Решение № 15 от 24.2.2026 г. на Районен съд - Дряново по дело № 456/2024 г.

С исковата молба е предявен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Ищцата М. Д. С. основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 01.12.2022 г., около 12,05 часа, на гл. път Велико Търново – Габрово при км. 123+235, настъпило ПТП, при което товарен автомобил „Рено Премиум“ с per. № ••• с прикачно ремарке „Рендерс“ с peг. № •••, управляван от М. М. М. от гр. Варна, поради несъобразена скорост навлязло в лентата за насрещно движение и ударило управляваният от нея лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № •••. Твърди, че вследствие на този удар получила следните увреждания на здравето: контузия на главата с мозъчно сътресение, счупване с разместване на носните кости, масивно кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, кръвонасядане на клепачите на дясното око, оток и кръвонасядане с охлузване на гърба на носа, кръвонасядане от вътрешната страна на долната устна, оток в тилната област на главата, кръвонасядане и болезненост отзад над десния хълбок, оток на палеца на лявата ръка, оток и кръвонасядане на 5-и пръст на левия крак. Била 4 дни на лечение в отделението по хирургия на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" гр. Габрово, след което била изписана на домашно лечение. Изпитвала силна болка и затруднено дишане от счупването на носа, лицето било посиняло и отекло. Имала и силно главоболие, световъртежи, замаяност, изпитвала силна умора, не можела да спи. Имала силни болки и в областта на кръста и пръста на крака. По тази причина ходила на прегледи при различни специалисти, които предписали лекарства. Освен затрудненото дишане, установила, че има и нарушено зрение, отишла на преглед при д-р А., УНГ, която установила, че носът бил зараснал накриво, поради което дишането било затруднено, а зрението влошено поради образувалият се хематом. Установило се, че има намален слух, дължащ се на нарушени функции на мозъчната кора според лекарите. Освен физическите болки и страдания преживяла и много силен стрес, изразяващ се в повишена тревожност, безпокойство, негативни мисли и емоции, депресивни епизоди и избягващо поведение, което наложило консултация и терапия с психолог. Заявява, че все още не се била възстановила напълно физически и психически от получените травми при гореописаното ПТП. По тези причини посочва, че преживяла и продължавала да преживява много болки, страдания, неудобства и стрес, вследствие на гореописаното пътнотранспортно произшествие. Претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за болничен престой, прегледи и лекарства в общ размер на 194,21 лв. Всички тези вреди следвало да бъдат обезщетени от виновният за причиняването им водач. Воденото наказателно производство по случая приключило с одобрено споразумение на Районен съд Дряново по АНД № 113/ 2024г., с което водачът на товарен автомобил „Рено Премиум“ с per. № ••• с прикачно ремарке „Рендерс“ с per. № ••• М. М. М. бил признат за виновен за причиняването на процесното ПТП поради нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, с което бил извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б"б", предл. второ, във вр. чл. 343, ал, 1 от НК. По отношение гражданската отговорност на собственика и водачите на управляваният от Матев товарен автомобил имало сключен договор за застраховка със ЗАД "Алианц България" АД със срок на действие до 06.10.2023г. Предявила претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ при ответното дружество, въз основа на която била образувана щета №1000/23/217/500096, но не било предложено и изплатено обезщетение. Моли съда да осъди ответното дружество ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания, неудобства и стрес, вследствие на причинени телесни повреди при гореописаното ПТП в размер на 20 000 лева – частичен иск от 30 000 лева, обезщетение за причинените имуществени вреди – разходи за лечението в размер на 194,21 лв., двете ведно със законната лихва от деня на предявяване на претенцията пред застрахователя (02.05.2023 г.) до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото. В дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на процесуалния представител на ответното дружество ЗАД „Алианц България“ АД Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници" чрез адвокат М. К. от САК, в който оспорват предявените искове по основание и размер. Твърди се, че М. М. М., управлявал застрахования от дружсеството товарен автомобил „Рено Премиум" с рег. № •••, не бил единствения виновен за процесното ПТП и последвалите от него вредоносни последици за ищцата. Посочват, че в процесното застрахователно събитие участвали три автомобила, а по настоящото дело към момента нямало конкретни данни за поведението на водачите им, съответно кой от тях и с какви конкретно виновни и противоправни действия причинил катастрофата. По случая било образувано досъдебно производство № 189/2022 по описа на РУ-Дряново, преписка вх. № 3345/2022г. по описа на Районна прокуратура Габрово. По това производство било предложено М. М. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Сключеното на 06.11.2024г. споразумение по АНД № 20244220200113 на РС Дряново било задължително за настоящия съд на основание чл. 300 ГПК, но не изключвало необходимостта да се изследва принос към деликта от страна и на останалите участници в катастрофата. Тези обстоятелства не били предмет на изследване в хода на административно-наказателното производство срещу водача на т.а. „Рено Премиум", тъй като за целите на производството бил заявен от негова страна отказ от съдебно разглеждане на делото по общия ред и събиране на доказателства. Твърдят, че били налице предпоставките на чл. 499, ал. 6 и ал. 7 от КЗ, вр. чл. 53 ЗЗД, като вина за процесното ПТП имал и водачът на л. а.„Тойота Аурис" с рег. № ••• Я. Д. М., която управлявала автомобила си с превишена и несъобразена с пътните условия скорост и без да съблюдава необходимата дистанция, която да й позволи да избегне удряне в движещото се пред нея МПС, което намалило скоростта си и спряло – нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 23, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД правят възражение за допринасяне на вредоносния резултат от страна на ищцата, която видно от вида, характера и локализацията на травматичните увреждания, управлявала л. а. „Фолксваген Пасат" с рег. № ••• без да постави задължителния предпазен колан - нарушение на чл. 137а ЗДвП. При сочения в исковата молба механизъм на катастрофата и описаните травми, които били основно в лицевата част на главата, можело да се направи обоснован извод за свободно инерционно движение на тялото на ищцата напред вследствие на първоначалния удар, което довело до съприкосновение на лицето или с въздушната възглавница, или с части от таблото на автомобила или волана. При правилно поставен предпазен колан, който задържал тялото към седалката и допускал минимално изместване напред с не повече от 1 см, пострадалата нямало да получи сочените травми. Считат, че обезщетението за неимуществени вреди в пълния заявен размер от 30 000 лв. не съответствало на принципа на справедливостта, предвиден в чл. 52 ЗЗД. От представените доказателства можело да се направи обоснован извод за пропуск от страна на ищцата да предприеме своевременно и надлежно лечение на оплакванията, което довело до продължаващи оплаквания и пропуск за пълно възстановяване. Твърдят, че обезщетението за имуществени вреди към момента било недоказано. Не се установявало дали извършените разходи за лекарства и лечение били в пряка връзка със заявените травми, дали били относими и необходими за възстановяването им. Поради неоснователност на главното вземане, неоснователна била и претенцията за лихва за забава, считано от 02.05.2023 г. В условията на евентуалност сочат, че ответникът не дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди преди изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, тъй като в конкретния случай са приложими предпоставките на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ. Дружеството изискало допълнително доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията с писмо изх. № 2-101-4101-3444/02.05.2023 г, каквито не били представени. Липсата на тези доказателства била обективна пречка за произнасяне по заявената от ищцата претенция. По искане на ответника в производството е допуснато участието на трето лице помага „ЗК Лев инс“ АД. Видно от становището на третото лице помагач същите оспорва твърденията на ответника, че водач на лек автомобил марка „Тойота", модел „Аурис", с рег. № ••• с поведението си станал причина или допринесъл за настъпване на вредоносния резултат от процесното ПТП. Оспорват изцяло наличието на следните елементи от фактическия състав на деликта : противоправност и вина на действията на водача на лек автомобил марка „Тойота", модел „Аурис", с рег.№ •••, причинно - следствена връзка между действията на застрахования към ЗК „Лев Инс“ АД водач и настъпилия вредоносен резултат. Твърдят, че водача на лек автомобил марка „Тойота", модел „Аурис”, с рег. № ••• няма вина за настъпилото ПТП. Не били изяснени обстоятелствата, причините и механизма довели до настъпване на пътнотранспортното произшествие. Не били представени доказателства от ищеца или ответника в тази насока. Оспорват изцяло описания механизъм на ПТП, изложен в отговора на исковата молба. Оспорват твърдението, че водача на лек автомобил „Тойота" Я. М. не спазвал необходимата дистанция и не реагирал своевременно на намаляващия скоростта си и движещ се пред него лек автомобил „Фолксваген", което било в пряка връзка с настъпването на ПТП. Твърдят, че дистанцията и реакцията на водача на МПС „Тойота" не били противоправни, като удара бил непредотвратим за него поради внезапния удар между товарен автомобил „Рено" и лек автомобил „Фолксваген", като „Фолксваген" не се явявал намаляващ скоростта си автомобил, а внезапно възникнало препятствие на пътя поради установяването му на пътното платно вследствие на удара с товарния автомобил „Рено". Лекият автомобил „Фолксваген” възникнал като опасност за водача М. едва след настъпването на ПТП между „Рено” и „Фолксваген", като последния се установил в опасната му зона в този момент. От друга страна, дори да се установи виновно и противоправно поведение у водача на лек автомобил „Тойота", което допринесло за удара между „Тойота” и „Фолксваген", оспорват възникналия вредоносен резултат да е в причинна връзка с този удар и водача на „Тойота" да е станал причина или да е допринесъл за настъпилите щети. Травматичните увреждания на ищцата били възникнали вследствие на първоначалния удар между товарен автомобил „Рено” и „Фолксваген". Интензитетът на този първи удар бил значителен, предвид разликата в масите на двата автомобил. Твърдят, че вторият удар, от съприкосновението с лек автомобил марка „Тойота" нямал достатъчен интензитет, за да причини допълнителни увреждания на ищцата, доколкото същия бил с незначителна кинетична енергия. Предходното в допълнение със зоната на удара между двете превозни средтва водело до извода, че второто по време ПТП не било в състояние да доведе до нови травматични последици за ищцата. Правят възражение за съпричиняване от страна на М. Д. С. към настъпването на собствените й травми поради извършени нарушения на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, изразило се в управление на пострадалата на моторно превозно средство без правилно поставен обезопасителен колан. Поради липсата на поставен предпазен колан от пострадалата, не било налично възпиращото свободното движение на тялото противодействие, за каквото бил предвиден конструктивно и функционално обезопасителния колан, от което бил възможен контакта на тялото на пострадалата с детайли от вътрешното оборудване на автомобила и от което настъпили травмите. Твърдят, че телесните травми на пострадалата възникнали поради свободното движение на тялото й във вътрешността на автомобила, възможно поради липсата на поставен предпазен колан и настъпили в резултат от пряко съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила, на широка площ в части и детайли от автомобилното купе, въз основа на което поддържат възражение за изключителен принос на пострадалата за настъпване на травмите при осъществяване на транспортния инцидент. Оспорват размера на предявените искови претенции за неимуществени вреди, като поддържат, че същите били недължими, а отделно - прекомерни и заявени в противоречие както с чл. 45 от ЗЗД, така и с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорват изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен по съображенията за неоснователност на главния иск. Оспорват претенцията за имуществени вреди по основание, като считат, че същите били недължими от една страна, като прекомерни по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорват и размера на адвокатския хонорар, в случай, че размерът му надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/ 2004 г. на ВАС. Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното : От приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2022- 1034-506 от 01.12.2022 г. е видно, че автомобил, управляван от М. Д. С. е участвал в ПТП на посочената дата, настъпило на път I-5, км. 123 +235 м. В протокола е описано, че товарен автомобил с рег. № ••• и теглено от него полуремарке В 0890 ЕС навлиза в насрещното движение и удря движещите се ••• и •••. Представена е справка от Гаранционен фонд, че към дата 01.12.2022 г. ПС с регистрационен номер ••• има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „Алианц България“ АД с начална дата на покритие 06.10.2022 г. и крайна дата на покритие 06.10.2023 г. С приложения протокол от 06.11.2023г. от съдебно заседание по АНД 113/ 2024г. по описа на Районен съд Дряново е одобрено споразумение между Районна прокуратура Габрово и адвокат Ж. Г. от АК – Варна, като защитник на обвиняемия М. М. М., по силата на което обвиняемият се е признал за виновен в това, че при форма на вината несъзнавана непредпазливост на 01.12.2022 г. на път I-5 в община Дряново, в близост до разклона за с. Зая, община Дряново при управление на МПС товарен автомобил „Рено Премиум“, с рег. № ••• и прикачено ремарке, с рег. № •••, нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия и със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие; чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – при избиране скоростта на движение на водача на ППС от категорията „С+Е“ е забранено да превишава скорост от 70 км./ч. извън населено място – движил се с превишена скорост от 73,54 км./ч./ и причинил на П. Д. П. от с. Миндя, общ Велико Търново средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горен ляв зъб /резец 22/, представляващо избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Поради което и на основание чл. 381, вр. с чл. 375а, ал. 2 и ал. 3 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 2500 лева, както и да заплати сумата 5 лв. по сметка на Районен съд Дряново в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Представено е съдебномедицинско удостоверение № 271/ 2022 г. на д-р Я. К., съдебен лекар е видно, че на 03.12.2022 г. по нейно желание прегледал ищцата, при което установил следните увреждания : контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, масивно кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, кръвонасядане на клепачите на дясното око, оток и кръвонасядане с охлузване на гърба на носа, счупване с разместване на носните кости, кръвонасядане от вътрешната страна на долната устна, оток в тилната област на главата, кръвонасядане и болезненост отзад на десния хълбок, оток на палеца на лявата ръка, оток и кръвонасядане на 5 – ти пръст на левия крак. Оплаквания от главоболие, гадене, преминало повръщане, кръвотечение от носа и устата (преминало), болка в лявото око. Получените увреждания отговарят да са причинени по времето и начина, съобщени от пострадалия. Получените увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК) с периода на възстановяване около един месец. Представено е психологическо изследване и оценка на ищцата от психолог Е. Ц., която е провела консултация на 22.02.2023 г. Същата е споделила за затруднения и проблеми, свързани с физическото си здраве, емоционалното си състояние и социалното функциониране, които се потвърждават от извършените изследвания и наблюдение над психоемоционалните характеристики и поведение. В резултат на това може да се заключи, че вследствие на претърпяното ПТП на 01.12.2022 г. са настъпили негативни последици за клиентката, свързани с понасяне на физически болки и страдания, влошаване на психичното състояние, избягващо поведение в ежедневието, довели до известни нарушения на личностното и социалното функциониране. На 02.05.2023 г. ищцата е предявила претенция по чл. 380 от КТ до ответното дружество, като вследствие на настъпилото ПТП на 01.12.2022 г. е претендирала сумата 30 000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от причинените телесни повреди, вследствие на гореописаното застрахователно събитие, както и 194,20 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди, както и разходи за предявяване на претенцията – адвокатски хонорар. Видно от представеното по делото уведомление № 2-101-4101-3444/ 02.05.2023 г. при застрахователя била образувана преписка по щета 1000/23/217/500096. За установяване основанието и размера на претенцията за застрахователно обезщетение били изискани декларация, авто-техническа експертиза, краен акт от заведеното наказателно производство, нотариално заверено пълномощно съгласно чл. 338 от КЗ и удостоверение за банкова сметка. По делото е прието заключение на съдебно-психологична експертиза, видно от което описаните от ищцата спомени са свързани с преживявания на остра кризисна реакция, психически шок, тревожност, отдръпване от предходна активност. Всички тези описани от клиента симптоми говорят за преживяна вътрешно причинена ситуация на остра стресова реакция. Посттравматичното стресово разстройство е част от раздел F 34 реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията по действащия в България към момента на началото на травмиращото събитие „МКБ 10“. Този раздел дефинира протичане на определена симптоматика на базата на „…влияние на изключително стресогенно житейско събитие“ (МСБ 10,03; F43, 126. Описаната и наблюдавана през периода симптоматика на М. С. би могла да се определи като вид и разпределение във времето на клинично описание на „F43.0 Остра стресова реакция (до 6 месеца)“ и „F43.1 (период след 6 месеца) Посттравматично стресово разстройство“. Предвид представената от М. симптоматика съществува вероятност за клинична картина на F43.1 (период след 6 месеца) Посттравматично стресово разстройство“. Добрата практика предполага консултация с психиатър, който със сигурност да потвърди диагнозата и да определи последваща работа с психолог с цел здравословно подобряване на качеството на живот на М. С.. Свидетелката К. Б., приятелка на ищцата, посочи, че разбрала за инцидента, когато ищцата постъпила в болница. Обадила се да каже, че умира. На другия ден я посетила в болницата и видяла, че ищцата била подута, обездвижена, едното око било затворено, а другото полузатворено. Болели я кракът, кръстът, ръката и главата. След като я изписали от болницата, не можела да шофира поради страх. Имала проблем със заспиването, изпитвала страх, когато оставала сама. Започнала да усилва телевизора, имала проблеми със слуха. Известно време виждала размазано, не можела да фокусира далечни предмети. След катастрофата не била същия човек, не била така емоционална както преди. Все още не може да шофира сама, има страх. След събитието в началото на 2025 г. започнала да работи отново. Свидетелят Е. К., който живее на семейни начала с ищцата, твърди, че разбрал за катастрофата от майката на ищцата, която също пътувала с нея в лекия автомобил. Веднага тръгнал към мястото и видял ищцата в болницата в гр. Габрово. Тя плачела и видимо била в шок, била на системи и с катетър. Лицето било лилаво, едното око било напълно затворено, а другото – наполовина. Оплаквала се от много силно главоболие от болки в кръста. След като я изписали, зрението на ищцата било намаляло, имала проблеми и със слуха. Първият месец много я боляла главата и се оплаквала от болки в кръста. Носът бил супен, изписвали лекарства и трябвало да се направи операция. После докторите му били казали, че при катастрофата за пет минути била изгубила съзнание. Главоболие все още се появявало доста често. Кръстът още я болял, кракът, който бил наранен, още я наболявал. Преди събитието продавала семена, препарати, зеленчуци по пазарите във Великотърновския регион. След събитието не можела да шофира, защото се страхувала. Година и половина след инцидента започнала да работи отново, защото през този период трудно се придвижвала. Станала доста раздразнителна, сприхава, пречел шума. Свидетелката Я. М. заяви, че била участник в ПТП с лек автомобил „Тойота Аурис“. След разклона за с. Зая се движела колона от няколко автомобила, като нейният бил втори. Видяла в завоя, че тирът поднесъл и кабината тръгнала надясно, а цялата задна част се насочила към колоната от автомобили. Ремаркето на камиона ударило първата кола, а тя ударила нейната кола. Автомобилът, който се движел пред нея бил много зле, дори се учудила, че хората били невредими. Видно от заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б. И. пътно транспортното произшествие е протекло на 01.12.2022 г. около 12,05 ч. на ПП I-5 гр. В. Търново – гр. Габрово при километър 123 +235 м. в зона на ляв завой при посока на движение към гр. Габрово. Организацията на пътната сигнализация и значимостта за протичане на произшествието определят, че максимално разрешената скорост в района на процесната катастрофа за леките автомобили е била 90 км/ ч. и препоръчителна скорост на движение 60 км/ ч. По отношение на товарната автокомпозиция максимално разрешената стойност на движение в участъка е била 70 км/ ч. Товарната автокомпозиция при навлизане в десния за нея завой и при осъществяване на удара с автомобила е била със скорост 81 км/ ч. Лек автомобил Фолксваген и лек автомобил Тойота са се движили един след друг при скорост около 44,3 км/ ч. Скоростта на автомобил Фолксваген при удара с лек автомобил Тойота (след придобиване на скорост при удара с автокомпозицията) е 59,6 км/ ч. Скоростта на лек автомобил Тойота при осъществяване на удара с Фолксваген е 40,7 км/ ч. Относно механизмът на произшествието : товарната автокомпозиция се е движила в посока В. Търново, а леките автомобили са се движили към гр. Дряново в колона. Първи автомобил в колоната се е движил лек автомобил Фолксваген Пасат, а след него се е движил лек автомобил Тойота Аурис. При достигане на десния за нея завой товарната автокомпозиция загубва устойчивостта си на движение, като полуремаркето ротира в посока по часовата стрелка и навлиза със задната си лява част и лява страна в лентата за движение на леките автомобили. При този процес се осъществява удар на предна и предно странична лява част на автомобил Фолксваген в зоната на задна лява част на полуремаркето, задна лява гума и ляв край на задната рамка (броня). След края на удара с автокомпозицията, лек автомобил Фолксваген започвайки ротиране в посока обратна на часовата стрелка, изменя движението на масовия си център назад и надясно. При това движение се осъществява кос, ексцентричен удар между задна лява ъглова част на Фолксваген в зоната на предна дясна част на автомобил Тойота Аурис. След края на удара, лек автомобил Фолксваген, продължава ротирането в посока обратна на часовата стрелка и движение преимуществено на дясно, със задната част към десния банкет, като се установява в заснетото при огледа положение. Лек автомобил Тойота, след удара, ротирайки в посока по часовата стрелка се движи с масов център основно надясно и назад спрямо първоначалната му посока на движение. При това движение, автомобилът навлиза с предна част на десния банкет и се установява в заснетото при огледа положение. При удара на автокомпозицията с лек автомобил Фолксваген, действащите ударни сили способстват за стабилизиране на движението на автокомпозицията, като водачът успява да овладее движението й. Автокомпозицията се движи, намалявайки скоростта си, като в края на този процес, водачът дозадейства спирачната система и спира в края на движението ефективно, отлагайки спирачна следа от задна лява гума на полуремаркето, в заснетото при огледа положение. Водачката на лек автомобил Тойота е реагирала за намаляване на скоростта на автомобила, когато се е намирала на разстояние от мястото на удара с лек автомобил Фолксваген 16,5 м. Времето за изминаване на това разстояние е 1,35 с. При реагирането на водачката на Тойота, лек автомобил Фолксваген е бил на разстояние около 9,8 м преди положението му при началния контакт с ремаркето. Общото време изминало от реагирането на водачката на Тойота, до началния контакт на Фолксваген с ремаркето е 1,9 с. Лекият автомобил Тойота се е движил със скорост около 44,3 км/ч. или значително по-малка от максимално разрешената за процесния пътен участък скорост от 90 км/ ч. Необходимото разстояние за аварийно спиране на автомобил Тойота за неподвижно препятствие (опасна зона за спиране за неподвижно препятствие), при скоростта му на движение е 26,4 м. Тя е реагирала около 1,9 с. преди контакта на Фолксваген с ремаркето. В този аспект от техническа гледна точка може да се счита, че водачката е реагирала своевременно на движението на товарната автокомпозиция. По отношение на осъществения удара между Фолксвгаген и Тойота времето от началния контакт между Фолксваген и ремаркето и удара между леките автомобили е 0,55 с. Това време е по-малко от времето за реагиране на водачката на Тойота. Ако се приеме за момент на възникване на опасността момента на удара между Фолксваген и ремаркето, водачката на Тойота не е разполагала с време за реагиране на този удар. Освен това за това време, след удара на Фолксваген в ремаркето този автомобил е върнат назад, към автомобил Тойота, като това скъсява дистанцията между автомобилите. Определянето дали водачката на автомобил Тойота е можела да предвиди това връщане назад не е от компетентността на вещото лице. Механизма на осъществяване на удара и определеното време за реагиране на водачката на автомобил Тойота определя процес на навлизане на ремаркето в насрещната пътна лента за време, което е съизмеримо с времето за реагиране на водачките на автомобилите Фолксваген и Тойота. От техническа гледна точка, те не са разполагали с време да предотвратят осъществените удари. Произшествието е било предотвратимо от страна на водача на автокомпозицията, ако той се е движил със скорост не по голяма от разрешената за пътния участък от 70 км/ ч., която скорост е по-малка от критичната скорост за завоя. При движение с такава скорост (не по голяма от 70 км/ч.) , автокомпозицията при движение в полагащата и се пътна лента ще преодолее завоя и няма да осъществи навлизане в насрещната пътна лента. Съгласно данни от специализираната литература, аналогичен автомобил Фолксваген Пасат, купе модификация комби, при пълен комплект оборудване („пълен пакет" екстри) освен с коланите е снабден с системи за пасивна безопасност. Лекият автомобил е оборудван с триточкови колани на предните седалки на водача и пасажера и на задните седалки. При осъществяването на удара между предна и предно странична лява част на автомобил Фолксваген в зоната на задна лява част на полуремаркето, задна лява гума и ляв край на задната рамка (броня), изменението на скоростта е насочено назад, по направление много близко до надлъжната ос на автомобила. Действащите инерционни сили върху водачката и пътниците в автомобила ще са насочени напред по отношение на купето. Действащата преносната инерционна сила при удара ще се стреми да измести тялото на М. С. и пътниците в колата напред по отношение на купето. Ако телата им не са фиксирани с обезопасителни колани, тази сила ще предизвика изместване на телата до елементите от автомобила, пред водача и пътниците. По делото няма данни за задействане на въздушна възглавница на водача и на пътника на предна дясна седалка. При осъществяване на удара между задна лява ъглова част на Фолксваген и предна дясна част на автомобил Тойота Аурис изменението на скоростта е насочено назад, по направление много близко до надлъжната ос на автомобила. Действащите инерционни сили върху водачката и пътниците в автомобила ще са насочени основно назад и помалко наляво по отношение на купето. Действащата преносната инерционна сила при удара ще се стреми да измести тялото на М. С. и пътниците в колата назад и по малко наляво по отношение на купето. Ако телата им не са фиксирани с обезопасителни колани, тази сила ще предизвика изместване на телата към седалките на автомобила. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установи, че към момента на инцидента ищцата е получила следните увреждания - контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, оток в тилната област на главата, масивно кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, кръвонасядане на клепачите на дясното око, оток и кръвонасядане с охлузване на гърба на носа, счупване с разместване на носните кости, кръвонасядане от вътрешната страна на долната устна, кръвонасядане и болезненост отзад над десния хълбок, оток на палеца на лявата ръка, оток и кръвонасядане на 5-ти пръст на левия крак. Имала е субективни оплаквания от главоболие, гадене, повръщане, кръвотечение от носа и устата, болка в лявото око. Останало е високостепенно изкривяване на носната преграда, със затруднено носово дишане. Имала е смущения и в зрението и слуха. Проведено е болнично лечение и последващо домашно-амбулаторно лечение с различни медикаменти, по отношение на изброените травми и последиците от тях. Общият комфорт на живот е бил снижен за около един месец, а от локалните усложнения – изкривяването на носната преграда и затруднено носово дишане, комфортът е понижен за постоянно, до евентуално отстраняване/корекция чрез оперативно лечение. По същество травмите не изискват съществена намеса с чужда помощ, но през периода на лечението от един месец след инцидента, пострадалата е била с ограничена активност, съответно с нужда от асистенция за някои домашни грижи. Интензитетът на изпитваните болки е бил значителен в момента на травмата и през първите 2-3 дни след нея, като впоследствие е имало силни болки през първите около 10 дни от лечението и умерени до намаляващи болки през първия месец от момента на травмата. По-леки болки е възможно да е имало през последващите месеци, предимно в областта на носа. Настъпило е възстановяване по отношение на външните травми и мозъчното сътресение. Вследствие на счупването на носа с разместване на костни фрагменти, има останало значително изкривяване (девиация) на носната преграда, което смущава нормалното дишане. Това състояние остава за постоянно, освен ако не бъде коригирано чрез оперативно лечение (пластика на носните кости). Не разполагат с данни за зрението и слуха след инцидента. Приложените документи за заплатен болничен престой и медикаменти са съотносими към проведено лечение на травмите. Медикаментите са предписани от лекуващи лекари и консултанти. Разходите за медикаменти, са въз основа на прегледите (приложени са амбулаторни листи с предписана терапия и рецепти) от д-р П.И. - невролог (Пирацетам, Профенид, Диклопрам, Линефор, Мипрофен, мицеларна вода), от д-р Г. - хирург (Паратрамол, Аналгин, Аксеф, Ципрофлоксацин); рецепта от специалист УНГ - д-р С. А. – капки за нос и спрей за нос (Куикс и Лихенсед, калций с витамин С) - свързано с травмата на носа и нарушеното дишане през него. Не намираме данни за предписване на Сопрал (омепразол) и Супрадин, но те са помощни – предпазващи (стомашната лигавица - Сопрал) и подсилващи (Супрадин - мултивитамин) по време на лечението; Хепароид унгвент - за мазане при хематоми и отоци - има връзка с травмите, но не намираме предписание, възможно е да е устно препоръчан. Превързочните материали са оправдани през периода на лечението през първите седмици. Потребителската такса е дължима при лечението в болница. Уврежданията на М. С. са резултат от травма вътре в купето на автомобила, при възникналото пътно-транспортно произшествие – във волан, в зона на педалите (при удара отпред), в облегалката на седалката (при удара отзад). Видимо от снимковия материал от огледа, седалката на водача па л.а."Фолксвагеп Пасат" е издърпана значително напред в посока към волана (което е обяснимо с ниския ръст на пострадалата жена), съответно, тялото , за да достига педалите на автомобила, е доста близо до волана. Няма данни за отворен еърбег на волана, вижда се отворен страничен еърбег отляво на водача (не добро качество на фотоснимките). Констатираните увреждания могат да се получат при правилно поставен предпазен колан. Поради фактите, посочени по-горе, пострадалата е била много близо до волана, като в същото време липсват данни за травма на гръдния кош от волана - такива при липса на колан би следвало да има, по гръдния кош, гръдна кост, ребра - най-вече от изпъкващия долен край на ринга на волана. Главата е подвижна чрез шията и е напълно възможно при рязко накланяне напред да се удари носът във волана, поради близкото разстояние. Няма данни за свободно инерционно движение на корпуса на тялото, вследствие на произшествието, при сили с надлъжна посока по оста на автомобила, напред и назад. По-свободно движение има главата и шията, както и опиращите се във волана и в педалите крайници. Гърбът и кръстът се удрят от облегалката на седалката при удара в задната част на автомобила. Проведеното лечение е своевременно и адекватно спрямо констатираните травми. Съдът кредитира заключенията на вещите лица по изслушаните експертизи, като компетентни, обосновани, изцяло защитени и допълнително аргументирани от вещите лице в съдебно заседание при отговорите на въпроси на съда и страните. При тези данни от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи : Исковата молба по настоящето гражданско дело е предявена от ищеца срещу ответника на 02.12.2024 г., т. е. повече от 3 месеца след подадената молба на 02.05.2023 г. за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесните увреждания при ПТП Ответникът не е представил доказателства за плащане на ищеца на застрахователно обезщетение за вреди до момента. Поради което съдът приема, че предявеният иск е допустим. Във връзка с посочения срок като предпоставка за допустимостта на иска в определение № 332/ 19.07.20218 г. по ч. търг. дело № 1614/ 2018 г., I търг. отделение на ВКС е прието, че изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 от КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, ако той не е представил определени документи, срещу отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 от КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенцията задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, като по силата на ал. 2 в този срок застрахователят трябва или да определи и изплати размера на обезщетението или да откаже плащане. Отделно от това съгласно чл. 496, ал. 3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на ПТП е бил представен някои от изброените в т. 1 – т. 5 документи, сред които констативен протокол за ПТП. Сред представените от ищеца с молбата му за заплащане на застрахователно обезщетение до ответника документи е и констативен протокол за ПТП, описан като приложение под № 1. Разгледан по същество съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи за сумата 5112,92 евро (равностойност на 10 000 лв.), представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на ПТП на 01.12.2022 г., изразяващи се в болки, страдания, стрес и дискомфорт от причинените на ищцата телесни увреждания, изразяващи се в : контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, оток в тилната област на главата, масивно кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, кръвонасядане на клепачите на дясното око, оток и кръвонасядане с охлузване на гърба на носа, счупване с разместване на носните кости, кръвонасядане от вътрешната страна на долната устна, кръвонасядане и болезненост отзад над десния хълбок, оток на палеца на лявата ръка, оток и кръвонасядане на 5-ти пръст на левия крак. Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. По силата на чл. 380 от КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи наличието на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени вреди; вида и размера на вредите, както и наличие на причинна връзка между деянието и вредите; наличие на договор за застраховка гражданска отговорност, сключен между ответника и виновния водач, реализиран в хода на действие на същия застрахователен риск. По делото са установени всички посочени по-горе елементи от фактическия състав на претендираното право на застрахователно обезщетение по предявения пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По делото не е спорно, че ищцата е сезирала ответното застрахователно дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение с молба от 02.05.2023 г. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът не е платил на ищцата застрахователното обезщетение за причинени неимуществени вреди. Установи се по делото от приложения протокол от съдебно заседание по АНД № 113/ 2024 г. на Районен съд Дряново, че обвиняемият М. М. се е признал за виновен в това, че при форма на вината несъзнавана непредпазливост на 01.12.2022 г. на път I-5 в община Дряново, в близост до разклона за с. Зая, община Дряново при управление на МПС товарен автомобил „Рено Премиум“, с рег. № ••• и прикачено ремарке, с рег. № •••, нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия и със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие; чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – при избиране скоростта на движение на водача на ППС от категорията „С+Е“ е забранено да превишава скорост от 70 км./ч. извън населено място – движил се с превишена скорост от 73,54 км./ч./ и причинил на П. Д. П. от с. Миндя, общ Велико Търново средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горен ляв зъб /резец 22/, представляващо избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Поради което и на основание чл. 381, вр. с чл. 375а, ал. 2 и ал. 3 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 2500 лева. Одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда. На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради което съдът намира за доказано, че е налице противоправно виновно поведение от водача на товарен автомобил „Рено Премиум“, с рег. № ••• и прикачено ремарке, с рег. № •••, който е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия и със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие и чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – при избиране скоростта на движение на водача на ППС от категорията „С+Е“ е забранено да превишава скорост от 70 км./ч. извън населено място, като се движил с превишена скорост и причинил ПТП с управлявания от ищцата лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № •••. Относно възражението на ответника за съпричиняване на ПТП в резултат от виновно и противоправно поведение от страна на водача на автомобил „Тойота аурис“ с рег. № •••. Съдът съобрази на първо място, практиката на ВКС (решение № 121/ 18.09.2014 г. по търг. дело № 2859/ 2013 г. на І търг. отделение, решение № 37/ 01.09.2015 г. по търг. дело № 1070/ 2014 г. на ІІ търг. отделение, решение № 192/ 02.11.2017 г. по търг. дело № 416/ 2017 г. на І търг. отделение, решение № 52/ 28.05.2019 г. на ВКС по търг. дело № 1497/ 2018 г., I търг. отделение, решение № 50153/ 09.11.2022г. на ВКС по търг. дело № 1648/ 2021 г., II търг. отделение и други), в която се приема, че при съпричиняване по смисъла на чл. 53 от ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка "Гражданската отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент, както и че не следва да бъде намалявано обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от застрахователя на водача на автомобила по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", когато е налице съпричиняване на увреждането и от други делинквенти, ако пострадалият няма принос за вредоносния резултат. Относимо е и произнасянето на ВКС в решенията по т. д. № 525/ 2008 г. на ІІ търг. отделение и т. д. № 286/2010 г. на І търг. отделение по въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД – намаляване на обезщетението за вреди предпоставя установен конкретен принос на увредения. Съпричиняване на вредоносния резултат е налице именно когато поведението на увредения е станало причина или е повлияло върху действията на причинителя на вредата. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 от ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. В конкретния случай, независимо от изложеното, по делото не се събраха доказателства, от които да се установи виновно и противоправно поведение на водача на МПС „Тойота аурис“ с рег. № •••. Напротив от събраните по делото доказателства и от заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза, се установи, че непосредствено преди настъпване на ПТП лекият автомобил „Тойота Аурис“ се е движил със скорост около 44 км./ч., която скорост е значително по-ниска от максимално разрешената му като клас автомобил за процесния пътен участък - 90 км./ч. Водачката на автомобила е предприела действия за спиране, но от момента на удара между автомобила Фолксваген и ремаркето на товарния автомобил, не е разполагала с време за реагиране на този удар. След края на удара с автокомпозицията, лекият автомобил Фолксваген започвайки ротиране в посока обратна на часовата стрелка, изменил движението на масовия си център назад и надясно. При това движение се осъществил кос, ексцентричен удар между задна лява ъглова част на Фолксваген в зоната на предна дясна част на автомобил Тойота Аурис. Водачката на автомобил Тойота не е била длъжна и не е могла да предвиди движението на автомобила на ищеца след удара с товарния автомобил. Видно от заключението след удара автомобил Фолксваген дори е върнат назад към автомобил Тойота, като това допълнително е скъсило дистанцията между автомобилите. Поради което съдът приема, че водачката на автомобил Тойота няма вина за настъпване на вредите, тъй като поведението нито е поставило началото на причинно-следствения процес, нито е способствало за неговото развитие, поради което възражението за съпричиняване е недоказано. В резултат на причиненото ПТП от водача на товарния автомобил са настъпили описаните по-горе телесни увреждания на ищцата. От приложените писмени доказателства – медицински документи, издадени на името на ищцата, показанията на свидетелите, както и от приетата съдебно медицинска експертиза се установяват по несъмнен начин уврежданията, които са получени при ПТП, при което ищцата е била с поставен предпазен колан, тъй като в противен случай уврежданията биха били много по-тежки, както и следва да има и травма на гръдния кош, която видно от заключението на вещото лице по т. 8 в случая не е налице. Поради което съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване, изразяващо се в това, че ищцата била без поставен предпазен колан, тъй като от събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства такова съпричиняване не бе установено. На следващо място по делото безспорно се установи, че за товарния автомобил, управляван от виновното за настъпване на процесното ПТП лице към датата на произшествието на 01.12.2022 г. е имало сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника ЗАД "Алианц България" АД. Поради гореизложеното е налице основание за ангажиране пряката отговорност на ответника, като застраховател на гражданската отговорност на водача на увреждащото моторно превозно средство – товарен автомобил „Рено Премиум“, с рег. № ••• за причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на травматичните увреждания от настъпило по вина на този водач пътно транспортно произшествие. Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 ЗЗД и съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/ 1968 г. при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика (решение № 25/ 17.03.2010 г. по търг. дело № 211/2009 г. на ВКС, II търг. отделение, решение № 142/ 01.10.2012 г. по търг. дело № 957/ 2011 г. на ВКС, II търг. отделение, решение № 189/ 04.07.2012 г. по търг. дело № 634/ 2010 г. на ВКС, II търг. отделение, решение № 73/ 16.09.2013 г. по търг. дело № 964/2011 г. на ВКС, II търговско отделение и други). Съдът съгласно приетите заключения на назначените по делото експертизи за механизма на процесния пътен инцидент и за участниците в същия, за вида, характера и степента на получените от ищцата травматични увреждания, представляващи няколко леки телесни повреди, при които е налице едновременно травма на главата и контузия на левия крак, както и давайки вяра на показанията на свидетелите за претърпените от ищцата болки, страдания, неудобства, дискомфорт и емоционално състояние след получаване на уврежданията в резултат на ПТП, намира, че обезщетение от сумата от 5112,92 евро съответства на установените в задължителната съдебна практика критерии, като: възраст на пострадалата – 47-годишна към датата на увреждането, интензитета и продължителността на понесените болки, страдания и битови неудобства от причинените физически травми, които са наложили ищцата да ползва помощ за период от около месец поради невъзможност да се придвижва с оглед на увредения крак, виенето на свят и болки в главата, да се обслужва сама при обличане, тоалет и ограничаване на социалните контакти с оглед преживяния стрес от катастрофата, уплах през оздравителния и възстановителен периоди, които са продължили около месец след ПТП. Съдът взе предвид още, че от изкривяване на носната преграда и затруднено носно дишане, комфортът на ищцата е понижен за постоянно до евентуално отстраняване/ корекция чрез оперативно лечение. Отчетени бяха още икономическите условия към 2022 г. – минимална работна заплата от 710 лева. На следващо място взе предвид, че от причиняване на уврежданията е изминал период от три години, но психичното здраве на ищцата не е възстановено и съществува вероятност за посттравматично стресово разстройство. Въз основа на горните критерии по чл. 52 от ЗЗД и по справедливост определи, че ответникът следва да заплати сумата от общо 5112,92 евро (равностойност на 10 000 лв.) за причинените телесни увреждания. Установи се, че ищцата е направила разходи за медикаменти във връзка с получените травми при ПТП на стойност 194,21 лева или 99,29 евро, поради което искът за претърпени имуществени вреди се явява основателен и доказан до този размер, за който следва да бъде уважен. Ответникът дължи заплащане и на законната лихва за забава върху главницата, считано от 02.05.2023 г., датата, за която има данни и приложени писмени доказателства по делото, че ищцата е предявила претенцията за плащане на обезщетение за претърпени от ПТП на 01.12.2022 г. имуществени и неимуществени вреди пред ответника. В този смисъл е практиката на ВКС, изразена в решение № 79/ 04.08.2022 г. по търг. дело № 967/ 2021 г. на І търг. отделение, решение № 72/ 29.06.2022 г. по търг. дело № 1191/ 2021 г. на І търг. отделение и други. При този изход на делото на процесуалния представител на ищцата се дължи възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в размер на 664,68 евро (равностойност на 1 300 лв.). С Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 беше прието, че Наредба 1/ 09.07.2004г. противоречи на чл. 101, §1 на ДФЕС във връзка с чл. 4, §3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от определения с тази Наредба, но настоящият съдебен състав счита, че този минимум следва да се приеме като индикативен, спрямо който да се преценява справедливият размер. След преценка на защитавания интерес, правната и фактическа сложност на делото, на реално извършените дейности от пълномощника на ищеца, икономическите отношения в страната и с оглед уважената част от иска за обезщетение за неимуществени вреди, съдът определи възнаграждение в посочения размер. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Дряново държавна такса върху уважената част на иска в размер на 208,49 евро (равностойност на 407,78 лв), тъй като ищцата е била освободена от заплащането на държавна такса по делото. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса от 2,56 евро (равностойност на 5 лв.) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от предявения иск. Поради което ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 1 008,52 евро (равностойност на 1972,50 лв.) съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ищцата е посочила банкова сметка, която на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК следва да бъде посочена в решението. От 01.01.2026 г. еврото е единствената официална валута и законно платежно средство в Република България, съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, обнародван в Държавен вестник, бр. 70 от 20 август 2024 г. Официалният валутен курс на лева към еврото е 1,95583 лева за 1 евро. Този курс е неотменимо фиксиран с изменение на Регламент (ЕО) № 2866/ 98 на Съвета, влязло в сила на 01.01.2026 г. Прилагането на този фиксиран курс е императивно разпоредено в чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България за всички преизчисления на парични стойности от левове в евро. В настоящия случай паричните задължения са възникнали преди датата на въвеждане на еврото, но тяхното изпълнение се търси след 01.01.2026 г. Съгласно принципа за непрекъснатост на договорите и правните инструменти, установен в чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1103/97, въвеждането на еврото не променя условията на съществуващите правни инструменти, нито освобождава от изпълнение на задълженията по тях, а единствено заменя валутата на задължението. С оглед на това съдът присъжда дължимите суми в евро, като посочва и левовата им равностойност, формирала първоначалния размер на вземането. Воден от гореизложеното съдът