Решение № 1143 от 2.11.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1081/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№15422/24.04.2023г. по описа на БРС, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Околовръстен път" № 260, представлявано от Димитър Шумаров – изпълнителен директор и Милена Ванева – прокурист, чрез юрисконсулт Анна Чалева, срещу Решение №699 от 29.03.2023г., постановено по гр.д.№5649/2022г. по описа на РС-Бургас. С горецитираното решение, съдът е осъдил "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Околовръстен път" № 260, представлявано от Димитър Шумаров – изпълнителен директор и Милена Ванева – прокурист, чрез юрисконсулт Анна Чалева на осн. чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗЗПУПС/ да заплати на Ц. Д. Х., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, със съдебен адрес: гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ № 4, ет. 2 – адв. Георги Кличанов – БАК, сумата от 8 454, 49 лв., представляваща състоянието на сметката му, открита в "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД с IBAN BG35BPBI81704604417943 преди извършването на 19 броя неразрешени платежни операции от 23.10.2021г. и 24.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 720, 98 лв, представляваща лихва за забава за периода от 28.10.2021г. до 30.08.2022г. Със същото решение, съдът е осъдил "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, да заплати на ищеца Х., чрез адв. Георги Кличанов – БАК, направените по делото разноски в общ размер 1 188 лева. С депозираната въззивна жалба, се изразява недоволство от обжалвания съдебен акт, като се твърди, че същият е неправилен и необоснован, постановен в противоречие с материалния закон. На първо място се излага становище относно правилата за разпределение на доказателствената тежест при иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗПУПС. Изразява се несъгласие с изводите на съда във връзка с отговорността на доставчика на платежни услуги и хипотезите на изключването й съгласно чл.78, ал.4 от ЗПУПС. Подчертава се, че цитираната разпоредба следвало да се тълкува във връзка с чл.78, ал.1 и чл.100 от ЗПУПС, както и с оглед уговорките между страните, съдържащи се в договора за ползване на съответните платежни инструменти. Посочва се, че в конкретния случай, платежният инстумент бил използван по начин, характеризиращ се с многостъпков алгоритъм, като на всяка стъпка, чрез съответните технически процедури, въззивникът извършвал задълбочен анализ по установяване идентичността на платеца. Развиват се съображения в тази насока. Навеждат се доводи, че доставчикът на платежни услуги въвел персонализирани средства за сигурност, гарантиращи установяване самоличността на платеца по смисъла на чл.80, ал.3 и чл.100 от ЗПУПС. Твърди се, че по делото безспорно се установило прилагането на процедура по задълбочено установяване идентичността на клиента (чл.100, ал.4 от ЗПУПС). Заявява се, че оспорените от картодържателя трансакции били извършени в онлайн среда, като за осъществяването на всяка от тях, освен въвеждане на данните от картата, се изисквало и потвърждение на софтуерен токън. Направено е подробно описание на алгоритъма за изпълнение на трансакциите. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената по делото съдебно- техническа експертиза. Жалбоподателят счита, че след като картодържателят твърди, че не е нареждал процесните платежни операции, същият е допуснал разкриване на информация от трето лице, което представлявало груба небрежност. Навеждат се доводи, че в произвоството пред райониия съд следвало да бъдат обсъдени уговорките към ОУ (Раздел т.3 от ОУ за електронно банково обслужване, , Интеренет банкиране“ за индивидуални и корпоративни клиенти, в сила от 30.08.2021г.). Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване решение на настоящата инстанция, с което бъдат отхвърлени исковите претенции изцяло. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор от Ц. Д. Х., чрез адв.К.-БАК, с който същата се оспорва изцяло. Излагат се съображения, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен и не страда от посочените от жалбоподателя пороци. Навеждат се доводи във връзка с изводите на съда, касаещи разпределение на доказателствената тежест при иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗПУПС. Посочва се, че ангажирането на доказателства относно автентичността на извършената платежна операция било в тежест на ответната страна. Твърди се, че по делото не се установило трето лице да е имало достъп до потребителското име и парола на ползвателя на платежни услуги, поради което съдът намерил, че в конкретния случай не са налични предпоставките, предвидени в чл.78, ал.4 от ЗПУПС. Твърди се, че в производството пред районния съд, не се представили доказателства, обосноваващи извод за неизпълнение на задължение от страна на потребителя на платежни услуги и инструменти, обосноваващо груба небрежност. Посочва се, че разпоредбите на ЗПУПС, възпроизвеждали текстовете на Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар. Излагат се аргументи относно тяхното тълкуване в съдебната практика. Навеждат се доводи, че в случая не били налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл.80, ал.3 от ЗПУПС (когато при извършване на платежната операция, платецът е действал чрез измама, както и когато при иницииране на платежната операция, потребителят умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си, посочени в нормата на чл.75 от ЗПУПС), при които се изключвала отговорността на доставчика. Развиват се подробни съображения в тази насока. Подчертава се, че в настоящия случай следвало да бъде доказано, че използването на платежния инструмент за инцииране на процесните платежни операции (извършени на 23.10.2021г. и на 24.10.2021г. парични преводи) е станало правомерно. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика (Решение №94 от 14.02.2023г. по в.т.д.№601/2022г. по описа на САС; Решение №260327 от 11.05.2022г. по т.д№1565/2022г. по описа на СГС; Решение №260016 от 06.01.2022г. по т.д.№663/2021г. по описа на СГС). Излагат се аргументи във връзка с приложение разпоредбата на чл.79 от ЗПУПС. Заявява се, че в производството по делото не се установили законово предвидените предпоставки, при наличие на които се изключва отговорността на доставчика на платежни услуги за вредите, причинени на ползвателя на същите. Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените по делото пред въззивната инстанция разноски. В съдебно заседание въззивникът не се явява, редовно призован. Въззиваемият чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор. Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от упълномощен представител на страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което е са допустима и следва да бъдат разгледани по същество. Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред БРС е образувано по повод искова молба от Ц. Д. Х., чрез адвокат Г. К., съдебен адрес: гр. Бургас, пл.„Баба Ганка" N24, ет.2 против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за осъждане на ответника да възстанови на ищеца сумата от 8 454, 49 лв., което е било състоянието на платежната му сметка с IBAN BG35BPBI81704604417943 преди извършване на 19 броя неразрешени платежни операции описани подробно в исковата молба, както и на основание чл. 86 от ЗЗД, да му заплати лихва за забава в размер на 720.98 лв. за периода от 28.10.2021г. до 30.08.2022г., както и законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се сочи, че ищецът е клиент на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, като има открита банкова сметка с IBAN BG35BPBI81704604417943, към която има издадена дебитна карта MASTERCARD. На 25.10.2021г. ищецът установил в онлайн банкирането си, че от сметката му са извършени 19 броя картови трансакции, за които не е давал съгласие, на обща стойност 8 454, 49 лв. Тъй като трансакциите на 25.10.2021г. все още не са били осчетоводени, Х. незабавно се е обадил на националния телефон посочен на сайта на банката, като обяснил, че транзакциите не са извършени от него и поискал да бъде блокирана картата и да не бъдат осчетоводени операциите. Въпреки това същите са били осчетоводени. На следващия ден Х. подал възражение за оспорване на деветнадесетте извършени транзакции пред „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД. Банката го уведомила, че няма да му бъдат възстановени сумите по всички транзакции, тъй като са извършени на ПОС терминал на търговец „CRO" и при извършването им са въведени всички данни от дебитната карта и е изпратена „PUSH" нотификация от Банката. Правното основание на исковите претенции е чл.79, ал.1 ЗПУПС и чл.86 от ЗЗД. Ответното дружество оспорва предявените искове. Твърди, че отговорността на банката е изключена на основание чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС. Посочва, че оспорените от картодържателя трансакции, са извършени на виртуални ПОС терминали (т.е. он-лайн) и са протекли след въвеждане на данните на дебитната карта и потвърждаване на самите трансакции посредством софтуерния токън на Банката - m-token Postbank. Твърди се, че в системите на банката има данни, че ищецът е регистрирал четири софтуерни токъна в периода 18.11.2019г. - 26.10.2021 г. като във всеки момент за всеки един ползвател може да има активен само един софтуерен токън, само на едно мобилно устройство. Сочи се, че при извършването на платежна операция на мобилното устройство, на което е инсталиран софтуерния токън, в случая мобилно устройство със СИМ карта номер 0898616931, се получава т.нар. „push” нотификация. Нотификацията съдържа информация за сумата на платежната операция, валутата и получателя. За потвърждаване на операцията платецът следва да отвори нотификацията и да се идентифицира по избрания от него начин - чрез въвеждане на ПИН или сканиране на биометрични данни. Твърди, се че операциите са извършени чрез прилагане на процедура по задълбочено установяване на идентичността на всяка стъпка - при създаване на софтуерния токън и при потвърждаването им чрез него. Относно възражението че оспорените трансакции са оспорени пред банката преди осчетоводяването им, посочва че съгласно разпоредбата на чл. 85, ал.1 от ЗПУПС ползвателят на платежни услуги не може да отменя платежно нареждане след получаването му от доставчика на платежни услуги на платеца. В конкретния случай с действията по потвърждаване на картовите платежни операции със софтуерния токън и тяхното авторизиране от системите на Банката, платежните нареждания са били получени от „Юробанк България“ АД, като след този момент те стават неотменими. Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. По делото не се спори, че между ищецът Ц. Х. и ответника „Юробанк България“ АД са налице облигационни отношения по договор за издаване и обслужване на персонална дебитна карта DEBIT MASTERCARD, както и че ищецът има открита банкова сметка, към която разполага с издадена дебитна карта с възможност за извършване на онлайн плащания. Страните не спорят и относно наличието на 19 бр. платежни операции, извършени в периода 23-24.10.2021г. от банковата сметка на ищеца, на обща стойност от 8 454, 49 лева. Не е спорно, че ищецът е информирал банката за въпросните трансакции на 25.10.2021г. По делото е представено становище на банката по повод подаден от ищеца формуляр за оспорване на трансакции, в което банката е посочила, че не не налице основание за възстановяване на процесните суми. Между страните е проведено помирително производство, представено е помирително предложение банката да възстанови на ищеца сумата в размер на 8 454, 49 лева, но ответникът е отказал да приеме помирителното предложение. По делото е приложено и извлечение от банкова сметка на Ц. Х. за периода от 01.10.2021 година до 31.10.2021 година, от което е видно, че от сметката на ищеца са осъществени 19 бр. картови транзакции – Покупка на ПОС, чужбина на обща стойност 8 454, 49 лева. По делото са приложени и заверени копия на ОУ на "Юробанк България" АД за издаване и използване на дебитни карти и ОУ на "Юробанк България" АД за електронно банково обслужване "Интернет банкиране" за индивидуални и корпоративни клиенти. По делото е изготвено и прието заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза. За да бъде уважен иск по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, следва да се установи, че от името на ищеца е извършена неразрешена платежна операция. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението. При липса на съгласие, платежната операция е неразрешена. Според чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 от закона умишлено или поради груба небрежност, като в тези случаи платецът понася вредите независимо от размера им. Спорният въпрос е има ли "неразрешена платежна операция" по смисъла на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗПУПС и ако се установи, че има, то тогава трябва да се изследва може ли да бъде освободен от отговорност доставчика на платежните услуги при условията на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС. В случая районният съд е приел, че процесните 19 бр. платежни операции са неразрешени такива. Този извод на съда не се споделя от настоящата инстанция. От заключението на вещото лице по допусната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява по безспорен начин, че всички оспорени платежни операции, представляващи извършени на 23-24.10.2021 г. покупки в електронна среда с дебитната карта на ищеца, са осъществени след достъпване до системата на банката с коректните данни за достъп до същата от страна на ищеца, при спазени изисквания за потребителска верификация. Вещото лице подробно е описало процедурата, по която става нареждане на онлайн платежна операция от страна на клиент на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и която включва следната последователност от действия: необходимо е клиента на първо място да притежава/има онлайн банкиране, достъп до което получава с потребителско име и парола известни на клиента на банката. След като клиента се е автентифицира пред приложението на банката с неговото потребителско име и парола, е необходимо да заяви искане за получаване на софтуерен токън (m-Token Postbank) през личният си акаунт в банката. Чрез получаване на софтуерен токън (m-Token Postbank) клиентът има право да извършва онлайн разплащания. След като се направи заявяване за издаване/получаване на токена в интернет банкирането си, клиентът получава активационни кодове за този токен. Активационните кодове които получава клиента са по два различни и напълно независими един от друг канала. Единият включва кратко CMC (SMS) съобщение или съобщение получено по Вайбър (Viber), а вторият е съобщение получено по имейл (e- mail). Двата кода получени: по имейл и от СМС/Вайбър съобщение са абсолютно различни един от друг и са необходими и двата за да се активира софтуерният токън (m-Token Postbank) на мобилно (смарт устройство) на клиента за да може да извършва онлайн разплащания през интернет. Клиента на банката трябва да въведе и двата кода получени чрез СМС/Вайбър съобщение и имейл, за активиране на софтуерен токен необходим за извършване на онлайн банкови разплащания. След регистрация на софтуерен токън, всички платежни операции се потвърждават чрез него. Достъпът до софтуерен токън (m-Token Postbank) се осъществява с избран лично от потребителите персонален идентификационен номер /ПИН/ или с негови биометрични данни. Експертът в отговор на въпроса какви проверки се правят от банковите електронни системи, и какви са стадиите, методите и системите на идентификация на клиента и авторизация на нареждането за плащане е посочил, че това са проверка за автентификация или вход (логин) в онлайн банкирането на банката с потребителско име и парола за достъп на клиента (картодържател); проверка за авторизацията на нареждането за плащане, и проверка за въведен верен код получен по имейл (e-mail); проверка за въведен верен код получен чрез CMC (SMS) или Вайбър (Viber) съобщение; проверка за получаване на потвърждаване на получена ПУШ (PUSH) нотификация от клиента за извършване на платежна операция на мобилното устройство, на което е инсталиран софтуерн токън (m- Token Postbank). За потвърждаване на операцията платецът следва да отвори ПУШ (PUSH) нотификацията и да се идентифицира по избрания от него начин, а именно: чрез въвеждане на ПИН или сканиране на биометрични данни. От съображения за сигурност, банката е осигурила техническата възможност в един и същи момент от време клиентът да има ативен само един софтуерен токън, само на едно мобилно устройство. При необходимост от активиране на нов софтуерен токън за ново устройство (примерно при смяна на мобилен телефон) предишното приложение на софтуерният токън се деактивира автоматично. По делото е установено, че в системите на банката са налични данни, че ищецът е заявил и регистрирал четири софтуерни токъна в периода 18.11.2019г. -26.10.2021 г. На 23.10.2021г. в 23.32ч. през онлайн банкирането на Ц. Х., е направена автентификация с потребителско име и парола на ищеца за достъп до системите на банката и е заявен и активиран нов софтуерен токън/ m-Token, който е одобрен успешно на дата 23.10.2021г. в 23.35ч. Тъй като активирането на софтуерен токън се осъществява единствено през интернет банкиране предоставено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД чрез вярно въведени потребителско име и парола за достъп, то безспорно ищецът има профил за интернет банкиране в системите на банката и разполага с потребителско име и парола за достъп до интернет банкирането. Банката е предоставила детайлна справка от сесиите на потребителя, показваща заявяването и стъпките през се които преминава за да бъде разрешено активирането на софтуерен токен. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в качеството й на доставчик на платежни услуги, е предприела всички необходими и възможни мерки да осигури сигурно използване на дебитната карта, включително при извършване на онлайн платежни операции. Банката прилага всички възможни мерки за сигурност за предоставяне на услуги в електронна среда и идентификационни механизми за многофакторна динамична идентификация на наредителя и авторизация на наредените платежни операции: предоставя използването на комбинация от уникален номер на картата, допълнителен СVС2-код (известни само на титуляря на картата), SMS/Viber съобщение и имейл известяване за извършване на трансакции, както и най-ново приложение „софтуерен токън“ (достъпът до който се осъществява с избран лично от потребителите персонален идентификационен номер /ПИН/ или с негови биометрични данни, както и криптирана връзка за комуникация на всички банкови системи. В приложение 1 към експертизата са представени данни от ПУШ/PUSH нотификацията на банката за клиента Ц. Х., от които се установява, че е успешно изпратен ПУШ (PUSH) от банката до устройството на клиента на което е инсталиран софтуер за потвърждаване извършените трансакции от клиента. От така предоставената подробна информация от банката, получените електронни данни за идентификация на платеца и авторизация при извършването на процесните транзакции, банката е идентифицирала еднозначно картодържател/наредител на платежните операции. Всички налични проверки от страна на банката са успешно потвърдени. За да бъде осъществено едно плащане са необходими следните предпоставки: 1.да има активирано онлайн банкиране, за което е необходимо потребителско име и парола за достъп до профила на клиента до неговия онлайн профил към приложение предоставено от страна на банката, като всяка една банка в България предлага допълнителна защита като: квалифицирани електронни подписи, специални цифрови сертификати на банката, ПИН/PIN или CMC/SMS код генерирани предварително и разпечатани на хартия TAN кодове или генерирани на момента (в реално време) токен кодове или 3D пароли. При изпращането на CMC/SMS кодове на потребителя който е титуляр на интернет банкирането се смята за много силна/сигурна опция за защита. Потребителят въвежда потребителско име и парола за нареждане на банкова трансакция, банката генерира и изпраща съобщение с код на CMC/SMS на мобилният телефон на клиента (мобилният номер на клиента е подаден към банката при регистрация за ползване на мобилно банкиране). Съществува риск от физическа кражба на мобилен телефон, който може да попадне при трети лица пр. хакери. Друг вариант е различни атаки от разстояние, при които телефонът е в собственика и не подозира, че мобилното му устройство е атакувано; 2.Софтуерен токен или 3D парола са най- новият/най-модерният метод при многофакторна идентификация. При тяхното използване се генерира код или QR код от устройството на клиента на банката (компютър/смартфон или мобилно устройство). При мобилните телефони/смартфони допълнителна защита дава мобилният идентификатор, с който разполага всеки смартфон на който е инсталирано приложение за онлайн банкиране; 3. Данни от банкова карта — имена на картодържателя, номер на картата, валидност на картата, CCV2/CW2-Kod, мобилно устройство с инсталиран софтуерен токен; 4.Данни за авторизация на имейл/е-mail на картодрържателя с който е регистриран в системите на банката; 5.Физически достъп до мобилно устройство с номер регистриран в системите на банката. За да бъде разрешено едно плащане е необходимо знание за всички точки от 1 до 5. Следва да се има предвид, че на въпрос към вещото лице относно обстоятелството дали на ползваните от ищеца устройства е налична антивирусна програма и/или други мерки на защита на собствените файлове, данни и пароли на тези устройства, експертът е посочил, че ищецът не е предоставил мобилно устройство, а от предоставения личен компютър се установява, че ищецът е използвал антивирусна програма, но той е изтрил част от информацията за историята на браузера за процесния период, както и е изтрил информация от личния си имейл. Вещото лице е посочило, че процесните 19 платежни операции са извършени през ПОС терминал на търговци CRO INTERNET и CRO st Julians, като и двата търговеца се занимават с търговия с крипто валута. След направено проучване в интернет за въпросните търговци, при много клиенти без да са извършвали каквито и да е действия са последвали множество разплащания на дребни суми през техните сметки. Поради липса на информация в историята на браузера на ищеца, както и липса на достъп до мобилно устройство с което е разполагал Ц. Х. през процесния период, вещото лице не може с категоричност да каже, че Х. е станал жертва на измама, но дори и хипотетично да е така, то отново е необходима физическа негова намеса при потвърждаване на трансакциите с ПУШ/PUSH нотификация, което безспорно е установено по делото. Вещото лице изрично е посочило, че след потвърждение за извършване на онлайн превод до търговец, сумата която е одобрена от клиента и потвърдена от банката се блокира по сметката на клиента. Самото осчетоводяването може да се извърши до 30 дни, а не веднага след авторизиране на трансакцията. Съгласно разпоредба на чл. 85, ал.1 от ЗПУПС, ползвателят на платежни услуги не може да отменя платежно нареждане след получаването му от доставчика на платежни услуги на платеца. Действията по потвърждаване на картовите платежни операции със софтуерния токън и тяхното авторизиране от системите на Банката, платежните нареждания са били получени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като след този момент те стават неотменими. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че тъй като банката е длъжна да предоставя услугата без прекъсване 365 дни в годината, се ползват анализи на поведението. Ако това поведение е типично за този клиент или по принцип е типично за системата, се приема, че е истина. Тези анализи не се извършват от хора, тъй като се извършват в реално време, в момента в който се прави транзакцията, за да може да се оторизира това действие като правилно или грешно. Банката е предоставила информация на вещото лице, че ищецът и друг път е извършвал множество трансакции в много кратък период от време. Предвид гореизложеното се налага извода, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е изпълнила задълженията си като доставчик на платежни услуги съгласно разпоредбите на ЗПУПС, както и изискванията на Директива (ЕС) 2015/2366 с предоставяне на надежден метод за задълбочено установяване на идентичността на клиента. Всички процесии платежни операции са осъществени като са спазени всички необходими стъпки за извършване на авторизация и автентификация пред системите на банката. Не е възможно физически да се дублира и използва един и същи софтуерен токън на две мобилни устройства, както и не може да бъде дублиран номера на мобилно устройство на друга карта на която да бъде инсталиран такъв софтуерен токен. Заявката за получаване на такъв софтуерен токен става само и единствено през акаунта на клиента, вход чрез който се и осъществява само с потребителско име и парола за достъп известни на клиента. Дори и в случая да е проявил груба небрежност и е предоставил или записал някъде или на някое устройство тези данни, то отново не е възможно да бъде активиран софтуерен токен. За да се активира софтуерният токен е необходимо освен име и парола за вход в банковия акаунт на клиента и имейл и парола за достъп до имейл и физически достъп до мобилно устройство. Клиента е подписал в договора към банката кой и-мейл и кой телефонен номер ще бъдат използвани за да може да му се предоставят активационни кодове при създаването на заявка за нов софтуерен токен. Имейлът и телефона не могат да бъдат променени от акаунта на клиента в банката т.е. изрично е необходим достъп и до тях (до телефона и имейла). И освен това след активиране на софтуерният токен е необходима още една намеса за въвеждане на пин/биометрични данни за отключване на нотификацията на мобилното устройство/смартфон от където да се потвърди нотификацията. Относно IP адресите от където са потвърдени няколко от сесиите е напълно възможно да става въпрос за кражба на уеб сесия и или да са били прихванати данни на потребителя от други уеб страници, но отново ще повторя, че не е възможно да бъде приключена трансакция без потвърждаване на ПУШ от клиента, изискваща физически достъп до неговото мобилно устройство. Дори и да се допусне, че трето лице е получило достъп до банковия акаунт или имейла на Х., отново за да бъдат потвърдени въпросните операция, е задължителен физически достъп до телефона на ищеца, по отношение на който липсва заявяване, че същият е откраднат или изгубен. Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът е доказал, че е спазил коректно изискванията за задълбочено установяване на идентичността на платеца и неговата автентичност, както и че операциите не са засегнати от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги, доколкото в тази насока е и заключението по изготвената СТЕ експертиза. В този смисъл налице са недвусмислени обстоятелства, даващи право на банката да счита, че платежните операции са извършени и разрешени от ищеца. Процесните платежи операции се явяват разрешени такива, по смисъла на ЗПУПС, което налага отхвърляне на предявените искове. С оглед на горното, следва да се приеме, че въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение, с което съдът е осъдил банката да възстанови сумата от 8454, 49 лева следва да бъде отменено като неправилно, като предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗПУПС бъдат отхвърлени. Предвид отхвърлянето на претенциите, неоснователно се явява и искането за присъждане на мораторна лихва в размер на 720, 98 лв. за периода от 28.10.2021г. до 30.08.2022г., както и законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022г. до окончателното изплащане. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. С оглед изхода на спора, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество – въззивник сумата от 1047, 70 лв., представляваща разноски за първата инстанция, както и сумата от 284 лв., представляваща разноски в настоящото производство. Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд