Решение № 2236 от 8.5.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 22251/2024 г.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 372, вр. с чл. 361 ТЗ, вр. с Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл. 86 ЗЗД. В исковата молба от „ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ“ ЕООД против „ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е направено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 6309,87 лева, представляваща неизплатено превозно възнаграждение по сключен договор за международен автомобилен превоз на товари по фактура № •••••••••• от 14.06.2024 г., мораторна лихва в размер на 50,04 лева, формирана както следва: 33,32 лева за периода 22.07.2024 г. – 31.07.2024 г. върху сумата от 8801,23 лева и 16,72 лева за периода 01.08.2024 г. – 07.08.2024 г. върху сумата от 6309,87 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.08.2025 г. до окончателното изплащане. Предявен е и насрещен иск от „ЕНЕРДЖИ“ ЕООД против „Джей ел фрейт“ ЕООД, с правно основание по чл. 17 и сл. от Конвенцията ЧМР и чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 373, ал. 1 ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 6309,87 лева, представляваща причинени на „ЕНЕРДЖИ“ ЕООД имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от виновното поведение на „Джей ел фрейт“ ЕООД, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа на превозвача във връзка със сключения между страните Договор за международен автомобилен превоз на товари по релация •••, съгласно заявка-договор за международен автомобилен транспорт от 22.05.2024 г., от които: 4019,49 лева – стойност на увредената стока; 576 лева с ДДС – заплатено възнаграждение на „Булгарконтрола“ АД за извършена аварийна констатация; 492,82 лева – заплатено възнаграждение на „Консулт Еко пластик трейд“ ЕООД за извършената услуга по приемане на отпадъци; 1221,56 лева с ДДС – част от договореното навло за транспорт, съответстващо на количеството бракувана стока, ведно със законната лихва върху главницата от 6309,87 лева, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 01.11.2024 г. до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че на дата 22.05.2024 г. между страните бил сключен Договор за международен автомобилен превоз на товари по релация ••• съгласно Зявка-договор, направена от ответното дружество и приета и потвърдена от ищеца при следните условия: дата на товарене: 31.05.2024 г.; брой и вид на автомобилите: ХЕНГЕР- ФУРГОН с размери 15.40, 7.70 х 2.45 х 2.80h + 7.7 х 2.45 х 3.00h, с рег. № •••; вид на товара: материал на рула; товарни пунктове: •••, •••; получател на стоката: •••, склад „ЕНЕРДЖИ“ ЕООД; договорено навло: 7334,36 + ДДС, платими по банков път 30 дни след разтоварване на стоката и представяне на фактура и по 2 бр. ЧМР от всеки комплект документи, подписани и подпечатани без забележка. Ищецът твърди, че при спазване на посочените условия е извършил превоза чрез превозвача „ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ АЙ ТИ“ ЕООД, което се потвърждавало от приложената CMR международна товарителница без номер, изготвена на 03.06.2024 г. в •••, •••, където дружеството-изпращач натоварило от уговорения товарен пункт на автомобила на превозвача „ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ АЙ ТИ“ ЕООД в периода 31.05.2024 г. – 03.06.2024 г. посочения в заявката-договор товар с бруто тегло 8660 кг. Стоките били разтоварени и получени без забележки по превоза на разтоварния пункт на получателя „ЕНЕРДЖИ“ ЕООД в с. Браниполе. За извтршения превоз била издадена фактура № •••••••••• от дата 14.06.2024 г. с издател „ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ“ ЕООД към „ЕНЕРДЖИ“ ЕООД за сумата от 8801,23 лева, от които 7334,36 лева за извършения международен автомобилен превоз и 1466,87 лева ДДС. Съставената фактура, както и 2 броя ЧМР били изпратени на ответното дружество и получени от него на дата 20.06.2024 г. Въз основа на уговореното, фактурата е следвало да бъде заплатена 30 календарни дни след датата на получаването й, ведно с 2 броя ЧМР – т.е. на 22.07.2024 г., тъй като 20.07.2024 г. бил неприсъствен ден. На 31.07.2024 г. ответното дружество заплатило на ищеца само част от дължимото превозно възнаграждение - 2491,36 лева, като сумата от 6309,87 лева, представляваща разликата между дължимото и заплатено възнаграждение не била заплатена и до настоящия момент, поради което ищецът депозира настоящата искова молба. Посочва се, че в производство по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 45530/2024 по описа на СРС, ГО, 61 състав била издадена Обезпечителна заповед за обезпечаване вземането на ищцовото дружество. В тази връзка се претендират направените разноските в обезпечителното производство, от които: 740 лева адвокатско възнаграждение и 40 лева държавна такса, както и разноските в размер на 78,00 лева за образуваното при ••• изпълнително дело № 1529/2024 г. въз основа на издадената Обезпечителна заповед. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски и в настоящото производство. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който претенцията се оспорва. Потвърждава, че действително между страните е подписан договор за превоз на товари по релация ••• – •••, като била наложена практиката заявката за договор между превозвача и възложителя да се подава по електронен път с цел бързина на обмена на информация. Заявката договор от 22.05.2024 г. била изпратена по имейл от „ЕНЕРДЖИ“ ЕООД до ищцовото дружество като в т. 6 било записано, че „смачкана, скъсана или увредена по друг начин стока не се приема и щетите се удържат от договореното навло“. Ищецът върнал заявката два часа по-късно, като текстът „се удържат от договореното навло“ бил задраскан и дописан нов текст, а именно: „се покриват от заастраховка отговорност на превозвача“ е и подписал заявката. Ответникът твърди, че тази дописана клауза е нищожна, позовавайки се на разпоредбата на чл.373, ал.3 от ТЗ, съгласно която уговорки за освобождаване от отговорност по ал.1 на чл.373 от ТЗ, са недействителни. Счита, че превозвача носи отговорност за повреди по превозвания товар и следва да заплати стойността им, а при наличие на застраховка да претендира заплатените суми от застрахователя си. Посочва, че ищцовото дружество има сключен договор за застраховка на товари със Застрахователно дружество „Булстрад“, която била предоставена на ответника по ел. поща от ищеца. Не възразява, че ищцовото дружество е извършило уговорения превоз на товар. Сочи, че превозваната стока била закупена от немско дружество на общата стойност от 14 808,60 евро, която била заплатена от ответното дружество. Твърди, че при разтоварването на стоката на 07.06.2024 г. (петък) било констатирано наличие на замърсени ролки в получената стока, но ответникът счел, че става въпрос за обичайно запрашване, поради което подписал ЧМР без забележки. На 10.06.2024 г. (понеделник) при подреждане на получената стока се установило, че 69 ролки с общо тегло 1202 кг. били напълно увредени и негодни за употреба, тъй като били пропити с мазно вещество с неустановен произход и частици прах. Общата цена на увредените ролки била 4019,48 лева без ДДС. На следващия ден, в едномесечния срок по смисъла на чл.373, ал.5 от ТЗ ответното дружество изпратило на ищцовото дружество протестно писмо, с което го уведомило за констатираните щети по 69 рула от превозваната стока. По указания на ищцовото дружество, ответникът се обърнал към авариен комисар на „Булгарконтрола“ АД, който извършил оглед на стоката на 12.06.2024 г. При огледът било установено, че 69 броя ролки нетъкан текстил били замърсени в различна степен, като теглото на увредената стока било 1202,00 кг. с обща стойност от 2055,42 евро. Комисарят констатирал, че замърсената стока не може да се употребява напълно за производствена дейност и че счита за нерентабилно/нецелесъобразно евентуалното изрязване на замърсените участъци. За извършената аварийна констатация „Булгарконтрола“ АД издало на „Енерджи“ ЕООД фактура № 000400826/16.07.2024г. на стойност 576 лева с ДДС, която сума дружеството заплатило на 17.07.2024 г. На 25.06.2024 г. „ЕНЕРДЖИ“ ЕООД предало увредената стока на дружество „Консулт Еко пласт трейд“ ЕООД – търговец на отпадък, за което бил съставен и подписан двустранен приемо-предавателен протокол, като търговецът издал фактура за извършената услуга на стойност 492,82 лева. Сумата била заплатена от ответното дружество на 26.06.2024 г. С оглед изложеното ответникът твърди, че е претърпял имуществени вреди в общ размер на 6309,87 лева, от които: 4019,49 лева – стойност на увредената стока; 576 лева с ДДС – заплатено възнаграждение на „Булгарконтрола“ АД за извършена аварийна констатация; 492,82 лева – заплатено възнаграждение на „Консулт Еко пластик трейд“ ЕООД за извършената услуга по приемане на отпадъци; 1221,56 лева с ДДС – част от договореното навло за транспорт, съответстващо на количеството бракувана стока. Тези вреди дружеството твърди, че били пряка и непосредствена последица от виновното поведение на ищцовото дружество „Джей ел фрейт“ ЕООД, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа на превозвача, съгласно изискванията на ТЗ, като в конкретния случай липсвали основания за освобождаване на превозвача от отговорност. Твърди, че в хода на водената комуникация по ел. поща ищцовото дружество било уведомено за причинените вреди, като същото не е направило възражения по повод предявените от ответното дружество претенции, а дори напратив – свързало се със застрахователното дружество и е предявило претенции към застрахователя. Ответното дружество оказало съдействие на ищцовата страна като й представило всички необходими документи изискани от застрахователя. Твърди се, че на 31.07.2024 г. ответното дружество изпратило на ищцовото протокол за прихващане от същата дата, съгласно който към вземането на ищеца по договор за превоз, обективирано във фактура № 62764/14.06.2024г., издадена от „Джей ел фрейт“ ЕООД за стойността на превоза (8801,23 лева с ДДС) е направено прихващане на дължимите от „Джей ел фрейт“ ЕООД към „ЕНЕРДЖИ“ ЕООД суми за вреди (в общ размер на 6309,87 лева), свързани с бракуваната стока, като било изрично посочено, че след направеното прихващане „ЕНЕРДЖИ“ ЕООД дължи на „Джей ел фрейт“ ЕООД сумата от 2491,36 лева. Посочената сума била заплатена на ищцовото дружество по банков път на същата дата – 31.07.2024г., като в основанието за плащане изрично било записано, че плащането е по фактура и протокол за прихващане. Твърди се, че ищецът не е направил възражения за описаните в протокола за прихващане вреди нито по основание, нито по размер, а го е изпратил на застрахователното дружество, като указал на ответника, че същият ще бъде осчетоводен след становището на застрахователя дали стойността на вредите в размер на 6309,87 лева ще бъде изплатена като застрахователно обезщетение. Според ответникът по този начин ищецът е направил извънсъдебно признание на стойността на причинените вреди. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. В срока за отговор на исковата молба и въз основа на гореизложеното е предявен нарещен иск от „ЕНЕРДЖИ“ ЕООД против „Джей ел фрейт“ ЕООД с правно основание чл. 17 и сл. от Конвенцията ЧМР и чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 373, ал. 1 ТЗ, за осъждане на ответника да му заплати сумата от общо 6309,87 лева, представляваща причинени на „ЕНЕРДЖИ“ ЕООД имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от виновното поведение на „Джей ел фрейт“ ЕООД, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа на превозвача във връзка със сключения между страните Договор за международен автомобилен превоз на товари по релация •••, съгласно заявка-договор за медународен автомобилен транспорт от 22.05.2024 г., от които: 4019,49 лева – стойност на увредената стока; 576 лева с ДДС – заплатено възнаграждение на „Булгарконтрола“ АД за извършена аварийна констатация; 492,82 лева – заплатено възнаграждение на „Консулт Еко пластик трейд“ ЕООД за извършената услуга по приемане на отпадъци; 1221,56 лева с ДДС – част от договореното навло за транспорт, съответстващо на количеството бракувана стока. С молба-становище от 05.08.2025 г., ищецът по насрещния иск, заявява, че направеното в обстоятелствената част на отговора на исковата молба/насрещната искова молба искане за прогласяване нищожността на т. 6 от сключения между страните договор следва да се разглежда като възражение за нищожност, по което съдът е длъжен служебно да се произнесе, в който смисъл сочи ТР 1/2020 г. на ОСГТК. Излага, че с оглед изложените в отговора на насрещната искова молба твърдения, че поправената от ответника по насрещния иск клауза на т. 6 от договора за превоз била валидна, следва да бъде взето предвид следното: съгласно чл. 9 от ЗЗД, договорът е задължителен за страните по него, но единствено и само в случай, че не противоречи на повелителни норми на закона. Предвид това, при наличие на договорна клауза, противоречаща на императивна (повелителна) норма на закона, клаузата е нищожна. Клаузата на т. 6 от договора е в явно противоречие на императивната разпоредба на чл. 373, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 373, ал. 3 от ТЗ. Тази клауза нарушава и императивните правила на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (ЧМР). Конвенцията е международен договор, надлежно ратифициран в Република •••. Съгласно чл. 41 от Конвенцията, нищожна и без правно действие е всяка клауза, която противоречи на разпоредбите на Конвенцията. Посочените по-горе разпоредби на ТЗ, обаче, не противоречат на Конвенцията. Така в чл. 3 от Конвенцията изрично е посочено, че превозвачът отговаря не само за своите действия, но и за тези на „всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършването на превоза“. Съгласно чл. 17, т. 1 от Конвенцията, превозвачът е отговорен за повредата на стоката. Цитираната разпоредба на чл. 41 от Конвенцията ясно и недвусмислено сочи, че нормите на Конвенцията са императивни. В Конвенцията изрично и точно са уредени отговорността на превозвача и конкретно са посочени случаите, в които той може да се освободи от отговорността си. Не е предвидена възможност превозвачът да прехвърля отговорността си на застрахователя или на други лица, напротив - ясно е записано, че превозвачът отговаря не само за своите действия, но и за тези на лицата, на които е възложил работа. Идентичен е смисълът и на разпоредбите на ТЗ в посочените по-горе текстове. Поради това, съобразно императивния характер на нормите на Конвенцията, както и тези на Търговския закон, всяка уговорка за прехвърляне отговорността на превозвача ще е нищожна, поради противоречието й със закона (Конвенцията или ТЗ) по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Тоест, независимо дали ще се прилага Търговския закон или Конвенцията, превозвачът няма правото чрез договорна клауза да се освободи от отговорността си, при положение, че такава възможност за освобождаване от отговорност не е предвидена нормативно. На следващо място - застраховката на превозвача е с краен срок 04.06.2024 година (по време на превоза). В този случай, дописаната от ответника договорка в договора за превоз за прехвърляне на отговорността му на застрахователя, при изтичаща по време на превоза застраховка, се явява направена в противоречие и с добрите нрави и е нищожна и на още едно отделно основание. Взето е становище и по отговора на насрещния иск. Сочи, че дружеството „ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ” ЕООД изрично е заявило с предявения срещу ответника иск качеството си на превозвач в правоотношенията между страните в настоящото производство и именно в това му качество същото е ответник по предявения от ищеца по насрещния иск. Отделно, самият договор заявка е подписан и подпечатан от „Джей ел фрейт” ЕООД като „•••“. Приемането на поръчката по договора заявка именно в качеството му на превозвач, ясно личи и от кореспонденцията, представена към отговора на исковата молба и насрещния иск, тъй като навсякъде именно „Джей ел фрейт“ ЕООД е посочен като „транспортната фирма“. В посочената кореспонденция дружеството не е демонстрирало по какъвто и да е начин, че извършва единствено услуга по спедиция (да сключи от свое име и за сметка на доверителя договор за превоз на товар), а е поело задължението да извърши превоз на стоката (задължава се срещу възнаграждение да превози до определено място товара). Видно от изложеното, липсва претендираната отговора на насрещната искова молба недопустимост на предявения насрещен иск, тъй като този насрещен иск е насочен срещу ищеца по основната искова молба и е основан на претенции, произтичащи от същото основание (договор заявка за превоз), от което произтичат и претенциите на ищеца по основната искова молба. Съгласно разпоредбата на чл. 374, ал. 1 от ТЗ, ако превозвачът извърши превоза изцяло или отчасти с участието на други превозвачи, той отговаря за действията им, а съгласно ал. 2 на същия член - всички превозвачи отговарят солидарно. Посочените норми не противоречат на тези на Конвенцията, съгласно чл. 3 на която превозвачът отговаря за действията и на други лица, чиито услуги е използвал за извършване на превоза. Солидарна отговорност се предвижда и в Конвенцията - чл. 34 и следващи от същата. Видно, няма пречка превозвачът да ползва услуги на друго лице за извършване на превоза и това не го лишава или освобождава от правата му или задълженията му по вече сключен договор за превоз. Притежанието на лиценз за превозни дейности не е въздигнато от закона за условие за валидността или за сключването на договор за превоз, а липсата на такъв лиценз не води до отпадане на отговорността на лицето, поело задълженията по договора за превоз. Обратното би означавало на превозвач без лиценз да се даде възможността да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение - да има право да получи възнаграждение по договора за превоз, но да не носи отговорност по договора за вреди по товара. Именно в тази насока е и цитираната по-горе разпоредба на чл. 374 от ТЗ. Солидарната отговорност, от своя страна, дава право на кредитора да прецени срещу кого от солидарно отговорните длъжници да насочи претенцията си за заплащане на пълния размер на задължението. Тоест, няма пречка насрещната страна „ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ“ ЕООД, на основание посоченото по-горе, да бъде осъдена да заплати пълния размер на причинените на ищеца по насрещния иск щети, а после да си търси регресна отговорност от лицето, чрез което е реализиран превозът. Твърди също така, че дружеството е предявило възраженията си относно констатираните скрити повреди по доставеното в посочения по-горе срок - стоката е разтоварена на 07.06.2024 година, а протестното писмо от дружеството до насрещната страна, в което ясно е посочено, че са открити „СКРИТИ ПОВРЕДИ” е от 11.06.2024 година (четири дни по-късно, от които два дни са неработни съгласно българското законодателство). От приложената към отговора на исковата молба и насрещната искова молба кореспонденция между страните се вижда, че дружеството е сигнализирало „ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ' ЕООД и преди тази дата, като е изпратило и снимки, а последното е отговорило „Пратете ми опис на повредените ролки и претенция по мейл в понедленик.“ С цялостното и поведение преди завеждане на делото срещу „Енерджи“ ЕООД пред Софийски районен съд, ищцовото дружество „ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ“ ЕООД е демонстрирало съгласието си с наличието на щети по доставената стока и не е оспорило тези щети по вид, количество и начин на възникването им. Тоест, преди настоящия процес, между страните не е имало спор за вида, характера и стойността на щетите. Преди подаването на насрещния иск не е имало спор между страните и относно това, че „Джей ел фрейт“ ЕООД е действало в качеството си на превозвач. Последното се удостоверява и от кореспонденцията между посоченото дружество и застрахователното дружество, в която „Джей ел фрейт“ ЕООД недвусмислено се представя като „•••“. Неоснователно е и изложеното в отговора, че превозвачът не носел отговорност, поради наличие на хипотезите на чл. 17, пар. 4 от Конвенцията за ЧМР. Първо, съгласно разпоредбите на чл. 18 от Конвенцията, посочените основания не водят автоматично до пълно и окончателно отпадане на отговорността на превозвача. Второ - в случая не се касае за „стоки, които поради самото си естество са изложени на разваляне или повреда" (чл. 17, пар. 4, б. Б), а повредата на стоките не е причинена при натоварването или разтоварването им (чл. 17, пар. 4, б. В), а е резултат от неизпълнение на задължението на превозвача да положи необходимата грижа - да осигури почистено пространство за товарене. „Енерджи“ ЕООД е бил в дългогодишни отношения (от 2016 година) с изпращача на стоката, немското дружество TWE - •••, имали са средно по 6-7 доставки на година, стоката винаги е товарена по един и същи начин и до процесния случай никога не е пристигала зацапана или увредена. Последното