Решение № 128 от 24.3.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 246/2026 г.

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН. С Електронен фиш за нарушение, установено с автоманизирано техническо средство серия К № 0080986 на ОД на МВР-Плевен на З. М. Т. с ЕГН •••••••••• от с. •••, Плевенска област на осн. чл. 638, ал.4вр. чл. 638, ал.1, т.1 вр. чл. 461, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 127, 82 евро (249,99 лева) за извършено на 14.10.2025 година в 1 6 : 1 8 часа в в гр. Долна Митрополия, ул. „•••“ до селскостопанска аптека „•••“, кв. 33 нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, установено и заснето с автомотизирано техническо средство/система №1250b20. Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, койт о в законоустановения срок чрез пълномощника си – адв. К.В. от ПлАК е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН електронния фиш като незаконосъобразен. Основните релевирани в жалбата оплаквания са за липса на осъществен състав на твърдяното нарушение и несъответствие на размера на наложената глоба с предвидения такъм от законодателя. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си – адв. К.В. от ПлАК, който поддържа релевираните в жалбата оплаквания и моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразен обжалвания електронен фиш. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 евро. За ответната страна процесуален представител не се явява. Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 189 ал. VІІІ от ЗДвП преклузивен срок. С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: В атакувания по съдебен ред С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоманизирано техническо средство серия Г № 0080986 на ОД на МВР-Плевен е отразено, че на 14.10.2025 година в 16:18 часа в в гр. Долна Митрополия, ул. „•••“ до селскостопанска аптека „•••“, кв. 33 е установено управление на ••• вид РЕМАРКЕ ЗА ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег. № EН••• ЕА, за което собственикът З. М. Т. не е сключил застраховка „Гражданска отговорност“. Описаното в електронния фиш нарушение не се установява по несъмнен начин от приобщените към доказателствената съвкупност писмени доказателства, а именно: заверено копие на Свидетелство за регистрация част I, Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г №0080986/14.10.2025г., разписка за връчване на електронен фиш, справка от РУ – Долна Митрополия в едно с 1 брой снимков материал, справка за собственици на превозното средство, копие от справка в АИС АНД, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, Протокол от проверка №261-СГ-ИСИС/23.06.2025г., Заповед №8121з-172/29.02.2016г., Заповед №8121з-931/30.08.2016г., Заповед №8121з-215/18.02.2026г., Заповед №8121з-1397/23.12.2020г., Заповед №8121з-205/27.02.2018 година. В настоящия случай, както се установява от описаната по-горе фактическа обстановка, а и от вписаните в обжалвания електронен фиш данни, нарушението се изразява в това, че е установена липса на сключена задължителна отговорност „Гражданска отговорност“ по отношение на ремарке. Разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ въвежда задължение за всяко лице, притежаващо моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. При неизпълнение на задължението на лицето се налага наказанието, предвидено в чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ. За целите на задължителното застраховане в КЗ е въведено по-широко понятие за моторно превозно средство, отколкото в ДР на ЗДвП. Според чл.481, ал.1 от КЗ за МПС се смятат и ремаркетата, полуремаркетата, включително и къмпинг-ремаркетата. В чл. 481, ал.2 от КЗ обаче са въведени изключения от горното правило, като според т. 3 за МПС по смисъла на закона не се смятат ремаркета категория О1 (до 750 килограма) по Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Видно от приложеното на стр. 5 в делото заверено копие от Свидетелство за регистрация, част 1-ва е че процесното ремарке е от категорията „О1“. Изводът е, че за нуждите на задължителното застраховане процесното ремарке не се счита за МПС. Оттук следва, че жалбоподателят не е имал задължението п о чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, за неизпълнението на което е бил санкциониран. Съдът намира, че е налице основание по чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН за отмяна на обжалвания ЕФ, тъй като при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон. Съдът не споделя изложения от процесуалния представител довод за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш поради несъответствие на размера на наложената глоба - 127, 82 евро (249,99 лева) с предвидения в приложимата санкционна рзапоредба – 250,00 лева, тъй като стореното от наказващия орган превалутиране и изцяло съобразено с чл. 7, ал.1 от Закона за въвеждане на еврото, която разпоредба гласи: „127, 82 евро (249,99 лева) „. С оглед на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. с чл. 63, ал.3, т.1 от ЗАНН, Електронен фиш за нарушение, установено с автоманизирано техническо средство серия Г № 0080986 на ОД на МВР-Плевен следва да бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, съдът намира, че на основание чл. 63Д, ал. 1 от ЗАНН в полза на З. М. Т. от с. •••, Плевенска област следва да бъде присъдена сума в размер на 400,00 (четири стотин) евро (по арг. на приложениия на стр. от 6 в делото Договор за правна защита и съдействие), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, като същата следва да се възложи в тежест на ОДМВР – Плевен. Водим от горното и на осн.чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът