначението на земеделска земя може да стане само при повторно провеждане на първия етап от процедурата по ЗОЗЗ, което в случая не е налице. Безспорно към датата на подаване на заявлението по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ и издаването на обжалваната заповед е действала редакцията на чл. 17а, ал. 3 от ЗОЗЗ, която е предвиждала промяната на предназначението на земеделски земи за изграждането на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници (какъвто е предметът на първоначалния ПУП и на исканото изменение) да се извършва без утвърждаване на площадка, но с решението на КС по к. д. № 18/2023 г. това изключение е обявено за противоконституционно. Именно произнасянето на КС е този нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, който съдът е задължен да вземе предвид при постановяване на акта си (в същия смисъл решения на ВАС по адм. дела №№ 14227/2016 г., 11952/2014 г., 2353/2012 г. и др.). И това е така, защото макар решението да има действие занапред съгласно чл. 151, ал. 2 от КРБ, настъпилата след обнародването му промяна има значение за заварените висящи правоотношения, които трябва да бъдат съобразени с нея. Следователно непровеждането на първия етап по утвърждаване на площадка за новия обект на строителство е пречка да се допусне изработването на проект за изменение. Ето защо, като е приел, че не са спазени изискванията на ЗОЗЗ и ЗУТ за издаването на разрешение по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, административният орган е постановил един правилен административен акт като краен правен резултат. Предложеният проект за изменение на ПУП – ПЗ е в противоречие с правилата и нормативите за устройство на територията, поради което отказът е законосъобразен. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на оспорваната заповед, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал разноски, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им. Водим от горното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът