Решение № 5312 от 28.11.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 2099/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „Нутри Макс“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх.•, п•, представлявано от управителя Б. С. А., подадена чрез адв. Д. П., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.•, против Решение № 302/21.07.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 276/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 1/27.01.2025 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) –Благоевград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразно на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Твърди се още, че разпоредбата на чл. 281, ал. 1, предл. второ от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, съдържа няколко изпълнителни деяния, като в случая не е налице яснота за кое от тях е ангажирана имуществената отговорност на дружеството. По поддържаните в жалбата доводи се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което процесното НП да бъде отменено. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа касационната жалба по изложените в същата доводи. Претендира присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски, съгласно представен списък. Ответникът – Директорът на Регионална здравна инспекция – Благоевград, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по касационната жалба. Административен съд – Благоевград намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Съображения: С обжалваното решение Районен съд – Благоевград е потвърдил Наказателно постановление № 1/27.01.2025 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция –Благоевград, с което на „Нутри Макс“ ЕООД, за административно нарушение на чл. 281, ал. 1, предл. второ от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), във вр. с чл. 291, ал. 1 от същия закон, на основание чл. 291, ал 1 от ЗЛПХМ е наложена имуществена санкция в размер на 75 000.00 (седемдесет и пет хиляди) лева, като на основание чл. 297 от ЗЛПХМ, е постановено отнемане в полза на държавата на откритите лекарствени продукти, предмет на нарушението.Дружеството е осъдено да заплати на ответника 100лв. юрисконсултско възнаграждение и на РС-Разлог 483, 40лв.разноски за вещо лице. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от наказващия орган, а в производството по установяването и санкционирането му, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството. По отношение размера на наложената имуществена санкция, съобразявайки критериите по чл. 27 от ЗАНН, съдът е достигнал до извода, че същият е в минимално предвидения размер, поради което не подлежи на редуциране. Съдът е констатирал още, че НП е законосъобразно и в частта, с която административнонаказващият орган се е произнесъл по отношение на иззетите лекарствени продукти. Изводите на районния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Имуществената отговорност на „Нутри Макс“ ЕООД е ангажирана за това, че при извършена на 23.07.2024 г., в часовия интервал 10.00 часа – 21.00 часа, проверка в обект: „магазин за хранителни добавки“, находящ се в [населено място], [улица], магазин 2, стопанисван от „Нутри Макс“ ЕООД, с [ЕИК], в складовото помещение на магазина, разположено под нивото на помещението, в което се обслужват клиентите са установени налични количества лекарствени продукти, които били съхранени в кашони и картонени кутии с различна големина и в четири големи хладилника. Установени били лекарствени продукти от следните групи: хормони, стероиди, диуретици, антидиабетни, антиоксиданти, хранителни добавки, биоактивни пептиди, нестероидни противовъзпалителни и медицински консумативи. Като наличните лекарствени продукти са били с неустановен произход, като не са предоставени фактури и протоколи, удостоверяващи произхода им. Откритите лекарствени продукти, предмет на нарушението са иззети при проверката, като същите са били описани и запечатани в кашони /кутии/ в присъствието на продавач – консултанта, присъствал при проверката. В настояшия случай, в процесното наказателно постановление е посочено, че дружеството – касатор е извършило нарушение на чл. 281, ал. 1, предл. второ от ЗЛПХМ. Разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от ЗЛПХМ гласи, че който произвежда, внася, продава, съхранява или предоставя за употреба в Република България лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба, извън случаите по чл. 8, 9 и 10, както и такива с неустановен произход, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 25 000 до 50 000 лева. Нормата на чл. 281, ал. 1 от ЗЛПХМ съдържа в себе си две предложения – предложение първо – „произвежда, внася, продава, съхранява или предоставя за употреба в Република България лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба, извън случаите по чл. 8, 9 и 10" и предложение второ – „произвежда, внася, продава, съхранява или предоставя за употреба в Република България лекарствени продукти, които са с неустановен произход". При анализ на горецитираната разпоредба става ясно, че законодателят е предвидил две предложения – неразрешени за употреба лекарствени продукти и такива с неустановен произход, като формата на изпълнителното деяние е отнесена към пет алтернативи: производство, внос, продажба, съхранение или предоставяне за употреба в Република България. В процесното наказателно постановление е посочено единствено, че нарушението е по чл. 281, ал. 1, предл. второ от ЗЛПХМ, като отговорно за нарушението е „Нутри Макс“ ЕООД, без да е конкретизирано кое от изброените изпълнителни деяния е осъществено. Хипотезите на изпълнителните деяния уредени в чл. 281, ал. 1, предл. второ от ЗЛПХМ се различават по своя фактически състав, поради което и следва да са описани пълно и точно фактите и обстоятелствата, които определят едно деяние като съставомерно по цитираната разпоредба. Т. е. касае се за основен елемент от състава на нарушението, поради което същият следва да намери място при описанието на нарушението и обстоятелствата при които същото е извършено, както в АУАН, така и в НП. Както обвинителният акт в производствата от общ характер, така и АУАН и НП в административнонаказателните производства очертават предмета на доказване. В настоящия случай това не е така и от описанията в АУАН и НП не става ясно дали жалбоподателя „произвежда“, „внася“, „продава“, „съхранява“ или „предоставя за употреба“ лекарствени продукти, които са с неустановен произход. Недопустимо е тази неяснота да бъде изяснявана чрез тълкуване в хода на настоящата съдебна проверка. Допуснатите са нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН, съгласно които описанието на нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено, са задължителен реквизит и същите следва да бъдат посочени както в АУАН, така и в НП. В случая даденото описание е единствено констатации на длъжностните лица, извършили проверката, но не и посочено изпълнително деяние, с което е нарушено правото на защита на санкционираното лице да узнае за какво е ангажирана имуществената му отговорност и да организира спрямо това адекватно своята защита. С оглед на констатираното нарушаване на императивните правила на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН от АНО, НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, което не е отчетено от районния съд, поради което НП се явява незаконосъобразно, и подлежи на отмяна в частта на наложената имуществена санкция. По отношение на постановеното отнемане на инкриминираните лекарствени продукти, независимо, че настоящия съдебен състав приема, че НП следва да бъде отменено в санкционната му част, намира, че в тази част НП правилно е потвърдено от районния съд, с оглед на разпоредбата на чл.297 от ЗЛПХМ, след като лекарствените продукти са с неустановен произход и правилно са били отнети. Съгласно цитираната разпоредба в случаите на чл. 281 наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на лекарствените продукти, при условия и по ред, определени в Закона за административните нарушения и наказания и в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 269/1 от 10 октомври 2013 г.) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 343/558 от 29 декември 2015 г.). Решението е правилно и в частта на присъдените разноски. По изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция намира, че НП се явява незаконосъобразно, в частта на наложената имуществена санкция, и като е потвърдил същото, районният съд е постановил неправилен съдебен акт в тази част, който следва да се отмени. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, се явява основателна. За претендираните пред първата инстанция разноски е представен договор за правна защита и съдействие от 07.02.2025 г., видно от който за ангажираното и осъществено процесуалното представителство е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 000.00 лева в брой (л. 58 от първоинстанционното дело). Пред настоящата инстанция също е представен договор за правна защита и съдействие от 20.08.2025 г. От същия е видно, че касационният жалбоподател е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 8 000.00 лева в брой (л. 15 от настоящото дело). В тази връзка, ответника следва да бъде задължен да заплати на дружеството сторените по делото разноски, съразмерно на уважената част на жалбата в общ размер на 6 000 лева, от които 2 000лв. за производството пред районния съд и 4 000лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Благоевград