Решение № 4705 от 11.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 19232/2025 г.

Производството е образувано по искова молба от ЗК "ЛИ" АД със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. "СШ" № 67 А, и ЕИК ••••••, срещу Д - ОЗ АД ЕИК •••••• със седалище и адрес на управление: гр. С 1000, район С, ул. ГБ № 3, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на вземания за сумата 72,06 евро /140,94 лева/, представляваща незаплатена част от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 4000-1261- 20-000063 за щети на лек автомобил марка БМВ, модел "Хикс 1" с рег. № СВ•••• от ПТП, настъпило на 08.07.2020 г., около 10,00 часа в гр. С, на бул. Г пред бензиностанция ОМВ по вина на водача на лек автомобил марка Тойота, модел Ланд Крузер с рег. № СВ••••АК ведно със законна лихва от 06.12.2024 г. до изплащане на вземането, и за сумата 26,11 евро /51,06 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2021 г. до 16.12.2024 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК рег. № 200/05.01.2025 г. на СРС, 118-ти състав. Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане за лек автомобил марка БМВ, модел "Хикс 1" с рег. № СВ•••• е настъпило ПТП, в гр. С, на бул. Г пред бензиностанция ОМВ по вина на водача на лек автомобил марка Тойота, модел Ланд Крузер с рег. № СВ••••АК, чиято гражданска отговорност е застрахована при Д - ОЗ ЕАД. Поддържа, че е изплатил застрахователно обезщетение за причинените на л.а. вреди в размер на 913,06 лева, поради което предявил регресна претенция за тази сума ведно с ликвидационни разноски в размер на 15 лева. От общо дължимата сума от 928,06 лева ответникът възстановил сумата 787,12 лева, поради което останала дължима процесната сумата от 140.994 лева. Претендира и лихва за забава върху същата. Претендира разноски за производството. Ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва вината на застрахования при него водач, механизма на настъпване на ПТП и изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца. Оспорва размера на дължимото обезщетение, като се позовава на Споразумение №585/16.08.2013 г. относно условията и реда за ликвидация на регресни щети, сключено между двете застрахователни дружества. В тази връзка твърди, че в раздел II от Споразумението страните са договорили Методика за определяне на дължимото застрахователно обезщетение по регресни претенции, съгласно която в зависимост от възрастта на моторното превозно средство към датата на застрахователно събитие, е фиксирана стойност на труд, боя и материали, както и цените на авточастите. Претендира, че в процесния случай, МПС „БМВ Х1“, с рег. №СВ••••АМ към датата на произшествието е на 7 г., поради което трудът за възстановяване на автомобила следва да бъде изчислен на 8,00 лв./час, след калкулация на боята и материалите, както и часовите ставки, необходими за възстановяване на автомобила, обезщетението възлиза на 772,12 лв. Твърди, че с превеждането на сумата 787,12 лв., в която е включено изчисленото обезщетение, както и 15,00 лв. ликвидационни разноски, е изпълнил задължението си. Под условие, поддържа, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение не отговаря на действително претърпените вреди, на действителните стойности на авточастите в страната и цената на труда по средни пазарни цени към датата на произшествието. Посочва, че не е обвързан от сключения от ищеца договор, като претендира, че не се доказва и при какви условия е сключен този договор. Оспорва иска за изплащане на мораторна лихва за посочения в исковата молба период, като твърди, че е се установява датата на получаване на поканата. Навежда възражение за изтекла погасителна давност за вземането за лихви. Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби достигна до следните фактически и правни изводи: Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е предпоставена от установяване кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав, а именно: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ виновно противоправно деяние на водач на МПС, от което в причинна връзка са настъпили конкретни щети по застрахованото при ищеца МПС, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника. Безспорно е между страните и като такова е отделено с доклада по реда на чл. 146,ал. 1 ГПК наличието на сключен застрахователен договор, по който ищецът е застраховател по имуществена застраховка „Каско“ за лек автомобил марка БМВ, модел "Хикс 1" с рег. № СВ••••, а ответникът - застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на лек автомобил марка Тойота, модел Ланд Крузер с рег. № СВ••••АК. Не се спори между страните и се установява от представения двустранен констативен протокол, че на 08.07.2020 г., около 10,00 часа в гр. С, на бул. Г пред бензиностанция ОМВ по вина на водача на лек автомобил с рег. № СВ••••АК е настъпило ПТП, при което са причинени щети на лек автомобил с рег. № СВ••••, за обезщетяване на които при ищеца е заведена щета № 0300-22-777-501691. Не е спорно и се установява от приложеното платежно, че на 08.08.2020 г. ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 913,06 лева и че ликвидационните разноски са в размер на 15 лева. Безспорно между страните е, че ищецът е претендирал от ответника да му заплати сумата от 928,06 лева, като претенцията е уважена до сумата от 787,12 лева и за тази част отношенията между страните са уредени извънсъдебно преди завеждане на делото. Според заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ описаните в констативния протокол щети и констатирани при описа на ищеца се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил с рег. № СВ••••, изчислена към датата на ПТП на база средни пазарни цени е 1245,23 лв. Съвкупната преценка на събраните доказателства с оглед признанията на страни води до извод, че реализирането на процесното ПТП е резултат от противоправното поведение на водача на лек автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 ГПК по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание, като не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство. Предвид посоченото събраните в настоящото производство доказателства, преценени в тяхната съвкупност, са достатъчни за формиране на извод, че са доказани основанията за възникване в полза на ищеца на регресно вземане срещу ответника на основание чл. 411 КЗ – сключен е договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение. С разпоредбата на чл. 411 КЗ изрично е определен обемът и съдържанието на вземането на застрахователя по имуществената застраховка, а именно с оглед суброгационния му характер същото е в рамките на правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност“ и е до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за вредите, причинени на чуждо имущество вследствие използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал.2 КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда. При частични вреди на МПС размерът на вредите се изразява в разходите, които е необходимо да бъдат сторени за части и труд, за да се отстранят причинените увреждания на автомобила. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, тъй като е необходимо да бъдат сторени, за да се ликвидират последиците от ПТП, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата, която е причинена от виновния водач. От друга страна размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка, което се дължи на собственика на увреденото имущество се определя в съответствие с клаузите на договора, следва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието /чл. 386, ал. 2 КЗ/ и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума /чл.386, ал. 1 КЗ/. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. От изложеното следва, че ответното дружество дължи на ищцовото действителната стойност на увреденото имущество, която е в размер на цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка, но до размера на изплатеното обезщетение. В случая съдът кредитира заключението на САТЕ, от което се установява, че обезщетените от ищеца вреди са резултат от процесното ПТП. Вещото лице компетентно и обосновано е преценило обективните данни по делото и мотивирано е установило наличието на причинна връзка между процесното ПТП и обезщетените от ищеца вреди. Следва да се възприеме дадената оценка на вредите, възлизаща на 1245,23 лева, която съответства на необходимата стойност за отстраняване на вредите по средни пазарни цени. Ангажираните от ищеца доказателства установяват суброгационното му вземане в по-нисък размер, поради което предявеният иск е основателен в пълния предявен размер. Не следва да бъде споделено възражението на ответника, че отговорността му е ограничена до признатия размер на вземането, изчислено съгласно споразумение 585/16.08.2013 г. Видно от представения препис на същото между ищеца и ответника е постигнато съгласие за уреждане на отношенията им във връзка с обработването на насрещните им регресни претенции, и методиката за изчисляване на дължимото обезщетение, като срокът му на действие съгласно раздел IV e една година , считано от датата на подписването му и се продължава автоматично за още една година при същите условия, ако никоя от страните не възрази писмено в едномесечен срок преди неговото изтичане. Следователно споразумението е прекратило действието си, доколкото не се установява някоя от страните да е възразила срещу автоматичното продължаване, с изтичане на две години от подписването му, т.е. на 16.08.2015 г. Поради това и споразумението не е приложимо спрямо отношенията между страните по повод процесната щета, основанието за която е реализирано след изтичане срока на действието му. С оглед уважаването на претенцията по чл. 411 КЗ, на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД От разпоредбите на чл. 412 КЗ следва, че за да настъпи изискуемост на регресното вземане застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, следва да е предявил претенцията си срещу този застраховател ведно с доказателствата, с които разполага и да е изтекъл 30 дневен срок от представяне на доказателствата. С изтичане на този срок и неплащане на претенцията застрахователят по имуществената застраховка изпада в забава по отношение основателно претенидираното спрямо него вземане и дължи обезщетение за забава. В случая от приетите по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че на конкретна дата ответникът е получил регресната покана на ищеца ведно с всички доказателства по щетата. С отговора на исковата молба ответникът изрично е навел възражение, че не се доказва датата на получаване на приложеното към исковата молба писмо, като ищецът не е провел доказване на оспореното му твърдение. Видно от преписа на представеното писмо от ищеца до ответника липсва отбелязване за входиране при ответника, нито друг вид отбелязване за приемането му от представител на ответника. Не са ангажирани и други доказателства, от които да се установява, че същото ведно с описаните в него документи, е достигнало до ответника. Поради това и не може да се приеме за доказано, че в рамките на претендирания от ищеца период ответникът е изпаднал в забава. Следователно недоказано е в полза на ищеца да е възникнало претендираното вземане за обезщетение за забава и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД като недоказан следва да се отхвърли. По разноските: С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за исковото производство в размер на 168,9 евро /330,33 лева/ от общо 230,08 евро /450 лева, от които 75 лева – държавна такса, 175 лв – депозит за възнаграждение на вещо лице и 200 лева юрисконсултско възнаграждение/ и за заповедното – в размер на 38,35 евро /75 лева, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски в размер на 50,99 евро /99,73 лева/, от общо 191, 73 евро /375 лева, от които 175 – възнаграждение на вещо лице и 200 лева – юрисконсултско възнаградение/ По изложените мотиви, съдът