ищецът по насрещния иск е посочил и в отговора си до застрахователя по поставени от негова страна въпроси с нарочно писмо от 31.07.2024 година. В същото е посочено и че подът на превозното средство е бил с явно наслоена мръсотия и видими боклуци, тоест непочистен. Тук е мястото да се отбележи, че писмото до застрахователя е с копие до „Джей ел фрейт" ЕООД и е изпратено до застрахователя от насрещната страна „Джей ел фрейт" ЕООД. Тоест, насрещната страна „Джей ел фрейт" ЕООД е била напълно наясно какво е изложено в писмото до застрахователя и е потвърдило съдържанието му с конклудентни действия - изпращайки това писмо до застрахователя, без да направи забележки по съдържанието му. Изложеното в отговора на насрещната искова молба от ответника оправдание, че подът на превозното средство бил неподходящ за директно товарене върху него, не го оправдава - съгласно чл. 17, пар. 3 от Конвенцията, превозвачът не може да се освободи от отговорност като се позовава на недостатъци на превозното средство. По силата на чл. 8 от Конвенцията, ангажимент на превозвача е да провери видимото състояние на стоката и опаковката й, а в случай, че не може да направи това, той трябва да впише в товарителницата мотивирани възражения. В товарителницата липсват възражения относно опаковката на стоката. Такива са изложени относно количеството й (броя колети), но „Енерджи“ ЕООД не е имал претенции относно разминаване в количеството на поръчаната и доставена стока, а относно състоянието й. Дори и тези посочени в товарителницата възражения са непротивопоставими, тъй като изпращачът (по товарителницата) не ги е приел изрично с нея (чл. 8, пар. 2, изр.посл. от Конвенцията). Възражението е записано в товарителницата след подписването й и това е ясно установимо от кореспонденцията между страните в настоящото производство, извършено чрез вайбър на 03.06.2024 година, от която се вижда, че на „Енерджи“ ЕООД е изпратена снимка на подписана от изпращача и превозвача товарителница, без вписани възражения, под която следва обяснение, че тепърва ще бъде вписана забележката на превозвача. Тоест, товарителницата в частта за забележката е дописана без знанието и без съгласието на другата страна по товарителницата и няма как да служи за доказателство на твърденията на превозвача за процеса на товаренето. Не на последно място - на дружеството, чрез вайбър е изпратена снимка с натоварена стока, от която снимка се вижда, че под рулата е поставен найлон/опаковъчно фолио, като датата на изпращане на тази снимка е 31.05.2024 година - тоест, при първото товарене (на камиона). От последващото товарене (в понеделник, 03.06.2024 година) на ремаркето, дружеството не е получило снимка, нито е било уведомено от „Джей ел фрейт" ЕООД, че има възражения относно опаковката на стоката или липсата на такава. Направеното от ответника по насрещния иск с отговора му на насрещния иск оспорване на прихващането, счита да им дава възможност и към настоящия момент да поискат от съда да извърши съдебно прихващане, като в тази връзка, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменя предявения насрещен иск, и моли същият да се счита с петитум, както следва: ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6 309,87 лева, съставляваща обезщетение за причинени на „Енерджи“ ЕООД имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на ищцовото дружество „Джей ел фрейт“ ЕООД по сключения между страните Договор за международен автомобилен превоз на товари по релация •••, съгласно Заявка - договор за международен автомобилен транспорт от 22.05.2024 година, от които: сумата от 4019.49 лева - стойност на напълно увредения товар, сумата от 576 лева с ДДС - заплатено възнаграждение на „Булгарконтрола" АД за извършена аварийна констатация, сумата от 492.82 лева - заплатено възнаграждение на „Консулт Еко пластик трейд“ ЕООД за извършената услуга по приемане на отпадъци, сумата от 1221.56 лева с ДДС - част от договореното между страните по договора за транспорт навло, съответстващо на количеството бракувана превозена стока, ведно със законната лихва върху главницата от 6309,87 лева, считано от датата на подаване на насрещния иск в съда, ведно с направените разноски. Евентуално, след постановяване на решенията по предявените от ищеца и от ответника искове, съдът да постанови диспозитив за извършване на съдебно прихващане, в който да се посочи кое вземане до какъв размер се погасява, както и да присъди разноски. Оспорва изцяло и останалите изложени в отговора на насрещната искова молба твърдения като в тази връзка поддържа изцяло доказателствените си искания, обективирани в отговора на исковата молба и предявяване на насрещния иск. Моли предявеният насрещен иск да бъде уважен. Претендира разноски. Ответникът по насрещния иск е взел становище за недопустимост и неоснователност на същия. Твърди, че е налице липса на пасивна процесуална легитимация на дружеството „Джей ел фрейт“ ЕООД, тъй като превозът бил извършен чрез дружеството „Джей ел фрейт ай ти“ ЕООД, като излага аргументи в тази посока. В тази смисъл твърди и че не били налице предпоставките на чл. 211, ал. 1 ГПК, което било самостоятелно основание за недопустимост на насрещния иск. По същество твърди, че в случая се касае за явни недостатъци или повреди на стоката, тъй като ищецът по насрещния иск твърди, че при разтоварването на стоката било констатирано наличие на замърсени ролки в получената стоки. Въпреки това обаче дружеството подписало ЧМР без забележки. Съгласно чл.30, ал.1 от CMR Конвенцията, получателят на стоката следвало да направи възражения пред превозвача най-късно в момента на доставяне на стоката и да впише в CMR товарителницата забележки, като посочи общото естество на констатираните повреди. В случая обаче това не било направено от получателя на стоката и международната товарителница била подписана без забележки. Предвид изложеното смята, че изпратеното от „ЕНЕРДЖИ“ ЕООД към „Джей ел фрейт“ ЕООД протестно писмо от 11.06.2024 г. за констатирани скрити повреди по стоката, четири дни след доставянето й, е несвоевременно направено възражение за повреди на стоката, след изтичане на преклузивния срок по чл.30, ал.1, тъй като в случая се касае за явни липси и повреди, а не скрити такива. По изложените съображения, счита че констатациите в представения авариен протокол № 101826/26.06.2024 г. са необективни, недостоверни и невалидни, тъй като огледът на стоката бил извършен пет дни след доставянето й в склад на получателя, а не непосредствено при доставянето й, както е следвало да се процедира. Освен това при проверката присъствал единствено представител на получателя на стоката. Твърди още, че аварийният комисар не извършил собствена оценка на обема, вида и степента на повредената стока, а изцяло приел данните за теглото и размера на щетите, така както били посочени в издадения от получателя на стоката Протокол за рекламация и брак на стока без номер от 10.06.2024г. Тези пропуски от страна на аварийния комисар сочели за необективност и недостоверност на направените от него констатации. Отбелязва, че в заключението си аварийният комисар смята, че най-вероятно щетата настъпила в товарното помещение на полуремаркето на превозното средство на превозвача, а товарната композиция извършила превоза се състояла от товарен автомобил и ремарке. Следователно ответникът по насрещния иск приема, че от констатациите, отразени в Аварийния протокол не може да се направи категоричен извод кога точно е настъпила щетата по стоката, каква била причината за настъпилата щета, дали щетата настъпила по време на превоза от ••• до •••, дали стоката не била повредена при натоварване от изпращача (тъй като шофьорът не бил допуснат до процеса на товарене на стоката), дали стоката не била повредена в склада на получателя, каква част от стоката била повредена, колко килограма била повредената стока, какъв бил размерът на щетата и др. Отбелязва още, че Аварийният протокол бил изготвен по нареждане № 100391 от 12.06.2024 г., но самият протокол е издаден на 26.06.2024 г., т.е. един ден след предаването на стоката като отпадък. Излага аргументи и че съставеният авариен протокол съставлява частен свидетелстващ документ, който не се ползвал с доказателствена стойност. С изложеното оспорва изцяло представения протокол. Неоснователни и недоказани били твърденията на ищеца по насрещния иск, че частта от клаузата на т.6 от заявката-договор за превоз, която била зачеркната и дописана с изречението „се покриват от застраховка отговорност на превозвача“ е нищожна, като се позовава на разпоредбата на чл. 373, ал.1 от ТЗ. Ответникът сочи, че тази поправка била условие за сключване на договора, по което условие възложителят не възразил, поради което се прилагало правилото, че предложението, отправено до търговец, се счита за прието, ако търговецът не го оспори веднага пред предложителя. Смята, че клаузата е валидна, не противиречи на закона, същата е условие за сключване на договора от страна на „ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ“ ЕООД и неразделна част от сключения между страните договор. В отговора на насрещния иск се посочва още, че в клетка № 18 от приложената CMR международна товарителница водачът на товарния автомобил вписал забележка, че не е допуснат до процеса на товарене на стоките и че не може да установи броя на колетите, което означавало, че шофьорът дори не е видял дали натоварената стока била чиста или замърсена. От приложения снимков материал се установявало, че подът на товарните помещения бил чист, а при товарене на насипни товари, какъвто бил и процесният, грижа на изпращача била да осигури подходяща опаковка, която да го предпази от обичайно увреждане и/или замърсяване. Установявало се още, че само стоката, която била натоварена последна, намираща се в най-външната част на товарното помещение, била опакована или покрита със защитно фолио или найлон, а всички останали ролки с плат били натоварени от изпращача, без да са поставени на палети, поставени директно на пода на двете товарни помещения, без да са опаковани и защитени по някакъв начин. С оглед изложеното ответникът по насрещния иск твърди, че превозвачът не носи отговорност за повредите на стоката, които са настъпили в резултат на неподходяща опаковка. Моли за отхвърляне на предявения нарещен иск. Претендира разноски. Във връзка с постъпила по делото молба-становище от ищеца по насрещния иск от 05.08.2025 г., е постъпило Становище с вх. № 98890 от 25.09.2025 г. от ответника по насрещния иск. В същото се сочи, че насрещният иск е недопустим, във връзка с което се излагат подробни съображения. Излага, че не е налице хипотезата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД за прихващане, тъй като ищецът и ответникът не си дължат взаимно пари, а ищецът по насрещния иск няма ликвидно и изискуемо вземане от ответното дружество. Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното: По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между „Джей ел фрейт“ ЕООД и „Енерджи“ ЕООД е сключен заявка договор за международен автомобилен превоз на товари по релация ••• - ••• на дата 22.05.2024г. Договореното навло е 7334.36 лв. с включен ДДС, платими по банков път, 30 дни след разтоварване на стоката и представяне на оригинална фактура и по 2 бр. ЧМР от всеки комплект документи, подписани и подпечатани без забележка. Според твърденията в исковата молба и представените писмени доказателства „ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ” ЕООД е изпълнило договора за международен автомобилен транспорт чрез “ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ АЙ ТИ” ЕООД. От приложената към исковата молба международна товарителница CMR изготвена на 03.06.2024г. в •••, ••• е видно, че дружеството- ИЗПРАЩАЧ: TWE Vliesstoffwerke GmbH, •••, •••, •••, е натоварило на товарния пункт: •••, •••, •••, на автомобил на превозвача: “ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ АЙ ТИ” ЕООД посочения в заявката-договор товар с бруто тегло 8,660 кг. Международният транспорт е извършен с автомобил с рег.№ •••, на“ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ АЙ ТИ” ЕООД. Стоките, описани в международната товарителница са разтоварени и получени без забележки по превоза на разтоварния пункт от получателя “ЕНЕРДЖИ” ЕООД, в България, с.Браниполе, местност Свети Константин 50Г, на 07.06.2024г. Ищецът твърди, че няма качеството на превозвач по процесната заявка договор, но съдът не възприема тези твърдения. На първо място, заявката договор е подписана от ищцовото дружество в долната дясна част на договора, подпечатана с печата на дружество „Джей ел фрейт“ ЕООД като превозвач. Освен това, в договора е уговорено заплащане на превозно възнаграждение - навло. Предвидено е също, че смачкана, скъсана или увредена по друг начин стока не се приема и щетите се поемат от застраховка отговорност на превозвача, както и е предвидено задължението на превозвача да информира получателя на стоката за движението и локацията на камиона своевременно, тоест от текста на целия договор е ясно и недвусмислено, че се касае за договор за превоз, сключен от ищцовото дружество в качеството му на превозвач. За извършената услуга ищцовото дружество е издало фактура № ••••••••••/14.06.2024 година, по която и претендира плащане, като във фактурата ясно и недвусмислено е записано като основание: „транспорт“, тоест обективираната във фактурата сума е за заплащане на предоставена транспортна услуга. От представените по делото писмени доказателства не може да се направи извод между страните да е сключен договор за спедиция, по силата на който ищецът да е поел задължение да сключи от свое име и за сметка на ответното дружество договор за превоз на товар, а напротив, касае се за поето задължение ищецът да извърши превоз на стоката срещу възнаграждение. Обстоятелството, че “ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ АЙ ТИ” ЕООД е посочено като превозвач в графи 16, 18 и 21 на представената товарителница, както и представените към отговора на насрещната искова молба писмени доказателства /свидетелства за регистрация на превозните средства, с които е извършен транспортът, Лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден на “ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ АЙ ТИ” ЕООД, заявка за транспорт между „ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ” ЕООД и “ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ АЙ ТИ” ЕООД, в качеството им съответно на заявител и доставчик, за извършване на процесния превоз на товари с бруто тегло 8,660 кг. с получател “ЕНЕРДЖИ” ЕООД, фактура № 0000058103 от 07.06.2024г., издадена от “ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ АЙ ТИ” ЕООД на стойност 8400 лв. с отразено основание автомобилен транспорт с авт. с рег.№ •••, разчет с клиенти на “ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ АЙ ТИ” ЕООД, претенция за обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача“ от “ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ АЙ ТИ” ЕООД от дата 17.07.2024г./ не водят до друг извод, тъй като няма пречка превозвачът да извърши превоза изцяло или отчасти с участието на други превозвачи, в който смисъл е разпоредбата на чл.374 от Търговския закон. Както се посочи, не се спори, че за извършената услуга ищцовото дружество е издало фактура № •••••••••• от 14.06.2024г. с доставчик „Джей ел фрейт“ ЕООД и получател „ЕНЕРДЖИ“ ЕООД на стойност 8801.23 лв. с отразено основание – транспорт с авт.№ СВ 2902 АН/С 1920 ЕС, както и че фактурата и 2 броя ЧМР са изпратени на адреса за кореспонденция на получателя “ЕНЕРДЖИ” ЕООД, чрез куриерска фирма като препоръчана пратка, връчени на 20.06.2024г. на получателя “ЕНЕРДЖИ” ЕООД. Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, фактура № •••••••••• от 14.06.2024г., издадена от “ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ” ЕООД е отразена в счетоводните книги на “ЕНЕРДЖИ” ЕООД и счетоводния баланс на дружеството за 2024г. Фактурата е осчетоводена с дата 14.06.2024г. Данъчната основа на фактурата в размер на 7334.36 лева, представляваща разход за външна услуга, е ползван за 2024г., а правото на данъчен кредит е упражнено през 2025г. Фактурата е отразена в счетоводните регистри на “ЕНЕРДЖИ” ЕООД през месец юни 2024г. и участва в счетоводните регистри на счетоводни сметки 602 “Разходи за външни услуги”, и 401 “Доставчици”, партида “ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ” ЕООД, при определяне на финансовия резултат на дружеството за 2024г., отразен в счетоводния баланс на дружеството за 2024г. “ЕНЕРДЖИ” ЕООД е ползвало данъчен кредит в размер на 1466.87 лева по Фактура № •••••••••• от 14.06.2024г. Данните са декларирани в НАП със справка - декларация по ЗДДС, с вх.№ДДС.1600-6385212/14.07.2025г. Съгласно заявка-договор за извършване на международен транспорт от 22.05.2024г., уговореният начин на плащане е 30 календарни дни след получаване на фактура и 2 броя ЧМР, следователно на дата 22.07.2024г. - 30 календарни дни след датата на получаване на документите от ответното дружество - 20.06.2024г. и тъй като дата 20.07.2024г. е събота, неприсъствен ден. Не се спори, че на 31.07.2024г. “ЕНЕРДЖИ” ЕООД е изплатило на “ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ” ЕООД част от дължимото превозно възнаграждение (навло), в размер на 2491.36 лв. или неплатеният остатък възлиза на 6309.87 лева, представляващи разликата между дължимото превозно възнаграждение (навло) в общ размер на 8801.23 лв. и направеното от “ЕНЕРДЖИ” ЕООД частично плащане в размер на 2491.36. Претендираната от ищцовото дружество неплатена сума в размер на 6309.87 лева представлява според “ЕНЕРДЖИ” ЕООД причинени на дружеството имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение на задължението на превозвача за полагане на дължимата грижа във връзка със сключения между страните договор, в която връзка ответникът е предявил насрещни искови претенции за осъждане на първоначалния ищец “ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ” ЕООД за заплащането им. Съгласно чл. 373, ал. 1 ТЗ превозвачът отговаря за изгубването, погиването или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, ако товародателят е дал съгласие по реда на чл. 370, ал. 3. Съгласно чл. 373, ал. 3 ТЗ, уговорки за освобождаване от отговорност по ал. 1 на 3 чл. 373 ТЗ, са недействителни. Съгласно чл. 9 3ЗД договорът е задължителен за страните по него, в случай, че не противоречи на повелителни норми на закона. Клаузата на т. 6 от договора е в явно противоречие на императивната разпоредба на чл. 373, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 373, ал. 3 ТЗ и чл. 41 от Конвенцията, според която нищожна и без правно действие е всяка клауза, която противоречи на разпоредбите на Конвенцията. В чл. 3 от Конвенцията изрично е посочено, че превозвачът отговаря не само за своите действия, но и за тези на всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършването на превоза. Съгласно чл. 17, т. 1 от Конвенцията, превозвачът е отговорен за повредата на стоката. Цитираната разпоредба на чл. 41 от Конвенцията ясно и недвусмислено сочи, че нормите на Конвенцията са императивни. В Конвенцията изрично и точно са уредени отговорността на превозвача и конкретно са посочени случаите, в които той може да се освободи от отговорността си. Не е предвидена възможност превозвачът да прехвърля отговорността си на застраховател или на други лица, напротив - ясно е записано, че превозвачът отговаря не само за своите действия, но и за тези на лицата, на които е възложил работа. Идентичен е смисълът и на разпоредбите на ТЗ в посочените по - горе текстове. Поради това, съобразно императивния характер на нормите на Конвенцията, както и тези на Търговския закон, всяка уговорка за прехвърляне отговорността на превозвача ще е нищожна, поради противоречието й със закона (Конвенцията и/или ТЗ) по смисъла на чл. 26 ЗЗД. Тоест, независимо дали ще се прилага Търговския закон или Конвенцията, превозвачът няма правото чрез договорна клауза да се освободи от отговорността си, при положение, че такава възможност за освобождаване от отговорност не е предвидена нормативно. По силата на цитираните нормативни актове съдът намира, че ищцовото дружество следва да носи отговорност за повреди по превозвания товар и да заплати стойността на вредата. Между страните не е спорно, че предмет на превозната услуга е стока - текстилен материал на рула, с бруто тегло 8 660 кг, която стока е натоварена в пункт на дружество „TWE Vliesstoffwerke GmbH & Co, •••, ••• на две дати - 31.05.2024 година и 03.06.2024 година, а на 07.06.2024 година е разтоварена на адреса на „Енерджи“ ЕООД в село Браниполе, област Пловдив. „Енерджи“ ЕООД е заплатило изцяло стойността на стоката на германското дружество, а именно сумата от 14 808,60 евро за закупените и превозени 8660 кг текстилни рула при единична цена за кг. от 1.71 евро без ДДС, като това се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св.П., които съдът възприема като обективно дадени, се установява, че при разтоварването на стоката на 07.06.2024 година (петък) от камион с рег. № •••, е констатирано наличие на замърсени ролки в получената стока. Свидетелката разясни, че веднага е отправила забележка на шофьора на товарния автомобил, който обяснил, че на едната врата на камиона е имало резервна туба с нафта, която се е спукала или разляла и намокрила рулото. Свидетелката разясни, че рулото е било оранжево и е било попило, както и че тя е заявила, че не иска това руло и не може да го приеме. Шофьорът я помолил за компромис, защото щял да бъде санкциониран от фирмата. Пренебрегнала тази ролка, но след малко видели, че ролките на дъното са замърсени, не само това с нафтата, но имало и други. Свидетелката разясни също, че тъй като било петък и до края на работното време всичко трябвало да приключи и на шофьора — да му бъде подписано ЧМР-то и да бъде освободен, тя подписала ЧМР-то в графа 24 като посочила дата на разтоварването, личния си подпис и печата на фирмата, както и мястото на разтоварване. Графа 24 била единствена за тях като получатели на стоката и тя показвала дали стоката е дошла и дали те са я приели. От там нататък започнали контакти с фирмата превозвач - „Джей ел фрейт" ЕООД, с фирмата посредник - „Мис Арте") и колегите се обадили в „ТВЕ" и разбрали, че при тях не е имало проблем. След това в понеделник започнали още в края на работния ден да отделят всички ролки, които са проблемно замърсени, щети, които са нанесени на ролките. Изготвили в понеделник протокол. Когато имало щета и тя идвала от друга държава, така както е на митница, защото те реално в Браниполе извършвали митница на тази стока, те били длъжни, ако има такива скрити щети, които няма какво да направят, не могат да върнат стоката обратно или да я оставят в камиона, се обадили на „Булгарконтрола", за да дойдат на място да направят експертен протокол за стоката. Направили калкулация във фирмата, с представител на управителя, дали имало възможност да използват тези ролки, но се оказало, че ще емного нерантабилно, ако бъдат изразяни на машина. Негодни били тези ролки. Били увредени 69 ролки около 1 тон, сумата била около 4000 лева, т.е. около 2000 евро ориентировъчно. Свидетелката лично видяла щетите при разтоварването на стоката в момента на разтоварването. В ЧМР, графа 24 се описвала фирмата, която получава стоката, дата, място и подпис на длъжностното лице, което получава стоката. Ако имало повредена стока се правила тази процедура, която свидетелката била направила - законовата. От събраните по делото гласни доказателства, които кореспондират и с представените писмени доказателства се установява, че при разтоварването на стоката на 07.06.2024 година са констатирани повреди по доставената стока, изискващи детайлен оглед и развиване на самите ролки, каквито е било невъзможно да се извършат веднага при получаването, на рампата. Свидетелката заяви, че за констатираните явни повреди по ролките е направила веднага забележка на шофьора, а в същия ден след освобождаване на камиона, са се свързали незабавно с фирмата превозвач, видно от представената вайбър кореспонденция, според която превозвачът е поискал да му бъде изпратен опис на повредените ролки и претенция по мейл в понедленик, както и с фирмата посредник, видно от приложената кореспонденция по ел.поща, което дружество също е поискало изпращане на е-мейла на транспортната фирма на опис на повредената стока, с посочени количества - брой, килограми, включително и с TWE - дружеството изпращач, като последното е декларирало, че при товаренето на стоката не е имало проблем с нея. За последното свидетелства и самата товарителница, в която липсва отбелязване от страна на превозвача за констатирани забележки по натоварената стока (в ЧМР е записана забележка, че шофьорът не може да установи „броя на колетите. Съгласно чл. 30 от Конвенцията, получателят има правото да направи възражение в срок от седем дни, считано от деня на доставянето (ал. 1) или от деня на констатацията (ал. 2), като от събрания по делото доказателствен материал се налага извод, че „Енерджи“ ЕООД е изпълнило реда за предявяване на рекламации, описан в чл. 30 от Конвенцията, като е направил изискуемите възражения пред превозвача - устно, относно констатираните на място повреди, последващо писмено относно установените впоследствие, след развиването и щателния оглед на ролките и повредите по тях. На 10.06.2024 година - в първия работен ден след разтоварването от страна на ответното дружество е съставен опис протокол на щетите, изпратено е протестно писмо до превозвача на 11.06.2024 година, ведно със снимков материал от разтоварването на стоката и от последващия оглед в склада на ответника, както и е организиран оглед на стоката от авариен комисар, за официално констатиране на обема и вида на щетите. В хода на производството се установи, че е изключено вредите по стоката да са настъпили след разтоварването й - свидетелката установи, че при разтоварването на рулата същите се подреждат веднага върху палети и тези палети се вкарват в склада. От доказателствения материал се установява, че се касае за вреди, които са резултат от неизпълнение на вменените на превозвача задължения да се грижи за стоката и да я пази от повреди. Самият шофьор на товарния автомобил е признал, че е имало разлив на нафта в товарното помещение. Установява се също, че едното товарно помещение на камиона е било с мръсен, непочистен под с наслоена по него мръсотия. По силата на чл. 8 от Конвенцията, ангажимент на превозвача е да провери видимото състояние на стоката и опаковката й, а в случай, че не може да направи това, той трябва да впише в товарителницата мотивирани възражения. В товарителницата липсват възражения относно опаковката на стоката. Такива са изложени относно количеството й (броя колети), но ответното дружество не е имало претенции относно разминаване в количеството на поръчаната и доставена стока, а относно състоянието й. По силата на чл. 17 от Конвенцията превозвачът носи отговорността за цялостната или частична повреда на стоката от приемането до доставянето й. Съгласно чл. 3 от Конвенцията, превозвачът отговаря като за свои действия и пропуски за действията и пропуските на всички други лица, до чиито услуги е прибягнал при извършването на превоза. Съгласно събраните в производството писмени и гласни доказателства са констатирани щети - 69 ролки с общо тегло от 1202 кг., които са били напълно увредени и негодни за употреба, с обща цена без ДДС 4019,48 лева (протокол за рекламация от 10.06.2024 г). Посоченото е потвърдено и с доклад на авариен комисар „Булгарконтрола“ АД, съставляващ официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК - издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и като такъв съставлява доказателство за извършените пред него действия. „БУЛГАРКОНТРОЛА" АД е сертифицирано от Държавата дружество за извършване на аварийни констатации и експертизи и като такова, издадените от него аварийни протоколи съставляват официални документи. В аварийния протокол е изрично записано, че при извършения оглед са установени 69 броя роли нетъкан текстил с повреди - замърсяване в различна степен с тегло на увредената стока от 1202,00 кг и стойност на повредената стока в общ размер на 2055,42 евро (1202,00 кг. по 1.71 евро за кг.). Установено е, че поради нарушаване повърхността на текстилното платно, замърсените участъци имат наличие на механични примеси (прах и други частици с различна големина) не могат да се употребяват напълно за производствена дейност като комисарят счита за нерентабилно/нецелесъобразно евентуално изрязване на замърсените участъци, водещо до промяна на ширината и работната площ на текстилното платно от всяко повредено руло. Поради това съдът намира, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ищцовото дружество за обезщетяване причинените на ответника имуществени вреди, възлизащи в общ размер на 6 309,87 лева, от които: 4019.49 лева - стойност на напълно увредената и бракувана - унищожена стока, 576 лева с ДДС заплатено на 17.07.2024 година възнаграждение на „Булгарконтрола" АД за извършена аварийна констатация по фактура № 000400826/16.07.2024 година; 492.82 лева - заплатено възнаграждение на 26.06.2024 година на „Консулт Еко пластик трейд" ЕООД за извършената услуга по приемане на отпадъци по фактура № 1100001140/25.06.2024 година за извършената услуга по приемане на отпадъци; 1221.56 лева с ДДС - част от договореното между страните навло за транспорт, съответстващо на количеството бракувана стока. За заплатените суми, съставляващи претърпени вреди са представени надлежни писмени документи (фактури, платежни документи) като същите са в причинно-следствена връзка с поведението на насрещната страна, тъй като ако „Джей ел фрейт“ ЕООД бе изпълнило добросъвестно задълженията си за опазване на товара, не би се стигнало до бракуване на същия, нито до ползване на услуги на авариен комисар, респективно, договореното навло би било дължимо в пълен размер. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза стойността на превоза, съответстваща на количеството бракувана стока от 1202 кг. възлиза на 1 221.60 лв. По делото не се спори, че на дата 31.07.2024г. от страна на ответното дружество е изпратен на ищеца протокол за прихващане, съгласно който към вземането на ищеца „Джей ел фрейт“ ЕООД по договора за превоз, обективирано във фактура № •••••••••• от 14.06.2024г., издадена от „Джей ел фрейт“ ЕООД за стойността на превоза – 8 801.23 лв. е направено прихващане на дължимите от това дружество към „Енерджи“ ЕООД суми за вреди в посочения общ размер от 6 309,87 лева, като е посочено, че след направеното прихващане дължимата сума от „Енерджи“ ЕООД е 2 491.36 лв., за която сума се установява да е платена на дата 31.07.2024г. Или ответникът твърди да е отправил до ищцовото дружество изявление за прихващане. Съдът намира, че не може да се приеме, че ищецът е направил извънсъдебно признание на вида и стойността на причинените вреди, обективирани в протокол за прихващане от 31.07.2024г., както твърди ответното дружество. Протоколът за прихващане не е подписан от „Джей ел фрейт“ ЕООД, съответно няма данни за осчетоводяването му. Ищецът е предявил искови претенции за заплащане на пълния размер на възнаграждението за извършения превоз, следователно вземанията на ответника към него са спорни както по основание, така и по размер. Изискването за изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска извършване на компенсация, касае възникването и упражняването именно на потестативното право на извънсъдебно прихващане, поради което съдът приема, че не е настъпил правопогасяващият ефект. В случая обаче ответникът се позовава на погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса. Доколкото съдът прие, че способът не се е осъществил, то съобразно разясненията по ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2020 от 18.03.2022 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2020 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане. С оглед събраните по делото доказателства относно вида и стойността на претърпените от ответното дружество вреди и изложените по-горе съображения в тази насока съдът намира, че правото на прихващане е осъществено в процеса. Правният ефект при съдебното прихващане настъпва с влизане в сила на съдебното решение, с което се установява съществуването на насрещното вземане, неговата изискуемост и ликвидност. Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, като кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия - в процеса или извън него - е без значение за обратното действие на погасителния способ. С оглед на така формираните изводи съдът намира, че предявените от „ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ“ ЕООД против „ЕНЕРДЖИ“ ЕООД искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от 6309,87 лева, представляваща неизплатено превозно възнаграждение по сключен договор за международен автомобилен превоз на товари по фактура № •••••••••• от 14.06.2024 г., мораторна лихва в размер на 50,04 лева, формирана както следва: 33,32 лева за периода 22.07.2024 г. – 31.07.2024 г. върху сумата от 8801,23 лева и 16,72 лева за периода 01.08.2024 г. – 07.08.2024 г. върху сумата от 6309,87 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.08.2025 г. до окончателното изплащане, следва да бъдат отхвърлени поради погасяване на вземанията с прихващане на насрещни вземания на „ЕНЕРДЖИ“ ЕООД от „ДЖЕЙ ЕЛ ФРЕЙТ“ ЕООД за обезщетяване причинените на „ЕНЕРДЖИ“ ЕООД имуществени вреди, възлизащи в общ размер на 6 309,87 лева, от които: 4019.49 лева - стойност на напълно увредената и бракувана - унищожена стока, 576 лева с ДДС заплатено на 17.07.2024 година възнаграждение на „Булгарконтрола" АД за извършена аварийна констатация по фактура № 000400826/16.07.2024 година; 492.82 лева - заплатено възнаграждение на 26.06.2024 година на „Консулт Еко пластик трейд" ЕООД за извършената услуга по приемане на отпадъци по фактура № 1100001140/25.06.2024 година за извършената услуга по приемане на отпадъци; 1221.56 лева с ДДС - част от договореното между страните навло за транспорт, съответстващо на количеството бракувана стока. При това положение и доколкото съдът уважи направеното от ответното дружество възражение за прихващане, представляващо по своя характер самостоятелно защитно средство в производството, съдът намира, че предявените насрещни осъдителни искове следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството в тази му част – прекратено, тъй като вземанията, с които се прихваща са предмет и на предявените насрещни осъдителни искове, а защитата на ответника вече е постигната чрез отхвърляне на предявените срещу него искови претенции, следователно липсва правен интерес. При този изход на делото и предвид направеното от ответната страна искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 691.54 евро, от които 574.28 евро /1123.20 лв./ адвокатско възнаграждение, 102.26 евро /200 лв./ заплатен депозит за ССчЕ, 15 евро депозит за свидетел. По изложените съображения съдът