Решение № 285 от 26.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 12448/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110212448 по описа за 2025 година I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 51/09.07.2025г. от 09.07.2025г., издадено от ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ - СОФИЯ (РИОСВ-СОФИЯ) към МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ, на основание чл. 53 от ЗАНН на ДРУЖЕСТВОТО „Р.“ ЕООД, с ЕИК: ••••••••• в качеството му на Оператор на Разрешително за емисии за парникови газове (РЕПГ) с рег. № 156-Н0/2011г., актуализирано с Решение № 156-Н0-А1/2013г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция по околна среда е н а л о ж е н о АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ В РАЗМЕР НА 108 400.00 (СТО И ОСЕМ ХИЛЯДИ И ЧЕТИРИСТОТИН) ЛЕВА за административно нарушение по чл.48, ал.1 вр. чл.76, ал.1 от Закона за ограничаване на изменението на климата (обн. в ДВ бр.22/2014г., изм. и доп.). ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ДРУЖЕСТВОТО „Р.“ ЕООД ЧРЕЗ ЗАКОННИЯТ СИ ПРЕДСТАВИТЕЛ УПРАВИТЕЛЯТ В., лично и чрез упълномощеният си професионален защитник - адвокат Ц. Д., с приложено по делото надлежно пълномощно, обжалват в цялост наказателното постановление. Инвокират се от тяхна страна подробни, изчерпателни и конкретни доводи в съдебно заседание и в писмената защита за незаконосъобразността на издадения санкционен акт. Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Посочват се всестранни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на обжалваното Наказателно постановление. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ. ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ - СОФИЯ (РИОСВ- СОФИЯ) към МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ е редовно уведомена и призована, като се представлява от надлежен процесуален представител, който в съдебно заседание излага по професионален начин становище за неоснователност на жалбата. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ. СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО: II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 14.08.2025г. - виж клеймо от пощенски плик и неговата дата на лист 47 от СП, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление на 01.08.2025г. - чрез писмена обратна разписка на лицензиран пощенски оператор „Български пощи“ ЕАД, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от процесуалния представител на въззивния жалбоподател (с приложено надлежно пълномощно), с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ОСНОВАТЕЛНА. IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ): Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 51/09.07.2025г. от 09.07.2025г., издадено от ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ - СОФИЯ (РИОСВ-СОФИЯ) към МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на ДРУЖЕСТВОТО „Р.“ ЕООД, с ЕИК: •••••••• в качеството му на Оператор на Разрешително за емисии за парникови газове (РЕПГ) с рег. № 156- Н0/2011г., актуализирано с Решение № 156-Н0-А1/2013г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция по околна среда е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ В РАЗМЕР НА 108 400.00 (СТО И ОСЕМ ХИЛЯДИ И ЧЕТИРИСТОТИН) ЛЕВА за административно нарушение по чл.48, ал.1 вр. чл.76, ал.1 от Закона за ограничаване на изменението на климата (обн. в ДВ бр.22/2014г., изм. и доп.) ДРУЖЕСТВОТО „Р.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П.•••••••••••••• имало качеството на Оператор на Разрешително за емисии за парникови газове (РЕПГ) с рег. № 156-Н0/2011г., актуализирано с Решение № 156-Н0-А1/2013г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция по околна среда. Дружеството „Р.“ ЕООД не е било получило от Държавата по пратидата си на Оператор на Разрешително за емисии за парникови газове (РЕПГ) полагащите му се безплатни верифицирани квоти, равни за верифицираните емисии, предвидени за 2021г., за 2022г. и за 2023г. През 2024г. бил приет доклад за верифицираните емисии на дружеството „Р.“ ЕООД на основание Наредбата за условията, реда и начина на изготвяне на докладите и за верификация на докладите на операторите на инсталации и на операторите на въздухоплавателни средства и съгласно чл.70 от Регламент (ЕС) № 2018/2066 на Комисията от 19 декември 2018г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парниковите газове, съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент иа на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията. Н а 10.01.2025г. свидетелят С. съставил АУАН № 1/2025г. срещу дружеството „Р.“ ЕООД за извършено на 01.10.2024г. нарушение по чл.48, ал.1 от Закона за ограничаване на изменението на климата, за това, че в срок до 30.09.2024г. юридическото лице не е било предало квоти в размер на 542 t/CO2e, отделени от инсталацията му за предходната 2023г., съгласно представеният от „Р.“ ЕООД през 2024г. в Изпълнителна Агенция по околна среда верифициран доклад. Н а 28.06.2025г. дружеството „Р.“ ЕООД е получило своите безплатни квоти от Държавата за 2021г., за 2022г. и за 2023г. на основание издадената Заповед № РД-83 от 31.01.2025г. на Министъра на околната среда и водите. Дружеството „Р.“ ЕООД притежавало клас (статус) „Б“, тъй като броят на предадените квоти до 30 септември е бил по-малък от проверените емисии. Ако дружеството „Р.“ ЕООД е имало клас (статус) „А“, при който количеството предадени квоти е било равно на верифицираните емисии, само тогава е могло да получи от Държавата безплатните си квоти в срок. Техническата невъзможност да се предоставят безплатни квоти за дружествата от клас (статус) „Б“ е било преодоляно с Делегиран Регламент (ЕС) 2025/1253 на Комисията от 11 февруари 2025 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2019/1122 за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС, след което е отпаднало ограничението за разпределението на квотите по партидите в Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове. С писмо с изх. № 27 от 01.07.2025г. управителят на дружеството „Р.“ ЕООД В. уведомявал Изпълнителна Агенция по околна среда, че верифицираните квоти, равни за верифицираните емисии на юридическото лице за 2021г. са били 417 квоти; за 2022г. - 572 квоти и за 2023г. - 542 квоти или общо 1531 квоти. Квотите били вписани в Национален регистър за търговията с квоти за емисии на парникови газове за периода 2020г. - 2023г. Със завършена (успешна) транзакция № 1587099 от 02.07.2025г. въпросните 1531 квоти били прехвърлени към дружеството „Р.“ ЕООД. За 2024г. квотите на дружеството-жалбоподател били 212, прехвърлени успешно на 03.07.2025г. към него със завършена (успешна) транзакция. Управителят на дружеството „Р.“ ЕООД - В. подал писмени възражения срещу съставеният АУАН. Оспорил, че представляваното от него дружество не е било получавало никакви безплатни квоти от Държавата. Сочи се, че управителят В. е оказвал пълно съдействие на представителите на МОСВ и ИАОС. Докладите на дружеството-жалбоподател са били приемани от контролните органи без възражения. Сочело се, че предвидените квоти по технически причини не се превеждали към „Р.“ ЕООД според обясненията на служителите на МОСВ. Излагало се е от управителя Василев, че дружеството „Р.“ ЕООД 8 (осем) пъти е било намалило своите вредни емисии от производствената си дейност. На 09.07.2025г. е било издадено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 51/09.07.2025г. от 09.07.2025г. на ДИРЕКТОРА НА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ - СОФИЯ (РИОСВ-СОФИЯ) към МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ. ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като са съставени от длъжностни лица по установен от закона ред, в кръга на тяхната служба, и са удостоверяващи факти с правно значение. Съдът изведе фактическата обстановка на базата анализа на писмените доказателства, доколкото същите дават много по-ясна и по-всестранна представа за хронологичното развилите се юридически факти, свързани с предмета на доказване по делото. Показанията на свидетелите С. и Г. допринасят за изясняването на фактите по делото. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ): ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба. Правната уредба, регламентираща разпределянето на квотите за емисии на парникови газове се съдържа в Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, ратифицирана от България през 1995г.; Протокола от Киото, ратифициран от България през 2002г.;Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на съвета (Директива 2003/87/ЕО) ; Делегиран Регламент (ЕС) 2019/1122 на Комисията от 12 март 2019г. за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на съвета по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС (Регламент (ЕС) 2019/1122); Делегиран Регламент (ЕС) 2023/2904 на от 25 октомври 2023г. за изменение на Делегиран Регламент (ЕС) 2019/1122 на Комисията за допълване н а Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС (Регламент (ЕС) 2023/2904) ; Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК); Наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни на емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на мониторинг на операторите на инсталациите и авиационните оператори, участващи в Европейската схема за търговия с емисии. Схемата за търговия с квоти е основният инструмент на Европейския съюз за изпълнение на задълженията на Общността по Протокола от Киото. Директива 2003/87/ЕО въвежда Европейска Схема за търговия с квоти на емисии в рамките на Общността, като страните членки на инсталациите, попадащи в обхвата на Директивата, ограничават своите емисии от въглероден диоксид (С02) до определени нива за няколко периода. Съгласно чл. 10 от Директива 2003/87/ЕО за три годишния период, започващ на 01.01.2005г. държавите членки следва да разпределят най-малко 95% от квотите безплатно. За петгодишния период, започващ на 01.10.2008г. – най-малко 90 % безплатно, като на основание чл. 11, т. 2 за петгодишния период, започващ на 1 януари 2008г., и за всеки следващ петгодишен период всяка държава-членка взима решение за общото количество квоти, които ще разпредели за този период, и полага началото на процес на отпускане на тези квоти на оператора на всяка инсталация. Това решение се взима най-малко 12 (дванадесет) месеца преди началото на съответния период и се основава на Националния план за разпределение на държавата-членка, изготвен съгласно член 9 и в съответствие с член 10, като се отчитат бележките на обществеността. Съгласно чл. 12, т. 3 от Директива 2003/87/ЕО държавите-членки осигуряват най-късно до 30 април (в случая е до 30 септември) на всяка година операторът на всяка инсталация да върне определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, изпуснати от тази инсталация през предходната календарна година, след проверка съгласно член 15, както и за тяхната отмяна впоследствие. Държавите-членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират отмяна на квотите във всеки момент по искане на лицето, което ги притежава на основание чл. 12, т. 5. Квотите са валидни за емисии, отделени през периода, посочен в чл. 11, §1 и или 2, за който са издадени. В чл. 19 е предвидено, че всяко лице може да притежава квоти. Регистърът съдържа отделни сметки за вписване на квотите, които се държат от всяко лице, на което или от което се издават или прехвърлят квоти. С Регламенти (ЕС) 920/2010 на Комисията от 07.10.2010г. за стандартизирана и защитена система от регистри съгласно Директива 2003/87/ЕО; Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 02 май 2013г. за създаване на регистър на ЕС, Делегиран Регламент (ЕС) 2019/1122 на Комисията от 12 март 2019г. за допълване на Директива 2003/87/ЕО и Делегиран Регламент (ЕС) 2023/2904 на от 25 октомври 2023г. за изменение на Делегиран Регламент (ЕС) 2019/1122, европейският законодател предвиди създаването на регистър на Европейския съюз, в който предмет на администриране са партиди на потребители държави-членки, квоти или единици по Протокола от Киото (емисиите на парникови газове: въглероден диоксид (С02), метан (CH4), двуазотен оксид (N20), прекурсори на парниковите газове (NOx, CO и NMVOCs), серен диоксид (S02), хидрофлуоркарбоните (HFCs), перфлуоркарбоните (PFCs) и серния хексафлуорид (SF6). С посочените по-горе актове са определени общите изисквания и изискванията за функционирането и поддръжката на регистъра на ЕС. Регистърът на ЕС е стандартизирана и защитена електронна база данни, съдържаща общи информационни елементи за проследяването, издаването, притежаването, прехвърлянето и отмяната на квоти и осигуряването на определена степен на обществен достъп и поверителност. Централният администратор е лице, посочено от комисията съгласно чл. 20 от Директива 2003/87/ЕО, а „национален администратор“–организацията, която отговаря за администрирането от името на дадена държава-членка на набор от партиди на потребители под юрисдикцията на тази държава членка в Регистъра на ЕС, определена съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) 2019/1122 . Прието е, че квотите са накърним, нематериален инструмент, търгуем на пазара. Нематериалното естество на квотите и единиците по протокола от Киото означава, че записът в регистъра на ЕС представлява „prima facie“ („на пръв поглед“) и достатъчно доказателство за правото на собственост върху дадена квота или единица по протокола от Киото. В тази насока са разпоредбите на чл. 36 от Регламент (ЕС) 2019/1122 . Регистърът на ЕС, вкл‘чително техническата му инфраструктура, се обслужва и поддържа от централния администратор, а държавата-членка има достъп и администрира съгласно чл. 10 от Регламент (ЕС) 2019/1122 собствените си партиди и партидите в Регистъра на ЕС под нейна юрисдикция, чрез националния си администратор. Всяка партида трябва да е в едно от следните състояния: „открита“, „блокирана“, „очаква закриване“ или „закрита“ - чл. 9, т. 1, като от блокирани партиди не могат да се инициират процеси, с изключение на процесите в чл.22 (Актуализиране на информация за партида и на информация за упълномощени представители), чл.31 (Данни за верифицирани емисии за инсталация ) и чл.56 (Предаване на квоти) от Регламент (ЕС) 2019/1122 . В чл.32, т. 1 от регламента се предвижда, че Регистърът на ЕС променя състоянието на „блокирана“ на съответната партида за квоти на оператор, ако към първи април (до 30.09.) всяка година годишните верифицирани емисии на дадена инсталация не са били вписани и маркирани като „верифицирани“. Когато всички просрочени верифицирани емисии на инсталацията са били записани в регистъра на ЕС, централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС променя състоянието на съответната партида на „открита“- чл. 32, т. 2. Право да създава (чл. 37), прехвърля ( чл. 38 - чл. 44) и анулира ( чл. 57) квоти, както и да открива партиди (чл. 12), съобразно изискваното от правни актове на ЕС има централния администратор. Съгласно разпоредбата на чл. 48, т. 1 националният администратор посочва в националната таблица за разпределение за всеки оператор за всяка година и за всяко правно основание съгласно приложение X дали за дадена инсталация следва да бъдат разпределени или да не бъдат разпределени квоти за съответната година. Съгласно чл. 48, т. 2 централният администратор гарантира, че регистърът на ЕС прехвърля автоматично обичайните квоти от партидата на ЕС за разпределение съгласно съответната национална таблица за разпределение към съответната открита или блокирана партида за квоти на оператор, като се вземат редът и условията за автоматично прехвърляне, посочени в спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, предвидени в чл. 75. Всяка държава-членка уведомява Комисията за своята национална таблица за разпределение за периода 2021г. -2025г. и за периода 2026г. -2030г. съответно до 31.12.2020г. и до 31.12.2025г. – чл. 46, т. 1. В раздел 9 чл.57 от Регламент (ЕС) 2019/1122 е предвидена и възможност по искане на даден титуляр на партида да бъдат анулирани квоти, налични по партидите. С Делегиран Регламент (ЕС) 2023/2904 на Комисията от 25 октомври 2023г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2019/1122 на Комисията за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС, публикуван в Официален вестник на ЕС на 29.12.2023г., са изменени определени норми в Регламент (ЕС) 2019/1122. Регламент (ЕС) 2023/2904 влиза в сила в деня след публикуването му, като разпоредбите на чл. 1 параграфи 21, 22, 25 и параграф 28 б. „в“ се прилагат от 01.01.2025г., а тези на чл. 1, § 30, б. „б“ се прилагат от 01.01.2027г. Изменени са определенията за обичайни квоти - чл. 3, т. 8, като се приема, че това са квоти, създадени съгласно Глава III от Директива 2003/87/ЕО, включително квоти, произтичащи от системи за търговия с емисии, които са свързани със СТЕ на ЕС съгласно чл. 25 от директивата, и квоти, създадени, съгласно чл. 3 „в“ и 3 „г“, издадени след 01.10.2025г. Чл. 48 от Регламент (ЕС) 2019/1122 се изменя, като вместо оператор в новата разпоредба се употребява терминът стационарна инсталация. Съгласно нормата националният администратор посочва в националната таблица за разпределение за всяка стационарна инсталация, за всяка година и за всяко правно основание, посочено в приложение X, дали дадена инсталация следва да получи квоти за съответната година. Централният администратор гарантира, че Регистърът на ЕС прехвърля автоматично обичайни квоти за стационарни инсталации от партидата на ЕС за разпределение съгласно приложимата национална таблица за разпределение към съответната открита партида за квоти на стационарни инсталации с означение „А“ за показателя за съответствие, съгласно посоченото в таблица XIV-I от приложение XIII, или към съответната блокирана партида за квоти на стационарна инсталация, като се вземат предвид редът и условията за автоматично прехвърляне, посочени в спецификациите за обмен на данни и техническите спецификации, предвидени в член 75 – чл. 48, т. 2. Когато партида за квоти на стационарна инсталация, която е изключена, не получава квоти по §2, квотите за годините на изключване не се прехвърлят в партидата, ако нейното състояние бъде сменено на „открита“ през последващите години. Централният администратор гарантира, че дадена стационарна инсталация може да извършва прехвърляния за връщане на превишаващи квоти към партидата на ЕС за разпределение, когато националната таблица за разпределение на държава членка е била променена съгласно член 47 за коригиране на свръхразпределение на квоти към стационарната инсталация и компетентният орган е поискал от стационарната инсталация да върне тези превишаващи квоти. Компетентният орган може да даде указания на националния администратор да прехвърли връщаните превишаващи квоти към партидата на ЕС за разпределение, когато свръхразпределението на квоти е породено от разпределяне, осъществено след като стационарна инсталация е прекратила извършваните в инсталацията дейности, за които се отнася разпределението, без да информира компетентния орган. Изменението в чл. 48, т. 2 от Регламент (ЕС) 2019/1122 е направено в чл. 1 § 26 от Регламент (ЕС) 2023/2904, поради което следва да се приеме, че нормата е влязла в сила на 30.12.2023г. С параграф 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗОИК са въведени в България изискванията на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и други правни актове относно намаляване на парниковите емисии и изпълнение на ангажиментите на Общността. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗОИК Република България е участник в Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ). Министърът на околната среда и водите е компетентният орган по цялостно провеждане на държавната политика по ограничаване изменението на климата - чл.3, ал. 2 от ЗОИК , определен e за компетентен орган по прилагане на ЕСТЕ (чл.6, т. 3), като са му предоставени правомощия да контролира докладването на националната инвентаризация на емисиите на парникови газове по РКОНИК и Протокола от Киото, да контроли мониторинга и други данни по Регламент (ЕС) 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21.05.2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на съюза, да проверява и съгласува заявления от оператори на инсталации за безплатно разпределение на квоти за емисии на парникови газове (чл. 6, т. 7) и др. Същевременно съгласно чл.7, т.5 от ЗОИК изпълнителният директор на ИАОС изпълнява функциите на национален администратор, управляващ НРТКЕПГ, а на основание чл.51, ал. 1 от ЗОИК разпределя безплатните количества квоти на инсталации на годишна база, определена по реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 3. Съгласно чл. 32, ал. 6 от ЗОИС при промяна на оператора на инсталации новият оператор поема правата и задълженията съгласно разрешителното и е длъжен в 14 (четиринадесет) дневен срок от настъпване на промяната да информира изпълнителният директор на ИАОС, който актуализира разрешителното. Операторите на инсталации, които притежават разрешително за емисии на парникови газове, са длъжни да изготвят годишен доклад, съдържащ данните от мониторинга за емисии на парникови газове и на данните за тонкилометрите. Оператор на инсталации, чийто доклад не е верифициран до 31.03. за емисиите през предходната календарна година, не може да извършва прехвърляния на квоти за верифициране на доклада му. При неспазване на срока за верифициране сметките на операторите на инсталации в партидите им в НРТКЕПГ се блокират до отстраняване на нарушението съгласно чл.36, ал.4 от ЗОИК. Предаването на квотите е регламентирано в чл.48 от ЗОИК, като е предвидено до 30 септември операторите да предадат определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията през предходната година или определени в резултат на консервативна оценка на емисии съгласно чл. 70 от Регламент ( ЕС) 601/2012 . Съгласно чл. 48, ал. 5 от ЗОИК оператор на инсталация, неизпълнил задължението си за предаване на квоти, е длъжен да предаде недостигащото количество през следващата година, независимо от санкцията по чл. 76, а именно имуществена санкция от 200.00 лева за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е предал квоти, като за квоти непредадени след 01.01.2013г. се налага имуществена санкция от 200.00 лева умножена по съотношението на европейския индекс на потребителските цени за текущата година и европейския индекс на потребителските цени за 2013г., публикуван на интернет страницата на Евростат. Експлоатацията на нови и действащи инсталации за категориите промишлени дейности се разрешава след издаване на разрешително за емисии на парникови газове по реда на Наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни на емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на мониторинг на операторите на инсталациите и авиационните оператори, участващи в Европейската схема за търговия с емисии (Наредбата). В Наредбата е определен и реда и начина на администриране на Националния регистър за търговия с квоти на емисии от парникови газове ( НРТКЕПГ), като съвкупност от партиди на потребители под юрисдикцията на Република България в Регистъра на ЕС и Регистъра по Протокола от Киото. НРТКЕПГ се поддържа като електронна база данни и се администрира в съответствие с изискванията и по реда в Регламент (ЕС) 2019/1122. В него се съдържа и съхранява информация за наличните квоти и единици по Протокола от Киото в партидите; безплатно разпределените квоти в партидите за квоти на операторите на инсталации и на авиационните оператори, участници в Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ); годишните верифицирани емисии на операторите на инсталации и на авиационните оператори; количество върнати квоти, равни на верифицираните емисии и стойността на показателя на съответствие и други. В НРТКЕПГ се поддържат национални партиди, партиди за квоти на оператори, партиди за квоти на лице, партиди за квоти на оператори на летални апарати, партиди на верификатори и търговски партиди. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата Изпълнителния Директор на ИАОС разпределя квоти по партидите на операторите на инсталации в съответствие с решение на Европейската комисия въз основа на заповед на министъра на околната среда и водите, ежегодно в срока по чл. 47, ал. 3 от ЗОИК . Съгласно нормата на чл. 48, ал.1 от Закона за ограничаване изменението на климата (с последно изменение към датата на административното нарушение - 01.10.2024г.) „Операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, и авиационните оператори са длъжни до 30 септември всяка година да предадат определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията или в резултат на авиационните дейности през предходната година, верифицирани в съответствие с Наредбата по чл. 5, т. 2 или определени в резултат на консервативна оценка на емисии съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 601/2012. Квоти, които вече са били предадени, не могат да бъдат предавани отново. Съдът отчита, че разпоредбата на чл. 48, т. 2 от Регламент (ЕС) 2023/2904 на Комисията от 25 октомври 2023 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2019/1122 на Комисията за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС, не предвижда задължение, както за оператора, така и за националния администратор да откаже разпределение на определени квоти. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за реда и начина на администриране на Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове, която нормата е императивна и въвежда хипотеза на обвързана компетентност, при която органът – Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция по околна среда не разполага с възможност за преценка и избор на поведение, а е длъжен да издаде акт с предписаното от закона съдържание и да разпредели квотите по съответните партиди в съответствие с ЗОИК. Ирелевантно е обстоятелството дали поради наличие на техническа причина обективно Изпълнителният Директор на Изпълнителна Агенция по околна среда не е могъл да изпълни задълженията си. Не се доказа функционалността на регистъра да не е позволила разпределението на квотите. Липсва правно основание юридическото лице „Р.“ ЕООД да не получи съответните квоти. НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, ПРЕЦЕНЯВАЙКИ ПРЕДМЕТА на административно-наказателното производство, намира, че Държавата чрез Министерството на околната среда и водите и чрез Изпълнителната Агенция по околна среда е поставила ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ „Р.“ ЕООД в неравнопоставено положение. Дружеството „Р.“ ЕООД е имало по-нисък клас (статус) „Б“. Дружествата-оператори по ЗОИК, които са имал клас (статус) „А“ са получавали в срок безплатните си квоти на вредните емисии по ЗОИК и надлежно са изпълнявали своите задължения по закон. Дружествата-оператори клас (статус) „Б“ са започнали да получават безплатни квоти по ЗОИК през 2025г. Чрез ЗОИК и чл.1 от Директива 2003/87 българският и европейският законодател целят да постигнат стабилизация в концентрацията на парниковите газове в атмосферата, което е свързано с Глобалното затопляне на климата и с последиците от преодоляването на замърсяването на атмосферния въздух. От друга страна, действията на Държавата (всяка държава-членка) в тази обществена сфера следва винаги да са пропорционални и предвидими, за да не предизвикват сътресения в системата и пазара в случай на промяна на партидите; при промяната на квотите; при отмяната на техните транзакции; поради необходимото навременно изпълнение на задължението на Държавата по предоставянето на безплатните квоти по ЗОИК на техните получаители, по начин, че не да се поставят операторите помежду си и спрямо Държавата в неравнопоставено положение. Липсата на предвидимост в действията на Държавата по предоставянето на безплатните квоти на вредни емисии по ЗОИК за очертаните периоди за дружеството „Р.“ ЕООД, което е имало клас (статус) „Б“, са довели до невъзможността в срок по чл.48, ал.1 от ЗОИК да бъдат предоставени изискуемите квоти в размер на 542 t/CO2e, отделени от инсталацията на оператора за предходната 2023г. Съдът приема, че дружеството-жалбоподател „Р.“ ЕООД по технически причини не е получило своите безплатни квоти от Държавата, тъй като е имал по-нисък клас (статус) „Б“. Тази техническа невъзможност за държавите-членки спрямо операторите от клас „Б“ е била преодоляна законодателно чрез Делегиран Регламент (ЕС) 2025/1253 на Комисията от 11 февруари 2025 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2019/1122 за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС, след което е отпаднало ограничението за разпределението на квотите по партидите в Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Административно-наказателната отговорност при юридическите лица е обективна и безвиновна. Но обективната невъзможност на управителя В. в качеството му на управител на санкционираното дружество „Р.“ ЕООД да повлиява на факти и обстоятелства, извън неговото съзнание и воля, не се квалифицира като административно нарушение, независимо, че за неговата съставомерност не се изисква вина. Според съдебният състав непредставянето на безплатните квоти от Държавата по ЗОИК на операторите освобождава санкционираното дружество „Р.“ ЕООД от административно-наказателна отговорност. РЕШАВАЩАТА ВЪЗЗИВНА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД НАМИРА, ЧЕ наложената на санкционираното дружество „Р.“ ЕООД имуществена санкция в размер от 108 400.00 лева е прекомерна, значителна, непропорционална и противоречаща на правото на Европейски с ъ ю з . В практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) е възприето разбирането, че държавите-членки имат логичен законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите финансови интереси, а борбата срещу данъчните измами, избягването на данъчно облагане и евентуалните злоупотреби представлява цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, съгласно Решение от 14 март 2013 г. по дело № C-525/11 на СЕС, точка 28. Възможността за оправдаване на ограничаване на гарантираните от Хартата права трябва да се прецени, като се измери тежестта на намесата, до която води подобно ограничение, и като се провери дали значението на преследваната с това ограничение цел от общ интерес е съразмерно с тази тежест. В тази насока е и практиката на СЕС - решения от 26 април 2022 г., Полша/Парламент и Съвет, C 401/19, EU: C: 2022: 297, т. 65 и от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers и Sovim, C 37/20 и C 601/20, EU: C: 2022: 912, т. 64; Решение от 8 декември 2022 г. (голям състав), Orde van Vlaamse Balies и др. (C-694/20, EU: C: 2022: 963), решения от 13 март 2019 г., Полша/Парламент и Съвет, C 128/17, EU: C: 2019: 194, т. 94 и цитираната съдебна практика и от 17 декември 2020 г., Centraal Israлlitisch Consistorie van Belgiл и др., C 336/19, EU: C: 2020: 1031, т. 64 и други. Според Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23 „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите-членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността“ . Когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определяне на националните санкции, „санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до наймалко обвързващата и, че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели“ - т.24 от Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10. Когато правна уредба по правото на Съюза препраща към националните разпоредби, то нормата на чл.4, §3 от ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество налага на държавите-членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки, които да трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер - в тази насока е Решение от 7 октомври 2010г. на СЕС по дело с № C-382/09г., т. 44. Съгласно Решение на СЕС от 22 март 2017г. по съединени дела С – 497 /15 и С-498/15г. не се допуска в правото на Европейския съюз при преценката за съразмерността на наказанията, национална правна уредба да предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран (абсолютен), в неопределяем и/или в количествен размер, без очертани минимални размери в определени граници от до за нарушенията от съответната област (бележката е на съдебния състав), независимо от характера и тежестта им и /или независимо от предвидената евентуална възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност. При приложение на принципа на пропорционалността и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза, налагането на значителна имуществена санкция в размер от 108 400.00 лева, при липсата на вредни последици или негативни изменения, с оглед трайното намаляване на квотите за вредните емисии през 2024г., особено след като задълженията на дружеството „Р.“ ЕООД са били изпълнени по смисъла на чл.48, ал.1 от ЗОИК към 02.09.2025г. (седем дни) преди издаването на Наказателното постановление от 09.07.2025г., надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това обществено законодателство по ЗОИК цели. Причиняват се в хода на административнонаказателното производство негативни последици за оператора „Р.“ ЕООД, доколкото целта на чл.48, ал.1 от ЗОИК е да показва дали се постига модернизацията на операторите за осъществяване на стопанската им дейност с намалени емисии от парникови газове. В случая, това спрямо дружеството „Р.“ ЕООД е постигнатото, тъй като за 2024г. квотите на вредните емисии от дейността на оператора трайно са намалели на 212 квоти (или иначе казано 8 (осем) пъти). В заключение, съдът намира, че е основателно възражението на адвокат Д., че АУАН срещу дружеството „Р.“ ЕООД не е бил съставен в 3 (три) месечен срок от установяването на нарушението на основание чл.34, ал.3 от ЗАНН. Нарушението е било установено на 01.10.2024г. Нарушението е установено от тази дата, тъй като срокът по чл.48, ал.1 от ЗОИК е до 30.09. на съответната година. Това задължение е разписано в публичен нормативен акт. Непредставянето на изискуемите квоти до този срок, прави нарушението явно и несъмнено, че е установено като формално извършено от следващия ден (което съвпада с датата на осъществяването и установяването му). Административно-наказващият орган е имал знание за този юридически факт от 01.10.2024г., тъй като от тази дата се е извършвало нарушението по силата на нормативен акт, респективно този факт не следва да бъде установяван с допълнителна проверка, която тепърва чрез нея да се изяснява, че има извършено административно нарушение след 01.10.2024г. например. В настоящия случай АУАН е съставен на 10.01.2025г., а именно най-късно е следвало да се състави до 06.01.2025г. По изложените съображения съдът прие, че са налице основания за отмянат а на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ: Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК. Н а въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на делото. На основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да понесе в цялост разноските за адвокат и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна помощ за сумата от 4000.00 лева с равностойност в евро от 2045.17 евро. В тази връзка, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Обемът на процесуалните действия на адвокат Ц. Д. са съответни на значително положените от нея правни усилия като адвокат. Съдът отчита и високия материален интерес по делото, материализиран в Наказателното постановление. Адвокат Д. представлявала своят доверител. Консултирала го е. Участвала е в заседанията. Извършвала е искания. Излагала е защитни доводи. Положила е обемни процесуални усилия. Анализирала е доказателства. Изложила е своята пледоария. Депозирала е писмена защита. Изследвала е съдебна практика. Трудът на адвокат Д. е високо квалифициран. Релевираното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид обема на извършените от адвокат Д. процесуално-следствени действия, но и с оглед сложността на делото за делата от същия вид. Правната помощ на адвокат Д. е съответна на реално положения от нея по делото значителен адвокатски труд. Защитата на адвокат Д. е съответна по съдържание, насоченост и усилия, поради което е и пропорционално оценена в разумен и справедлив размер.