Решение № 32 от 13.2.2026 г. на Районен съд - Габрово по дело № 32/2026 г.

наказателно дело № 20264210200032 по описа за 2026 година Жалбоподателя П.К.К. като изпълнителен директор на „АРТМОБЕЛ“ АД, ЕИК 204713316, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, п.к. 5300, улица ”•••••••••“ № 60, е обжалвал Наказателно постановление № 07-2500271, издадено на 28.11.2025 година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към ИА “ГИТ”, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ на представляваното от него дружество в качеството на работодател е била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 2000 лева, на основание чл. 415, ал. 1 от КТ. По съображения, изложени в подадената жалба и развити в хода на воденото по съществото на делото съдебно заседание чрез процесуален представител – адвокат от АК Хасково, който е упълномощил според предвидения за това ред, жалбоподателя е счел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. В тях не се включват разноски, заплатени на този процесуален представител, чието присъждане да се търси въз основа на указаните основания в ЗАНН. Като алтернативно в жалбата е направено искане и за изменяване на посоченото наказателно постановление - чрез намаляване на наложената за нарушението имуществена санкция до минимално предвидения от закона размер. Ответната по жалба страна посредством свой процесуален представител, който е упълномощен по предвидения за това ред, оспорва твърденията и искането в подадената жалба, като застъпва становище за тяхното оставяне без уважение, и за потвърждаване на атакуваното постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също е направено искане за присъждане на разноски във връзка с осъществено процесуално представителство по делото, които се претендират с оглед на предвидените предпоставки за присъждане по ЗАНН. След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното: Жалбоподателя П.К.К. е изпълнителен директор на търговско дружество – „Артмобел“ АД, ЕИК 204713316, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, п.к. 5300, улица ”•••••••••“ № 60. През 2025 година то е наемало самостоятелно работници и служители на трудово правоотношение, и поради това обстоятелство се е явявало работодател по смисъла на законовото определение, дадено в §1, т. 1 от ДР на КТ. Свидетелите М.А. и В.Д. са служители на Дирекция „Инспекция по труда” Габрово. Във връзка с проверка на посоченото дружество с призовка Изх. № 25095160 от 28.09.2025 година, връчена на В.Д.В., изпълняващ длъжност „началник производство“ и лице, определено със заповед № ЗБУТ-02/01.07.2025 г. да представлява „Артмобел“ АД пред контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ Габрово, св. М.А. изискала представянето (на 03.10.2025 година) на документи, установяващи изпълнението на задължителни за изпълнението им предписания за отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодателство, дадени с Протокол за извършена проверка Изх. № ПР2530505 от 21.08.2025 година на Дирекция „Инспекция по труда“ Габрово. При проверка на представената писмена документация, включваща справка за изплатени/неизплатени трудови възнаграждения на работещите в дружеството, писмо с Вх. № 25144778 от 16.10.2025 г., банкови извлечения и др., е било установено, че по Предписание № 16, което е задължавало дружеството като работодател в срок до 30.09.2025 г. да изплати начисленото във ведомостта за работни заплати за месец юни 2025 г. дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1172,85 лева, на И.К.В., на длъжност „дърводелец мебелист“, с прекратени трудови правоотношения от 23.06.2025 г., съгласно чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ, същото не е изпълнило това предписание до изтичане на крайния срок – 30.09.2025 г., който е бил определен за неговото изпълнение, и до края на проверката не е представило писмени документи (като ведомост за работни заплати, платежна ведомост, РКО или друг платежен документ) за изплащане на това обезщетение. Като са се базирали на изложеното проверяващите са счели, че след като в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, до 30.09.2025 г. не е изпълнило даденото му задължително предписание под № 16 от Протокол за извършена проверка Изх. № ПР2530505 от 21.08.2025 година на Дирекция „Инспекция по труда“ Габрово, отнасящо се до това до 30.09.2025 година да изплати начисленото във ведомостта за работни заплати за месец юни 2025 г. дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1172,85 лева, на И.К.В., на длъжност „дърводелец мебелист“, с прекратени трудови правоотношения от 23.06.2025 г., съгласно чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ, „Артмобел“ АД Габрово, ЕИК 204713316, е осъществило състав на нарушение по смисъла на чл. 415, ал. 1 от КТ. Резултатите от осъществената проверка са били отразени в протокол за извършена проверка Изх. № ПР2538331/24.10.2025 г. (на л. 20-31), като въз основа на тях до изпълнителния директор на дружеството е било изпратена покана с уведомление да се яви на определена дата в Дирекция „ИТ“ Габрово за съставяне на акт за установяване на описаното нарушение. Поканата е била получена от него, но тъй като на определената дата дружеството не е изпратило представител на указаното място, на 31.10.2025 година актът е бил съставен в отсъствието на представляващо същото лице, съобразно предвиденото в нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. По-късно, въз основа на този акт и на останалите приложени материали по административнонаказателната преписка, на датата 28.11.2025 година Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Габрово е издал посоченото по-горе наказателно постановление № 07-2500271, което се явява предмет на обжалване по настоящото НАХД № 32 по описа за 2026 година на Районен съд - Габрово. При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Данните в приложеното известие за доставяне на гърба на л. 51 от НАХД № 32/2026 г. на Районен съд – Габрово сочат, че екземпляр от обжалваното наказателно постановление и множество други такива са били получени от изпълнителния директор на дружеството на 08.12.2025 година. От отразеното в придружаващото жалбата писмо и приложеното на л. 62 по делото копие от пощенски плик, е видно, че жалбата против него е била подадена на 22.12.2025 година по пощата, или в рамките на законово определения с нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесетдневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че се явява подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на това постановление, макар и не въз основа на онези съображения, които се поддържат във връзка с него. Дейността по реализирането на съответната отговорност за административно нарушение може да се развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, тъй като като с изтичането на предвидения такъв административно-наказващия орган изгубва предоставената му от закона възможност да я осъществи. ЗАНН не съдържа регламентация на въпросите, които са свързани с погасяване на възможността за наказателно преследване на едно административно нарушение по давност. В следствие на това, а и тъй като тази погасена възможност съставлява събитие, което води до изключващо отговорността обстоятелство, то по отношение на тях (съгласно указаното в чл. 11 от ЗАНН) следва намерят приложение съответните разпоредби на НК. В този смисъл е и тълкуването, залегнало в задължителната за прилагане съдебна практика, каквато представлява Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 година на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на II-ра колегия на ВАС. Сроковете, които имат обективно отношение към давността за наказателно преследване на престъпленията, са уредени в чл. 80 от НК. Чл. 81 от НК дефинира случаите, в които давността прекъсва или спира, а ал. 3 от него определя продължителност на абсолютната давност, която (независимо от спирането или прекъсването на давността) настъпва при изтичане на срок, който надвишава с ½ този, посочен в чл. 80 от НК. Последната норма въвежда различни по продължителност периоди от време с оглед вида и размера на наказанията, налагани за извършваните престъпления, които по отношение на наказуемите с „Глоба” такива се явяват в рамките на „Три години”, съгласно указаното в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Тъй като става въпрос с наказания с имуществен характер, то същия по размер срок следва да важи и по отношение на имуществената санкция, предвидена за налагане на ЕТ и/или ЮЛ, макар и като вид това наказание да не е регламентирано в НК. След като съобрази изложените обстоятелства, както и факта, че от началния момент на давността (започнал да тече от датата за извършване на административното нарушение) до тази за образуване на производството по настоящото дело въз основа на подадената от лицето жалба, е изтекъл период от време, по-малък от предвидения максимален срок („Четири години и шест месеца”) за наказателното преследване на извършеното нарушение, през който обжалваното постановление не е влязло в сила, съдът прие, че тази възможност не е отпаднала именно поради неизтеклия абсолютен давностен срок за него. С оглед на изложеното не може да се счита, че при съставяне на акта и издаване на постановлението са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до незаконосъобразно санкциониране на нарушителя поради това, че то е било реализирано след изтичане на съответните давностни срокове, предвидени в ЗАНН. Такива нарушения обаче са налице от аспект на факта, че съставения акт в отсъствие на представляващо „Артмобел“ АД лице не е бил връчен на изпълнителния директор на посоченото дружество след неговото съставяне от актосъставителя на 31.10.2025 година, в нарушение на предвиденото задължително изискване в нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Причината за подобно заключение произтича от обстоятелството, че в акта със съответния номер (07-2500271 от 31.10.2025 г. на л. 9-10), въз основа на който (според отразеното в първия абзац от обстоятелствената част) е издадено обжалваното наказателно постановление, липсва положен подпис на нарушител, както и дата за връчване на самия акт, а по делото не са приложени никакви доказателства, от които да е видно, че след съставянето му актът е бил изпращан на общинската администрация по местоживеенето (респ. седалището и/или адреса на управление) на нарушителя за предявяване и подписване. По делото също така не са приложени никакви доказателства и за изразено съгласие по реда на чл. 26а, ал. 5 от ЗЕУ, дадено от изпълнителния директор на дружеството за връчване на съставения в отсъствие на нарушителя акт по реда на чл. 26 от ЗЕУ. Описания по-горе порок, който обосновава наличието на допуснато особено съществено нарушение на административно-производствените правила, не е бил установен от страна на административно-наказващия орган, който, след като не е изпълнил задължението си да върне акта за надлежно предявяване на нарушителя, сам е допуснал такова по характер нарушение, но по смисъла на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН. В тяхната съвкупност тези две нарушения са довели до цялостно опорочаване на процедурата, свързана с последвалото санкциониране на дружеството нарушител за административното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, тъй незаконосъобразно проявеното бездействие относно свовременното изпълнение на задължението за предявяване на акта на нарушителя след неговото документално съставяне, чието наличие е изключвало възможността за издаване на наказателно постановление, се отнася до законово регламентирани дейности, касаещи началния момент за започване на самото административно-наказателното производство за това нарушение, което (според предвиденото в чл. 36, ал. 1 от ЗАНН) се образува със съставянето на акта за него. Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени. При това положение направеното искане за присъждане на възнаграждение във връзка с осъществено процесуално представителство спрямо ответната по жалба страна не би могло да се уважи, тъй като предвидените в чл. 143, ал. 1 от АПК предпоставки за това не са налице. РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................