Решение № 305 от 11.3.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 709/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със чл. 30, ал. 1, т. 10, чл. 71, ал. 1, чл. 114, ал. 2, 3 и чл. 116 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Образувано е по жалба на „Балкансат“ ЕООД срещу т. 1 от Решение № 170/08.05.2025 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което КРС oтказва на „БАЛКЛНСАТ“ ЕООД да измени Разрешение № 01328/11.12.2008 г. за ползване на позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, определена за Република България, издадено на „БАЛКАНСАТ“ ЕООД, в частта – изменение на т. 1.2 от Условия на разрешението, а именно: удължаване на срока на действие на разрешението, считано до 24.11.2035 г., по искане, обективирано в Заявление с вх. № 18-ОО-126-1/26.09.2024 г и Писмо с вх. № 18-ОО-126-1/24/16.04.2025 г. В жалбата се поддържа, че оспореният административен акт е незаконосъобразен поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неправомерно съвместно разглеждане и произнасяне по няколко заявления в един административен акт, нарушение на служебното начало и неизясняване на релевантната фактическа обстановка, включително по отношение на международната процедура на Международния съюз по далекосъобщенията /МСД/ и приложимите правила на Радиорегламента на Международния съюз по далекосъобщенията /Радиорегламента/, както и по отношение на кореспонденцията и позициите на КРС във връзка с МСД и МТС по международното взаимодействие. В тази връзка жалбоподателят поддържа, че за значителен период от време предоставеният честотно-орбитален ресурс не е бил в състояние на международна координация/статут/, позволяващ ефективното му използване, поради което счита, че този период следва да бъде отчетен при преценката относно срока на действие и удължаването на националното разрешение. Поддържа се също неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, като се твърди, че КРС неправилно е тълкувала чл. 114, ал. 2 ЗЕС и неправомерно е възложила на предприятието доказване на обстоятелства, които според жалбоподателя следва да бъдат установени служебно в рамките на административното производство, както и че е нарушила принципите на пропорционалност и справедливост, доколкото не е съобразила влиянието на международните процедури върху възможността ресурсът да бъде използван в съответния период. Поддържа се и нарушение на принципа за защита на легитимните правни очаквания, включително с позоваване на кореспонденция от КРС през 2009 г., като жалбоподателят развива теза, че „20-годишният срок“ следва да се отчита от релевантна BR IFIC дата, посочвана като 24.11.2015 г., което според него обосновава искане срокът да бъде удължен до 24.11.2035 г. Навежда се и довод за необоснованост на отказа, тъй като, според жалбоподателя, КРС не е извършила надлежна оценка на обществените ползи и на изложените стратегически аргументи във връзка с искането за удължаване. Ответникът КРС оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че националният срок на разрешението е определен от националния акт и дружеството смесва този срок с международните правила за планиране и валидност на ресурса, предоставен на държавата, като посочва, че към датата на заявлението на дружеството срокът за въвеждане в експлоатация по условията на разрешението е изтекъл и е неизпълнен, а КРС многократно е изисквала конкретика, която не е предоставена, като постъпвалото е било декларативно. Поддържа, че за да се приложи чл. 114, ал. 2 ЗЕС и да се удължи срокът на действие на разрешението, следва да са налице конкретни факти за реализацията и за ползи за потребителите, конкуренцията и новите технологии, каквито не са доказани. Поддържа още, че международните изменения по WRC-23 и разпоредбите на Приложение 30B, включително § 6.31ter, уреждат механизъм за международно заявяване на удължаване на датата за въвеждане в експлоатация на международно ниво, но не обосновават заличаване на националните условия за срокове за изграждане и въвеждане в експлоатация и не създават автоматично право за продължаване на националния срок до 2035 г. По делото са приети Разрешение № 01328/11.12.2008 г. и последващите му изменения, включително последното изменение, с което е определен краен срок за изграждане и въвеждане в експлоатация до 15.12.2023 г., както и че срокът на действие на националното разрешение е до 03.08.2026 г. Приети са документи, отразяващи правоотношения преди посоченото разрешение - Лицензия № 108-03316/03.08.2006 г., преди преобразуване на режима след нормативни промени. Приети са доклади и вътрешни становища на дирекции в КРС относно необходимите доказателства при искане за удължаване по чл. 114, ал. 2 ЗЕС, включително изискването за конкретна дата за въвеждане в експлоатация и за конкретика относно ползите за потребителите, конкуренцията и новите технологии, също и доказателства за активна кореспонденция на КРС във връзка с международната процедура, включително писмо от 14.02.2024 г. и работна кореспонденция с длъжностно лице, касаещи прилагането на § 6.31ter и последствията при незаявяване на дата. По делото са приети доказателства за международните етапи 2010–2013 г., включително за конвертиране към назначение и последващо връщане в разпределение поради невъвеждане в действие до 30.09.2013 г., както и доказателства за рестартиране на процедурата с нова заявка през 2014 г. и публикация през 2014 г. Приложени са и относими извадки от Приложение 30B към Радиорегламента, включително § 6.31 и § 6.31ter, както са били приложени и цитирани в административната преписка. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното. От фактическа страна се установява, че разпределението BUL00000 е било предоставено на България в рамките на международната рамка по Приложение 30B. Първоначално ресурсът е бил отнесен към предетерминирана дъга 50.4 ± 10°, като преди реализацията е била възможна промяна на мястото в тази дъга. На дружеството е издадена Лицензия № 108-03316/03.08.2006 г. по отменения Закон за далекосъобщенията, като по преписката се сочи 20-годишен срок, съответстващ на 03.08.2026 г., и тази лицензия е посочена като предистория в режима на последващото разрешение. В преписката е отразена кореспонденция от 2009 г., от която се установява, че в резултат на международни изменения се очаква публикуване на специална секция и се излага разбирането, че мястото на позицията ще се запази неизменно, тъй като отпада концепцията за предетерминираната дъга, тоест отпада възможността за свободно местене преди реализация. В съответствие с публикация BR IFIC 2660/12.01.2010 г. КРС приема решение, с което изменя разрешението, като определя срок за изграждане до 30.07.2013 г. и срок за пускане в действие, тоест въвеждане в експлоатация до 30.09.2013 г. С писмо от 25.03.2013 г. КРС предупреждава дружеството, че при непускане в експлоатация до 30.09.2013 г. международното Бюро ще отмени назначението и ще го върне обратно в разпределение. На 08.10.2013 г. МТС препраща до КРС факс от МСД, от който се установява, че процедурата по конвертиране на разпределението BUL00000 в назначение BULSAT-30B е отменена и системата е върната обратно в разпределение поради това, че към 30.09.2013 г. системата не е въведена в действие, като след връщането е посочено, че администрацията може да подаде нова заявка. След връщането в разпределение е подадена нова заявка на 02.06.2014 г., като в преписката е отразено, че това е направено след получаване от страна на „Балкансат“ на съответни параметри и заявката е публикувана в BR IFIC 2783/25.11.2014 г. В преписката изрично е посочено, че от тази дата започва да тече нов регулаторен срок за „пускане в действие“ по международните правила, като е посочен срок от осем години, съотнесен до 02.06.2022 г. Съдът отчита, че в представените извадки от Приложение 30B към Радиорегламента, § 6.31 установява, че регулаторният срок за въвеждане в експлоатация на назначение към космическа станция е не повече от осем години от датата на получаване от Бюрото на пълната информация. В рамките на националната линия по преписката КРС е удължавала сроковете за пускане в действие многократно, като от доказателствата е видно, че срокът е удължаван общо четири пъти до 30.09.2013 г., до 11.01.2018 г., до 02.06.2022 г. и до 15.12.2023 г. Към момента на заявлението на дружеството от 18.09.2024 г. срокът по условията на разрешението за изграждане и въвеждане в експлоатация до 15.12.2023 г. е изтекъл и по преписката е прието от КРС, че не е изпълнен. От фактическа страна се установява и нов международен контекст, свързан с решенията на WRC-23. С писмо от 14.02.2024 г. Бюрото по радиосъобщения на МСД приканва администрацията да заяви нова дата на планирано въвеждане в експлоатация. В последвалата кореспонденция КРС обменя информация с длъжностно лице, от която се установява, че нормативната опора за искането е § 6.31ter от Приложение 30B и че при незаявяване на нова дата Бюрото ще предприеме действия по отписване и възстановяване на разпределението, като е отразено и разбирането, че за администрацията няма ограничения колко искания може да подава за удължаване на сроковете за пускане в експлоатация, доколкото това е международен механизъм за управление на планов ресурс. В преписката е приложен текстът на § 6.31ter, приет на WRC-23, който допуска удължаване на регулаторния срок за въвеждане в експлоатация при условията на нормата за назначения, конвертирани от разпределение, като нормата урежда международния статут на назначенията и механизма на удължаване на регулаторния срок за BIU. Съдът установява още, че в административното производство КРС многократно е изисквала от дружеството, за да прецени удължаване на националния срок на разрешението по чл. 114, ал. 2 ЗЕС, да представи конкретна фактология и доказателства за реализацията, включително конкретна дата за въвеждане в експлоатация и данни за ползи за потребителите, конкуренцията и развитието на новите технологии, като в доклади и становища по преписката постъпилото от дружеството е оценено като декларативно и без доказателства за етапи и реални действия, а същевременно е отразено, че вече 19 години предприятието не е изградило мрежа, не използва предоставения национален ресурс и не предоставя услуги на територията на страната. При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. Оспореното решение е издадено от компетентен орган – КРС – в рамките на правомощията ѝ по ЗЕС да управлява ограничен ресурс и да се произнася по искания за изменение и удължаване на разрешения. Актът е постановен в писмена форма и съдържа мотиви, включително относно националните срокове, неизпълнението им и международния контекст на Световна конференция по радиосъобщенията 2023 /WRC-23/ на Международния съюз по далекосъобщенията (ITU). Това е международната конференция, на която държавите приемат изменения в Радиорегламента на ITU, включително правила за радиочестотния спектър и орбиталните позиции. На посочената WRC-23 са приети изменения в Приложение 30B на Радиорегламента, на които после се позовават МСД/ITU/ и КРС, включително по въпроса за срока за въвеждане в експлоатация. По възражението за съществено нарушение на административнопроизводствените правила чрез незаконосъобразно обединяване на производства съдът приема, че от доказателствата се установява, че постъпилите заявления и искания на дружеството са свързани, тъй като едни и същи факти и условия на разрешението са релевантни както за искането за удължаване срока на действие на разрешението, така и за исканията по неговите условия относно сроковете за изграждане и въвеждане в експлоатация. Законът не съдържа забрана за произнасяне в един акт по няколко искания на една и съща страна, когато това не ограничава правото на защита и когато мотивите позволяват разбиране на волята на органа. В случая от преписката е видно, че жалбоподателят е участвал активно в производството, органът е отправял конкретни искания за доказателства, жалбоподателят е имал възможност да представя становища и възражения, поради което не се установява ограничаване на правата му на участие и защита единствено поради това, че КРС е постановила общо решение по взаимносвързани искания. В самото решение КРС е постановила два отделни диспозитива – по всяко едно от исканията и мотивите са отделни по всяко искане. Поради това съдът приема, че възражението за незаконосъобразно обединяване, не представлява съществено нарушение по смисъла на чл. 146 АПК, което да е довело до незаконосъобразност на акта. По възражението за нарушение на служебното начало и неизясняване на фактическата обстановка съдът приема, че в преписката са изяснени всички релевантни факти. Налице е кореспонденция и доказателства за международните етапи 2010–2013 г., включително за определянето на национални срокове след публикация BR IFIC 2660/12.01.2010 г. и за международното последствие – връщане в разпределение поради невъвеждане в действие към 30.09.2013 г., което е изрично документирано чрез факс, препратен от МТС на 08.10.2013 г. Налице са доказателства и за рестартиране на процедурата чрез нова заявка 02.06.2014 г. и публикация BR IFIC 2783/25.11.2014 г., както и за извода по преписката, че от тази дата тече нов международен срок. Приложени са доказателства и за измененията след WRC-23 и за приложимостта на § 6.31ter, отразени чрез писмо от МСД от 14.02.2024 г. и чрез последвала работна кореспонденция на КРС. В този смисъл съдът приема, че не е налице неизясняване на международния контекст, а спорът между страните е по правната квалификация и по последиците, които следва да се извлекат от тези факти при прилагането на чл. 114, ал. 2 ЗЕС. По възражението за неправилно приложение на материалния закон съдът приема, че централният спор е дали международните правила по Радиорегламента обуславят автоматично удължаване на националния срок на разрешението по начин, изведен от жалбоподателя /20 години от BR IFIC 24.11.2015 г./ и дали административният орган е следвало да приеме за релевантен такъв подход при решението по чл. 114, ал. 2 ЗЕС. Съдът намира, че това не следва от международната рамка. Международните разпоредби по Приложение 30B съдържат отделни институти - от една страна, период на валидност на международния План като инструмент на международното планиране, който урежда права и задължения на администрациите по отношение на плановия ресурс и от друга страна, регулаторни срокове за въвеждане в действие/експлоатация на назначенията в рамките на процедурите по Приложение 30B, включително § 6.31 и механизмите за удължаване по § 6.31ter. Тези международни срокове и механизми уреждат международния статут на ресурса и процедурните последици между МСД и администрацията, но не създават пряко вътрешноправно субективно право на конкретен оператор автоматично да удължи срока на национално разрешение до 20 години от публикацията. Съдът приема за правилно разграничението, поддържано от КРС, че международният ресурс и международните срокове касаят държавата, докато националният срок на разрешението и условията за неговото удължаване се определят от националното право и от индивидуалния административен акт, подчинен на ЗЕС. По възражението за легитимни правни очаквания съдът приема, че дори когато е налице кореспонденция за наличието на международните промени и за запазване на мястото на позицията, във връзка с отпадането на концепцията за предетерминирана дъга, това не представлява ясно, точно и безусловно уверение, че срокът на националното разрешение ще бъде удължен автоматично до 24.11.2035 г., независимо от реализацията и от изпълнението на националните условия за изграждане и въвеждане в експлоатация. Напротив, самата преписка показва, че през 2010 г. са били определени конкретни крайни срокове за въвеждане в действие до 30.09.2013 г., а през 2013 г. има изрично международно последствие – връщане в разпределение поради невъвеждане в действие към 30.09.2013 г. Това е несъвместимо с твърдението, че органът е породил оправдано очакване за продължително ползване на ресурса без реализация и без спазване на изискванията за BIU. По възражението за обективна неизползваемост в периода 2006–2015 г. и за непропорционалност на отказа съдът приема, че доказателствата не подкрепят твърдението, че неуспехът на процедурата и липсата на въвеждане в експлоатация са били обусловени изцяло и единствено от международни пречки, независещи от поведението на дружеството. Обратно, по доказателствата изрично е установено, че международният орган е отменил конвертирането и е върнал системата в разпределение поради това, че към 30.09.2013 г. системата не е била въведена в действие. Това документално установено обстоятелство изключва извода, че регулаторният срок е бил без връзка с действията или бездействията на дружеството. Съдът приема, че принципът на пропорционалност не може да се тълкува като компенсация за изминало време при липса на доказан, конкретен и реалистичен план за реализация и при липса на доказани фактически действия за въвеждане в експлоатация, включително при положение че към 18.09.2024 г. срокът по условията на националното разрешение за изграждане и въвеждане в експлоатация до 15.12.2023 г. вече е изтекъл и е неизпълнен. По възражението за „прехвърляне на доказателствената тежест“ и нарушение на служебното начало в рамките на чл. 114, ал. 2 ЗЕС съдът приема, че искането за удължаване срока на разрешение за ограничен ресурс е искане за благоприятно за жалбоподателя административно изменение, при което органът дължи преценка по критериите на закона, но фактите относно реализацията, готовността, плановете за експлоатация, договорните отношения и техническата обезпеченост се намират основно в сферата на знание и контрол на заявителя. Съдът приема, че КРС е изпълнила задължението си да изиска относимите сведения и документи, като в преписката се съдържат конкретни изисквания към дружеството за дата за въвеждане в експлоатация и за конкретика относно ползи за потребителите, конкуренцията и новите технологии, с цел да бъде извършена оценката по чл. 114, ал. 2 ЗЕС. При това положение, при непредставяне на конкретни доказателства и при постъпване на декларативна информация, органът не е нарушил служебното начало, когато е направил отрицателна преценка за наличието на предпоставките по чл. 114, ал. 2 ЗЕС. Решаващо за спора е, че по делото, с оглед доказателствата в административната преписка и при липса на противни конкретни доказателства от страна на жалбоподателя, съдът приема за обоснован извода, че от издаването на първия лиценз през 2006 г. до момента по делото няма никакви данни дружеството да е предприело каквито и да е фактически действия по въвеждане в експлоатация на системата, включително няма данни за договорни отношения свързани с възлагане на изграждане на спътник, за наемане на спътников капацитет, за осигуряване на наземни структури и за реално предоставяне на услуги. КРС в докладите и становищата си е отразила, че вече 19 години предприятието не е изградило мрежа, не използва предоставения ресурс и не предоставя услуги, а постъпилото по искането за удължаване е декларативно и без доказателства за реални етапи на изпълнение. Съдът намира, че предпоставките за удължаване на срока на разрешението по чл. 114, ал. 2 ЗЕС предполагат конкретна и доказана перспектива за ефективно използване на ограничения ресурс в обществен интерес, включително доказуеми ползи за потребителите, насърчаване на конкуренцията и развитието на новите технологии. При липса на доказани факти дори за начална фаза на реализация и при неизпълнение на национално поставените срокове за изграждане и въвеждане в експлоатация до 15.12.2023 г., не може да се приеме, че са налице условия за удължаване на срока на действие на разрешението. Следва да се разграничава срока на действие на националното разрешение от 20 години и международния регулаторен срок за BIU. Сроковете по Радиорегламента, включително § 6.31 и механизмът по § 6.31ter, са относими към международния статут и действията на администрацията, но не променят и не отменят националните условия за изграждане и въвеждане в експлоатация и не създават автоматично право на оператора за национално удължаване до 2035 г. При този изход на спора съдът приема, че оспореното решение е законосъобразно и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът