Решение № 1484 от 13.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1491/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. С решение №20216333 от 26.11.2021г., постановено по гр.дело №24163/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 41-ви състав, е признато за установено по предявените от ЗК"Л.И.", с ЕИК •••••••, срещу "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ " АД, с ЕИК •••••••, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК във вр. чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр.чл.82 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ " АД, с ЕИК •••••••, дължи на ЗК"Л.И.", с ЕИК •••••••, сумата от 384.00 лв., главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №0000-9806-В3-17-7600 за причинени имуществени вреди на В.Л.Р., изразяващи се в повреда на платка за управление и циркулационна помпа на локално парно котле в имот, с административен адрес: с.Негован, ул.•••••••3, за настъпило застрахователно събитие по силата на застрахователен договор „Домашно имущество“, обективиран в полица №98061710002021, ведно със законна лихва от датата на депозиране в съда на заявлението по чл.410 ГПК (21.01.2021г.) до окончателното плащане, както и сумата от 103.15 лв., представляваща лихва за забава върху главница за периода от 16.05.2018г. до 06.01.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 25.01.2021г. по ч.гр.дело №3563/2021г. по описа на СРС, I ГО, 41-ви състав. С решението е осъден "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ " АД, с ЕИК •••••••, да заплати на ЗК"Л.И.", с ЕИК •••••••, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 729.65 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство, както и сумата от 75.00 лв., представляваща сторени разноски в заповедното производство. Постъпила е въззивна жалба от ответника – "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД, с ЕИК ••••••• /със старо наименование "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД/, чрез пълномощник юрисконсулт А. Ф., с която се обжалва изцяло решение №20216333 от 26.11.2021г., постановено по гр.дело №24163/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 41-ви състав, с което са уважени предявените при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК във вр. чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр.чл.82 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Инвокирани са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва се, че увредената движима вещ - локално парно котле, е включена в обхвата на застрахованото движимо имущество. Твърди се, че от съдържанието на застрахователната полица не може да се направи извод, че процесното локално парно котле е предмет на възникналото застрахователно правоотношение между ищеца и посоченото трето лице В.Л.Р.. Твърди се още, че не е доказана причинна връзка между повредата на платка за управление и циркулационна помпа на локално парно котле, находящи се в жилище на адрес: .Негован, ул.“••••••• и токов удар, станал на 23.06.2017г., тъй като при токов удар ще има причинени увреждания и на други вещи, съответно ще има оплаквания за повреди и в съседни имоти, които факти в случая са останали недоказани. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК. Въззиваемата страна - ЗК"Л.И." АД, с ЕИК •••••••, чрез пълномощник юрисконсулт Калоян Захариев, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи, че в резултат на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон е обоснован крайният извод на първоинстанционния съд относно фактите и обстоятелствата, обуславящи наличието на основание в закона за ангажиране на отговорността на ответника. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК. Трето лице – помагач – "Е.А.Д.Ю. С.А."/клон България/ КТЧ, с ЕИК •••••••, чрез пълномощник адв.Д. Н., депозира писмен отговор, в който взема становище за основателност на подадената въззивна жалба, като са изложени твърдения, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Предявени са от ЗК"Л.И." АД, с ЕИК •••••••, срещу "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД, с ЕИК ••••••• /със старо наименование "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ " АД/ при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр.чл.82 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени предявените при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр.чл.82 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства. В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №3563/2021г. по описа на СРС, I ГО, 41-ви състав, въззиваемият –ищец - ЗК"Л.И." АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 21.01.2021г. и е постановена на 25.01.2021г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ " АД възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта за изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове. Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ЗК"Л.И." АД срещу "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД, /със старо наименование "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ " АД/ при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр.чл.82 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр.чл.82, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното: За да бъде уважен искът с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл.82, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, следва да се установи съгласно правилата на чл.154 от ГПК при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредените уреди, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер и 3. да са налице предпоставките за възникване на договорно отговорност за "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД, /със старо наименование "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ " АД/, а именно наличието на валидно облигационно правоотношение за използване на ел.мрежа между увреденото лице и "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД, /със старо наименование "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ " АД/, неизпълнение от страна на ответника на договорно задължение и настъпване на имуществени вреди в твърдения размер в следствие на неизпълнението на договорното задължение. В разглеждания случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага категоричен извод, че по делото е доказано наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и увреденото лице - В.Л.Р., като в обхвата на застрахователното покритие се включва и процесната увредената вещ – локално парно котле. От приетата като доказателство по делото застрахователна полица №980617100022021 от 17.03.2017г. сметка №Р003715671 и Общи условия се установява наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и В.Л.Р. по имуществена застраховка "Домашно имущество", със срок на валидност о т 18.03.2017г. - 17.03.2018г., покриваща вреди върху движимо имущество, разположено на адрес: с.Негован, ул.•••••••3, настъпили в следствие от късо съединение/токов удар (клауза "В3"). Не може да бъде споделен доводът на въззивника, че след като в застрахователната полица не е изрично посочена процесната увредената движима вещ - локално парно котле, поради което следва да се приеме, че същата не е включена в обхвата на застрахованото движимо имущество. В приетите по делото Общи условия за имуществена застраховка "Домашно имущество" изрично е посочено, че обект на застрахователна защита са движими имущества – имущества, предназначени за употреба в частния живот на застрахования, членове на негово семейство и домакинство като мебели и обзавеждане, килими, пердета, одеяла и завивки, битова, електронна, отоплителна, съобщителна, хладилна техника, телевизионна, видео и аудио техника, компютърна техника /Раздел Общи условия, т.2.2/. Доколкото процесната увредена движима вещ - локално парно котле, е част от отоплителната техника, по отношение на която по делото са ангажирани доказателства, че се е намирала в жилището, находящо се на адрес: с.Негован, ул.•••••••3, както и не се спори между страните относно установяването на този факт, се налага извода, че е включена в застрахователното покритие. На следващо място по делото не се оспорва и обстоятелството, че твърдяното застрахователно събитие - токов удар, попада в обхвата на покритите застрахователни рискове по сключената имуществена застраховка "Домашно имущество" съобразно клауза "В3", както и че застрахователят - ЗК”Л.И." АД е заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в претендирания размер за сумата от 384 лв.. Пред въззивната инстанция с оглед наведените от въззивника доводи спорът се съсредоточава единствено върху това дали "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД, /със старо наименование "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ " АД/ носи отговорност за причинените на застрахованото лице имуществени вреди - повреда на платка за управление и циркулационна помпа на локално парно котле. С оглед преценката дали именно "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД, /със старо наименование "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ " АД/ е материално легитимирано да отговаря за причинените на вреди, следва да се установи дали по отношение на него са налице елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД. Съгласно общата норма на чл.79, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на задължения произтичащи от договор, изправната страна има право да иска от неизправната изпълнението на задължението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнението му. В съдебната практика се поддържа становището, че при виновно неизпълнение на сключен договор изправната страна има право на обезщетение за претърпените от нея имуществените вреди, които са определени по обем и съдържание съобразно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД. Съгласно чл.82 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен - всички преки и непосредствени вреди. От общия смисъл на разпоредбата следва, че дължащото се обезщетение при неизпълнение на едно договорно задължение обхваща онези вреди, които намаляват имуществото на кредитора или респективно - не увеличават същото, т.е. имуществените вреди, които се изразяват в претърпяна загуба или пропусната полза. С оглед на това, за да иска ангажиране на договорната отговорност на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД, /със старо наименование "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ " АД/, изцяло в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че ответникът - не е изпълнил задълженията си да използва ел.енергия с определено качество по сключен с В.Л.Р. договор, от което за потребителя да са произлезли вреди, размера и връзката на вредите с неизпълнението на ответника. В случая между страните е безспорно, че "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД, /със старо наименование "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД/ и В.Л.Р. са обвързани от договор за използване на електроразпределителните мрежи на ответника до имот с административен адрес: с.Негован, ул.•••••••3. Това обстоятелство се установява и от изрично направеното извънсъдебно признание от страна на процесуален представител на ответното дружество – юрисконсулт Ф., в съдебно заседание на 29.09.2021г., ценено от настоящият състав по реда на чл.175 от ГПК. Договорът за използване на електроразпределителните мрежи е сключен при Общи условия, като съгласно чл.12, т.2 от Общите условия електроразпределителното предприятие се задължава да осигурява на потребителите електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност. Същевременно в чл.12, т.3 от Общите условия ответникът се е задължил да обезпечава сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия, както и съхраняването на собствеността на гражданите. Именно с оглед така посочената, разпоредба в чл.42, т.4 от Общите условия на ответното дружество е предвидено, че електроразпределителното предприятие носи имуществена отговорност за вреди, нанесени на потребителите, по вина на дружеството при доставка в мястото на присъединяването на електрическа енергия с качество и показатели, несъответстващи на действащата нормативна уредба. Настоящият състав намира, че по делото е безспорно доказано, че на процесната дата 23.06.2017г., което е установено от В.Л.Р. на 29.06.2017г., съгласно молба- уточнение от 24.09.2021г., са били причинени имуществени вреди - повреда на платка за управление и циркулационна помпа на локално парно котле, като това обстоятелство се установява от представения протокол за сервизно-аварийно обслужване от 29.06.2017г., в който е посочено, че на посочената дата представител на „Каспар инженеринг“ ЕООД, отговарящ за сервизиране на газовата уредба, официален дистрибутор на производителя “Chaffoteaux”, констатирал повреда на собствения на В.Л.Р. газовия котел на адрес - с.Негован, ул.•••••••3, за чието отстраняване била необходима смяна на основната платка за управление и смяна на циркулационната помпа. В същия протокол е посочено, че вероятната причина за дефектирането на локалното газово котле е токов удар. Съдържанието на този протокол за сервизно-аварийно обслужване от 29.06.2017г. не е оспорен от ответника, поради което макар и да представлява частен свидетелства документ съдът го цени с оглед останалите събрани по делото доказателства. В случая съдържанието на този протокол за сервизно-аварийно обслужване от 29.06.2017г. кореспондира с изводите на експерта в приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, предвид на което съдът счита, че се ползва с доказателствена сила. В случая е спорно дали "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД, /със старо наименование "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ " АД/ е изпълнило задълженията си на 23.06.2017г. да осигури непрекъснато електроподаване и то с нужното качество и дали това неизпълнение на задълженията се намира в причинно- следствена връзка с причинените на застрахованото лице вреди. В приетото по делото писмо с изх. №1202656539 от 18.08.2017г. от "ЧЕЗ България" ЕАД и приложено към него извлечение от бюлетин за смущения и нарушения в електроразпределението при трафопост Лъката 2, с.Негован, се установява, че на 23.06.2017г. е било регистрирано краткотрайно прекъсване на електрозахранването в имот на адрес - с.Негован, ул.“••••••• с продължителност от 19: 58 до 20: 03 часа, което въззивният състав цени по реда на чл.175 от ГПК като извънсъдебно признание. Същевременно от изслушаното по делото заключение по съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, неоспорена от страните в хода на съдебното производство, се установява, че газовият котел не е в състояние да работи без ток и при възстановяване на електрозахранването се стартира сам. На 23.06.2017г. за времето от 19: 58 до 20: 03 часа е настъпило непланирано прекъсване по електропровода средно напрежение на електрозахранването до обекта с неустановена причина. Вещото лице е обосновал извод, че фактът на едновременно дефектиране на управляващата работата на котела платка и циркулационната помпа категорично потвърждават, че причината се дължи на явлението комутационно пренапрежение, известно като токов удар. Последното е настъпило на 23.06.2017г. за времето от 19: 58 до 20: 03 часа при непланирано прекъсване и последващо включване на електрозахранването. Вещото лице е изключило експлоатационната амортизация като причина за дефектиране на платката поради сравнително кратък период на експлоатацията, при липсата на износващи се елементи и при наличие на едновременно дефектиране на платката и помпата. Изключено е като причина и атмосферно пренапрежение, доколкото огледът на циркулационната помпа не е показал поражения като овъгляване. Последното сочело на комутационен, а не атмосферен характер на възникналото пренапрежение. Вещото лице заключва, че отсъстват основание да се приеме, че причина за увреждането е претоварване или процес, възникнал в електросъоръженията на потребителя до границата на собствеността, т.нар. вътрешна инсталация или посоченото от ответника заплитане на птица в електропроводите, поради периода на прекъсването и предприетите от ответното дружество птицезащитни мерки. Експертът е направил извод, че констатираните повреди, отразени в констативен протокол от 29.06.2017г. са в причинно – следствена връзка с настъпилото прекъсване на електрозахранването. С оглед констатациите на вещото лице, изготвило приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, се налага извода, че по делото е доказан факта, че на 23.06.2017г. за времето от 19: 58 до 20: 03 часа поради аварийното прекъсване на електрозахранването от въззивното дружество по електропреносната мрежа е било подадено електричество с качествени характеристики, довели до пренапрежение, с което "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД, /със старо наименование "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ " АД/ е нарушило договорното си задължение по чл.12 от Общите условия. Доказано е и обстоятелството, че причинените на застрахованото от ищеца лице имуществени вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на задължението на ответника да доставя електроенергия с законоустановеното качество. Не може да бъде прието за основателно поддържаното от въззивника оспорване, че повредата на платка за управление и циркулационна помпа на локално парно котле, находящи се в жилище на адрес: с.Негован, ул.•••••••3, се дължи на токов удар, станал на 23.06.2017г., тъй като се твърди, че при токов удар ще има причинени увреждания и на други вещи, съответно ще има оплаквания за повреди и в съседни имоти, които факти в случая са останали недоказани. Така поддържаните от въззивника твърдения са изцяло опровергани от констатациите на вещото лице, изготвило приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, поради което настоящият състав ги счита за неоснователни, ненамиращи подкрепа в събраните по делото доказателства. С оглед изложеното настоящият състав счита, че от ищеца при условията на пълно и главно доказване са установени елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.82, ал.1 от ЗЗД, съобразявайки че въззивникът не спори относно размера на причинените вреди на застрахованото лице, а именно вреди на стойност 384 лева. Във въззивната жалба няма наведени конкретни оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение в частта, в която е уважен изцяло предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Доколкото въззивният съд е обвързан само с доводите във въззивната жалба и при липса на такива по аргумент на чл.269, изр.2 от ГПК препраща към мотивите на СРС, които счита за обосновани при правилен анализ на събраните доказателства и правилно прилагане на материалния закон. Не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на страните по делото, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 ГПК. Първостепенният съд при постановяване на съдебното решение в частта на разноските се е съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съгласно което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, в т.ч. и за разноските като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има ищеца – въззиваем в настоящото производство. На основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК (изм. и доп., бр.8/24.01.2017г.) въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение за ищеца – въззиваем в настоящото производство в размер на 100 лв., съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, чийто размер се определя с оглед фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване с извършените от процесуалния представител правни действия – изготвяне на писмен отговор и явяване в едно съдебно заседание. Въззивникът - "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД, /със старо наименование "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД/ следва да бъде осъден да плати на въззиваемия - ЗК"Л.И." АД разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.. Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав