Решение № 280 от 8.7.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 861/2026 г.

Постъпила е жалба от „•••“ ЕООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: •••, чрез Й.Н.З.-М. и В.П.Н. – •••, чрез пълномощника си адв. И. В. У. от САК – против Наказателно постановление № НП-16/20.03.2026г. на Заместник-председателя на ДАМТН-София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.7а, т.3 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори /НБЕТНА/ и на основание чл.55, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ е наложено

административно наказание – имуществена санкция в размер на 60,00 /шестдесет/ евро. Моли за отмяна на НП, като излага подробни съображения.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, но изразява становище по предмета на делото в депозирана чрез пълномощника адв. И. У. от САК молба, в която моли за отмяна на процесното наказателно постановление, без да бъдат посочвани други доказателства.

Ответникът по жалбата – Заместник-председателя на ДАМТН-София, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от В. В. – ••• на ГД „ИДТН“. Същият изразява становище по съществото на делото, но подробни съображения излагат в представени по делото писмени бележки.

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на жалбоподателя чрез процесуалния му представител, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 16.12.2025г. в присъствието на Л.Х., като представител на МБАЛ „••• – ползвател на асансьор с рег. № •••, и Б.П. – подизпълнител на „•••“ ЕООД, на основание чл.42, ал.1 от ЗТИП служители на ДАМТН извършили проверка в корпуса на болница „•••, звено „•••“, находящ се на адрес: •••. При проверката е установено, че в сградата се е експлоатирал асансьор пътнически електрически, с регистрационен № •••, заводски № •••. Експлоатацията на описания асансьор е установена по това, че същият е бил с включено захранване, движил се е и е приемал заявки от кабинната и етажните бутониери. При проверка на ревизионната книга на съоръжението е установено също, че последният технически преглед на асансьора е извършен на 27.11.2024 г. Съгласно изискванията на чл.24, ал.1, т.2 от НБЕТНА, органите за технически надзор извършват следните прегледи: периодични – като първият периодичен преглед се извършва 24 месеца след датата на пускането на асансьора в експлоатация, а следващите проверки – на всеки 12 месеца. Установено е още, че асансьорът е пуснат в експлоатация на 31.10.2022 г. и последният периодичен преглед е извършен на 27.11.2024 г. Следователно, според служителите на ДАМТН, следващият технически преглед би трябвало да се извърши до 27.11.2025г., както е записано в ревизионен акт № 1/27.11.2024 г.

Длъжностните лица констатирали, че асансьорът се поддържа от „•••“ ЕООД – лице, вписано в регистъра на ДАМТН по чл.36, ал.1 от ЗТИП за извършване на дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори, притежаващо удостоверение № ••• г. и има сключен писмен договор с ползвателя от 29.10.2025 г. Описаният пътнически асансьор представлява съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл.32 от ЗТИП и попада в обхвата на НБЕТНА, приета на основание чл.31, ал.1 от ЗТИП.

Съгласно изискванията на чл.7а, т.3 от НБЕТНА, лицата, които поддържат асансьори, са длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на асансьорите, когато на асансьорите не е извършен технически преглед съгласно чл. 24, ал. 1 от НБЕТНА. Като служителите на ДАМТН установили, че на 16.12.2025г., около 11:00 часа, дружеството-жалбоподател не е уведомило писмено ползвателя и е допуснало експлоатация на описания асансьор с рег. № ••• и заводски № •••, намиращ се в болница „•••“, звено „•••“, находяща се на адрес: •••, без извършен технически преглед.

С оглед констатираното, длъжностните лица при ДАМТН приели, че „•••“ ЕООД в качеството му на лице, което поддържа асансьора по силата на договор с ползвателя, е извършило нарушение на чл.7а, т.3 от НБЕТНА, за което на 05.02.2026г. съставили АУАН № АУАН-12/05.02.2026г. Актът е бил съставен в присъствието на представляващ „•••“ ЕООД. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН пред контролните органи е било представено писмено възражение по съставения АУАН, ведно с приложения. В същото били изложени твърдения за уведомяване на ползвателя на горепосочения асансьор относно необходимостта от подаване на заявление за извършване на технически преглед на асансьора, като било направено и искане за прекратяване на административнонаказателното производство.

Въз основа на АУАН Заместник-председателя на ДАМТН издал оспореното Наказателно постановление № НП-16/20.03.2026г., с което е ангажирана административната отговорност на „•••“ ЕООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: •••, за извършено нарушение на чл.7а, т.3 от НБЕТНА.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на С. И. Г., П. М. П. и В. Б. Д., ценени от съда като обективни и логични, и приложените към делото писмени доказателства – Писмо /л.12/; Наказателно постановление (оригинал) № НП-16 от 20.03.2026 г. /л.17-18/; придружително писмо за връчване на НП с изх. № 83-03-16/24.03.2026 г., ведно с обратна разписка /л.19-20/; Покана на основание чл.40, ал.1 от ЗАНН с изх. № 83-02- 5/12.01.2026г., ведно с обратна разписка /л.21-22/; Покана на основание чл.40, ал.1 от ЗАНН с изх. № 83-02-7/16.01.2026г., ведно с обратна разписка /л.23-24/; Акт за установяване на административно нарушение № АУАН-12 от 05.02.2026г. /л.25-27/; Пълномощно /л.28/; Ревизионен акт № 1/27.11.2024 г. /л.29-30/; Ревизионен акт № 2/16.12.2025г. /л.31-32/; Възражение по АУАН № АУАН-12 от 05.02.2026г. в вх. № 83-02-7-(1 )/13.02.2026 г., ведно с приложения /л.33-35/ и Заповед № 2010-104/17.02.2025 г. /л.40-41/ - всичките неоспорени. Съдът кредитира гореописаните гласни и писмени доказателства като обективни и взаимнокореспондентни.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно-наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на ЕТ или ЮЛ се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.

При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният АУАН отговоря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място. Последното, предвид характера на деянието, не е съвсем прецизно, но тази непрецизност не води до накърняване правото на защита в процеса, явяващо се основание съответното процесуално нарушение да бъде квалифицирано като съществено. В случая водещ за преценката относно мястото на извършване на нарушение е аргументът за характера на деянието, а то, според отразеното в описателната част на АУАН се изразява в бездействие – чрез неизпълнение на задължение по Закона за водите.

На следващо място, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН във връзка със съставянето и връчването на АУАН, тъй като същият е съставен в присъствие на представляващия по закон жалбоподателя, след надлежно изпратена и връчена покана за съставяне на АУАН. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая състава на нарушението предвижда като форма за изпълнително деяние бездействие. Действително датата на извършване на нарушението е правилно посочена – 16.12.2025г., с проверката на тази дата по смисъла на закона. Затова според съда датата на съставяне на АУАН е в рамките на срока по чл. 34, ал.1 изр.2, пр.1 от ЗАНН – 05.02.2026г.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, съгласно чл.58, ал.2 от ЗТИП в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити – отново са описани вмененото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, както и е посочена нарушената законова разпоредба /чл.7а, т.3 от НБЕТНА/ и санкционната норма /чл.55, ал.2 от ЗТИП/, въз снова на която е наложено административното наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.7а, т.3 от НБЕТНА „Лицата, които поддържат асансьори, са длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на асансьорите, когато на асансьорите не е извършен технически преглед съгласно чл. 24, ал. 1 от същата наредба“. Задължението по чл.24, ал.1 от НБЕТНА гласи: „Органите за технически надзор извършват следните технически прегледи на асансьорите:

1. (изм. – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) първоначални – в случаите, когато асансьорите не са били пуснати в експлоатация повече от 6 месеца след издаване на сертификат за краен контрол, сертификат за съответствие и/или декларация за съответствие;

2. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 2.04.2011 г., бр. 88 от 2014 г.) периодични – първият периодичен преглед се извършва 24 месеца след датата на пускането на асансьора в експлоатация, а следващите проверки – на всеки 12 месеца;

3. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2006 г., доп., бр. 88 от 2014 г.) след преустройство при спазване изискванията на § 1а от допълнителните разпоредби;

4. (доп. – ДВ, бр. 88 от 2014 г.) след спиране експлоатацията на асансьора за повече от 6 месеца преди промяна на лицето, което поддържа асансьора;

5. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 2.04.2011 г.) след замяна на повдигателен механизъм, триеща шайба, хидравличен цилиндър, носещи въжета и приспособленията за тяхното окачване, ограничител на скоростта или хващачи;

6. след аварии или злополуки;

7. внезапни;

8. (нова - ДВ, бр. 70 от 2006 г.) по искане на ползвателя на асансьора.“.

Неизпълнението на горното задължение по чл.7а, т.3 от НБЕТНА е скрепено със санкция по чл.55, ал.2 от ЗТИП, според която санкционна норма за други нарушения на глава пета на закона и наредбите по неговото прилагане се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 100 до 2000 лв. По въпроса за какво нарушение е наложена санкция няма неяснота, това е видно както от НП, така и от съдържащите се в административната преписка писмени документи – за неизпълнено задължение от „•••“ ЕООД в качеството му на лице, което поддържа асансьора по силата на договор с ползвателя, а именно нарушение на чл.7а, т.3 от НБЕТНА.

Съдът намира, че наказаното лице е извършило вмененото му с АУАН и НП нарушение, тъй като не е изпълнило задължението си, съгласно разпоредбата на чл.7а, т.3 от НБЕТНА, поради което законосъобразно е ангажирана административно наказателната му отговорност на основание чл.55, ал.2 от ЗТИП. В случая не е възможно наказаното лице да не разбира за какво е наказано и във връзка с това да не може да организира защитата си. Административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана за неизпълнение на задължение по чл.7а, т.3 от НБЕТНА. Неизпълнението на това задължение по чл.7а, т.3 от НБЕТНА съставлява административно нарушение, имайки предвид нормата на чл.55, ал.2 от ЗТИП, предвиждаща съответната санкция.

Процесното нарушение не може да бъде квалифицирано и като такова по чл.28 от ЗАНН. В този смисъл със ЗТИП и съответните наредби се уреждат отношенията и контрола, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на асансьори, в конкретност съгласно Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на асансьорите като използвани съоръжения на обществени места, са свързани с човешкия жИ.т и здраве. Настоящият състав изцяло се присъединява към тази преценка на наказващия орган и намира, че случая не може да бъде квалифициран като такъв по чл.28 ЗАНН.

Предвиденото административно наказание е по вид „имуществена санкция“ в размер от 100,00 лева до 2000,00 лева. В обжалваното НП са изложени мотиви относно определения размер на административното наказание, а именно, същото е съответстващо на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение като деяние. В този смисъл и настоящият съдебен състав се солидаризира с преценката на АНО, доколкото няма данни за други подобни нарушения на дружествотожалбоподател, че наложеното административно наказание „имуществена санкция“ е „напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане на целите на специалната и генералната превенции: да се поправи, да се въздейства предупредително върху него и да въздейства възпитателно и предупредително върху другите лица, отговарящи за безопасната експлоатация на съоръженията с повишена опасност“ , а именно такова към минималния предвиден в закона размер от 100 лева или 60 евро (117,35 лева).

Предвид този изход на делото, съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия пълномощник, и при представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение по делото, а именно Адвокатско пълномощно и договор за правна помощ /л.15 от делото/, следва на основание чл.63д, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗАНН да бъде осъдена ДАМТН- София, да заплати на „•••“ ЕООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: ••• сумата в размер на 310,00 /триста и десет/ евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред Районен съд – гр. Плевен.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът