Решение № 95 от 6.4.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 398/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.32, ал.1 във вр. с чл.16, ал.1- 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е образувано по повод постъпило в Окръжен съд-Бургас Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/ 214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции от несъдебен орган - Митническа служба Австрия в качеството и на финансовонаказателен орган, Отдел наказателни дела Митте, 4020 Линц, Банхофплац 7, Австрия /Zollamt Österreich als Finanzstrafbehörde, Strafsachenstelle Mitte, 4020 Linz, Bahnhofplatz 7, Österreich / за плащане на финансова санкция в размер на 2200 евро, за констатирано административно нарушение, извършено от българския гражданин Г. К. Т., роден на ••••••••••••••••••за това, че при извършена на 13.09.2022г. проверка е установено, че е управлявал лекия си автомобил марка „Мерцедес Бенц С 200 СDI“ с рег.№ ••••••••••с гориво за отопление, което е забранено в Австрия, което представлява укриване на данъци върху минералните масла, съгласно чл.11, ал.1 от Закона за данъка върху минералните масла 2022 /Mineralölsteuerhinterziehung gemäß §11 Abs1 Mineralölsteuergesetz 2022/. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура- Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за финансова санкция по отношение на българския гражданин Г. К. Т.. Засегнатото лице Г. К. Т. редовно призован не се явява в съдебното заседание. Упълномощеният от него защитник моли изразява становище за неоснователност на искането. Моли съда да не признава решението за плащане на финансова санкция, като счита, че несъдебният орган на Република Австрия неправилно е приложил материалния закон, тъй като ставало въпрос за автомобилно гориво тип нафта, а не за натурални масла, както и че доверителят му представил касов бон, като доказателство за произхода на горивото. Съдът, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното: Видно от служебно изисканата справка по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009г., засегнатото лице Г. К. Т. ЕГН •••••••••• е български гражданин, роден на •••••••••••••••••• с местоживеене на територията на Република България по смисъла на чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС. От данните, съдържащи се в удостоверението се установява, че по дело № 001 493 319 по силата на решение на несъдебен орган Митническа служба Австрия в качеството и на финансовонаказателен орган, Отдел наказателни дела Митте, 4020 Линц, Банхофплац 7, Австрия /Zollamt Österreich als Finanzstrafbehörde, Strafsachenstelle Mitte, 4020 Linz, Bahnhofplatz 7, Österreich /, същият е осъден да заплати финансова санкция в общ размер от 2200 евро, от които 2000 евро глоба за извършено административно нарушение и 200 евро разходи за производството по констатираното административно нарушение за това, че на 13.09.2022г. при извършена проверка е установено, че е управлявал лекия си автомобил марка „Мерцедес Бенц С 200 СDI“ с рег. № ••••••••• с гориво за отопление, което е забранено в Австрия, и за което умишлено е платил по-нисък данък за минерални масла в размер на 3, 52 евро, като е използвал общо 27, 5 литра дизелово гориво за отопление, маркирано в България, за цел различна от тази, за която е поставено условието за данъчно облекчение, а именно като гориво за моторно превозно средство, работещо с дизелово гориво, и в противоречие с разпоредбата на чл.10 от Закона за данъка върху минералните масла 2022 /MinStG 2022/, като не е уведомил австрийската митница, преди да го използва за други цели и не е предоставил информация, която е от значение за определянето на данъка. Гореописаното представлява укриване на данъци върху минералните масла, съгласно чл.11, ал.1 от Закона за данъка върху минералните масла 2022 /Mineralölsteuerhinterziehung gemäß §11 Abs1 Mineralölsteuergesetz 2022/. Удостоверението е издадено по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване на финансови санкции е издадено въз основа на решение по дело 001 493 319 за плащане на финансова санкция на несъдебен орган Митническа служба Австрия в качеството и на финансовонаказателен орган, Отдел наказателни дела Митте, 4020 Линц, Банхофплац 7, Австрия /Zollamt Österreich als Finanzstrafbehörde, Strafsachenstelle Mitte, 4020 Linz, Bahnhofplatz 7, Österreich/. Същото е постановено по отношение на българския гражданин Г. К. Т. ЕГН •••••••••• на 27.09.2022г. и е влязло в законна сила на 21.11.2022г.. В удостоверението е посочено, че по информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава. Удостоверението е придружено с надлежен превод на български език. В получените документи надлежно е удостоверено, че засегнатото лице Т. не се е явил лично, както и че производството по делото е било писмено, и същият е бил уведомен, съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Решението е било връчено на лицето и то е било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед на нови доказателства. Налице са предпоставките на чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС с оглед факта, че решението за налагане на финансова санкция е постановено в административнонаказателно производство в държава членка на Европейския съюз, а санкционираното с него поведение съставлява административно нарушение и по българското законодателство съгласно чл.126, ал.2 вр. чл.94, ал.1, т.1 от ЗАДС, като условие за признаване и изпълнение на решението, независимо от елементите на състава на нарушението по законодателството на издаващата държава. Нормата на чл.94, ал.1, т.1 от ЗАДС забранява тежки горива и маркирани газьол и керосин, независимо от концентрацията или комбинацията на маркиращите вещества, да се съдържат във резервоара за гориво на моторни превозни средства, като съгласно чл.102, ал.1 от ППЗАДС газьола се маркира с кодове по КН от 2710 19 41 до 27 10 19 49. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В разглеждания случай е наложена обща финансова санкция в размер 2200.00 евро, от които 2000 евро глоба за извършено административно нарушение и 200 евро разходи за производството по констатирането му, а алтернативно предвидените санкции са лишаване от свобода за максимален срок от 20 дни или общественополезен труд за максимален срок от 84 часа. Относно направените от защитата на засегнатото лице, възражения, съдът намира, че същите за неоснователни, тъй като са свързани със законосъобразността на акта, с който е наложена финансовата санкция. Изпълняващият съд не е компетентен да проверява правилността и законосъобразността на влязлото в сила на 21.11.2022г., решение. Правомощията на настоящият съд са да се произнесе единствено по наличието на процесуалните предпоставки за признаване на решението на австрийския несъдебен орган, описани по-горе, но не и по същество на постановеното с него, в каквато насока се навеждат възражения от защитата. Предвид гореизложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС и не са налице основанията, при които може да се откаже изпълнение, поради което представения акт следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро, съгласно чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.8 от ЗПИИОАКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по курса на БНБ към деня на постановяване на решението за финансова санкция. Официалния курс на еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998г. за определяне на валутния курс към еврото, като официалния курс на лева към еврото е 1.95583 лева. Равностойността на наложената глоба от 2000 евро в български лева е 3911, 66 лева, на разноските от 200 евро е 391, 17 лева или равностойността на общия размер на финансовата санкция от 2200 евро в български лева е 4302, 83 лева. Предвид гореизложеното и на основание чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС Бургаският окръжен съд