Решение № 976 от 10.3.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1916/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Делото е образувано по касационна жалба, депозирана от "ФЛАМИНГО 78" ЕООД [населено място], представлявано от управителя М. Б. С., чрез адв. С. Н., против Решение № 133/27.10.2025 г., постановено по АНД № 206/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение на Районен съд – Димитровград е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно постановление. Съдът отхвърлил жалбата срещу Наказателно постановление № 788613-[рег. номер]/17.09.2024 г., издадено от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, при непълно и формално обсъждане на релевираните възражения, като по част от тях изложил лаконични мотиви, а други изобщо не разгледал по същество. Жалбоподателят твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълно и неточно отразяване на фактическата обстановка, установена при извършената проверка. Поддържа, че фактическите констатации, отразени в Протокол за извършена проверка № 0015842/23.05.2024 г., не са възпроизведени коректно в съставения акт за установяване на административно нарушение, нито впоследствие в наказателното постановление. Сочи, че при проверката контролните органи са влезли в игралната зала, стопанисвана от жалбоподателя в [населено място], [улица] (в протокола адресът на обекта бил посочен като [улица]). При проверката били установени двама посетители в игралната зала. Едното лице било индивидуализирано като Х. Г. Т., без в протокола, в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление да са посочени ЕГН или адрес, а единствено дата на раждане – ••.••.•••• г. При проверката лицето заявило, че не носи у себе си лична карта, която се намира в автомобила ѝ, паркиран пред залата, като впоследствие, в хода на проверката, донесло документа за самоличност. Поддържа, че тази фактология изцяло отсъства от АУАН и от наказателното постановление, което представлявало съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита и водещо до неяснота относно фактическата страна на твърдяното административно нарушение. Касационният жалбоподател сочи, че в обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че неотразяването на тази фактология не съставлява процесуално нарушение, но според касатора липсвали конкретни мотиви защо съдът не приел възражението за непълно отразяване на фактическата обстановка в АУАН и в наказателното постановление. Въззивният съд не уважил и възражението за липса на правилно описание на цялата фактология по твърдяното нарушение, като се мотивирал с това, че в АУАН и в наказателното постановление обстоятелствата били подробно описани, при положение, че, според жалбоподателя, фактическите констатации в протокола от проверката, в АУАН и в наказателното постановление се различавали. Жалбоподателят твърди още, че неправилно било прието, че лицето Х. Г. Т. било надлежно идентифицирано, доколкото в АУАН и в наказателното постановление липсвало посочване на ЕГН, като оставало неясно по какъв начин контролните органи са извършили проверка в регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта, в който справка можела да се прави единствено въз основа на ЕГН, ЛНЧ, ЕИК на чуждестранно лице или служебен номер на НАП. Поддържа, че след като лицето заявило, че личната му карта се намира в автомобила, се поставя въпросът какъв документ за самоличност бил представен при допускането му в игралната зала. На следващо място, касационният жалбоподател поддържа, че неправилно било отказано приложението на чл. 28 от ЗАНН. Сочи, че в административнонаказателното производство били изложени множество обстоятелства, които следвало да се преценят като смекчаващи отговорността, включително обстоятелството, че на входа на игралната зала бил осъществяван контролиран достъп и била извършвана проверка на лицата, влизащи в обекта. Поддържа, че наказващият орган посочил бланкетно, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, без да били изложени конкретни мотиви относно кои смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства били взети предвид, като такива мотиви не били изложени и в обжалваното съдебно решение. Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълкувателно наказателно дело № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, като поддържа, че съдът следва да осъществи контрол по законосъобразност относно преценката на наказващия орган по чл. 28 от ЗАНН, както и че при наличие на предпоставките за приложение на тази разпоредба и неприложението ѝ това съставлява основание за отмяна на наказателното постановление. В подкрепа на изложеното сочи и съдебна практика. С оглед на изложеното, касационният жалбоподател претендира отмяна на Решение № 133/27.10.2025 г., постановено по АНД № 206/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград, и отмяна на Наказателно постановление № 788613-[рег. номер]/17.09.2024 г., както и присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, депозира чрез процесуален представител писмен отговор на касационната жалба, в който посочва, че решението на Районен съд – Димитровград е правилно, постановено в съответствие с приложимите нормативни разпоредби, с излагане на подробни мотиви и след преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства. Твърденията в противен смисъл, изложени от страна на жалбоподателя, били неоснователни и недоказани. Извършеното административно нарушение било установено и доказано по безспорен начин. Нарушителят не бил лишен от възможността да разбере какво точно нарушение му е вменено, тъй като същото било описано детайлно и ясно, посредством всички съставомерни елементи в НП. Самото нарушение било правилно квалифицирано. Посочени били изчерпателно обстоятелствата, отнасящи се до съставомерните елементи на нарушението, като изложената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка намерила пълно отражение и в издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на произтеклите от делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. С обжалваното съдебно решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление № 788613-[рег. номер]/17.09.2024 г., издадено от Изпълнителния директор на НАП, с което на „ФЛАМИНГО 78“ ЕООД за нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ на основание чл. 110, ал.1 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева и е осъдил дружеството да заплати на НАП направените по делото разноски в размер на 150.00 лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 23.05.2024 г. около 09:30 ч. служители на административнонаказващия орган – свидетелите В., С. и Н., извършили проверка по Закона за хазарта в обект – игрална зала, находяща се в [населено място], [улица], стопанисвана от „Фламинго 78“ ЕООД. Преди влизане в залата на същите била извършена проверка по документи от служители в обекта. След това извършили контролна покупка и се легитимирали като служители на НАП. В хода на проверката проверяващите възприели двама посетители, които играели на игрални автомати, поради което потърсили управителя на казиното, като контактът бил осъществен с крупието на смяна. При извършена проверка в националния регистър на НАП на лица с наложена забрана за достъп до обекти, в които се организират хазартни игри, било установено, че лицето Х. Г. Т. е вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от Закона за хазарта. При проверката било установено същото лице да играе на игрален автомат „BELLI LINK“ с производствен номер 253007, записан под № 26 в издадения лиценз, като му била предоставена възможност да направи залог на игралните автомати. Посоченото лице било без документ за самоличност при започване на проверката, като в хода на същата представило лична карта, след като по негови думи отишло да я вземе от автомобила си, паркиран в близост до обекта. Въз основа на констатираните обстоятелства свидетелят В. съставил АУАН сер. AN № [рег. номер]/13.06.2024 г., в който била описана установената фактология и направен извод, че вписаното в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от Закона за хазарта лице е участвало в хазартни игри с игрални автомати, организирани от „Фламинго 78“ ЕООД. Прието било, че с това дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 45, ал. 2, т. 7 от Закона за хазарта, съгласно която в игралните зали не се допуска присъствието на лица, вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от ЗХ, във връзка с чл. 10д, ал. 3 от същия закон. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетелите и представител на жалбоподателя, като препис от него бил връчен на последния. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 788613-[рег. номер]/17.09.2024 г. от Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение, извършено на 23.05.2024 г. в [населено място], на „Фламинго 78“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл. 110, ал. 1 от Закона за хазарта. С оглед така установените факти съдът е приел, че наказателното постановление е законосъобразно. Посочил е, че възражението за несъответствие между фактите, отразени в протокола за извършена проверка и в АУАН, не представлява процесуално възражение, а такова по съществото на спора, тъй като протоколът имал единствено доказателствен характер и не бил задължителна част от процедурата по установяване на административно нарушение. Съдът не е споделил и възражението за неспазване изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на наказателното постановление, като е приел, че твърденията в тази насока, включително тези за липса на описание на нарушението и начина на установяването му, не се подкрепят от съдържанието на АУАН и НП, в които обстоятелствата, свързани с твърдяното нарушение, били описани достатъчно ясно и подробно. Приел е още, че липсата на посочено ЕГН на лицето, установено да играе в залата, не представлява съществен пропуск, доколкото не се касаело за нарушител, а за лице, участващо в описанието на нарушението, като идентифицирането му можело да бъде извършено с всички допустими доказателствени средства. По отношение на приложението на чл. 28 от ЗАНН съдът е приел, че наведените доводи представляват тълкуване на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и с оглед минималния размер на наложената санкция това възражение било изначално неоснователно. Районният съд е приел за безспорно установено, че „Фламинго 78“ ЕООД е организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта, както и че към датата на проверката стопанисва игрална зала в [населено място], [улица], в която се организирали хазартни игри с игрални автомати. Установено било също, че лицето Х. Г. Т. било вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от Закона за хазарта и въпреки това участвало в хазартни игри с игрални автомати, организирани от дружеството. Съдът не намерил основание да не кредитира показанията на свидетелите и приложеното копие от лична карта, като приел, че идентификацията на лицето е възможна и чрез имена и дата на раждане, които съвпадали с данните от представения впоследствие документ. Възражението за недоказаност е прието за основано на догадки и спекулации - начинът, по който лицето влязло в залата, не бил предмет на производството, а от значение било обстоятелството, че при проверката то се намирало в игралната зала, въпреки забраната за това. Съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 7 от Закона за хазарта, като е споделил изводите на административнонаказващия орган за липса на маловажност и е намерил, че нарушението не представлява маловажен случай с оглед повишената му обществена опасност. Приел е, че правилно нарушението е санкционирано по чл. 110, ал. 1 от Закона за хазарта, а наложената имуществена санкция била в минимален размер. Поради това наказателното постановление е потвърдено изцяло, като е уважена и претенцията на административнонаказващия орган за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Решението е постановено в рамките на правораздавателната компетентност на съда и по надлежно образувано производство, при наличие на процесуалните предпоставки за разглеждане на жалбата срещу наказателното постановление. Жалбата пред районния съд е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. По делото безспорно е установено, че на 23.05.2024 г. около 09:30 ч. е извършена проверка по Закона за хазарта в игрална зала в [населено място], [улица], стопанисвана от „Фламинго 78“ ЕООД, като организатор на хазартни игри в игрални зали. В хода на проверката контролният екип е установил в обекта лице, което играе на игрален автомат, като след извършена справка в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ било установено, че това лице е вписано в регистъра на лицата, за които е налице забрана да бъдат допускани до участие в хазартни игри. Така посочените обстоятелства се подкрепят от писмените доказателства по административнонаказателната преписка, включително протокола от проверката, както и от гласните доказателства, като в преписката се съдържат и доказателства относно идентификацията на лицето и относно извършената справка в регистъра. При така установените факти се доказва съставомерно деяние по чл. 45, ал. 2, т. 7 ЗХ – присъствие в игрална зала на лице, вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ, което организаторът е длъжен да не допуска, както до присъствие, така и до участие в организираните игри. Неоснователни се явяват възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения поради твърдяно несъответствие между фактическите констатации в протокола за извършена проверка и съдържанието на АУАН и наказателното постановление. Същественото при преценката за законосъобразност на АУАН и НП е дали са изпълнени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН – дали нарушението е надлежно индивидуализирано като фактически състав, дали е посочена нарушената правна норма и санкционната разпоредба, и дали описанието на нарушението позволява на санкционирания субект да се запознае с твърдяното административно нарушение и да организира защитата си. В конкретния случай наказателното постановление съдържа всички тези релевантни данни: датата и часа на проверката, конкретния обект и адреса му, качеството на дружеството като организатор на хазартни игри, констатацията, че в залата е установено лице, което играе на конкретен игрален автомат, и установяването чрез справка, че лицето е вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ. Така осъщественото описание очертава ясно фактическия състав на нарушението. В тази връзка следва да се отбележи, че от съдържанието на Протокол за извършена проверка № 0015842/23.05.2024 г. се установява, че адресът на проверявания обект е посочен като [улица], който съвпада с адреса, индивидуализиран в АУАН и в наказателното постановление. При това положение не е налице неяснота относно мястото на извършване на нарушението и правото на защита на санкционираното дружество не е ограничено. Дори да се приеме, че в протокола е налице техническа неточност относно номера на адреса, тя не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като протоколът има доказателствено значение и не е актът, с който се установява административното нарушение по смисъла на ЗАНН. Релевантна за индивидуализацията на нарушението и за гарантиране правото на защита е конкретизацията в АУАН и в наказателното постановление, където обектът е посочен еднозначно. В същата насока са и възраженията за липса на надлежно описание на нарушението и начина на установяването му, заявени като нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И тук решаващият критерий е дали описанието е достатъчно конкретно, за да бъде нарушителят и съдът в състояние да преценят какво точно се твърди, че е осъществено и въз основа на какви факти. Законът не изисква в наказателното постановление да бъдат възпроизведени всички факти, свързани с нарушението, а да се направи достатъчно ясно описание на нарушението и точно посочване на правната му квалификация, което в случая е налице. Неоснователно е възражението, че липсата на посочване на ЕГН на лицето, установено в залата, представлява съществен пропуск, водещ до незаконосъобразност на наказателното постановление, както и че поради това оставало неясно как е извършена справката в регистъра. В случая нарушителят е организаторът на хазартните игри, а данните за лицето, вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ, са елемент от фактическото описание на нарушението. Изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН предполагат ясно индивидуализиране на нарушителя и на нарушението, но не въвеждат задължение в АУАН и в наказателното постановление да се съдържа ЕГН на всяко трето лице, фигуриращо във фактическото описание, стига то да е индивидуализирано по начин, който позволява проверка и доказване на самоличността му в производството. В конкретния случай самоличността на лицето и обстоятелството, че към момента на проверката същото е вписано в регистъра, се установяват от доказателствената съвкупност, включително данните от предоставения документ за самоличност, доказателствата за извършената справка, както и от свидетелските показания, въз основа на които районният съд е формирал вътрешното си убеждение. При наличие на тези доказателства касационното възражение, че липсва възможност за проверка на самоличността и на вписването, не намира опора в доказателствения материал. Неоснователно е и възражението, че остава неизяснен начинът на извършване на справката в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ, предвид твърдението, че при започване на проверката лицето е било без документ за самоличност. В случая се установява, че документ за самоличност е представен в хода на проверката, а от свидетелските показания на свид. В. се доказва, че справката е извършена въз основа на данните от надлежно представения документ, като същият изрично посочва това, което твърди и самият жалбоподател, че проверката се осъществява по единен граждански номер, а не по имена. В рамките на възраженията неоснователно е и твърдението, че не е доказано по несъмнен начин присъствието и участието на вписаното лице в хазартните игри. Районният съд е обосновал защо кредитира показанията на разпитаните свидетели и защо е приел писмените доказателства за достоверни. Когато контролният орган е установил лицето в залата и го е възприел в процес на игра, а впоследствие наличните документи и справката удостоверяват вписването му в регистъра, доказателствената съвкупност е достатъчна за извода за осъществено нарушение. Излагането на хипотези как лицето е влязло – дали с чужд документ, дали поради пропуск на персонала – не променя съставомерния факт, че лицето е било в залата, при наличие на законова забрана за присъствието му. Именно това е релевантно за приложението на чл. 45, ал. 2, т. 7 ЗХ. По материалноправната квалификация следва да бъде отбелязано, че чл. 45, ал. 2, т. 7 ЗХ въвежда забрана за присъствие на лица, вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ, в игрални зали и игрални казина. При установено присъствие на вписано лице е налице неизпълнение на това задължение от страна на организатора, поради което правилно е приложена санкционната норма на чл. 110, ал. 1 ЗХ, предвиждаща имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв. за нарушение на чл. 45, ал. 2 ЗХ. Относно чл. 28 ЗАНН касационните възражения също са неоснователни. Маловажният случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН се преценява конкретно с оглед степента на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В разглежданата хипотеза защитаваното обществено отношение е с висока значимост: законът създава специален режим, който цели ограничаване достъпа до хазарт на лица, за които е налице забрана и които са вписани в специален регистър. По делото се установява не само присъствие на такова лице в игралната зала, но и участие в игра с предоставена възможност за правене на залози, което увеличава обществената опасност на деянието и го приближава до типичната, а не до занижена степен на опасност. Обстоятелството, че в обекта е бил организиран контролиран достъп, не води до извод за маловажност, доколкото независимо от предприетите организационни мерки лицето със забрана е било допуснато да присъства и да участва в игра. Фактът, че нарушението е извършено за първи път се отчита като смекчаващо при индивидуализацията на санкцията и намира отражение в определянето ѝ в минималния размер, но сам по себе си не е достатъчен да обоснове квалифициране на случая като маловажен. При тези данни правилно районният съд е приел, че липсват предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Наложената имуществена санкция е определена в минималния предвиден размер по чл. 110, ал. 1 ЗХ, поради което не се установява нарушение на принципа на съразмерност. При доказано нарушение и при липса на основания за приложение на чл. 28 ЗАНН правилно наказателното постановление е потвърдено. С оглед изхода на спора правилно районният съд е присъдил и направените от административнонаказващия орган разноски за юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на правния спор съдът следва да уважи искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като такова следва да бъде присъдено в размер на 66.47 евро (130 лева), което е в минимален размер предвид действащата регламентация на чл. 27е от НЗПП, във вр. с чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът