Решение № 1068 от 16.3.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 211/2026 г.

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Р. А. А., [държава], лично и като законен представител на малолетния си син Ф. М. А., с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец): [населено място], [жк], отдел РПЦ – Харманли на ДАБ, против Решение №УПХ-56/29.01.2026 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците. Жалбоподателката твърди, че оспореният индивидуален административен акт бил незаконосъобразен, тъй като бил необоснован, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречал на материалноправните разпоредби и бил в явно несъответствие с целите на закона. Излагат се доводи, че не били налице посочените в решението правни основания по чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ за отхвърляне молбата на жалбоподателката като явно неоснователна, поради което интервюиращият орган на ДАБ при МС не следвало да я разгледа в хипотезата на ускорена процедура, нито да вземе решение за отхвърлянето й. Сочи се, че националната разпоредба на чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ транспонирала чл.31, ал.8, б.„а“ от Директива 2013/32/ЕС, а в процесния случай очевидно не се касаело за основания, попадащи извън предметния обхват на ЗУБ, тъй като жалбоподателката била заявила, че причина да напусне страната си е опасност от преследване поради смяната на религия от ислям към християнство на мъжа й след брака им, поради което били и двамата заплашени с убийство. В процесното решение били подробно изброени различните форми на религиозно преследване, в които случаят им много ясно попадал. Вместо да проведе подробно общо производство, с възможност за цялостно изследване на обстоятелствата в нейната бежанска история, неправилно административният орган квалифицирал молбата на жалбоподателката като явно неоснователна. Съгласно чл.8 от ЗУБ и чл.10 от Директива 2011/95/ЕС, религията представлявала самостоятелно защитено основание, като преследването можело да се изразява не само в пряко физическо насилие, но и в системна дискриминация, заплахи, социална изолация, както и ограничения в достъпа до основни права и услуги. В случая жалбоподателката подробно била изложила обстоятелства, свързани с отправяни заплахи, враждебно отношение и невъзможност тя и семейството й да упражняват свободно религиозните си убеждения поради принадлежността си към християнската общност – религиозно малцинство, което било обект на трайна враждебност в Ирак. Административният орган неправилно бил приел, че твърдените опасения са извън предмета на закона, без да отчете, че принадлежността към уязвима религиозна група сама по себе си може да обоснове реален риск от преследване. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз и Върховния административен съд, при лица, принадлежащи към системно застрашени групи, не можело да се изисква доказване на вече осъществено тежко насилие, ако съществувал обоснован страх от такова при завръщане. Освен това в решението липсвал задълбочен анализ на актуалната информация за страната на произход на жалбоподателката. Общоизвестно и потвърдено от множество международни източници било, че християните в Ирак продължават да бъдат изложени на заплахи, насилие и безнаказани посегателства от страна на недържавни актьори, като държавата често не била в състояние или не желаела да осигури ефективна защита. Игнорирането на тези данни представлявало нарушение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактите по случая. На следващо място се сочи, че основанията, при наличието на които държавите-членки могат да ускорят процедура по разглеждане на молба за международна закрила, били определени с чл.31, ал.8, б.„а“ – б.„и“ от Директива 2013/32/ЕС, който списък бил изричен и изчерпателен, и извън него нямало разпоредба, която да дава възможност на държавите-членки да го разширяват. Изхождайки от това, и при съпоставка между националната и европейска правна уредба по този въпрос, се налагал извод, че посочената като правно основание, обосноваващо оспорения административен акт, норма на чл.13, ал.2, т.2 от ЗУБ не можело да се причисли към което и да е от основанията по чл.31, ал.8, б.„а“ – б.„и“ от Директива 2013/32/ЕС и недопустимо го разширявал. Според принципа за примат на правото на ЕС, следвало да се зачетат нормите на Директивата, като не следвало да се прилага несъобразената с тях национална разпоредба и нормата на чл.13, ал.2, т.2 от ЗУБ нямала правно действие и била негодна да обоснове приложената спрямо жалбоподателката ускорена процедура в производството по общия ред. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред. Ответникът, Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (Е. Ч.), не ангажира становище по жалбата. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез С. София към Дирекция „Миграция“ – МВР с вх.№УРИ 105400-37/07.01.2026 г. и подадена чрез РПЦ – [населено място] при ДАБ под вх.№45/12.01.2026 г., заведени в ДАБ под рег.№УП 36627/12.01.2026 г., Р. А. А., [държава], е поискала закрила от Република България лично за себе си и за малолетното си дете Ф. М. А.. Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП 36627/12.01.2026 г. като Р. А. А., гражданство И., етническа принадлежност ••••, родена на [дата]. в Ирак, [населено място], със същия постоянен адрес, с •••• образование, професия – •••, религия – ••••, [семейно положение] – съпруг М. М. А., деца – Ф. М. А., роден 05.10.2024 г., без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени поименно родителите и братята на чужденката, като родителите са починали, а братята са в Ирак. Под рег.№УП 36627/22.01.2026 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Р. А. А., [ЛНЧ]. С административната преписка по делото е представен и Протокол с рег.№УП 36628/22.01.2026 г., от проведено интервю с М. М. А., [ЛНЧ] – съпруг на жалбоподателката. Представени са също: писмо №РПЦХ-01-187/13.01.2026 г. от Директора на РПЦ – Харманли до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], с което на основание чл.64 от ЗУБ, във връзка с чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, се иска съдействие за определяне на социален работник, който да действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и даде становище, или да представи социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето; Заповед №ЗД/Д-Х-Х-003/16.01.2026 г. на Агенция за социално подпомагане (в непълен вид) с която във връзка с чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето е определен поименно старши социален работник в отдел Закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли който да присъства при провеждането на интервю с детето Ф. М. А., роден 05.10.2024 г. в Ирак, и изготвен от така определения социален работник Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№СИГ/Д-Х-Х/14/15.01.2026 г., касаещ малолетното дете на жалбоподателката, изпратен до Директора на РПЦ – Харманли с вх.№РПЦХ-01-428/27.01.2026 г. С Решение №УПХ-56/29.01.2026 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Р. А. А. и на малолетното й дете Ф. М. А., като явно неоснователна. На 06.02.2026 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателката, последната е запозната с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 12.02.2026 г. Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна. Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от ДАБ за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД-05-77/26.01.2026 г. на Председателя на ДАБ, с която Е. Д. Ч., старши експерт в Регистрационно-приемателен център – [населено място], е определен за интервюиращ орган. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. Според чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Регистрацията на Р. А. А. е извършена на 12.01.2026 г., съответно към тази дата е образувано производството, и към датата на издаване на процесното решение – 29.01.2026 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство се явява спазен. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при Регистрационно-приемателен център – [населено място] към ДАБ, с чужденката е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в присъствието на преводач на разбираем за нея език. Установява се също, че при провеждане на интервюто е присъствал определеният социален работник от Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], както и че е изготвен социален доклад във връзка със семейния кръг, възможностите за подкрепа, и анализа относно наличие на рискове за малолетното дете на жалбоподателката. Настоящият съдебен състав споделя изложеното в жалбата възражение за немотивираност на оспореното решение, като основание за неговата отмяна. За да отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, в оспорения акт следва да бъдат посочени както правните, така и фактическите основания за постановяването му. Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е позовал интервюиращият орган, гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване. В оспореното решение е посочено, че не се установяват факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне статут на бежанец на жалбоподателката и малолетното й дете, като са обсъдени формите, които може да приеме преследването „по причина религия“ съгласно Глава II, § 71 – 73 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанците. Обсъдено е, че твърдяната от молителката заплаха не може да се определи като акт на преследване, а също и въз основа на цитирана Справка, съдържаща информация относно етническите и религиозните малцинства в Ирак, е направен извод, че иракската конституция гарантира религиозна свобода на християните и страната осигурява ефективна защита на религиозните малцинства. Посочено е също, че не се установява жалбоподателката да е била обект на преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Изложени са съображения и относно липсата на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут за жалбоподателката и малолетното й дете, като са обсъдени разпоредбите на чл.9, ал.1, т.1 – т.3 от ЗУБ. Същевременно в оспореното решение липсват фактически твърдения, от които да се направи обоснован извод, че са налице основания молбата да бъде отхвърлена като явно неоснователна поради наличието на предпоставките по чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Тази липса прави оспорената заповед немотивирана и постановена при неправилно прилагане на ускорено производство. Освен това от представените по делото документи се установява, че не е доказано от фактическа страна осъществяването на хипотезите на нито една от така посочените в акта норми. Видно от протокола от проведеното с оспорващата интервюта по реда на чл.63а от ЗУБ, същата сочи, че е родена в [населено място], Ирак, и живяла там със съпруга си и детето си. Учила до седми клас в училище в [населено място], след което не работила, гледала семейството си. Със съпруга си и детето им напуснали Ирак на 01.01.2026 г. нелегално, за Турция, с кола до [населено място], след което скрити в камион преминали България и на границата с Румъния се предали. Целта им била да стигнат до Германия. На въпроса за причините, поради които е напуснала страната си на произход, интервюираната отговаря, че напуснала Ирак, защото съпругът й бил мюсюлманин, но станал християнин като нея, и родителите му не били доволни от това, един ден родителите му дошли с оръжие в техния дом, да ги застрелят, но те не им отворили вратата. Това се случило един месец преди да напуснат Ирак. След това се преместили в окръг Диаля и живели в хотел един месец, след което решили да напуснат Ирак. Интервюираната сочи, че тя била християнка, а съпругът й станал християнин два или три месеца след като се оженили. Оженили се на 01.01.2024 г. в [населено място], имали граждански брак. На въпроса каква е причината родителите на съпруга й да искат да ги застрелят, отговаря: „Защото в Ирак са племена и съпругът ми е мюсюлманин сунит от племето Фадили и не му позволяват да смени религията си“. Не искала да се връща в Ирак, защото се страхувала, че ще ги убият роднините на мъжа й. Интервюираната декларира, че не е имала някакви проблеми в родната си страна въз основа на етническата си принадлежност, не е имала проблеми с официалната власт в страната си, не е членувала в политическа партия или организация, не е била осъждана или арестувана в Ирак или в други държави. На въпроса дали е имала някакви проблеми въз основа на нейната религия в страната си отговаря, че били заплашени от роднините на мъжа й, които искали да ги убият. Не били сигнализирали в полицията, защото роднина на мъжа й бил на висок пост в държавата, но не знаела какъв точно. Идентични причини за напускането на семейството на Ирак се излагат и в интервюто, проведено със съпруга на жалбоподателката, който посочва, че не били подали сигнал в полицията за заплахите за убийство поради смяната на религията от негова страна, „защото законите на племето са по-силни“. От така обективираните в Протокол рег.№УП 36627/22.01.2026 г. обстоятелства не може да се направи извод, че Р. А. А. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване, или да се позовава на основания извън предмета на ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Очевидно е, че молителката е изложила като основание да напусне страната си на произход и да не иска да се завърне в нея своите опасения, и че същите са основани на обстоятелството, че тя била християнка, а съпругът й променил религията си и станал християнин, поради което семейството било заплашвано с убийство от роднините на съпруга, т.е. безспорно е заявила опасения от преследване във връзка с религия. В обжалвания административен акт не се оспорват така заявените от жалбоподателката обстоятелства, а напротив – обсъждат се именно формите, които може да приеме преследването „по причина религия“, а като примери за такива са посочени забрана за принадлежност към религиозна общност, за публично или частно богослужение, за вероучение, или други дискриминационни мерки, наложени върху хора, поради това, че изповядват религията си или принадлежат към определена религиозна общност. Обсъдени са и твърденията на молителката, че са били заплашени от родителите и роднини на съпруга й, тъй като не били съгласни той да приеме християнството. Цитирана е и извадка от конституцията на Ирак от 2005 година, за да се направи извод, че същата гарантира религиозна свобода на християните и страната осигурява ефективна защита на религиозните малцинства. По мнение на настоящия съдебен състав, така изложените в проверяваното решение съображения не водят на извода за наличие на предпоставките за разглеждане молбата на жалбоподателката в условията на ускорено производство. Не само че административният орган не е навел фактически твърдения за осъществяване посочените норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, а с обсъждането на заявените от жалбоподателката данни от бежанската й история на практика е достигнал до обратния извод на визираното в тези норми, а именно, че същата се позовава на основания, които са включени в предметния обхват на ЗУБ, като посочва опасния от преследване, попадащи в хипотезата на чл.8, ал.1 от същия закон. Действителното наличие и основателността на опасенията от преследване на жалбоподателката по изложените от нея причини, е следвало да бъдат преценени в общо производство, тъй като не са били налице основания за провеждането на ускорено такова. В общото производство подлежи на установяване и обстоятелството дали държавата е в състояние да противодейства и да осигури ефективна защита от конкретните заплахи, произхождащи от недържавен субект. Допълнително може да се посочи, че развитите в оспореното решение доводи за осигуряване от страна на иракската конституция на гаранции за религиозната свобода на християните, почиващи на Справка вх.№МД-02-435/07.08.2025 г., също са немотивирани и не се основават на извършено задълбочено обследване на конкретния случай и заявената от жалбоподателката бежанска история. В т.3 на същата Справка е посочено, че евентуален отговор на въпроса „Осигурена ли е ефективна закрила на етническите и религиозни малцинства в Ирак?“ изисква оценка на конкретна ситуация, каквато не е обследвана в ускореното производство. В Справката се съдържат също така и данни, че докладите за дискриминация и насилие срещу малцинствата в Ирак включват тормоз и произволни арести, сплашване и отказ на услуги, насилствени нападения от недържавни субекти и обща обществена дискриминация в ежедневието. Тези данни е следвало да бъдат подробно обсъдени в общото производство, а тяхното игнориране нарушава задължението на административния орган за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактите по случая. Оспорваното решение се явява немотивирано и постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде отменено, а преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подадената от Р. А. А., лично и като законен представител на малолетния си син Ф. М. А., молба за закрила, в производство по общия ред. Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът