Решение № 143 от 8.7.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 119/2026 г.

гражданско дело № 20264000500119 по описа за 2026 година С Решение № 512/03.12.2025 г. по гр. д. № 262/2025 г. Русенският окръжен съд осъдил „ЗД „Бул Инс“ АД - гр. София, да заплати на Н. Н. М. от гр. Сливо поле, обл. Русе, сумата от 35 000 лв. обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания от ПТП на 08.07.2024 г., настъпило на главен път Русе-Силистра в района на гр. Сливо поле, бул. „България“ № 23 срещу входа на фирма „Астра грийн плант“, виновно причинено от Д. И. М. като водач на л. а. „Мерцедес Ц270" с ДКН P76••••, по отношение на който дружеството е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от 11.11.2024 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв. като неоснователен. Осъдил „ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. Д. К. З., като пълномощник на Н. Н., сумата от 3 450 лв. адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Русе, сумата от 1 960 лв. ДТ и възнаграждения на вещи лица, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК. Осъдил Н. Н. М. да заплати на „ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 1 932 лв. разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е бил уважен за разликата над 20 000 лв. до 35 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, е подадена от ответника „ЗД „Бул Инс“ АД чрез пълномощника адв. М. Г.. Счита, че съдът правилно е приложил критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но при конкретната оценка по делото е достигнал до несъразмерен резултат. Присъдената сума логически не произтича от фактическите констатации на съда и от доказателствената основа. Налице е несъразмерност между установените травми, лечението и присъдения размер. Съдът е отчел, че оплакванията на ищцата се дължат на предходни заболявания, но не е оценил последиците от това заключение, определяйки размера на обезщетението. Не е направил необходимото разграничение между временни неудобства и трайни вреди. Моли съда да „измени“ решението в обжалваната част, като намали обезщетението от 35 000 лв. на 20 000 лв., като измени и размера на дължимите разноски. В съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя. Представено е писмено становище, съдържащо списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В писмения си отговор ищцата Н. Н. М. чрез пълномощника адв. Д. З. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната част и присъди направените разноски. Счита решението з а съобразено с материалния закон, постановено при спазване на процесуалните правила и обосновано. Изложени са подробни аргументи по оплакванията в жалбата. В съдебно заседание въззиваемата не се явява и не се представлява. Представено е писмено становище от пълномощника, към което е приложен списък по чл. 80 от ГПК. Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното: Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Въззивната жалба е частично основателна. Ищцата Н. Н. М. е предявил против „ЗД Бул Инс" АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на получени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 08.07.2024 г. на главен път Русе-Силистра в района на гр. Сливо поле, бул. „България“ № 23 по вина на водач на л. а. „Мерцедес Ц270" с ДКН P76••••, чиято отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована от „ЗД Бул Инс" АД, ведно със законната лихва от 11.11.2024 г. до окончателното изплащане. Първостепенният съд е уважил иска до размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва от 11.11.2024 г. до окончателното изплащане. В частта, с която искът е уважен до размер на 20 000 лв., ведно със съответната законна лихва и в частта, с която е отхвърлен за разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва, решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила. С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл. 269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищцата и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, при това за размер над 20 000 лв., без да обсъжда възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от КЗ за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, предвид липсата на оплаквания в жалбата в тази насока. Установено е следното от фактическа страна: Механизмът на настъпване на произшествието е установен по делото и не е спорен пред настоящата инстанция . Не се спори и наличието на валидно сключена от ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС, управлявано от делинквента, към датата на ПТП. От представената Епикриза от 11.07.2024 г., издадена от „УМБАЛ Канев“ АД и от заключението на комплексната експертиза в частта, изготвена от вещото лице д-р Иван Стоянов, се установява, че при ПТП ищцата е получила счупване на девето ребро вдясно, счупване на десните напречни израстъци на десети гръден прешлен и счупване на първи поясен прешлен. По медико-биологичен признак уврежданията се квалифицират като трайно затрудняване на движенията на снагата за срок повече от 30 дни. Видно от епикризата, ищцата е била хоспитализирана в болницата за времето от 08.07.2024 г. до 11.07.2024 г. Възстановителният период според вещото лице е от 3 до 6 месеца, а имобилизацията - от 6 до 8 седмици. Болките са изразени непосредствено след травмата и при раздвижването в рамките на възстановителния период. В медицинската документация няма данни за усложнения на получените травми. Болките след този период са основно в резултат от стари травматични увреждания на прешлените и дегенеративни промени в гръдния и поясния сегмент на гръбначния стълб, както и увреждания на периферните нерви, които влияят на ограниченията в движението на снагата. Травмата от ПТП е неблагоприятен фактор на фона на тези увреждания. Вещото лице не може да отговори доколко травмите от ПТП участват в болковия синдром. Към датата на прегледа от вещото лице ищцата се оплаква от болки в гръбначния стълб. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че възстановителният период при ищцата е в рамките на нормалния период, видно от болничните листи. Коментира и решението на ТЕЛК, с което още преди произшествието е определена 58% неработоспособност на ищцата като диагнозата е „други дегенеративни промени на прешлените“. Получените от ищцата счупвания при ПТП на 08.07.2024 г. са обсъждани от ТЕЛК в мотивите на решението, но не са променили процента на неработоспособност. Допълва също така, че в история на заболяването няма данни да е препоръчана операция, да са настъпили инфекции, дискова херния, оперативен риск, трайни нервни увреждания и др., които биха удължили възстановителния период. Няма данни, а според вещото лице не се е налагало, дългосрочно специализирано лечение на травмите. От представените болнични листи – шест на брой, се установява, че ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 08.07.2024 г. до 08.12.2024 г. При изготвяне на експертизата вещото лице – съдебен лекар е съобразило Експертно решение № 91888/11.09.2024 г. на ТЕЛК при „УМБАЛ Канев“ АД, приложено към експертизата, според което ищцата е инвалидизирана на 23.04.2015 г. с водеща диагноза „други спондилози“ и придружаващи заболявания хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност и други увреждания на нервни коренчета и плексуси. Саид Хакъев Мехмедов - съпруг на ищцата, свидетелства, че при престоя си в болницата Н. се оплаквала от болки в гръбначния стълб и от задух. Не можела да става от леглото, била разтревожена, не много адекватна и разговорлива. След изписването още около месец лежала в къщи, пиела предписаните лекарства. В началото трудно се движела, едва ставала, за да отиде до тоалетна, ползвала подлога. Първата седмица я хранели в леглото, помагали й да се облича. После започнала да се придвижва с помощта на близките си, да сяда да се храни с тях. Постепенно и бавно започнала да се обслужва сама, да ползва тоалетната, която се намира извън къщата. Повече от месец след ПТП била много стресирана и уплашена. Приемала обезболяващи лекарства за болките в кръста и в ребрата. Оттогава не се е качвала на колело, защото се страхува. Преди инцидента Н. се грижела за домакинството в цялата къща, в която живеят заедно със семейството на сина им – готвела, чистела, но след това не можела да прави това. Ядосвала се, че не може да помага на децата като преди. Според свидетеля ищцата не е възстановена, не върви изправена, стойката й е приведена напред. Преди катастрофата работела по 4 ч.,, въпреки че била пенсионер. Сега не работи. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи. Налице са предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователното дружество за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищцата вследствие на получени в процесното ПТП телесни увреждания и искът е доказан по основание. Според настоящия състав, обаче, определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на 35 000 лв. не е съобразено с вида на получените от ищцата увреждания, с обема и интензитета на претърпените болки и страдания, с периода и степента на възстановяване и състоянието й към момента. Така определеното обезщетение е прекомерно спрямо доказаните по делото неимуществени вреди и не отговаря на принципа по чл. 52 от ЗЗД за справедливост при присъждане на обезщетението за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Този размер на обезщетението е необоснован предвид установените по делото факти. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Безспорно е, че получените увреждания - счупвания на девето ребро вдясно, на десните напречни израстъци на десети гръден прешлен и на първи поясен прешлен, са причинили на ищцата болки с висок интензитет непосредствено след травмирането и по време на раздвижването. Освен това, в рамките на около месец ищцата е била принудена да търпи ограничения в придвижването си, неудобства при обслужването си, притеснения от чуждата помощ, която й е била необходима в ежедневните битови дейности. Изпитала е страх и притеснение за състоянието си, за начина си на живот след инцидента. Житейски обосновано е да се приеме, че вече няма да се придвижва с велосипед (или поне за известен период от време). В същото време, обаче, възстановителният период при ищцата е протекъл в рамките на обичайните за подобен вид счупвания времеви рамки, при това без усложнения, без да се налага оперативна или друга интервенция, нито пък допълнителни процедури за възстановяване. Същественото в случая е, че ищцата страда от заболявания, които са диагностицирани преди инцидента (близо 10 г. преди това) и които дори са довели до намаляване на работоспособността според констатациите на ТЕЛК. Старите травматични увреждания на прешлените, дегенеративните промени в гръдния и поясния сегмент на гръбначния стълб и уврежданията на периферните нерви са причина за обостряне на болките, които ищцата изпитва и към настоящия момент, както и за ограниченията в движението й. Получените при ПТП увреждания без съмнение влияят негативно върху физическото състояние на ищцата, но не са основна причина за здравословните й проблеми, физическите неудобства и ограниченията в движението към момента. Заключението на вещото лице – съдебен лекар е, че е невъзможно да се установи доколко тези травми участват в болковия синдром към настоящия момент, предизвикан основно от травматичните увреждания на прешлените и дегенеративните промени, диагностицирани при ищцата преди ПТП. С оглед на това, следва да се приеме, че възстановяването на ищцата от получените при инцидента увреждания е протекло в рамките на обичайния за подобен вид травми период, без усложнения и без необходимост от продължаване на лечението. По делото не е доказано, че към момента ищцата изпитва болки конкретно от получените травми, извън страданията от предшестващите заболявания, водещи до влошаване на общото й състояние. Предвид това, въззивната инстанция намира, че определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на 35 000 лв. е несъответно на доказаните по делото неимуществени вреди, търпени от ищцата в резултат от получените при деликта на 08.07.2024 г. травми и същото следва да бъде намалено до 25 000 лв. Този размер отчита вида на уврежданията, предизвикали болки, физически неудобства и ограничения в придвижването в рамките на около месец-два, проведеното лечение – без оперативни интервенции и продължителна имобилизация, периода на възстановяване – около шест месеца, както и степента на възстановяване от травмите предвид общото й здравословно състояние, влошено в резултат от предходните й заболявания. Предвид това, обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 от ЗЗД в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е уважен за разликата над 25 000 лв. до 35 000 лв., ведно със съответната законна лихва, вместо което, на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, претенцията в този размер (за сумата от 10 000 лв.) следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата обжалвана част, с която искът е уважен за разликата над 20 000 лв. до 25 000 лв. (за сумата от 5 000 лв.) решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този изход на делото решението следва да бъде отменено в частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт (по см. на РОС) разликата над 1 560 лв. до 1 960 лв. ДТ върху уважената част на иска и авансирани от бюджета на съда разноски. Дължимите в полза на ответника разноски съобразно отхвърлената част на иска (25 000 лв.) възлизат на 3 220 лв. (общ размер на разноските 6 440 лв.), съответно – ищцата следва да бъде осъдена да заплати допълнително над присъдените 1 960 лв. още 1 260 лв., равняващи се на 644.23 евро. Присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА не следва да бъде променено, доколкото същото съответства на вида и обема на осъществената от пълномощника защита пред първата инстанция. По разноските пред въззивната инстанция: Предвид уважената част на жалбата (10 000 лв.) спрямо общия обжалваем интерес (15 000 лв.), в полза на жалбоподателя-ответник следва да бъдат присъдени разноски в размер на 822.26 евро (общо разноски в размер на 1 233.39 евро, от които 1 080 евро адвокатско възнаграждение и 153.39 евро ДТ по жалбата). Съобразно отхвърлената част на жалбата (5 000 лв.) в полза на процесуалния представител на въззиваемата-ищца следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за защита пред въззивната инстанция в размер на 360 евро, при съобразяване на размер на адвокатското възнаграждение от 1 080 евро, идентичен с платения от насрещната страна. Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът: